Превратът в Турция: Ердоган може да си го позволи
Според „ Ханделсблат “ аргументите за ареста на известния кмет на Истанбул са транспарантни, а претекстовете на Ердоган - ясни: президентът желае да си подсигурява властта. Както показва „ Ханделсблат “, това е нормалната скица на диктатурите, които с старания поддържат демократична фасада.
Ердоган от четвърт век поредно открива автократичен режим в Турция. И не е изненадващо в този момент да си мисли, че тази негова маневра ще успее – тъй като от геополитическа позиция нещата не биха могли да бъдат по-благоприятни за него. На първо място, президентът на водещата западна страна неотдавна персонално легитимира тази тоталитарна надменност.
Доналд Тръмп явно пренебрегва демократичните стандарти, а щом водачът на свободна Америка може да прави това, какво остава за Ердоган и някои други. На второ място, турският президент несъмнено е наясно, че Европа има потребност от Турция повече от всеки път. Страната освен е основен сътрудник в контрола над противозаконната миграция, само че има и най-силната войска в НАТО и играе водеща, въпреки и не всеки път градивна роля от позиция на сигурността и като медиатор сред Европа и Русия.
Има и риск за Ердоган
Въпреки това ходът на Ердоган, който по всяка възможност ще разгласи предварителни избори, не е лишен от риск. За разлика от митингите в парка „ Гези “ през 2013 година, при които най-малко първоначално ставаше дума за съпротивата на неколцина идеалисти, този път президентът се изправя против Републиканската национална партия на Имамоглу, която несъмнено е политическа големина: това е партията на към момента доста почитания създател на страната Ататюрк, показва „ Ханделсблат “. Германското издание написа, че след дълги години на безгранични репресии турската съпротива към този момент се обновява, а властта на Ердоган, почнал като сдържан модернизатор, от ден на ден отслабва поради трайната икономическа рецесия в страната.
„ Ханделсблат “ акцентира, че ще има огромно значение по какъв начин европейските сътрудници ще реагират на колкото транспарантния, толкоз и недемократичен акт на Ердоган. Европейските столици би трябвало да излъчат явен сигнал на отрицание, защото огромната страна на Босфора дълго време бе пример за това, че ислямът и демокрацията не си опонират.
Моментът е повече от удобен
Швейцарският „ Нойе Цюрхер Цайтунг “ (НЦЦ) също отбелязва, че Ердоган се възползва удобния миг, с цел да предприеме удар против наследството на Мустафа Кемал Ататюрк – основателя на съвременна Турция. И това издание написа, че Ердоган от години подкопава демокрацията и правовата държавност, само че отстраняването на най-силния му съперник излиза отвън тези рамки. Имамоглу очевидно би трябвало да бъде изключен като съперник, тъй като президентът не желае да се мери с него на демократични избори. Доскорошният кмет на Истанбул е в положение да нанесе проваляне на Ердоган при гласуването, а президентът не желае да мисли за завършек на политическата си кариера.
Съпротивата против осъществения „ прелом “ в страната е огромна, показва НЦЦ. Въпреки вълната от репресии, възбраната за демонстрации, сълзотворния газ и арестите, десетки хиляди жители не престават да излизат по улиците. Но за какво Ердоган удря тъкмо в този момент, пита швейцарското издание. Отговорът гласи: тъй като събитията разрешават, а ползите на неговите стратегически съдружници са удобни за нанасянето на сходен удар. Президентът е на върха на властта си: с кюрдите се приготвя вероятно спокойно съглашение, в Сирия на власт са неговите съдружници. И нещо, което е още по-важно: американците желаят, а европейците би трябвало да му оставят независимост на дейностите. Авторитарният ислямист няма за какво да се безпокои от Тръмп, написа НЦЦ. Отношенията сред двамата президенти са отлични и стават все по-добри – слабостта на Тръмп към мощните мъже е известна.
Турция е значима и за Съединени американски щати, и за Европа
Но Ердоган има и какво съответно да предложи, изяснява швейцарското издание: той поддържа американската мирна самодейност в съветската война против Украйна. Това е значимо за Вашингтон, защото Турция играе централна роля като черноморска страна и пазителка на Босфора. А Ердоган е заинтригуван от оръжейните покупко-продажби с американците. Ердоган не може да чака и усложнения от страна на европейците по отношение на подхванатия от него ход. От Брюксел показаха угриженост, само че евентуално ще спрат до такава степен, защото Европейски Съюз от дълго време е доста по-зависим от Анкара, в сравнение с противоположното.
Турция от 10 години задържа сирийските бежанци по пътя им към Европа и получава за това пари. А след съветското нахлуване против Украйна и отвръщането на Тръмп от Европа Турция стана още по-важна за Европейски Съюз – изключително по отношение на оръжейните доставки и във боен проект. Тъжният извод гласи: турците са оставени самичък сами в битката за народна власт, обобщава НЦЦ.
