Психичното здраве и работното място
Според европейско изследване от 2011 година, 55% от хората с психологично здравни проблеми не съумяват да се върнат на работа, макар че вършат опит. От тези пък, които се връщат, 68% заемат по-ниска позиция и имат по-ниско възнаграждение спрямо предходната си работа. Чувството за " белязаност " тежи над чиновниците те да приказват намерено, да превъзмогнат психологичните си проблеми. Да се приспособяват и интегрират.
Около 38,2 % от популацията на Европейски Съюз в миналото през живота си са претърпели психологично заболяване, сочи още изследването. 14% от тях са били с тревожни разстройства, 7% с бодърствуване, 6,9% с депресивни разстройства, 6,3% – с психосоматични разстройства, над 4% са злоупотребявали с алкохол или субстанции.
“Стресът е главният фактор в психологичните болести, зародили в и поради работната среда. ”
Една огромна част от факторите, причиняващи стрес, идват непосредствено от работодателите. Мнозинството от тях, като се изключи че не регистрират по какъв начин с дейностите си предизвикват ексклузивен стрес, само че и не схващат, че е в техен интерес да се грижат за чиновниците си и тяхното психологично здраве. Неправилно систематизиране на работата по отношение на времето и опциите на чиновниците, ексклузивен труд, влошено другарство сред мениджъри и чиновници. Липса на тласъци, мотивация, самопризнание - това са все фактори за стрес, идващи от работодателите.
Следващ огромен източник на стрес е общуването сред сътрудниците. Лоши взаимоотношения с другите работещи, междуличностни конфликти; неволи заради предубеждения на възрастова, полова, расова, етническа или религиозна основа. Отношенията сред чиновниците също до известна степен зависят от работодателите - при наличности на спорове те би трябвало да посредничат и да бъдат справедливи.
Самата работа също е източник на стрес. Ако тя е рискова, неприятно платена, с ексклузивен труд, който не трябва оценен и заплатен. Ако работата е монотонна, безсмислена, без развиване и обществено самопризнание. ОТ друга страна, в случай че чиновниците са под непрестанно образование, наблюдаване за резултатите, в случай че върху тях се упражнява напън и условията са прекомерно огромни. Всичко това непроменяемо основава стрес на работното място.
Отношението " работа-личен живот " е типично актуален източник на стрес, обвързван с работното място. На чиновниците от всевъзможни области на труда, всякаква служебна подчиненост им е все по-трудно да разпределят времето, вниманието, да слагат цели. Чувството за разпокъсаност сред дома и работата, сред персоналното и служебното време предизвиква тревожни разстройства. Особено податливи и уязвими са дамите, и то тези с по-висока позиция. Върху дамите към момента се упражява обществен напън, те да са положителни майки и домакини, само че и икономическите фактори ги принуждават или подтикват, зависи от гледната точка, да търсят високоплатена работа, която върви с повече отговорности и " краде " повече от времето за дома и фамилията.
Проучвания демонстрират, че изборът на работа и на съответен шеф освен въздейства на ежедневните равнища на стрес, само че има по-дълбоки отблясъци. Работата изпълва съвсем целия ден на днешните хора и тя въздейства сложно на качеството на живот, възприятието за благополучие и пълноценност. Ако към напрежението не се подходи с нужното внимание, той е кадърен да аргументи меланхолия, тревога, да отключи суицидни пристрастености, паник офанзиви. Да, огромна част от отговорността се поема от работодателите и средата, която основават директно, само че друга огромна част зависи само от нас и нашата отговорност към здравето.
Статистиката е от Национален център по публично здраве и разбори към Министерство на здравеопазването.
Около 38,2 % от популацията на Европейски Съюз в миналото през живота си са претърпели психологично заболяване, сочи още изследването. 14% от тях са били с тревожни разстройства, 7% с бодърствуване, 6,9% с депресивни разстройства, 6,3% – с психосоматични разстройства, над 4% са злоупотребявали с алкохол или субстанции.
“Стресът е главният фактор в психологичните болести, зародили в и поради работната среда. ”
Една огромна част от факторите, причиняващи стрес, идват непосредствено от работодателите. Мнозинството от тях, като се изключи че не регистрират по какъв начин с дейностите си предизвикват ексклузивен стрес, само че и не схващат, че е в техен интерес да се грижат за чиновниците си и тяхното психологично здраве. Неправилно систематизиране на работата по отношение на времето и опциите на чиновниците, ексклузивен труд, влошено другарство сред мениджъри и чиновници. Липса на тласъци, мотивация, самопризнание - това са все фактори за стрес, идващи от работодателите.
Следващ огромен източник на стрес е общуването сред сътрудниците. Лоши взаимоотношения с другите работещи, междуличностни конфликти; неволи заради предубеждения на възрастова, полова, расова, етническа или религиозна основа. Отношенията сред чиновниците също до известна степен зависят от работодателите - при наличности на спорове те би трябвало да посредничат и да бъдат справедливи.
Самата работа също е източник на стрес. Ако тя е рискова, неприятно платена, с ексклузивен труд, който не трябва оценен и заплатен. Ако работата е монотонна, безсмислена, без развиване и обществено самопризнание. ОТ друга страна, в случай че чиновниците са под непрестанно образование, наблюдаване за резултатите, в случай че върху тях се упражнява напън и условията са прекомерно огромни. Всичко това непроменяемо основава стрес на работното място.
Отношението " работа-личен живот " е типично актуален източник на стрес, обвързван с работното място. На чиновниците от всевъзможни области на труда, всякаква служебна подчиненост им е все по-трудно да разпределят времето, вниманието, да слагат цели. Чувството за разпокъсаност сред дома и работата, сред персоналното и служебното време предизвиква тревожни разстройства. Особено податливи и уязвими са дамите, и то тези с по-висока позиция. Върху дамите към момента се упражява обществен напън, те да са положителни майки и домакини, само че и икономическите фактори ги принуждават или подтикват, зависи от гледната точка, да търсят високоплатена работа, която върви с повече отговорности и " краде " повече от времето за дома и фамилията.
Проучвания демонстрират, че изборът на работа и на съответен шеф освен въздейства на ежедневните равнища на стрес, само че има по-дълбоки отблясъци. Работата изпълва съвсем целия ден на днешните хора и тя въздейства сложно на качеството на живот, възприятието за благополучие и пълноценност. Ако към напрежението не се подходи с нужното внимание, той е кадърен да аргументи меланхолия, тревога, да отключи суицидни пристрастености, паник офанзиви. Да, огромна част от отговорността се поема от работодателите и средата, която основават директно, само че друга огромна част зависи само от нас и нашата отговорност към здравето.
Статистиката е от Национален център по публично здраве и разбори към Министерство на здравеопазването.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ