Спомням си, че преди повече от 20 години, по време

Спомням си, че преди повече от 20 години, по време на час по старогръцки, за пръв път чух за остракизма - практика, която ме заинтригува мигновено. В антична Атина през V в. пр.н.е. това е била форма на политическо заточение, посредством която жителите са можели да отстранят от града всяко лице, което е възприемано като опасност за нежната народна власт. Веднъж годишно, на заседание на еклесията (народното събрание), атиняните решавали дали е належащо да се прибегне до остракизъм през настоящата година. Ако решението било " да ", следвало гласоподаване. Гражданите изписвали името на индивида, който желаят да остракират, върху черупка от керамика (ostrakon) – откъдето идва и самото име. Ако най-малко 6 000 души са дали своят вот и някой е събрал най-вече гласове, той е бил изгонван от Атина за цели 10 години.

Звучи като от дълго време отминала историческа процедура, нали? Но какво общо има този античен обред на изключване с днешния по този начин съвременен и сякаш приобщаващ корпоративен свят? Изненадващо доста. 
Тихият гнет, който убива бизнеса
През последните години постоянно приказваме за бърнаут, свързвайки го главно с неналичието на баланс сред работа и персонален живот, дългите часове и несъразмерния стрес. Съществува обаче една скрита форма на психически напън, която рядко бива обсъждана и постоянно остава отвън полезрението на управлението: общественият остракизъм. Това е тиха, само че надълбоко разрушителна форма на тормоз, която се демонстрира като обществена изолираност. Д-р Дороти Съскинд я назовава " тихият инструмент на издевателството ", тъй като работи безмълвно, само че с хирургическа точност върху самочувствието, продуктивността и психологичното здраве на служителя.