По-добре ли беше преди 89 г.? Ол инклузив по времето на Тато – 14 дни на море
Спомняте ли си времената, когато всяко българско семейство ходеше на море лятото? Толкова модерният в този момент ол инклузив си го имаше и тогава. Само че в соц вид. 14 дни спане и ястие на ведомствена станция, картата струваше единствено 40 лв., какво му плащаш? Обикновено множеството хора си напомнят с носталгия тези времена. Но пък постоянно съществуват и разнообразни отзиви. Точно на такова се натъкнахме в Интернет, изпратено от туристка, възползвала се от социалистическия ол инклузив. „ Мъжът ми се добра с доста връзки до карта за станция на Министерството на леката индустрия в местността Трифон Зарезан, до Златни пясъци – стартира описа си тя. – Бяхме на върха на щастието, тъй като за първи път щяхме да заведем и двегодишната ни дъщеричка на море. Добрахме се с доста страдания до станцията с тежките куфари – първо с трен, след това с рейс. Настаниха ни в едноетажно бунгало. Всъщност бунгалата бяха залепени едно за друго и образуваха нещо като вътрешен двор. Вътре – страшна бедност. Над вратата висеше радиоточка. Чаршафите – вехти, много избелели. Крушките – изгорели. Ужас. Вратата не се затваряше, комарникът беше продупчен, одеялата – войнишки. Имаше лична тоалетна, само че вътре няколко плочки бяха строшени. “
След изискванията дамата разказва и дневната стратегия в станцията: „ Всичко протичаше по непоколебим казармен ред. Ставане – в 7:30 сутринта. Няма: „ Спи ми се още малко “. Оттам – тичешком на плажа. Защото в 11:30 отново имаше бягане – само че назад към столовата. Първа група влизаше на обяд. Ние бяхме във втора група и ги чакахме по пейките пред трапезарията. Първа група излиза – втора, ние де, влиза. Масите – без покривки, напукани. Лъжиците и вилиците в никакъв случай не стигаха, трябваше да чакаме да ги измият. Гозбите бяха като в цех. Чорбата – съвсем вода, второто – доста сос за размразяване, парченце мръвка, 2 съмнителни ябълки от градината извън. Вечерята – тъкмо в 18:30, тъй като личният състав трябвало да си върви. И най-често зелен боб от буркан с чиния кисело мляко. Това помня. И още две неща – след цялата натоварена дневна стратегия по здрач другарките излизаха да предат и да клюкарят зад тила на някоя, която не присъстваше в богоизбраната им компания. Мъжете им пък играеха табла по пейките, брадясали, боси и неугледни, пиещи бира в промишлено количество. И към тях тичащи деца, които доста постоянно отнасяха по пестник. “
