Здравка Евтимова на 65: Думите имат сила, която е равнозначна на ...
Според авторката на „ Луничави разкази “ геният е да умееш са правиш нещо, тъй като по този начин си се родил.
„ Човек усеща гения си, само че толкоз доста задания имаме да изпълняваме в всекидневието, толкоз доста направления ни дърпат в разнообразни сфери, че даже тази болежка, която е нашият гений, някак си се притъпява “, посочи Евтимова. Според нея макар че всеки може да открие самичък гения си, е хубаво този гений да бъде емфатичен и от човек с опит.
„ Например, когато един по-опитен публицист прочете произведение на младеж и това произведение му хареса, той може да го спомене в изявление, може да го насочи към издател, литературно издание, запознанство с редактор “, уточни писателката. Според нея когато се написа критическа записка за обещано произведение обаче, то не би трябвало нито да се „ прехвалва “, нито да се подминава с думите „ не става “.
„ Когато правиш критически отзвук и кажеш: „ Това е прелестно, това е велико, това е изключително “, ти в действителност, вредиш на индивида. Създаваш му неправилно чувство освен за цената на това, което е написано, само че и за това, че всичко става толкоз елементарно. А то не става. Трябва да бъдеш доста почтен към него “, споделя Евтимова.
Тя преподава креативно писане на студенти в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, като показва, че нейните срещи с работата им й дава съображение да има вяра във опциите им.
„ Убедена съм, че когато се живее в условия, наситени с компликации, наситени с провокации и неопределеност, тогава геният на хората избуява с голяма мощ. По някакъв метод компликацията подтиква гения. Въпросът е хората с по огромен опит да го видят в точния момент и да споделят с младежа, с пишещия човек: „ Това, което основава, има висока стойност. Ти надали ще забогатееш от написаното от теб, по-скоро няма да забогатееш в никакъв случай. Но ще имаш доста другари и в никакъв случай няма да бъдеш самичък “, означи писателката.
Евтимова бе безапелационна, че пишещият човек никога не е уединен, тъй като той живее със орисите на хората, които разказва. Пишещият човек може да живее 1000 години, тъй като претърпява всичко, което се е случило с неговите герои и съм уверена, че младостта през днешния ден живее хиляди години с това, което основава, счита тя.
„ Писателят написа с думи. А оня, който не написа с думи, написа с делата си. И ме интересуват точно написаните с каузи истории на моите съвременници и по какъв начин тези истории се свързват с това, което сме претърпели, с предишното на нашата страна “, уточни известната авторка.
Тя има вяра, че думите имат мощ, която е равнозначна на чувството за човешки пулс. „ Когато човек е обезпокоителен, пулсът му звучи по избран метод, когато е трагичен – също. Големият публицист, огромният стихотворец, надареният стихотворец съумява да стори това с думите - подреждайки ги, ги трансформира в пулс - или на благополучен, или на на печален, на обезпокоителен човек “, акцентира Евтимова.
Писателката описа, че се вършат опити, свързани с четенето на фрагменти от литературни творби на дребни деца, които са на възраст към осем-девет месеца. „ Аз съм правила подобен опит. Когато се прочете, да вземем за пример, фрагмент от „ Песента на колелетата “ на Йовков, даже да е разтревожено детенцето, то се успокоява. Обратно - когато сте прочете фрагменти, изключително последните два абзаца от романа на Хемингуей „ Сбогом на оръжията “, където детенцето се ражда мъртво и наподобява на одран заек, даже детето, на което се чете, да е щастливо, то стартира да плаче “, добави тя.
Във връзка с рождения си ден през днешния ден Здравка Евтимова сподели: „ Най-много наслада ми носи съзнанието, че хората, които обичам, са здрави, в фамилията има здраве, а здравето ражда любов и съгласие “. Тя посочи, че доста се радва още, когато светът се пробва да поеме път към по-добро, към разрешаване на споровете, тъй че да няма страдащи и убивани, да няма хора, които са тъжни, тъй като обичаните им не могат да се върнат при тях.
Здравка Евтимова е родена в Перник през 1959 година Завършила е британска лингвистика в университета „ Св. св. Кирил и Методий “, Велико Търново. Интересът ѝ към разказването на истории се появява още в детска възраст. Първоначално стартира да си измисля приказки гледайки животните в градината, а по-късно разказвала истории на други деца. „ Като станах по-голяма започнах да играя с ромчетата и оттова имам огромна любов към тия хора. Разбирам и езика частично, към този момент съм го позабравила, само че тогава го разбирах добре. Те усетиха, че мога да описвам истории, разказвах им, а те ми правеха от глина фигурки и ми ги подаряваха за хубавите истории. Често не ми подаряваха, щото не им харесваха. Но ми подаряваха, като им харесат “, споделя в изявление пред изданието „ Българска войска " писателката.
Нейни разкази са издавани в 32 страни на света. Говори и написа на български, британски, френски, немски и съветски език.
През 2015 година разказът й „ Кръв от къртица “ е включен в учебниците по британски за гимназиалния курс в Дания, от януари 2019 година същият роман е включен в учебник за преподаване познания по литература за прогимназиите в Съединени американски щати. Разказът й Seldom („ Рядко “) е включен в антологията „ Best European Fiction 2015 “ („ Най-добра европейска прозаичност 2015 г.) на издателство Dalkey Archive Press, Съединени американски щати (2015). „ Твоят ред е “ е един от десетте наградени описа в международния конкурс за пай роман на тематика „ Утопия 2005 “ в град Нант, Франция. Този роман е включен в антологията „ Утопия 2005 – 10 писатели от целия свят “. „ Васил “ е един от десетте описа, спечелили в състезанието за пай роман от целия свят на радио Би Би Си, Лондон (2005), сочи информация в архивите на Българска телеграфна агенция.
„ Човек усеща гения си, само че толкоз доста задания имаме да изпълняваме в всекидневието, толкоз доста направления ни дърпат в разнообразни сфери, че даже тази болежка, която е нашият гений, някак си се притъпява “, посочи Евтимова. Според нея макар че всеки може да открие самичък гения си, е хубаво този гений да бъде емфатичен и от човек с опит.
„ Например, когато един по-опитен публицист прочете произведение на младеж и това произведение му хареса, той може да го спомене в изявление, може да го насочи към издател, литературно издание, запознанство с редактор “, уточни писателката. Според нея когато се написа критическа записка за обещано произведение обаче, то не би трябвало нито да се „ прехвалва “, нито да се подминава с думите „ не става “.
„ Когато правиш критически отзвук и кажеш: „ Това е прелестно, това е велико, това е изключително “, ти в действителност, вредиш на индивида. Създаваш му неправилно чувство освен за цената на това, което е написано, само че и за това, че всичко става толкоз елементарно. А то не става. Трябва да бъдеш доста почтен към него “, споделя Евтимова.
Тя преподава креативно писане на студенти в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, като показва, че нейните срещи с работата им й дава съображение да има вяра във опциите им.
„ Убедена съм, че когато се живее в условия, наситени с компликации, наситени с провокации и неопределеност, тогава геният на хората избуява с голяма мощ. По някакъв метод компликацията подтиква гения. Въпросът е хората с по огромен опит да го видят в точния момент и да споделят с младежа, с пишещия човек: „ Това, което основава, има висока стойност. Ти надали ще забогатееш от написаното от теб, по-скоро няма да забогатееш в никакъв случай. Но ще имаш доста другари и в никакъв случай няма да бъдеш самичък “, означи писателката.
Евтимова бе безапелационна, че пишещият човек никога не е уединен, тъй като той живее със орисите на хората, които разказва. Пишещият човек може да живее 1000 години, тъй като претърпява всичко, което се е случило с неговите герои и съм уверена, че младостта през днешния ден живее хиляди години с това, което основава, счита тя.
„ Писателят написа с думи. А оня, който не написа с думи, написа с делата си. И ме интересуват точно написаните с каузи истории на моите съвременници и по какъв начин тези истории се свързват с това, което сме претърпели, с предишното на нашата страна “, уточни известната авторка.
Тя има вяра, че думите имат мощ, която е равнозначна на чувството за човешки пулс. „ Когато човек е обезпокоителен, пулсът му звучи по избран метод, когато е трагичен – също. Големият публицист, огромният стихотворец, надареният стихотворец съумява да стори това с думите - подреждайки ги, ги трансформира в пулс - или на благополучен, или на на печален, на обезпокоителен човек “, акцентира Евтимова.
Писателката описа, че се вършат опити, свързани с четенето на фрагменти от литературни творби на дребни деца, които са на възраст към осем-девет месеца. „ Аз съм правила подобен опит. Когато се прочете, да вземем за пример, фрагмент от „ Песента на колелетата “ на Йовков, даже да е разтревожено детенцето, то се успокоява. Обратно - когато сте прочете фрагменти, изключително последните два абзаца от романа на Хемингуей „ Сбогом на оръжията “, където детенцето се ражда мъртво и наподобява на одран заек, даже детето, на което се чете, да е щастливо, то стартира да плаче “, добави тя.
Във връзка с рождения си ден през днешния ден Здравка Евтимова сподели: „ Най-много наслада ми носи съзнанието, че хората, които обичам, са здрави, в фамилията има здраве, а здравето ражда любов и съгласие “. Тя посочи, че доста се радва още, когато светът се пробва да поеме път към по-добро, към разрешаване на споровете, тъй че да няма страдащи и убивани, да няма хора, които са тъжни, тъй като обичаните им не могат да се върнат при тях.
Здравка Евтимова е родена в Перник през 1959 година Завършила е британска лингвистика в университета „ Св. св. Кирил и Методий “, Велико Търново. Интересът ѝ към разказването на истории се появява още в детска възраст. Първоначално стартира да си измисля приказки гледайки животните в градината, а по-късно разказвала истории на други деца. „ Като станах по-голяма започнах да играя с ромчетата и оттова имам огромна любов към тия хора. Разбирам и езика частично, към този момент съм го позабравила, само че тогава го разбирах добре. Те усетиха, че мога да описвам истории, разказвах им, а те ми правеха от глина фигурки и ми ги подаряваха за хубавите истории. Често не ми подаряваха, щото не им харесваха. Но ми подаряваха, като им харесат “, споделя в изявление пред изданието „ Българска войска " писателката.
Нейни разкази са издавани в 32 страни на света. Говори и написа на български, британски, френски, немски и съветски език.
През 2015 година разказът й „ Кръв от къртица “ е включен в учебниците по британски за гимназиалния курс в Дания, от януари 2019 година същият роман е включен в учебник за преподаване познания по литература за прогимназиите в Съединени американски щати. Разказът й Seldom („ Рядко “) е включен в антологията „ Best European Fiction 2015 “ („ Най-добра европейска прозаичност 2015 г.) на издателство Dalkey Archive Press, Съединени американски щати (2015). „ Твоят ред е “ е един от десетте наградени описа в международния конкурс за пай роман на тематика „ Утопия 2005 “ в град Нант, Франция. Този роман е включен в антологията „ Утопия 2005 – 10 писатели от целия свят “. „ Васил “ е един от десетте описа, спечелили в състезанието за пай роман от целия свят на радио Би Би Си, Лондон (2005), сочи информация в архивите на Българска телеграфна агенция.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ