„Работещи бедни“: Тревожен сигнал за 11,8% от работещите в България
Според данните в него, стотици хиляди жители на Европейския съюз (ЕС) живеят в условия на неустановеност и нараснал риск от беднотия, без значение от обстоятелството, че работят – даже на цялостен работен ден.
Тази тревожна наклонност, чертае комплицирана картина за бъдещето на европейския пазар на труда и за способността му да подсигурява заслужен стандарт на живот на европейците.
Ситуацията в обособените страни членки
Рискът от беднотия към този момент не визира единствено хората, които живеят в семейства с ниска активност на работа, или хората без работа. Според данните, изнесени от Евростат, през 2024 година 8,2% от хората на възраст 18 години или повече, които са заявили, че работят (наети или самонаети) в Европейски Съюз, са били изложени на риск от беднотия.
Това потвърждава, че трудът все по-често не съумява да извърши своята съществена обществена роля: да обезпечава икономическа непоклатимост. Разликите сред страните и половете също са значими и ненапълно обезкуражаващи.
Въпреки статута си на една от най-богатите страни в Европа, Люксембург регистрира и най-голям условен дял на работещи небогати – 13,4%. Веднага след Люксембург се подреждат България с 11.8%, следвана от Испания – 11.2%, Румъния – 10.9% и Гърция – 10.7%.
В противоположния завършек на класацията се подреждат Финландия с едвам 2,8%, следвана от Чехия – 3.6%, Белгия – 4.3%, Нидерландия – 4.7% и Словения – 5.4%, доказвайки, че политиките за тъждество и обществена отбрана могат да лимитират риска.
Неравенство сред половете
Рискът от беднотия при работещите европейци е доста по-нисък за дамите (7,3 %) спрямо мъжете (9,0%). В 22 страни членки мъжете са по-застрашени от беднотия, като най-голямата разлика се следи в Румъния – 8,1 процентни пункта.
В други страни наклонността е противоположната – дамите са по-уязвими, евентуално поради по-ниските заплати в някои основни браншове и по-честата претовареност на ненапълно работно време. В Германия разликите сред половете напълно липсват.
Държавите с най-голям риск от беднотия измежду работещите мъже са Румъния – 14.4%, България – 13.0%, Гърция – 13.0%, Люксембург – 12.4% и Испания – 12.1%, а тези с най-лоши индикатори за дамите са Люксембург – 14.6%, България – 10.4%, Испания – 10.1%, Естония – 9.2%, Словакия – 8.8% и Латвия – 8.8%.
В другия завършек на класацията се подреждат страните, които съумяват да обезпечат по-голяма икономическа непоклатимост на работещите си жители. За мъжете най-нисък риск от беднотия има във Финландия – 3.0%, Чехия – 3.4%, Белгия – 5.0%, Нидерландия – 5.0% и Словения – 5.9%. За дамите – Финландия с 2.7% риск от беднотия измежду работещите дами, Белгия – 3.4%, Нидерландия – 4.4%, Ирландия – 4.5% и Словения – 4.8%.
Изнесените данни ясно демонстрират, че икономическият напредък и увеличението на заетостта не подсигуряват автоматизирано по-добър стандарт на живот. Работещите небогати са все по-видим признак за структурни несъответствия – в заплащането, качеството на работните места и обществената поддръжка.
Тази тревожна наклонност, чертае комплицирана картина за бъдещето на европейския пазар на труда и за способността му да подсигурява заслужен стандарт на живот на европейците.
Ситуацията в обособените страни членки
Рискът от беднотия към този момент не визира единствено хората, които живеят в семейства с ниска активност на работа, или хората без работа. Според данните, изнесени от Евростат, през 2024 година 8,2% от хората на възраст 18 години или повече, които са заявили, че работят (наети или самонаети) в Европейски Съюз, са били изложени на риск от беднотия.
Това потвърждава, че трудът все по-често не съумява да извърши своята съществена обществена роля: да обезпечава икономическа непоклатимост. Разликите сред страните и половете също са значими и ненапълно обезкуражаващи.
Въпреки статута си на една от най-богатите страни в Европа, Люксембург регистрира и най-голям условен дял на работещи небогати – 13,4%. Веднага след Люксембург се подреждат България с 11.8%, следвана от Испания – 11.2%, Румъния – 10.9% и Гърция – 10.7%.
В противоположния завършек на класацията се подреждат Финландия с едвам 2,8%, следвана от Чехия – 3.6%, Белгия – 4.3%, Нидерландия – 4.7% и Словения – 5.4%, доказвайки, че политиките за тъждество и обществена отбрана могат да лимитират риска.
Неравенство сред половете
Рискът от беднотия при работещите европейци е доста по-нисък за дамите (7,3 %) спрямо мъжете (9,0%). В 22 страни членки мъжете са по-застрашени от беднотия, като най-голямата разлика се следи в Румъния – 8,1 процентни пункта.
В други страни наклонността е противоположната – дамите са по-уязвими, евентуално поради по-ниските заплати в някои основни браншове и по-честата претовареност на ненапълно работно време. В Германия разликите сред половете напълно липсват.
Държавите с най-голям риск от беднотия измежду работещите мъже са Румъния – 14.4%, България – 13.0%, Гърция – 13.0%, Люксембург – 12.4% и Испания – 12.1%, а тези с най-лоши индикатори за дамите са Люксембург – 14.6%, България – 10.4%, Испания – 10.1%, Естония – 9.2%, Словакия – 8.8% и Латвия – 8.8%.
В другия завършек на класацията се подреждат страните, които съумяват да обезпечат по-голяма икономическа непоклатимост на работещите си жители. За мъжете най-нисък риск от беднотия има във Финландия – 3.0%, Чехия – 3.4%, Белгия – 5.0%, Нидерландия – 5.0% и Словения – 5.9%. За дамите – Финландия с 2.7% риск от беднотия измежду работещите дами, Белгия – 3.4%, Нидерландия – 4.4%, Ирландия – 4.5% и Словения – 4.8%.
Изнесените данни ясно демонстрират, че икономическият напредък и увеличението на заетостта не подсигуряват автоматизирано по-добър стандарт на живот. Работещите небогати са все по-видим признак за структурни несъответствия – в заплащането, качеството на работните места и обществената поддръжка.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ