Доверието в армията расте, но не и самочувствието на военните
Според годишното социологическо изследване на „ Галъп интернешънъл “ 51 на 100 от българите имат вяра в армията, като доверието пораства през последните месеци. Расте и рейтингът на вицепремиера и министър на защитата Красимир Каракачанов. В същото време претенденти за военната специалност няма. Няма го и самочувствието на българските военнослужещи. Усилия се поставят, само че сякаш проблемите остават в границите на ведомството. Все още болните въпроси на защитата не са се трансформирали в сензитивна тематика за всички структури на страната и пластове на обществото.
Българският народ, който изпраща своите избраници в Народното събрание, дава висока оценка на армията. В същото време обаче той я оставя с съвсем 6 хиляди души по-малко. Защо? Въпросът не е единствено в ниското възнаграждение, въпреки че той е доста значим и за него се приказва най-често. И в доста случаи се спекулира и то въодушевено, че бюджетът дава за идната година на МО 100 млн. лева за нови заплати на военните. Съветвам тези, които развяха байряка, да изчакат най-малко до пролетта, с цел да видят резултата от това нарастване. В началото на годината Сухопътни войски ще разгласят конкурс за 436 войнишки длъжности.
Резултатът най-добре ще покаже дали тези приказки са байряк или балон. И дали като тази година за три места ще има по един претендент и то с медицински индикатори и равнище на другояче междинното му обучение, които постановат преосмисляне на условията към българския боец. Основателен е въпросът и на претендентите за бойци за тяхната по-далечна вероятност. Каква е тази специалност, без право на пенсия? И без никакви права, откакто навършат 46 години, в случай че са към момента в армията. Законодателят даже се е подиграл с тези хора, като им споделя, че би трябвало да се уволнят и да почакат десетина години, с цел да получат право на пенсия.
Когато приветстваме армията, би трябвало да помислим и за нейния командирски състав. Началникът на защитата генерал-лейтенант Андрей Боцев упорства за законови промени, които да дадат късмет на офицерите да служат по-дълго на Отечеството. Полковници и генерали си отиват надалеч преди да навършат 60 години, споделя той. Не по-добро е ситуацията и при първите офицерски длъжности. Разчетите демонстрират, че казусът ще получи някакво решение през 2020 година, когато ще приключи първият огромен випуск на НВУ „ Васил Левски “ от години насам, само че при изискване, че никой от настоящия състав няма да напусне?! Не проработи и апелът за връщане на офицери на работа, които са напуснали армията до преди 10 години. Няма обществена непоклатимост и публично самопризнание на запасното войнство. Законодателят сътвори напрежение в армията и с опцията за приемане на заплата и пенсия. След това се опита да поправи нещо и даде право на министъра да освобождава тези военнослужещи без предупреждение. Интересно е при този некомплект, по какъв начин армията може да се освободи от 2-3 хиляди офицери?! И по какви съображения се гласоподават някои текстове.
Едва ли би трябвало да се заблуждаваме, че резултатът от сходно социологическо изследване приказва за безпроблемност в армията. Да не забравяме, че ДДС-то удари много мъчително трите предпочитани плана за рационализация. Парламентът гласоподава един пари, по-късно с смяната на закона лиши сериозна част от тях. С наличната техника би трябвало да изпълняваме задания още доста години. Нейната поддръжка не трябва да остава в сянката на огромните покупки. По самопризнание на министъра на защитата изостава частичната рационализация на наличните фрегати. Предложението за средства към министъра на финансите е било отсрочено. Необходими са 90 милиона. Засега има доста малко пари, които са отделени от бюджета на МО, само че те не вземат решение казуса. Не са ясни нещата по обезпечаването на наличните МиГ-29, на които, явно, ще тряба да разчитаме още дълго време. Сега паниката е за маслата. Причината е, че руснаците са въвели в допълнение условие за лицензиране. Договорът е подписан, парите са отпуснати, само че нещата се забавят там, споделя министър Каракачанов.
Съдбата на изтребителната ни авиация ще бъде споделена от военнотранспортната. От трите самолета „ Спартан “ лети един. Новият контракт за поддръжка не е подписан. Старият изтече в края на март т.г. За идващите четири години са нужни 17,037 млн. евро. Те обаче не са планувани в бюджета за 2018 година Министерството на финансите е осведомено още през юни, само че решаването на въпроса виси във въздуха, а единственият летящ аероплан ще би трябвало да се приземи до края на годината. Остава да се молим медицината ни да не се нуждаае от донори, а българите – от трансплантации. Защото „ Спартан “-ите постоянно изпълняваха такива филантропични задачи. Спасители за тях обаче към този момент не се намират. Както и за цялата войска, прочее.
Ситуацията може
да стане по-лоша
Вече бе подчертавано няколко пъти, че анализът на некомплекта в армията обрисува тежка обстановка и в случай че не се вземат ограничения тя ще стане неприятна. Ще бъде триумф, в случай че с първите състезания през идната година се резервира настоящето равнище на дефицит на военнослужещи. Не може да се отхвърли, че минималното покачване на заплатите е въпреки и дребна, само че вярна стъпка. Това обаче е незадоволително. Ще е непростимо, в случай че се отиде до отпадане на качествата от въоръжените сили.
Българският народ, който изпраща своите избраници в Народното събрание, дава висока оценка на армията. В същото време обаче той я оставя с съвсем 6 хиляди души по-малко. Защо? Въпросът не е единствено в ниското възнаграждение, въпреки че той е доста значим и за него се приказва най-често. И в доста случаи се спекулира и то въодушевено, че бюджетът дава за идната година на МО 100 млн. лева за нови заплати на военните. Съветвам тези, които развяха байряка, да изчакат най-малко до пролетта, с цел да видят резултата от това нарастване. В началото на годината Сухопътни войски ще разгласят конкурс за 436 войнишки длъжности.
Резултатът най-добре ще покаже дали тези приказки са байряк или балон. И дали като тази година за три места ще има по един претендент и то с медицински индикатори и равнище на другояче междинното му обучение, които постановат преосмисляне на условията към българския боец. Основателен е въпросът и на претендентите за бойци за тяхната по-далечна вероятност. Каква е тази специалност, без право на пенсия? И без никакви права, откакто навършат 46 години, в случай че са към момента в армията. Законодателят даже се е подиграл с тези хора, като им споделя, че би трябвало да се уволнят и да почакат десетина години, с цел да получат право на пенсия.
Когато приветстваме армията, би трябвало да помислим и за нейния командирски състав. Началникът на защитата генерал-лейтенант Андрей Боцев упорства за законови промени, които да дадат късмет на офицерите да служат по-дълго на Отечеството. Полковници и генерали си отиват надалеч преди да навършат 60 години, споделя той. Не по-добро е ситуацията и при първите офицерски длъжности. Разчетите демонстрират, че казусът ще получи някакво решение през 2020 година, когато ще приключи първият огромен випуск на НВУ „ Васил Левски “ от години насам, само че при изискване, че никой от настоящия състав няма да напусне?! Не проработи и апелът за връщане на офицери на работа, които са напуснали армията до преди 10 години. Няма обществена непоклатимост и публично самопризнание на запасното войнство. Законодателят сътвори напрежение в армията и с опцията за приемане на заплата и пенсия. След това се опита да поправи нещо и даде право на министъра да освобождава тези военнослужещи без предупреждение. Интересно е при този некомплект, по какъв начин армията може да се освободи от 2-3 хиляди офицери?! И по какви съображения се гласоподават някои текстове.
Едва ли би трябвало да се заблуждаваме, че резултатът от сходно социологическо изследване приказва за безпроблемност в армията. Да не забравяме, че ДДС-то удари много мъчително трите предпочитани плана за рационализация. Парламентът гласоподава един пари, по-късно с смяната на закона лиши сериозна част от тях. С наличната техника би трябвало да изпълняваме задания още доста години. Нейната поддръжка не трябва да остава в сянката на огромните покупки. По самопризнание на министъра на защитата изостава частичната рационализация на наличните фрегати. Предложението за средства към министъра на финансите е било отсрочено. Необходими са 90 милиона. Засега има доста малко пари, които са отделени от бюджета на МО, само че те не вземат решение казуса. Не са ясни нещата по обезпечаването на наличните МиГ-29, на които, явно, ще тряба да разчитаме още дълго време. Сега паниката е за маслата. Причината е, че руснаците са въвели в допълнение условие за лицензиране. Договорът е подписан, парите са отпуснати, само че нещата се забавят там, споделя министър Каракачанов.
Съдбата на изтребителната ни авиация ще бъде споделена от военнотранспортната. От трите самолета „ Спартан “ лети един. Новият контракт за поддръжка не е подписан. Старият изтече в края на март т.г. За идващите четири години са нужни 17,037 млн. евро. Те обаче не са планувани в бюджета за 2018 година Министерството на финансите е осведомено още през юни, само че решаването на въпроса виси във въздуха, а единственият летящ аероплан ще би трябвало да се приземи до края на годината. Остава да се молим медицината ни да не се нуждаае от донори, а българите – от трансплантации. Защото „ Спартан “-ите постоянно изпълняваха такива филантропични задачи. Спасители за тях обаче към този момент не се намират. Както и за цялата войска, прочее.
Ситуацията може
да стане по-лоша
Вече бе подчертавано няколко пъти, че анализът на некомплекта в армията обрисува тежка обстановка и в случай че не се вземат ограничения тя ще стане неприятна. Ще бъде триумф, в случай че с първите състезания през идната година се резервира настоящето равнище на дефицит на военнослужещи. Не може да се отхвърли, че минималното покачване на заплатите е въпреки и дребна, само че вярна стъпка. Това обаче е незадоволително. Ще е непростимо, в случай че се отиде до отпадане на качествата от въоръжените сили.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ