Горещниците
Според националните поверия, Горещниците са най-топлите дни в годината. 15 юли - Чурлига (Чурута, Чюрука), 16 - Пърлига (Люта) и 17 юли Марига (, Опална Марина). На същите дати християнството уважава светите мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина.
В другите краища на България тези дни носят разнообразни имена: На места в Южна България пък дните не са три, а са цяла седмица до 20 юли. Хората я назовават " Запалена неделя ". Но във всички краища това са дни, в които не се захваща никаква работа. Не се върви на полето, да не се подпалят нивите, не се работи къщна работа и не се пипа огнището, да не изгори къщата и добитъка. Дните се празнуват като празник на огъня и се извършват обреди за предотвратяване от унищожителната му мощ.
В предишното: На първия ден се загасял огъня в огнището. Вярвало се, че огънят е заветен и с времето понижа магическите си свойства. Затова би трябвало да се възобновява един път годишно, а точно на 17 юли.
Подновяването се правило от двама братя близнаци или носещи идентични имена единствено двамата в селото. Събличали се голи и започвали да претриват клончета, с цел да пламне огън. После цялото село го прескачало за здраве. Всеки си взимал огън и подновявал своя в огнището на къщата.
По това какви са дните се гадаело каква ще е зимата. Колкото по-топло е на Горещниците, толкоз по-люта ще е тя. Молитвите по време на Горещниците са за дъжд, само че от време на време се случва и да са за суша. Дните се считат за празник на всички, които боравят с огън - ковачи, железари, грънчари, хлебари.
След Горещниците стартират седянките и сгледите.
Учените означават, че Горещниците са в края на юли - 28,29 и 30, само че в националната традиция са непокътнати 15, 16 и 17 юли поради празника на св. Марина - 17 юли.
В другите краища на България тези дни носят разнообразни имена: На места в Южна България пък дните не са три, а са цяла седмица до 20 юли. Хората я назовават " Запалена неделя ". Но във всички краища това са дни, в които не се захваща никаква работа. Не се върви на полето, да не се подпалят нивите, не се работи къщна работа и не се пипа огнището, да не изгори къщата и добитъка. Дните се празнуват като празник на огъня и се извършват обреди за предотвратяване от унищожителната му мощ.
В предишното: На първия ден се загасял огъня в огнището. Вярвало се, че огънят е заветен и с времето понижа магическите си свойства. Затова би трябвало да се възобновява един път годишно, а точно на 17 юли.
Подновяването се правило от двама братя близнаци или носещи идентични имена единствено двамата в селото. Събличали се голи и започвали да претриват клончета, с цел да пламне огън. После цялото село го прескачало за здраве. Всеки си взимал огън и подновявал своя в огнището на къщата.
По това какви са дните се гадаело каква ще е зимата. Колкото по-топло е на Горещниците, толкоз по-люта ще е тя. Молитвите по време на Горещниците са за дъжд, само че от време на време се случва и да са за суша. Дните се считат за празник на всички, които боравят с огън - ковачи, железари, грънчари, хлебари.
След Горещниците стартират седянките и сгледите.
Учените означават, че Горещниците са в края на юли - 28,29 и 30, само че в националната традиция са непокътнати 15, 16 и 17 юли поради празника на св. Марина - 17 юли.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ