“Казусът Бутенко” е гузната съвест на властта
Спомняте ли си за драмата на някогашния боен Станислав Бутенко, която гръмна в края на предишния месец. Щом и основният прокурор изиска заслужено решение на проблема, значи че ножът е до кокала. Възрастният някогашен офицер Бутенко ще би трябвало да напусне ведомственото жилище на МО, което населява от над 30 година и е получил съобщение по надлежния ред. Човекът може да остане на улицата макар че е прикрепен на легло след прекаран инсулт. На легло е и неговата брачна половинка също след инсулт. Като боен Бутенко е служил 22 година Учили са го да брани страната, в случай че я нападне зложелател. Да пази страната, която го гони от единствения му покрив над главата, а не частния си бизнес.
Нека бъда явен – този проблем е комплицирана амалгама от юридически и най-много морални правила. Действията на МО от законова позиция са неукорими. Държавата в лицето на министерството, като собственик на въпросните парцели, се е сетила да се погрижи за тях. А повода е следната- тя се отнася за всички министерства и общини. На 23.12. 2016 година вторият кабинет на ГЕРБ приема разпореждане №1087. В него е записано, че парцели, частна или държавна общинска благосъстоятелност, които се владеят непозволено, би трябвало „ да се подхващат дейности по възобновяване на владението върху тях “ в период до 30 ноември 2017 година Въпросното разпореждане е признато поради клаузи в Закона за собствеността, които също претърпяха промени. Този закон обаче е въвел правилото, че в случай че владееш парцел непрестанно 10 година, по-късно можеш да го придобиеш по отминалост. Това значи, че в случай че живееш в предоставено служебно жилище, откакто си напуснал съответната система или си се пенсионирал, след този интервал можеш да придобиеш благосъстоятелност върху него по отминалост. Явно някой служител в последния миг е прозрял, че наближава срокът и се е плеснал по челото. Така властта се е присетила да се погрижи за държавната благосъстоятелност. Иначе ще загуби десетки жилища. За МО цифрите са най-обезпокояващи. Жилищният фонд на ведомството е 2591 жилището в цялата страна. От тях близо 200 се населяват от лица без правно съображение, защото са напуснали системата. Тоест, МО ще ги загуби поради правилото на отминалостта. Говорим за 200 квартири при изострен дефицит на служебни жилища и 4100 безкватирни военни, които живеят на свободен наем. За което всяка година МО заплаща компенсационни суми към 10-12 млн. лева
Дотук всичко е законно и неукоримо. От тук насетне стартират Хамлетовските терзания, а зад тях надничат човешки ориси. Които законът не може да види. Той априори е над тези неща, тъй като е олициворение на стремежи, които му вменява властта. Но зад съответния проблем прозира генералният въпрос – по какъв начин страната се грижи за хората от армията, посветили живота си за нейната сигурност. „ Случаят Бутенко “ е гузната съвест на всяка власт- освен на тази. В закона за защитата имаше цяла обществена глава, която първото държавно управление на ГЕРБ отстрани. В нея бяха закрепени обществените продобивки на военните, до момента в който са на работа. Ако някой попита за какво би трябвало да ги има, ще му отговоря- тъй като военният е с лимитирани цивилен права – 13 на брой. Цял живот той разчита единствено на една заплата, с която да храни семейство, тъй като законът не му разрешава други приходи. Единствената му привилегия да закупи жилище от фонда на МО на ведомствени цени бе отнета. Истина е, че измежду офицерското съсловие имаше и тарикати. Те си купиха повече от едно жилище и след това влезнаха във властта. Тарикати, които с поназнайване на британски и чупки в кръста преуспяха в живота. Дори към този момент са притежатели на цели фамилни кооперации. Иначе за идеалисти и наивници като Бутенко, които блъскаха по полигоните, ориста е закономерна. А законът е безапелационен – да напущат.
Казусът има и друга страна. МО нямаше да предприеме насилствени дейности, в случай че имаше тактика по какъв начин да ръководи парцелите си. Това е уязвимост не от през днешния ден и не от през вчерашния ден. А от зората на демокрацията, когато армията стартира да се разпада. Няма логичност най-богатото на парцели държавно ведомство у нас – с близо 900, да страда от хронична липса на служебни квартири. Това е проблем, който се взема решение със стратегическо виждане, с взор години напред. А не с небосвод до края на мандата. Вместо това военни министри подаряваха на общини и кметове армейски терени, най-много по партиен симптом. Без да желаят в подмяна нищо. След това кметовете ги препродаваха, или въртяха бизнес с тях. Спомням си за един доста известен състезател, който като кмет изпроси много парцели от МО, които сетне изтъргува за жълти стотинки. Срещу какво – той си знае. През 2012 година Аню Ангелов като боен министър подари на тогавашния президент Росен Плевнелиев 270 дка армейски земи в региона на 4-ти км. в столицата, с цел да прави технопарк. Икономическото министерство тогава, в лицето на Делян Добрев даде за тази повърхност 5 млн. лева, с цел да може армията да реалокира поделенията. Което прави 18 лева за квадрат при 20 пъти по-високи пазарни цени на земята в този регион. Тогава Добрев призна пред медиите: „ Благодаря на министър Ангелов, че не ни изиска повече пари “. А в този момент извадете калкулатора и пресметнете, какъв брой квартири можеше да има войската.
Николай Цонев постоянно питаше за армията
Бившият боен министър Николай Цонев направи извънредно доста за обществения статут на военните. Не е нужно да се изброява, отидете в някое отделение и попитайте защо иде тирада. Една от концепциите на Цонев бе, че парцелите на МО би трябвало да носят изгоди за армията. Той искаше да се вкара правилото на отстъпено право на градеж, когато се дават армейски терени на други институции. Да се задължават общините и министерствата да строятг квартири за армията, а не да се вършат дарове на прима виста. Дори бе набелязан и първия терен зад хотел „ Родина ”. Но не му стигна мандатът. Цонев не се стресна от опасността, че ще дойдат студенти от Пловдив на митинг пред МО, тъй като не се съгласи да им хариже парцел. А попита общинските управляващи в прав текст: „ Какво давате за армията? ”
Нека бъда явен – този проблем е комплицирана амалгама от юридически и най-много морални правила. Действията на МО от законова позиция са неукорими. Държавата в лицето на министерството, като собственик на въпросните парцели, се е сетила да се погрижи за тях. А повода е следната- тя се отнася за всички министерства и общини. На 23.12. 2016 година вторият кабинет на ГЕРБ приема разпореждане №1087. В него е записано, че парцели, частна или държавна общинска благосъстоятелност, които се владеят непозволено, би трябвало „ да се подхващат дейности по възобновяване на владението върху тях “ в период до 30 ноември 2017 година Въпросното разпореждане е признато поради клаузи в Закона за собствеността, които също претърпяха промени. Този закон обаче е въвел правилото, че в случай че владееш парцел непрестанно 10 година, по-късно можеш да го придобиеш по отминалост. Това значи, че в случай че живееш в предоставено служебно жилище, откакто си напуснал съответната система или си се пенсионирал, след този интервал можеш да придобиеш благосъстоятелност върху него по отминалост. Явно някой служител в последния миг е прозрял, че наближава срокът и се е плеснал по челото. Така властта се е присетила да се погрижи за държавната благосъстоятелност. Иначе ще загуби десетки жилища. За МО цифрите са най-обезпокояващи. Жилищният фонд на ведомството е 2591 жилището в цялата страна. От тях близо 200 се населяват от лица без правно съображение, защото са напуснали системата. Тоест, МО ще ги загуби поради правилото на отминалостта. Говорим за 200 квартири при изострен дефицит на служебни жилища и 4100 безкватирни военни, които живеят на свободен наем. За което всяка година МО заплаща компенсационни суми към 10-12 млн. лева
Дотук всичко е законно и неукоримо. От тук насетне стартират Хамлетовските терзания, а зад тях надничат човешки ориси. Които законът не може да види. Той априори е над тези неща, тъй като е олициворение на стремежи, които му вменява властта. Но зад съответния проблем прозира генералният въпрос – по какъв начин страната се грижи за хората от армията, посветили живота си за нейната сигурност. „ Случаят Бутенко “ е гузната съвест на всяка власт- освен на тази. В закона за защитата имаше цяла обществена глава, която първото държавно управление на ГЕРБ отстрани. В нея бяха закрепени обществените продобивки на военните, до момента в който са на работа. Ако някой попита за какво би трябвало да ги има, ще му отговоря- тъй като военният е с лимитирани цивилен права – 13 на брой. Цял живот той разчита единствено на една заплата, с която да храни семейство, тъй като законът не му разрешава други приходи. Единствената му привилегия да закупи жилище от фонда на МО на ведомствени цени бе отнета. Истина е, че измежду офицерското съсловие имаше и тарикати. Те си купиха повече от едно жилище и след това влезнаха във властта. Тарикати, които с поназнайване на британски и чупки в кръста преуспяха в живота. Дори към този момент са притежатели на цели фамилни кооперации. Иначе за идеалисти и наивници като Бутенко, които блъскаха по полигоните, ориста е закономерна. А законът е безапелационен – да напущат.
Казусът има и друга страна. МО нямаше да предприеме насилствени дейности, в случай че имаше тактика по какъв начин да ръководи парцелите си. Това е уязвимост не от през днешния ден и не от през вчерашния ден. А от зората на демокрацията, когато армията стартира да се разпада. Няма логичност най-богатото на парцели държавно ведомство у нас – с близо 900, да страда от хронична липса на служебни квартири. Това е проблем, който се взема решение със стратегическо виждане, с взор години напред. А не с небосвод до края на мандата. Вместо това военни министри подаряваха на общини и кметове армейски терени, най-много по партиен симптом. Без да желаят в подмяна нищо. След това кметовете ги препродаваха, или въртяха бизнес с тях. Спомням си за един доста известен състезател, който като кмет изпроси много парцели от МО, които сетне изтъргува за жълти стотинки. Срещу какво – той си знае. През 2012 година Аню Ангелов като боен министър подари на тогавашния президент Росен Плевнелиев 270 дка армейски земи в региона на 4-ти км. в столицата, с цел да прави технопарк. Икономическото министерство тогава, в лицето на Делян Добрев даде за тази повърхност 5 млн. лева, с цел да може армията да реалокира поделенията. Което прави 18 лева за квадрат при 20 пъти по-високи пазарни цени на земята в този регион. Тогава Добрев призна пред медиите: „ Благодаря на министър Ангелов, че не ни изиска повече пари “. А в този момент извадете калкулатора и пресметнете, какъв брой квартири можеше да има войската.
Николай Цонев постоянно питаше за армията
Бившият боен министър Николай Цонев направи извънредно доста за обществения статут на военните. Не е нужно да се изброява, отидете в някое отделение и попитайте защо иде тирада. Една от концепциите на Цонев бе, че парцелите на МО би трябвало да носят изгоди за армията. Той искаше да се вкара правилото на отстъпено право на градеж, когато се дават армейски терени на други институции. Да се задължават общините и министерствата да строятг квартири за армията, а не да се вършат дарове на прима виста. Дори бе набелязан и първия терен зад хотел „ Родина ”. Но не му стигна мандатът. Цонев не се стресна от опасността, че ще дойдат студенти от Пловдив на митинг пред МО, тъй като не се съгласи да им хариже парцел. А попита общинските управляващи в прав текст: „ Какво давате за армията? ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ