Дуалното обучение – много ползи, още повече предизвикателства
Според данни на Министерство на образованието от края на 2022 година близо 12 000 възпитаници се образоват дуално. От идната образователна година 2023/2024 година на регионално равнище се разкриват напълно 25 нови специалности, измежду които и доста индустриални, даже занаятчийски, с цел да отговорят на потребностите на пазара: тапицери, техник-технолог в дървообработването, озеленител, дрогерист, козметик. Но макар последователното увеличение на профилираните паралелки, фирмите и професионалните учебни заведения, не престават да се сблъскват с проблеми, наследени отпреди Коронавирус рецесията, в допълнение наслоени с нови провокации.
Според изследване от 2019 година в границите на плана „ Домино “, който прави промяна в професионалното образование преди 7 година, три са огромните провокации пред дуалната форма: терзанието на компаниите за вложенията в фрагменти, без да има гаранции, че те ще останат да работят за тях; дълбоките цялостни пропуски в професионалното обучение в страната и намирането на задоволително заинтригувани компании за образуване на дуална паралелка. Към днешна дата се прибавят и още - неналичието на осведоменост за тези паралелки, ниският интерес и неналичието на поддръжка за дребните и междинни предприятия да работят по тези стратегии.
Дали фактът, че към средата на 2023 година над 70% от участвалите в плана „ Домино “ възпитаници работят в предприятията, в които са обучавани, а 159 учебни заведения с повече от 9000 възпитаници и с 694 работодатели-партньори се образоват дуално, удостоверяват изказванието, че то носи двойна изгода в бъдеще, само че е двойно предизвикателство през днешния ден?
Отговорите търсим от две дами, които работят в дуалното образование:
Трудностите отхвърлят дребните работодатели
Петя Евтимова e ръководител на Управителния съвет на Фондация за съвременно обучение. От 2015 до 2019 год. е началник на българо-швейцарския план за въвеждане на дуалното обучение в българската просветителна система, прочут като план ДОМИНО, с който беше осъществена промяната в професионалното обучение – Снимка Личен списък
Г-жо Евтимова, какво е нужно за триумфа на дуалното образование? Как се случва то в България?
Дуалното образование се е потвърдило в доста страни като ефикасна форма за подготовка на експерти за пазара на труда. Но неговият триумф се дължи от една страна на компаниите, които одобряват възпитаници и ги образоват на практика на действително работно място, а от друга – на учебните заведения, които имат отговорност за качествено преподаване на теоретичните предмети, свързани с съответна специалност. Така се поделят както разноските за професионалното образование на младежите, по този начин и отговорността те да бъдат задоволително добре готови, с цел да се осъществят на пазара на труда. Следва и от страна на страната и на работодателските и браншови организации да бъдат построени съответните структури, които да подкрепят страните в това образование с методически насоки, инструкции и консултиране.
Вие сте била началник на плана „ Домино ". В края на 2019 година дефинирате 3 съществени провокации пред него. Има ли нови, има ли решения на старите през днешния ден?
Действително, в края на план „ Домино “ направихме това изследване, което разпознава 3 провокации (споменати във въведението – б.а.), само че бих добавила и още едно – неналичието на необятна осведомителна акция за дуалното образование, ориентирана и към компаниите и учебните заведения. Такава беше планувана да се финансира по план „ Подкрепа за дуалната система на образование “ на МОН, само че планът завършва през септември и няма изгледи тази акция да се случи дотогава.
Относно настояването на компаниите учениците да остават на работа при тях - в страните с дълги обичаи в този вид образование липсва обвързване за учениците да останат на работа в компанията, в която са работили. Това е в интерес и на двете страни. От една страна, учениците да са свободни да избират дали и в коя компания да работят или да продължат към висше обучение, а от друга – компаниите са свободни да изберат дали и кого всред учениците биха желали да оставят на работа. Затова и в българското законодателство не беше вменено обвързване за наемане на учениците, които са били на образование в дадена компания. Добрите практики демонстрират, че компаниите набелязват кои младежи биха желали да задържат на работа и им оферират оставане посредством спомагателни тласъци. Почти 80% от приключилите останаха на работа – не всеки във компанията, в която е работил, само че в същия отрасъл.
А за терзанието за нужна цяла паралелка за дуално образование – МОН извърши нужните промени в законодателството, тъй че при дуалното образование да се възможни маломерни паралелки. За страдание, остават проблемите, свързани с ниските достижения на учениците и пропуските им в главното обучение, които е мъчно да бъдат наваксани в професионалното учебно заведение.
Можем ли към този момент да приказваме за устойчиви основи на дуалното образование в България?
Наскоро участвах в изследване, което сподели, че дуалното образование се ползва на всички места по метода, по който беше въведено от плана ни през 2015 година - със същите мостри на партньорски контракти сред компаниите и учебните заведения, същите мостри на трудови контракти с учениците и така нататък, т.е. имаме резистентност на процедурите и документите. Това изследване сподели, че дуалното образование е доста добре признато от огромните компании, т.е. от компании, които могат да си разрешат разноските за това образование в сфери като електротехниката, мехатрониката, автомобилната техника, газовата техника и други механически сфери, в които дуалното образование се развива доста добре.
Затова, в случай че гледаме само цифрите, те са неоспорим триумф за основна просветителна промяна в къс интервал. Дуалното образование се развива от 2015 година и развиването му от този момент демонстрира какво още е нужно да се промени. Един от проблемите е обвързван с това, че компаниите подписват договорите за съдействие с учебното заведение, когато учениците са в 8.клас, само че одобряват учениците за образование едвам в 11.клас. Това е доста дълъг интервал за компаниите, а доста неща могат да се трансформират или объркат. Затова следва да се обмислят разновидности, при които компаниите да договарят с професионалните учебни заведения директно преди приемането на възпитаници.
Друг проблем е неналичието на процедура, при която възпитаник е незаинтересуван и не желае да продължи с дуалното образование – тогава би следвало да има опция този възпитаник да бъде трансфериран в друга форма на образование. Процедурата, която работодателите следва да спазят пред Инспекцията по труд, с цел да назначат учениците, също би следвало да се опрости.
Какво се промени след Коронавирус промяна на стопанската система?
Коронавирус пандемията изостри някои проблеми в дуалното образование. На първо мястоq имаше огромни времеви интервали, в които учениците не посещаваха работните си места за образование, то оставаше отдалечено, което провокира нуждата от повишение на цифровите умения както на учениците, по този начин и на техните наставници от компаниите. Но доста компании реагираха бързо и предложиха образование посредством виртуални модели, видео уроци. Но постковидното утежняване на икономическата обстановка принуди някои компании да се откажат да одобряват възпитаници, защото разноските за образованието, добавени към всички други, се оказват непостижими за тях. Именно икономическите усложнения на дребните и междинните предприятия отхвърлиха част от тях от дуалното образование и по тази причина за тях са нужни специфични ограничения. В България има набелязани такива ограничения в Стратегията за дребни и междинни предприятия 2021-2027, които да се финансират от оперативните стратегии, само че досега няма оповестена процедура.
Кои икономически сфери са перспективни за стартирани на дуално образование? Има ли нови специалности, за които то е доста нужно?
На процедура дуално образование може да се извърши във всички сфери, стига да има работодатели, подготвени да се включат в него. По-интересен е въпросът с новите специалности – да вземем за пример специалности, свързани с техническото обслужване на електрически автомобили – необятното нахлуване на електрическите автомобили и неналичието на сервизно обслужване за тях подтикна Професионалната гимназия по превоз и енергетика „ Хенри Форд “ в София да разкрие паралелка за специалността „ механик на електрически транспортни средства “ и да подписа съглашения за дуално образование с фирмите-вносители на такива коли. В дълготраен проект дуалното образование би следвало да стане главният тип професионално образование в страната. Нарастват европейските и интернационалните екологични условия към избрани промишлености и производства и това също би трябвало да залегне в образователните стратегии по специалности.
Нужно е по-тясно обвързване с бизнеса
Инж. Цветелина Стойкова е шеф на ПГМЕТ гр. Плевен и един от петимата национални специалисти по дуално образование в България. Това е първото учебно заведение в региона с образование на възпитаници в дуална система. Обучава възпитаници по „ Компютърна техника и технологии “, „ Системно програмиране “, „ Телекомуникационни системи “, „ Електрообзавеждане на производството “ и „ Машини и системи с ЦПУ “. Работи с локалния бизнес: - „ АС-ДС ” ООД, „ Електрохолд България “ ЕООД, “ЛЕОНИ БЪЛГАРИЯ “ ЕООД и други - Снимка Личен списък
Г-жо Стойкова, кКакво е нужно за триумфа на дуалното образование? Как се случва то при вас?
Системата на дуалното професионално обучение се е потвърдила в най-развитите стопански системи на Европа като основен инструмент за обезпечаване на млади квалифицирани експерти, които от учебното заведение влизат непосредствено на пазара на труда. В тази система водещ сътрудник на учебните заведения е частният бранш, който освен влага в своите бъдещи фрагменти, само че и споделя отговорността за качеството на професионалното образование.
В България се работи във всички насоки. Близо 12 000 възпитаници в страната са включени в дуално образование. С най-голямо присъединяване са образованията във компании в областите енергетика, превоз, машиностроене, компютърни системи, търговия. Но към момента работодателите не приготвят възпитаници, тъй като нямат гаранции, че ще останат в тяхната компания.
Бихте ли разказали истории с възпитаници, които по-късно да траяли да работят при шеф от дуално образование? Ако не се случва постоянно, за какво?
Наши възпитаници не престават работа след довеждане докрай при същия шеф. Последната хубава вест е за такива, които работят по специалността си и в същото време не престават образованието си в ТУ-Габрово.
Причините за другия вид са продължение на образованието, работа в друго обитаемо място или отвращение, подбудено от неправилна първична ориентировка към специалността.
Вашите най-големи провокации в това начинание?
Трудното управление на държанието и виновното отношение на нестимулирани възпитаници, попаднали инцидентно и без упоритости в системата на дуалното образование. Не би трябвало да се подчертава на материалните придобивки за учениците в тази система, а да се стимулират да бъдат модерни младежи, конкурентноспособни на пазара на труда.
Какво е нужно да се промени като институционална поддръжка, с цел да има повече дуално образование?
Да се промени модела на финансиране, който към този момент се концентрира върху броя възпитаници като единствен определящ фактор за размера на държавната дотация, получавана от обособените учебни заведения. Да се поддържат настоящи образователни стратегии е основно за реализирането на учениците. Уместно е по-тясното обвързване с бизнеса в процеса на установяване на специалностите и местата в тях, както и в построяването на образователните проекти и стратегии. Тясното съдействие с бизнеса ще увеличи качеството на професионалното обучение. Нужна е и териториална организация за дейно партньорство сред община, учебни заведения и локалните компании от бизнеса.
В кои сфери и специалности е нужно да има повече такива практики?
Има разминаване сред предлаганото от професионалните учебни заведения обучение и потребностите на действителната стопанска система. В някои райони се следи съвсем цялостно разминаване сред предлагането и търсенето на дипломиран труд. Сферите, в които би трябвало да има такива практики, са тези, които дават отговор на потребностите на действителната стопанска система.
Текстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Според изследване от 2019 година в границите на плана „ Домино “, който прави промяна в професионалното образование преди 7 година, три са огромните провокации пред дуалната форма: терзанието на компаниите за вложенията в фрагменти, без да има гаранции, че те ще останат да работят за тях; дълбоките цялостни пропуски в професионалното обучение в страната и намирането на задоволително заинтригувани компании за образуване на дуална паралелка. Към днешна дата се прибавят и още - неналичието на осведоменост за тези паралелки, ниският интерес и неналичието на поддръжка за дребните и междинни предприятия да работят по тези стратегии.
Дали фактът, че към средата на 2023 година над 70% от участвалите в плана „ Домино “ възпитаници работят в предприятията, в които са обучавани, а 159 учебни заведения с повече от 9000 възпитаници и с 694 работодатели-партньори се образоват дуално, удостоверяват изказванието, че то носи двойна изгода в бъдеще, само че е двойно предизвикателство през днешния ден?
Отговорите търсим от две дами, които работят в дуалното образование:
Трудностите отхвърлят дребните работодатели
Петя Евтимова e ръководител на Управителния съвет на Фондация за съвременно обучение. От 2015 до 2019 год. е началник на българо-швейцарския план за въвеждане на дуалното обучение в българската просветителна система, прочут като план ДОМИНО, с който беше осъществена промяната в професионалното обучение – Снимка Личен списък
Г-жо Евтимова, какво е нужно за триумфа на дуалното образование? Как се случва то в България?
Дуалното образование се е потвърдило в доста страни като ефикасна форма за подготовка на експерти за пазара на труда. Но неговият триумф се дължи от една страна на компаниите, които одобряват възпитаници и ги образоват на практика на действително работно място, а от друга – на учебните заведения, които имат отговорност за качествено преподаване на теоретичните предмети, свързани с съответна специалност. Така се поделят както разноските за професионалното образование на младежите, по този начин и отговорността те да бъдат задоволително добре готови, с цел да се осъществят на пазара на труда. Следва и от страна на страната и на работодателските и браншови организации да бъдат построени съответните структури, които да подкрепят страните в това образование с методически насоки, инструкции и консултиране.
Вие сте била началник на плана „ Домино ". В края на 2019 година дефинирате 3 съществени провокации пред него. Има ли нови, има ли решения на старите през днешния ден?
Действително, в края на план „ Домино “ направихме това изследване, което разпознава 3 провокации (споменати във въведението – б.а.), само че бих добавила и още едно – неналичието на необятна осведомителна акция за дуалното образование, ориентирана и към компаниите и учебните заведения. Такава беше планувана да се финансира по план „ Подкрепа за дуалната система на образование “ на МОН, само че планът завършва през септември и няма изгледи тази акция да се случи дотогава.
Относно настояването на компаниите учениците да остават на работа при тях - в страните с дълги обичаи в този вид образование липсва обвързване за учениците да останат на работа в компанията, в която са работили. Това е в интерес и на двете страни. От една страна, учениците да са свободни да избират дали и в коя компания да работят или да продължат към висше обучение, а от друга – компаниите са свободни да изберат дали и кого всред учениците биха желали да оставят на работа. Затова и в българското законодателство не беше вменено обвързване за наемане на учениците, които са били на образование в дадена компания. Добрите практики демонстрират, че компаниите набелязват кои младежи биха желали да задържат на работа и им оферират оставане посредством спомагателни тласъци. Почти 80% от приключилите останаха на работа – не всеки във компанията, в която е работил, само че в същия отрасъл.
А за терзанието за нужна цяла паралелка за дуално образование – МОН извърши нужните промени в законодателството, тъй че при дуалното образование да се възможни маломерни паралелки. За страдание, остават проблемите, свързани с ниските достижения на учениците и пропуските им в главното обучение, които е мъчно да бъдат наваксани в професионалното учебно заведение.
Можем ли към този момент да приказваме за устойчиви основи на дуалното образование в България?
Наскоро участвах в изследване, което сподели, че дуалното образование се ползва на всички места по метода, по който беше въведено от плана ни през 2015 година - със същите мостри на партньорски контракти сред компаниите и учебните заведения, същите мостри на трудови контракти с учениците и така нататък, т.е. имаме резистентност на процедурите и документите. Това изследване сподели, че дуалното образование е доста добре признато от огромните компании, т.е. от компании, които могат да си разрешат разноските за това образование в сфери като електротехниката, мехатрониката, автомобилната техника, газовата техника и други механически сфери, в които дуалното образование се развива доста добре.
Затова, в случай че гледаме само цифрите, те са неоспорим триумф за основна просветителна промяна в къс интервал. Дуалното образование се развива от 2015 година и развиването му от този момент демонстрира какво още е нужно да се промени. Един от проблемите е обвързван с това, че компаниите подписват договорите за съдействие с учебното заведение, когато учениците са в 8.клас, само че одобряват учениците за образование едвам в 11.клас. Това е доста дълъг интервал за компаниите, а доста неща могат да се трансформират или объркат. Затова следва да се обмислят разновидности, при които компаниите да договарят с професионалните учебни заведения директно преди приемането на възпитаници.
Друг проблем е неналичието на процедура, при която възпитаник е незаинтересуван и не желае да продължи с дуалното образование – тогава би следвало да има опция този възпитаник да бъде трансфериран в друга форма на образование. Процедурата, която работодателите следва да спазят пред Инспекцията по труд, с цел да назначат учениците, също би следвало да се опрости.
Какво се промени след Коронавирус промяна на стопанската система?
Коронавирус пандемията изостри някои проблеми в дуалното образование. На първо мястоq имаше огромни времеви интервали, в които учениците не посещаваха работните си места за образование, то оставаше отдалечено, което провокира нуждата от повишение на цифровите умения както на учениците, по този начин и на техните наставници от компаниите. Но доста компании реагираха бързо и предложиха образование посредством виртуални модели, видео уроци. Но постковидното утежняване на икономическата обстановка принуди някои компании да се откажат да одобряват възпитаници, защото разноските за образованието, добавени към всички други, се оказват непостижими за тях. Именно икономическите усложнения на дребните и междинните предприятия отхвърлиха част от тях от дуалното образование и по тази причина за тях са нужни специфични ограничения. В България има набелязани такива ограничения в Стратегията за дребни и междинни предприятия 2021-2027, които да се финансират от оперативните стратегии, само че досега няма оповестена процедура.
Кои икономически сфери са перспективни за стартирани на дуално образование? Има ли нови специалности, за които то е доста нужно?
На процедура дуално образование може да се извърши във всички сфери, стига да има работодатели, подготвени да се включат в него. По-интересен е въпросът с новите специалности – да вземем за пример специалности, свързани с техническото обслужване на електрически автомобили – необятното нахлуване на електрическите автомобили и неналичието на сервизно обслужване за тях подтикна Професионалната гимназия по превоз и енергетика „ Хенри Форд “ в София да разкрие паралелка за специалността „ механик на електрически транспортни средства “ и да подписа съглашения за дуално образование с фирмите-вносители на такива коли. В дълготраен проект дуалното образование би следвало да стане главният тип професионално образование в страната. Нарастват европейските и интернационалните екологични условия към избрани промишлености и производства и това също би трябвало да залегне в образователните стратегии по специалности.
Нужно е по-тясно обвързване с бизнеса
Инж. Цветелина Стойкова е шеф на ПГМЕТ гр. Плевен и един от петимата национални специалисти по дуално образование в България. Това е първото учебно заведение в региона с образование на възпитаници в дуална система. Обучава възпитаници по „ Компютърна техника и технологии “, „ Системно програмиране “, „ Телекомуникационни системи “, „ Електрообзавеждане на производството “ и „ Машини и системи с ЦПУ “. Работи с локалния бизнес: - „ АС-ДС ” ООД, „ Електрохолд България “ ЕООД, “ЛЕОНИ БЪЛГАРИЯ “ ЕООД и други - Снимка Личен списък
Г-жо Стойкова, кКакво е нужно за триумфа на дуалното образование? Как се случва то при вас?
Системата на дуалното професионално обучение се е потвърдила в най-развитите стопански системи на Европа като основен инструмент за обезпечаване на млади квалифицирани експерти, които от учебното заведение влизат непосредствено на пазара на труда. В тази система водещ сътрудник на учебните заведения е частният бранш, който освен влага в своите бъдещи фрагменти, само че и споделя отговорността за качеството на професионалното образование.
В България се работи във всички насоки. Близо 12 000 възпитаници в страната са включени в дуално образование. С най-голямо присъединяване са образованията във компании в областите енергетика, превоз, машиностроене, компютърни системи, търговия. Но към момента работодателите не приготвят възпитаници, тъй като нямат гаранции, че ще останат в тяхната компания.
Бихте ли разказали истории с възпитаници, които по-късно да траяли да работят при шеф от дуално образование? Ако не се случва постоянно, за какво?
Наши възпитаници не престават работа след довеждане докрай при същия шеф. Последната хубава вест е за такива, които работят по специалността си и в същото време не престават образованието си в ТУ-Габрово.
Причините за другия вид са продължение на образованието, работа в друго обитаемо място или отвращение, подбудено от неправилна първична ориентировка към специалността.
Вашите най-големи провокации в това начинание?
Трудното управление на държанието и виновното отношение на нестимулирани възпитаници, попаднали инцидентно и без упоритости в системата на дуалното образование. Не би трябвало да се подчертава на материалните придобивки за учениците в тази система, а да се стимулират да бъдат модерни младежи, конкурентноспособни на пазара на труда.
Какво е нужно да се промени като институционална поддръжка, с цел да има повече дуално образование?
Да се промени модела на финансиране, който към този момент се концентрира върху броя възпитаници като единствен определящ фактор за размера на държавната дотация, получавана от обособените учебни заведения. Да се поддържат настоящи образователни стратегии е основно за реализирането на учениците. Уместно е по-тясното обвързване с бизнеса в процеса на установяване на специалностите и местата в тях, както и в построяването на образователните проекти и стратегии. Тясното съдействие с бизнеса ще увеличи качеството на професионалното обучение. Нужна е и териториална организация за дейно партньорство сред община, учебни заведения и локалните компании от бизнеса.
В кои сфери и специалности е нужно да има повече такива практики?
Има разминаване сред предлаганото от професионалните учебни заведения обучение и потребностите на действителната стопанска система. В някои райони се следи съвсем цялостно разминаване сред предлагането и търсенето на дипломиран труд. Сферите, в които би трябвало да има такива практики, са тези, които дават отговор на потребностите на действителната стопанска система.
Текстът е част от бр. 113 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ