Според изнесените данни индексът на цените в сектор Ресторанти и

Според изнесените данни показателят на цените в бранш „ Ресторанти и хотели “ е достигнал шокиращи равнища. Според данните към днешна дата цените са се нараснали тъкмо със 100%. Особено нападателен е скокът след 2021 година – единствено за последните три години сметките ни в заведенията са набъбнали с близо 50%.

 

Това значи, че за извънредно къс интервал от време потребителите са били натоварени с цени, които надалеч надвишават естествената икономическа логичност.

Най-обикновена шопска салата, която до неотдавна струваше сред 2,50 и 3,50 евро, сега всеобщо се предлага за 6-7, а в някои по-централни заведения и за 9 евро. Същото важи и за главните ястия – порция месо с гарнитура мъчно може да бъде открита под 10–13 евро, което прави една скромна вечеря за двама близо 50 евро (около 100 лева) и то без алкохола.

Адриан Николов е безапелационен – оправданията с високите цени на тока и храните към този момент не устоят.

 

„ Анализът на разноските демонстрира, че скокът в цените на храните и силата от дълго време е всмукан, само че цените в менютата не просто не падат, а не престават да порастват, “ показва икономистът.

 

Той акцентира, че до момента в който общата инфлация в България към този момент се забавя осезаемо, кривата при заведенията за хранене остава стръмно нагоре. Това е явен знак за така наречен „ превантивно помпане “ на цените и поддържане на изкуствено високи маржове на облага.

 

Големият парадокс остава данъчната политика. Въпреки че страната подкрепя бранша с 9% Данък добавена стойност с концепцията цените да се задържат, се случи тъкмо противоположното. Графиката демонстрира, че точно в интервала на ниската данъчна ставка, повишаването е било най-драстично.

 

„ Ресторантьорският отрасъл продължава да се радва на свръхпечалби, до момента в който в това време изисква държавна поддръжка, “ разяснява Николов.

 

Според него бизнесът просто е прибрал разликата от данъчното облекчение като чиста облага, вместо да облекчи крайния клиент.

Данните сочат, че заведенията за хранене са употребявали инфлационните упования на хората, с цел да подвигат цените „ по табиет “.

 

Резултатът? България към този момент не е евтина дестинация за личните си жители. Масовото неодобрение в обществените мрежи се удостоверява от цифрите – потребителят заплаща за лукса на притежателите, а не за действително поскъпнали първични материали.

 

Българинът към този момент заплаща двойно и тройно за същото качество, което е получавал преди три години. В обществените мрежи потребителите всеобщо споделят мнението на Николов, че секторът просто се възползва от обстановката.

 

„ Ако разноските бяха толкоз непостижими, нямаше да виждаме нови и нови лъскави заведения на всеки ъгъл, “ пишат гневни жители под поста на икономиста.