Според известната информация Света Варвара е родена в село Елешница,

Според известната информация Света Варвара е родена в село Елешница, Разложко, което в Древността се е наричало Илиопол. Отличавала се с особена и впечатляваща хубост.

Баща ѝ я затваря в кула, с цел да е надалеч от сластни очи. След време той ѝ позволява да излиза, с цел да си откри младоженец и да се омъжи. Варвара се среща с християни и приема християнската религия.

Когато бащата научава, че щерка му е станала християнка, той подрежда да я наказват, а шефът на града я осъжда на гибел. Варвара е обезглавена. Над гроба ѝ е издигнат храм, където вярващите намират излекуване на своите недъзи. Мощите ѝ се намират в Киев, а една дребна парченце от тях е в софийската черква “Свето Преображение ”.

На 4 декември църквата отбелязва празника ѝ, именуван в другите краища на България “Варварица ”, “Варваринден ”, “Варвардан ”. В Православието светицата се смята за настойничка на умрелите от неочаквана гибел – тези, които не са имали време да се разкаят и пречистят. Тя е пазителка също на плодородието, децата, домашните птици и защищава от заболявания, най-много от шарка. Ето и какви са обичаите, изпълнявани на този ден.

За омилостивяване на шарката, вечерта против празника, за нея се подготвя специфична софра или се оставя през нощта медена питка, съд с вода и забрадка на лавица, с цел да ги вземе заболяването, да си хапне и да си отиде.

Същата вечер се подрежда и първата кадена вечеря – “кадилка ”. Стопанките изпичат ритуален самун, варят жито, като в него пускат зърна леща, грах и фасул. Върху хляба се пали дълга, завита на кълбо “варварска свещ ”. Тя се възпламенява и през идващите две кадени вечери – против Коледа и против Сурва, и след това се пази през цялата година. Смята се, че тя има вълшебен свойства. Ако има стихия, завали градушка или добитъкът ражда мъчно, дамите изнасят свещта и я възпламеняват с вярата, че ще всичко ще се оправи.

На този ден се прави и вълшебен обред, обвързван с кокошките. Стопанката им хвърля в ограден с въже кръг зърна царевица и споделя: “Яжте, съберете се, да не ходите по непознати дворове да се губите. ”

Празничната софра се прекадява от най-възрастната жена в къщата. Тя подвига хляба високо, с цел да пораснат и посевите високи. В огнището гори пълен дънер, като пепелта от него се пази и с нея се ръсят нивите, с цел да има богата годишна продукция.

От 4 декември стартира цикълът на зимните празници. Денят е именуван също “Женска Коледа ”. На него млади девойки, наричани “варварки ”, облечени в нови одежди, обикалят по къщите, пеят обредни песни и орисват хората за здраве, благополучие и благодат. Стопаните ги подаряват с фасул, сушени плодове, ябълки и брашно.

На деня домакинята подготвя пшеница, варива или царевица. Всеки от къщата наложително хапва от варивата, с цел да не се “запече полето ”. Раздава се и на комшиите.

Майките вършат дребни пресни питки, които намазват с мед, петмез или разтопена захар и ги раздават за здраве на децата. Когато ги подават, те наложително заобикалят да загатват името на заболяването, тъй като, в случай че си чуе името, тя ще реши, че я викат и ще пристигна.

Сутрин, нечетен брой деца се събират на кръстопът, като всяко едно от тях носи дръвца и по няколко шепи зрял фасул. Палят огън, поставят боба в глинено гърне и го варят на супа. Когато бобът омекне и преди в гърнето да са прибавени сол и лук, най-малкото дете изважда с лъжица от боба и поставя на коляното на всеки от малчуганите по три зърна. Децата седят в кръг. Всяко изяжда зърната, като ги взема в устата си без да ги пипа с ръце. Майките им носят царевични пити и ракия. Всички прескачат огъня по три пъти и си отиват, като децата взимат по една главня от него. Тази главня и останалите зърна от боба се пазят за лек срещу заболявания, най-много шарка.

Жените, изключително тези с дребни деца, не работят никаква домакинска работа. Не варят фасул и леща, с цел да не оставя шарката белези, огромни колкото тези зърна. Не се меси самун с мая, не се яде кисело зеле и лютиво, с цел да не се разгневи заболяването.

Празникът е обвързван и с бъдещи предричания. По седенките се правили гадания коя госпожица за кой момък ще се омъжи.