Според дипломатически източници текстът на резолюцията е бил обект на

Според дипломатически източници текстът на резолюцията е бил обект на „ продължителни договаряния зад кулисите “. Той беше доста изменен след възражения от страна на Китай и Русия против концепцията за потребление на мощ за наново отваряне на стратегическия воден път, който Иран значително е блокирал.

 

Първоначалният план е съдържал дефиниция, позволяваща „ всички нужни средства “, което на процедура би включвало и военни дейности в региона на Ормузкия пролив, Персийския залив и Оманския залив. Този вид обаче е бил отритнат от редица страни.

 

Сега текстът дава опция за потребление на всички нужни отбранителни средства, съобразени със обстановката, за период от най-малко шест месеца, като се изисква и авансово известяван на Съвета за сигурност при дейности в границите на многонационални военноморски задачи.

 

Русия, Китай и Франция – като непрекъснати членове с право на несъгласие – показаха запаси към първичния вид, който позволява приложимост на мощ. Въпреки че тези разпореждания са отстранени, не е ясно дали трите страни ще поддържат новия текст, което прави днешното гласоподаване изключително значимо.

 

Руският представител в Организация на обединените нации Василий Небензя е декларирал, че предлагането не взема решение главния проблем и че единственото трайно решение е преустановяване на военните дейности.

 

Китайският представител Фу Цун също се опълчи на концепцията за потребление на мощ, определяйки я като „ противозаконна и безразборна “, и предизвести, че сходни ограничения могат да доведат до ескалация.

 

Френският представител Жером Бонафон също поддържа потребността от деескалация, само че означи, че отбранителните ограничения са за предпочитане, като по-късно е дал знак, че модифицираният, по-умерен вид на резолюцията може да бъде допустим.