Традиционната журналистика у нас няма младежка публика
Според проучване на Националния статистически институт (НСИ) за 2023г. над 88% от семействата в Българияимат непрекъснат достъп до Интернет. Повечето консуматори изпoлзвaт aĸтивнo oнлaйн мpeжaтa вceĸи дeн, а над 95% от тях ca aĸтивни и в обществените мрежи. Запазва се висок делът и на тези, които чeтaт oнлaйн вecтници, нoвини и cпиcaния, както и съответните секции за мнения. Що се отнася до младежите и младежите, техните канали за връзка главно са TikTok, Instagram и YouTube. Следващи по значение са подкастите, а чак на последно място се подреждат новинарските уеб сайтове. Традиционните медии като телевизия и радио даже не се загатват от младежите – установяват от Асоциацията на европейските публицисти в България, при техни начинания с присъединяване на възпитаници и студенти.
" Реално след дигитализацията медиите изгубиха млада аудитория, а тя се допира до някакви вести, в случай че инцидентно те са разпространявани в обществени мрежи, които те употребяват. Това значи, че в случай че ние /журналистите/ продължим да не се интересуваме от това събитие, всички ще минат в обществените мрежи. А какво е значимо за нас, в случай че желаеме да си създадем бъдеща публика? ", разяснява журналистът Евелина Андреева пред БНР.
Тя е провела свое изследване измежду 20 – 30-годишните, а резултатите обобщава в книгата си " Медийният човек: От аналоговия свят до цифровата галактика ".
Оказва се, че това, което най-вече нервира младите в обичайна публицистика е операцията, по-късно – информацията за заболявания и проблеми и на трето място – многото политика.
" Това потомство " Z ” /родените в последното десетилетие на XX век – бел. ред./, желае оптимизъм, кураж и светлина в пътя си и там, където не я намира – то бяга. Това е главния проблем, поради който младежите отиват в обществените мрежи. Те не имат вяра на медиите и имат някакви учредения за това. На политиците те също не имат вяра. Поколението " Z ” не желае да пораства, а желае да живее в своя балон, в който се реализира триумф. И колкото по-рано се реализира този триумф, толкоз по-добре за тях. Те желаят да слушат истории за хора, които са сполучливи, само че това да не е станало на 59 години, а хората да са сполучливи на 20 и 30 години. Освен това те считат, че най-важните тематики, които ги засягат са свързани с тяхната професионална реализация, с взаимоотношенията сред хората. На трето място слагат любовта, тъй като без обич може да се живее, само че единствено с обич, без кариера, професионална реализация и материална осигуреност не може. "
Евелина Андреева споделя и обстоятелството, че младите българи бягат доста далеко от политиката. Същевременно имат забавно отношение към позицията на журналиста – " чакат публицистите да показват персоналното си мнение, нещо, което в осведомителните организации е изцяло неразрешено, там фактологията е водеща ".
Като медиен човек с дълготраен опит в Българската телеграфна организация Евелина Андреева чака да има по-голямо внимание върху източниците на информация и водачите на мнение измежду младите. По нейна преценка, може би няма да е надалеч времето, когато медиите в България напълно ще изгубят своята публика. " И другото, което ми се вижда доста значимо – споделя тя – е, че новините за младежите би трябвало да се вършат от младежи ".
" От изследването, което направих предходната година излезе, че 62% от младежите не схващат новините. Това от една страна е обвързвано с тяхната функционална просветеност, която мери и проучването PISA. От друга страна, тяхното внимание се задържа не повече от 6 - 7 секунди. След като чуят анонса, първото изречение и заглавието, след това те губят интерес и не слушат нататък. И оттова губят връзката с това, което медиите се опитваме да разясняваме и да оповестяваме. Интересно е и кого те показват като наставник, от който биха желали обяснение и разяснение на новините. На първо място това е родител, другар, след което и стигаме до инфлуенъсръри, подкастъри и ютюбъри. Но не и водачите на публично мнение, които ние познаваме от края на предишния век, които са фигурите, които обикалят малките екрани и радиата. "
Книгата, която изследва медийното държание на младите българи е написана от самата Евелина Андреева, само че последният абзац е дело на изкуствен интелект – задачата е да има и многоточие и тематиката да остане отворена. " България се развива малко по-забавено в медийна посока от света, по тази причина в случай че повече се интересуваме от това, което е направил светът в медийна посока, бихме могли да използваме положителните неща и да си спестяваме грешките ", уверена е Евелина Андреева.
" Реално след дигитализацията медиите изгубиха млада аудитория, а тя се допира до някакви вести, в случай че инцидентно те са разпространявани в обществени мрежи, които те употребяват. Това значи, че в случай че ние /журналистите/ продължим да не се интересуваме от това събитие, всички ще минат в обществените мрежи. А какво е значимо за нас, в случай че желаеме да си създадем бъдеща публика? ", разяснява журналистът Евелина Андреева пред БНР.
Тя е провела свое изследване измежду 20 – 30-годишните, а резултатите обобщава в книгата си " Медийният човек: От аналоговия свят до цифровата галактика ".
Оказва се, че това, което най-вече нервира младите в обичайна публицистика е операцията, по-късно – информацията за заболявания и проблеми и на трето място – многото политика.
" Това потомство " Z ” /родените в последното десетилетие на XX век – бел. ред./, желае оптимизъм, кураж и светлина в пътя си и там, където не я намира – то бяга. Това е главния проблем, поради който младежите отиват в обществените мрежи. Те не имат вяра на медиите и имат някакви учредения за това. На политиците те също не имат вяра. Поколението " Z ” не желае да пораства, а желае да живее в своя балон, в който се реализира триумф. И колкото по-рано се реализира този триумф, толкоз по-добре за тях. Те желаят да слушат истории за хора, които са сполучливи, само че това да не е станало на 59 години, а хората да са сполучливи на 20 и 30 години. Освен това те считат, че най-важните тематики, които ги засягат са свързани с тяхната професионална реализация, с взаимоотношенията сред хората. На трето място слагат любовта, тъй като без обич може да се живее, само че единствено с обич, без кариера, професионална реализация и материална осигуреност не може. "
Евелина Андреева споделя и обстоятелството, че младите българи бягат доста далеко от политиката. Същевременно имат забавно отношение към позицията на журналиста – " чакат публицистите да показват персоналното си мнение, нещо, което в осведомителните организации е изцяло неразрешено, там фактологията е водеща ".
Като медиен човек с дълготраен опит в Българската телеграфна организация Евелина Андреева чака да има по-голямо внимание върху източниците на информация и водачите на мнение измежду младите. По нейна преценка, може би няма да е надалеч времето, когато медиите в България напълно ще изгубят своята публика. " И другото, което ми се вижда доста значимо – споделя тя – е, че новините за младежите би трябвало да се вършат от младежи ".
" От изследването, което направих предходната година излезе, че 62% от младежите не схващат новините. Това от една страна е обвързвано с тяхната функционална просветеност, която мери и проучването PISA. От друга страна, тяхното внимание се задържа не повече от 6 - 7 секунди. След като чуят анонса, първото изречение и заглавието, след това те губят интерес и не слушат нататък. И оттова губят връзката с това, което медиите се опитваме да разясняваме и да оповестяваме. Интересно е и кого те показват като наставник, от който биха желали обяснение и разяснение на новините. На първо място това е родител, другар, след което и стигаме до инфлуенъсръри, подкастъри и ютюбъри. Но не и водачите на публично мнение, които ние познаваме от края на предишния век, които са фигурите, които обикалят малките екрани и радиата. "
Книгата, която изследва медийното държание на младите българи е написана от самата Евелина Андреева, само че последният абзац е дело на изкуствен интелект – задачата е да има и многоточие и тематиката да остане отворена. " България се развива малко по-забавено в медийна посока от света, по тази причина в случай че повече се интересуваме от това, което е направил светът в медийна посока, бихме могли да използваме положителните неща и да си спестяваме грешките ", уверена е Евелина Андреева.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ