Според повечето българи Западът се стреми към въоръжен конфликт, сочи изследване
Според болшинството българи по-скоро Западът в сравнение с Русия се стреми към въоръжен спор. Това демонстрират резултатите от национално представително изследване на социологическата организация " Афис ". То е извършено сред 13 и 17 април като интервюирани директно са 1021 пълнолетни. От отговорите се вижда, че има внезапен спад на доверието по отношение на Европейския съюз и българската войска – надлежно с 9 и 5 пункта в рамките единствено на последния месец. В частност съветските благосклонности нито понижават, нито се усилват, само че за сметка на това бележат значителен растеж антизападните настроения.
И едните, и другите желаят спор
На въпроса " Кой, съгласно Вас, се стреми към сходен спор? ", 44% дават отговор, че " основно Западът " желае утежняване на ситуацията. Само 5% дават противоположния отговор – " основно Русия ". Все отново 39% от запитаните показват, че и двете страни се стремят към спор.
От " Афис " въпреки всичко показват, че интервалът на осъществяване на проучването съответствува с американските ракетни удари над Сирия, които сътвориха риск спорът сред Съединени американски щати и Русия да навлезе в неуправляема серпантина на " нахлуване – отговор на нападението – отговор на отговора ".
Посочват и че България не прави изключение във възприемането на Запада или част от Запада като източник на опасност за мира. " От години насам реномирани организации, да вземем за пример американската Pew Research, демонстрират следното (цитираме обява от 2017 г.): 38% от интервюираните в 30 страни считат " силата и въздействието на Съединени американски щати " за " водеща опасност " за личната си страна, а 24% – за " дребна опасност ". Сред 21 страни, в които това чувство пораства, попадат европейски страни като Испания, Германия, Франция и Англия. Последните две са директни участници в сегашния боен спор ", показват от организацията.
Над половината (55%) от пълнолетните жители са на мнение, че напрежението сред Запада и Русия през идните месеци ще продължи да нараства, демонстрират данните. На противоположното мнение – че ще спадне, са едвам 17%. Още 30% считат, че градусът на напрежението ще се резервира на настоящето равнище.
На въпроса, " Ако сходно напрежение се резервира или нарасне, каква би трябвало да бъде позицията на България? ", преобладаващият отговор на 64% от хората е – " Възможно най-неутрална ". Общо 11% считат, че България би трябвало да застане на страната на Запада, а общо 25% – на страната на Русия.
Борисов, Нинова и Сидеров - близки до болшинството
Според " Афис " протичащото на интернационалната сцена по едно и също време въздейства и не въздейства на вътрешнополитическите настройки и ориентации. Промяна в електоралните настройки няма. Готовността за гласоподаване за обособените партии и обединения се резервира на досегашните равнища. Ако в този момент се стигне до избори за Народно заседание, в новия парламент ще попаднат в низходящ ред ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Обединените патриоти ". Всички останали политически сили към този момент остават отвън сметките на възможното бъдещо систематизиране на депутатските мандати. За сметка на това внезапно е скочил делът на жителите, които не имат намерение да поддържат нито една партия или коалиция – от 29% на 36%, сочат данните.
Геополитическата рецесия обаче оказва мощно въздействие на доверието в някои съществени институции и водещи политически водачи. Рязък спад на доверието записваме по отношение на Европейския съюз и Българската войска – надлежно с 9 и 5 пункта в рамките единствено на последния месец. За сметка на това с 5 пункта се е покачило доверието в президентската институция.
От друга страна, като най-адекватна и близка до позицията на болшинството от хората се възприема позицията на трима от политическите водачи – премиера Бойко Борисов, водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова и на " Атака " Волен Сидеров. Доверието в тях е повишено надлежно с 3, 5 и 5 пункта. Доверието във всички останали политически водачи спада.
Борисов, наред с няколко страни в Европейски Съюз, се въздържа да даде безрезервна поддръжка за акцията на трите западни страни в Сирия, преди този момент и по проблема " Скрипал ". С това се приближи до преобладаващото публично мнение по въпроса и получи поддръжка даже от страна на водача на Българска социалистическа партия. На собствен ред реакциите на Нинова й привлякоха по-висока социална поддръжка, без това на този стадий да се отразява на поддръжката за ръководената от нея партия. Сидеров пък е прочут с откритите си проруски позиции, което го прави по-адекватен по отношение на мнението на преобладаващото болшинство в страната, проучват от " Афис ".
Това е обяснимо поради на събитието, че в интервали на огромни тествания и безредици партиите и другите структури на гражданското общество отстъпват на назад във времето, а напред излиза водачеството, разясняват социологическата организация.
И едните, и другите желаят спор
На въпроса " Кой, съгласно Вас, се стреми към сходен спор? ", 44% дават отговор, че " основно Западът " желае утежняване на ситуацията. Само 5% дават противоположния отговор – " основно Русия ". Все отново 39% от запитаните показват, че и двете страни се стремят към спор.
От " Афис " въпреки всичко показват, че интервалът на осъществяване на проучването съответствува с американските ракетни удари над Сирия, които сътвориха риск спорът сред Съединени американски щати и Русия да навлезе в неуправляема серпантина на " нахлуване – отговор на нападението – отговор на отговора ".
Посочват и че България не прави изключение във възприемането на Запада или част от Запада като източник на опасност за мира. " От години насам реномирани организации, да вземем за пример американската Pew Research, демонстрират следното (цитираме обява от 2017 г.): 38% от интервюираните в 30 страни считат " силата и въздействието на Съединени американски щати " за " водеща опасност " за личната си страна, а 24% – за " дребна опасност ". Сред 21 страни, в които това чувство пораства, попадат европейски страни като Испания, Германия, Франция и Англия. Последните две са директни участници в сегашния боен спор ", показват от организацията.
Над половината (55%) от пълнолетните жители са на мнение, че напрежението сред Запада и Русия през идните месеци ще продължи да нараства, демонстрират данните. На противоположното мнение – че ще спадне, са едвам 17%. Още 30% считат, че градусът на напрежението ще се резервира на настоящето равнище.
На въпроса, " Ако сходно напрежение се резервира или нарасне, каква би трябвало да бъде позицията на България? ", преобладаващият отговор на 64% от хората е – " Възможно най-неутрална ". Общо 11% считат, че България би трябвало да застане на страната на Запада, а общо 25% – на страната на Русия.
Борисов, Нинова и Сидеров - близки до болшинството
Според " Афис " протичащото на интернационалната сцена по едно и също време въздейства и не въздейства на вътрешнополитическите настройки и ориентации. Промяна в електоралните настройки няма. Готовността за гласоподаване за обособените партии и обединения се резервира на досегашните равнища. Ако в този момент се стигне до избори за Народно заседание, в новия парламент ще попаднат в низходящ ред ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Обединените патриоти ". Всички останали политически сили към този момент остават отвън сметките на възможното бъдещо систематизиране на депутатските мандати. За сметка на това внезапно е скочил делът на жителите, които не имат намерение да поддържат нито една партия или коалиция – от 29% на 36%, сочат данните.
Геополитическата рецесия обаче оказва мощно въздействие на доверието в някои съществени институции и водещи политически водачи. Рязък спад на доверието записваме по отношение на Европейския съюз и Българската войска – надлежно с 9 и 5 пункта в рамките единствено на последния месец. За сметка на това с 5 пункта се е покачило доверието в президентската институция.
От друга страна, като най-адекватна и близка до позицията на болшинството от хората се възприема позицията на трима от политическите водачи – премиера Бойко Борисов, водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова и на " Атака " Волен Сидеров. Доверието в тях е повишено надлежно с 3, 5 и 5 пункта. Доверието във всички останали политически водачи спада.
Борисов, наред с няколко страни в Европейски Съюз, се въздържа да даде безрезервна поддръжка за акцията на трите западни страни в Сирия, преди този момент и по проблема " Скрипал ". С това се приближи до преобладаващото публично мнение по въпроса и получи поддръжка даже от страна на водача на Българска социалистическа партия. На собствен ред реакциите на Нинова й привлякоха по-висока социална поддръжка, без това на този стадий да се отразява на поддръжката за ръководената от нея партия. Сидеров пък е прочут с откритите си проруски позиции, което го прави по-адекватен по отношение на мнението на преобладаващото болшинство в страната, проучват от " Афис ".
Това е обяснимо поради на събитието, че в интервали на огромни тествания и безредици партиите и другите структури на гражданското общество отстъпват на назад във времето, а напред излиза водачеството, разясняват социологическата организация.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ