Какво всъщност се случи със знамето и лунния роувър, оставени на Луната след кацането на астронавтите?
Според една от най-популярните тайни теории астронавтите на НАСА в никакъв случай не са били на Луната, а всички фрагменти от кацането сякаш са били снимани на Земята. Астронавтите обаче освен неведнъж са кацали на повърхността на естествения сателит на Земята, само че и доста са го пооплескали в дословния и преносния смисъл на думата. А точно – при всяко посещаване на Луната те поставяха американското знаме, а също по този начин оставяха най-различно съоръжение ( модулите за кацане, лунохода, изследователското оборудване) и голям брой следи в лунната почва, в това число от колелата на роувъра. Но какво се е случило с всички тези предмети десетилетия по-късно и можем ли да някак забележим тези неопровержими доказателства, че хора са посещавали Луната?
По време на всяка задача на „ Аполо “ астронавтите забиват по едно знаме на Луната Може ли да се види знамето на Луната
Луната е доста по-близо до Земята, в сравнение с другите галактически обекти, да вземем за пример Марс. Въпреки това дистанцията към момента е доста огромно – над 384 хиляди километра. Поради това нито един телескоп, който се намира на Земята, няма по какъв начин да даде опция да се види лунния роувър или различен дребен обект. И това се отнася даже за най-големите проучвателен телескопи, да не приказваме за любителските телескопи, чиито благоприятни условия са доста по-ограничени.
Диаметърът на най-малкия обект на Луната, който може да се види с най-мощния земен телескоп, би трябвало да е към километър и половина. Флагът е към хиляда пъти по-малък, тъй че няма и минимален късмет да бъде следен с телескоп от Земята.
Малките обекти на Луната могат да бъдат следени от орбиталните апарати като да вземем за пример Lunar Reconnaissance Orbiter Какво в действителност се е случило със знамето на Луната
Ако обектите, оставени от астронавтите на НАСА, не могат да бъдат видени от Земята, това не значи, че те въобще не могат да бъдат видени. Така да вземем за пример те могат да бъдат видени от лунните орбитални апарати като Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO), който обикаля към естествения сателит и прави наблюдения.
Самите обекти обаче, т.е. флаговете или площадката за кацане, апаратът не може да види, само че улавя сенките, хвърляни от обектите. На фотосите, направени от LRO през последните години, могат да се видят флаговете, оставени по време на Аполо 12, 16 и 17.
Флагът може да се види на изображението от LRO Много хора несъмнено са се чудили какво се е случило с останалите флагове, в това число и с първото, оставено по време на задачата „ Аполо 11 “. Едва ли си коства да го търсите, защото даже астронавтът Бъз Олдрин оповестява, че е забелязал знамето да пада по време на излитането. Орбиталният уред LRO също не можа да го открие.
Що се отнася до знамето, оставено от задачите „ Аполо 14 “, за него също се знае, че е паднало и е претърпяло съществени повреди от изпускателната система на лунния модул. Напълно допустимо е същото да се е случило и със знамето, забито по време на задачата „ Аполо 15 “. За страдание орбиталният уред не може да даде никаква информация за положението на трите флагове, които не престават да стоят. Ще можем да разберем това едвам когато хората се завърнат на Луната.
Човешките екскременти ще бъдат превозени от Луната до Земята
Астронавтите оставиха 96 торби с артикули от своята витална активност на Луната. Тяхната орис е незнайна, само че както разбираме, те не са могли да отидат на никое място другаде от повърхността на Луната. Затова учените желаят да върнат екскрементите на Земята и да проучат по какъв начин им се е отразило пребиваването на повърхността на спътника. Вероятно това ще бъде едно от най-странните проучвания в историята.
Семейна фотография на Луната, оставена от астронавта Чарли Дюк Освен човешките изпражнения, на Луната има и всевъзможни дребни предмети, оставени от астронавтите. Например по време на задачата „ Аполо 16 “ астронавтът Чарлз Дюк оставя фамилна фотография в рамка. На гърба ѝ е написано: „ Това е фамилията на астронавта Чарли Дюк от планетата Земя, който кацна на Луната на 20 април 1972 година “
Не е мъчно да се досетим, че за повече от 50 години излагане на слънчева светлина тази фотография е избледняла доста. Но във всеки случай сигурно ще бъде забавно да се намерят такива „ артефакти “ за астронавтите, които ще отидат още веднъж на Луната десетилетия след последната задача на „ Аполо “.
На фотографията се виждат следите на американците на Луната
Оборудването, оставено от американските астронавти, както и знамената, не престават да се намират на Луната. Присъствието му към този момент е доказано от галактическите организации на разнообразни страни. Така да вземем за пример японската галактическа организация JAXA заяви, че галактическият уред „ Кагуя “ е разкрил на Луната следи от спускаемия уред „ Аполо 15 “.
На изображението на LRO се виждат спускаемият модул, изследователското съоръжение ALSEP, следите от колелата на лунохода и даже отпечатъците от стъпките на астронавтите Индийската организация за галактически проучвания (ISRO) също заяви, че галактическият уред „ Чандраян-1 “ е получил фотоси на същия сектор за кацане и е записал следите, оставени от колелата на лунохода. Освен това на изображението, направено от автоматизираната междупланетна станция „ Чандраян-2 “, ясно се вижда ракетната степен за кацане на задачата „ Аполо 11
Китайската автоматизирана станция Чанъе-2 също изследва местата за кацане на американските пилотирани галактически кораби. Получените фотоси демонстрират най-хубавите следи от кацането на „ Аполо 16 “. Следователно няма подозрение, че американските астронавти в действителност са стъпили на повърхността на Луната.
Но за какво тогава към този момент половин век хората не могат да се върнат на спътника и даже има проблеми с кацането на безпилотните модули? Подробният отговор може да бъде открит на доста места. Накратко, Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати отпуснаха големи средства за лунната стратегия. Сега галактическите организации не разполагат с толкоз огромни бюджети и изпращането на астронавти на Луната към този момент не е толкоз значимо от политическа позиция, както преди 60 години.
