Далечните, но дълбоки икономически последици: Блокадата в Ормуз у...
Според разбор на доктор Зайнаб Усман от Центъра за световна енергийна политика към Колумбийския университет, основният проблем е, че Ормузкият пролив е стратегическа точка, през която минава към 20% от международния експорт на необработен нефт. Значителна част от тези доставки са ориентирани към Азия и Източна Африка, написа The Guardian.
Най-засегнати са страните в Източна Африка
Страни като Етиопия, Кения и Египет към този момент изпитват дефицит на горива. В други елементи на континента има по-малко спирания на доставките, само че съвсем на всички места се регистрира съществено повишаване.
Цените на горивата са се нараснали сред 30% и 70%, а в рискови случаи – като в Сомалия – растежът доближава до 150%.
Вносителите на нефт под най-силен напън
Според Усман африканските страни могат да се разделят на две групи – такива, които внасят напълно нефт, и такива, които го създават. Най-тежко наранени са вносителите, изключително тези, които разчитат на доставки през Близкия изток.
Египет към този момент вкара ограничения за икономисване на сила. Част от тях включват понижено улично осветяване и обвързване магазини, заведения за хранене и публични обекти да затварят по-рано.
Дори производителите усещат удара
Държави като Нигерия, Ангола и Габон също са наранени, въпреки и по друг метод. При тях няма дефицит, само че световното повишаване на силата води до инфлация и усилва разноските за семействата и бизнеса.
Парадоксално, даже страни с огромни нефтени запаси заплащат повече за горива, защото не разполагат с задоволителен потенциал за преправка и зависят от импорт на подготвени артикули.
Засега няма директна опасност от хранителна рецесия
Въпреки опасенията, специалистите считат, че рискът от всеобщ апетит е пресилен. Макар през Ормузкия пролив да минават и основни първични материали като торове, резултатът върху селското стопанство няма да бъде неотложен.
Причината е, че потреблението на торове е сезонно, а доста страни поддържат ресурси. Това значи, че даже при краткотрайни спирания производството на храни няма да бъде неотложно наранено.
Риск при нескончаем спор
Ако рецесията се проточи, последствията могат да станат по-сериозни. Правителствата евентуално ще бъдат принудени да усилят дотациите за горива, което ще натовари бюджетите им.
Възможни са и нови спирания на доставките, даже за страни производителки на нефт, които разчитат на импорт на рафинирани артикули.
Възможност за смяна
Кризата обаче отваря и нови вероятности. Все повече страни стартират да слагат енергийната сигурност като приоритет. Това може да докара до вложения в локални запаси и развиване на районни мощности за преправка.
Засега най-тежките сюжети не са се осъществили. Но обстановката остава нестабилна и разделя страните на две групи – такива, които към този момент усещат удара, и такива, които към момента чакат следствията.
Едно е несъмнено – в случай че напрежението в Близкия изток продължи, резултатите ще се задълбочат.
Най-засегнати са страните в Източна Африка
Страни като Етиопия, Кения и Египет към този момент изпитват дефицит на горива. В други елементи на континента има по-малко спирания на доставките, само че съвсем на всички места се регистрира съществено повишаване.
Цените на горивата са се нараснали сред 30% и 70%, а в рискови случаи – като в Сомалия – растежът доближава до 150%.
Вносителите на нефт под най-силен напън
Според Усман африканските страни могат да се разделят на две групи – такива, които внасят напълно нефт, и такива, които го създават. Най-тежко наранени са вносителите, изключително тези, които разчитат на доставки през Близкия изток.
Египет към този момент вкара ограничения за икономисване на сила. Част от тях включват понижено улично осветяване и обвързване магазини, заведения за хранене и публични обекти да затварят по-рано.
Дори производителите усещат удара
Държави като Нигерия, Ангола и Габон също са наранени, въпреки и по друг метод. При тях няма дефицит, само че световното повишаване на силата води до инфлация и усилва разноските за семействата и бизнеса.
Парадоксално, даже страни с огромни нефтени запаси заплащат повече за горива, защото не разполагат с задоволителен потенциал за преправка и зависят от импорт на подготвени артикули.
Засега няма директна опасност от хранителна рецесия
Въпреки опасенията, специалистите считат, че рискът от всеобщ апетит е пресилен. Макар през Ормузкия пролив да минават и основни първични материали като торове, резултатът върху селското стопанство няма да бъде неотложен.
Причината е, че потреблението на торове е сезонно, а доста страни поддържат ресурси. Това значи, че даже при краткотрайни спирания производството на храни няма да бъде неотложно наранено.
Риск при нескончаем спор
Ако рецесията се проточи, последствията могат да станат по-сериозни. Правителствата евентуално ще бъдат принудени да усилят дотациите за горива, което ще натовари бюджетите им.
Възможни са и нови спирания на доставките, даже за страни производителки на нефт, които разчитат на импорт на рафинирани артикули.
Възможност за смяна
Кризата обаче отваря и нови вероятности. Все повече страни стартират да слагат енергийната сигурност като приоритет. Това може да докара до вложения в локални запаси и развиване на районни мощности за преправка.
Засега най-тежките сюжети не са се осъществили. Но обстановката остава нестабилна и разделя страните на две групи – такива, които към този момент усещат удара, и такива, които към момента чакат следствията.
Едно е несъмнено – в случай че напрежението в Близкия изток продължи, резултатите ще се задълбочат.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ