Спомням си ясно момента, в който осъзнах, че не можете

Спомням си ясно момента, в който осъзнах, че не можете да пътувате обратно във времето. Беше лятна вечер през 1998 година и бях пред бар, наименуван Bix в Сан Франциско, работейки върху второто си мартини. Бях на работна разходка, за първи път се върнах в града, откогато се спасих тъкмо след земетресението в Лома Приета през 1989 година

Мартинито, в хипотетичния му роден град, към момента беше великолепно. Барът към момента беше съвсем толкоз готин, колкото имах вяра, когато не можех да си разреша да вляза. Всичко изглеждаше по този начин, както бих желал да го помня, само че бяха минали девет години. Градът се беше възстановил от земетресението във всяко едно отношение, само че моят бохемски квартал, в миналото цялостен с бунтовни служащи в общи жилища, в този момент беше анклав на софтуерни братя. По-важното обаче е, че към този момент не бях индивидът без пари, към момента работещ първи брак и неоцапан сантиментален оптимизъм. Обстоятелствата могат да устоят, само че индивидът постоянно се трансформира. Наистина не можете да се върнете.