Посланик Боян Михайлов: Ангел Манолов бе голям диригент!
- Спомените ми за брилянтния български хоров диригент маестро Ангел Манолов са отпреди повече от половин век, само че не са се изличили от съзнанието ми. Защото персони като него не могат да бъдат забравени. Присъствието му в културния живот на страната беше доста мощно. Ангел Манолов беше диригент по едно и също време на няколко певчески състава - единият от тях в Перник. Но обичаното му чадо беше Академичният хор, където пееха софийските студенти. Той го основава през далечната 1933-та - споделя за “Над 55” Боян Михайлов.
Хорът, естествено, бил самоинициативен. Пеели младежи, млад бил и диригентът - единствено на 21 година Имал някакъв опит на диригент, откакто преди този момент основава и управлява сходна креативна групировка в родния си град Русе. Ангел Манолов работи като основен живописен началник на Академичния хор чак до гибелта си през 1992 година И през днешния ден Боян Михайлов приказва с неспокойствие за него, радва се, че Академичният хор е получил името на създателя си.
Боян Михайлов
- През 50-те години на предишния век като студент в Софийския университет имах щастието и привилегията да стана член на Академичния хор. Не се изсилвам, като споделям “щастието и привилегията”, защото всред студентите в столицата не бяха по никакъв начин малко тези, които желаеха да попаднат в сплотения колектив от девойки и младежи, вещо ръководени от Ангел Манолов. Но, естествено, малко на брой от тях можеха да реализират тази заветна цел. С маестрото най-дълго време прекарвахме по време на подготовките. Те се организираха два пъти седмично в една публика на Софийския университет. Маестрото се стараеше да овладеем до съвършенство изпълняваните творби. Беше акуратен, придирчив и съумяваше да ни стимулира - спомня си през днешния ден Боян Михайлов.
Обаятелният диригент увличал студентите. Извоювал си пред тях имиджа на обичан преподавател, който знае какво желае и по какъв начин да го реализира. През годините репертоарът на хора е извънредно разнороден, забавен и прелъстителен както за слушателите, по този начин и за младите артисти. Маестрото се старае да сортира произведения от всевъзможни жанрове.
На първо място слага българската хорова музика. Произведения на Добри Христов, Петко Стайнов, Емануил Манолов, Александър Морфов, Парашкев Хаджиев, Петър Динев и на редица още изявени наши създатели звучат на концертите в София и в други български градове. Младите хора с наслада интерпретират и произведения от непознати създатели - Палестрина, Моцарт, Шуберт, Чайковски, Бизе, Орландо ди Ласо. Маестрото изисква безупречно осъществяване на всяко произведение.
- “Тайната на Струма” от Петко Стайнов е забележителна творба. Беше ни настроил по този начин да пеем, че слушайки я, човек в действителност да си намерения, че се е озовал край брега на реката и претърпява насладата от до момента с превъзходните звуци, що бързоструйните й води издават - приказва с трогване Боян Михайлов. И продължава: “А по какъв начин изпълнявахме “Лакримоза” от Реквиема на Моцарт! Ние бивахме по този начин мощно запленени от величието на този шедьовър на гения, че от очите ни, пък и от очите на доста слушатели, потичаха сълзи. И това ставаше освен под въздействието на неповторимата музика на немския класик, само че и на увлекателните разкази на маестрото за историята на тази творба и за трагичната гибел на нейния основател - напомня си Боян Михайлов.
Маестро Ангел Манолов съумява по този начин да настройва хористите и изключително солистите, че да пеят както на подготовките, по този начин и на концертите с неизмеримо вдъхновение и артистичен възторг. Изпълненията се трансформират в магическо замайване, което превзема публиката.
В първите две десетилетия след края на Втората международна война Академичният хор се изявяваше с извънредно високите си креативен достижения на международните юношески фестивали.
На всеки фестивал безпристрастното жури обявяваше Академичния хор за лауреат!
Всички членове на състава имаха заслуга за оценките, само че най-големият принос за това имаше той - маестрото. Академичният хор беше станал лауреат на международните юношески фестивали в Прага, Будапеща, Варшава, Берлин, Букурещ, Москва, София. Имах щастието и аз да вземам участие в един от тези конгреси - на фестивала в Москва през лятото на 1957-а. Месеци преди да пристигнем в руската столица, маестро Ангел Манолов работеше с нас доста интензивно. На състезанието, извършен в концертната зала “Чайковски”, журито беше възхитено от нашия репертоар с произведения от български, западноевропейски, съветски и руски композитори, спомня си Боян Михайлов.
През същата 1957 година, няколко месеца след триумфалното му показване на фестивала в Москва, Академичният хор потегля на турне в тогавашната Германска демократична република. Набрали самочувствие и убеденост, младежите покоряват сърцата и на взискателната немска аудитория. Пеят във Ваймар, Йена, Гера и в други още няколко града в региона Тюрингия.
А на връщане, на път за родината, Академичният хор изнася ослепителен концерт в салона на Консерваторията в Будапеща. Публиката в унгарската столица е очарована, трогната.
Академичният хор постоянно е бил забележителна школа за подготовка на вокални реализатори. Много от девойките и младежите, изкарали стаж при Ангел Манолов, се посвещават професионално на музиката. Измежду някогашните хористи има и международни имена. Никола Гюзелев, Димитър Узунов, Анна Томова-Синтова, Галя Йончева. Солисти на хора са Александрина Милчева, Маргарита Лилова, Павел Куршумов.
- Всички свои концерти - и у нас, и в чужбина, в това далечно време Академичният хор завършваше с прелестната патриотична ария “Мила родино” от Цветан Радославов, която, както е известно, той съчинява през 1885 година на път за България - с желанието да се включи като доброволец в Сръбско-българската война в редиците на младата ни войска. Съществен принос за цялостното оформяне на тази творба има композиторът класик Добри Христов, който е създател на музикалния й аранжимент. Тази ария по самодейност на Ангел Манолов беше станала нещо като химн на нашия хор. Несъмнено той беше решил, че тъкмо тя би трябвало да се пее от студентите хористи на финала на концертите, спомня си Боян Михайлов. И през днешния ден дипломатът е уверен, че пребиваването му в Академичния хор е било най-хубавото време в живота му. “Вече в зрелост, когато съм заставал пред почетните армейски роти към президентските дворци на непознати страни по време на церемониите при връчването на акредитивните ми писма като новоназначен български дипломат, и се изпълняваше нашият химн - “Мила родино”, аз си спомнях за маестро Ангел Манолов. Ставаше ми топло на душата. И се гордеех, че съм българин”, споделя Боян Михайлов.
Академичният хор и в този момент продължава да работи сполучливо. Ръководи го Дарена Попова - дълготраен учител по музика в елитното 138-о учебно заведение “Проф. доктор Васил Златарски “. “Едно от най-ценните качества на диригента Ангел Манолов бе рядката му дарба непрекъснато да се учи. Сега това е съществена наклонност в международната просветителна система, до която Маестрото бе достигнал и осъзнал още преди 80 години!”, споделя за сътрудника си диригентът Емил Янев.
“Бях на концерта на Академичния хор, състоял се на 15 май 2018 година по случай 105 години от рождението на Маестрото. Поклон, бездънен реверанс пред него и пред великите му каузи!”, приключва своя роман дипломат Боян Михайлов.
Клара ДИМИТРОВА
/вестник "Над 55 "/
Хорът, естествено, бил самоинициативен. Пеели младежи, млад бил и диригентът - единствено на 21 година Имал някакъв опит на диригент, откакто преди този момент основава и управлява сходна креативна групировка в родния си град Русе. Ангел Манолов работи като основен живописен началник на Академичния хор чак до гибелта си през 1992 година И през днешния ден Боян Михайлов приказва с неспокойствие за него, радва се, че Академичният хор е получил името на създателя си.
Боян Михайлов
- През 50-те години на предишния век като студент в Софийския университет имах щастието и привилегията да стана член на Академичния хор. Не се изсилвам, като споделям “щастието и привилегията”, защото всред студентите в столицата не бяха по никакъв начин малко тези, които желаеха да попаднат в сплотения колектив от девойки и младежи, вещо ръководени от Ангел Манолов. Но, естествено, малко на брой от тях можеха да реализират тази заветна цел. С маестрото най-дълго време прекарвахме по време на подготовките. Те се организираха два пъти седмично в една публика на Софийския университет. Маестрото се стараеше да овладеем до съвършенство изпълняваните творби. Беше акуратен, придирчив и съумяваше да ни стимулира - спомня си през днешния ден Боян Михайлов.
Обаятелният диригент увличал студентите. Извоювал си пред тях имиджа на обичан преподавател, който знае какво желае и по какъв начин да го реализира. През годините репертоарът на хора е извънредно разнороден, забавен и прелъстителен както за слушателите, по този начин и за младите артисти. Маестрото се старае да сортира произведения от всевъзможни жанрове.
На първо място слага българската хорова музика. Произведения на Добри Христов, Петко Стайнов, Емануил Манолов, Александър Морфов, Парашкев Хаджиев, Петър Динев и на редица още изявени наши създатели звучат на концертите в София и в други български градове. Младите хора с наслада интерпретират и произведения от непознати създатели - Палестрина, Моцарт, Шуберт, Чайковски, Бизе, Орландо ди Ласо. Маестрото изисква безупречно осъществяване на всяко произведение.
- “Тайната на Струма” от Петко Стайнов е забележителна творба. Беше ни настроил по този начин да пеем, че слушайки я, човек в действителност да си намерения, че се е озовал край брега на реката и претърпява насладата от до момента с превъзходните звуци, що бързоструйните й води издават - приказва с трогване Боян Михайлов. И продължава: “А по какъв начин изпълнявахме “Лакримоза” от Реквиема на Моцарт! Ние бивахме по този начин мощно запленени от величието на този шедьовър на гения, че от очите ни, пък и от очите на доста слушатели, потичаха сълзи. И това ставаше освен под въздействието на неповторимата музика на немския класик, само че и на увлекателните разкази на маестрото за историята на тази творба и за трагичната гибел на нейния основател - напомня си Боян Михайлов.
Маестро Ангел Манолов съумява по този начин да настройва хористите и изключително солистите, че да пеят както на подготовките, по този начин и на концертите с неизмеримо вдъхновение и артистичен възторг. Изпълненията се трансформират в магическо замайване, което превзема публиката.
В първите две десетилетия след края на Втората международна война Академичният хор се изявяваше с извънредно високите си креативен достижения на международните юношески фестивали.
На всеки фестивал безпристрастното жури обявяваше Академичния хор за лауреат!
Всички членове на състава имаха заслуга за оценките, само че най-големият принос за това имаше той - маестрото. Академичният хор беше станал лауреат на международните юношески фестивали в Прага, Будапеща, Варшава, Берлин, Букурещ, Москва, София. Имах щастието и аз да вземам участие в един от тези конгреси - на фестивала в Москва през лятото на 1957-а. Месеци преди да пристигнем в руската столица, маестро Ангел Манолов работеше с нас доста интензивно. На състезанието, извършен в концертната зала “Чайковски”, журито беше възхитено от нашия репертоар с произведения от български, западноевропейски, съветски и руски композитори, спомня си Боян Михайлов.
През същата 1957 година, няколко месеца след триумфалното му показване на фестивала в Москва, Академичният хор потегля на турне в тогавашната Германска демократична република. Набрали самочувствие и убеденост, младежите покоряват сърцата и на взискателната немска аудитория. Пеят във Ваймар, Йена, Гера и в други още няколко града в региона Тюрингия.
А на връщане, на път за родината, Академичният хор изнася ослепителен концерт в салона на Консерваторията в Будапеща. Публиката в унгарската столица е очарована, трогната.
Академичният хор постоянно е бил забележителна школа за подготовка на вокални реализатори. Много от девойките и младежите, изкарали стаж при Ангел Манолов, се посвещават професионално на музиката. Измежду някогашните хористи има и международни имена. Никола Гюзелев, Димитър Узунов, Анна Томова-Синтова, Галя Йончева. Солисти на хора са Александрина Милчева, Маргарита Лилова, Павел Куршумов.
- Всички свои концерти - и у нас, и в чужбина, в това далечно време Академичният хор завършваше с прелестната патриотична ария “Мила родино” от Цветан Радославов, която, както е известно, той съчинява през 1885 година на път за България - с желанието да се включи като доброволец в Сръбско-българската война в редиците на младата ни войска. Съществен принос за цялостното оформяне на тази творба има композиторът класик Добри Христов, който е създател на музикалния й аранжимент. Тази ария по самодейност на Ангел Манолов беше станала нещо като химн на нашия хор. Несъмнено той беше решил, че тъкмо тя би трябвало да се пее от студентите хористи на финала на концертите, спомня си Боян Михайлов. И през днешния ден дипломатът е уверен, че пребиваването му в Академичния хор е било най-хубавото време в живота му. “Вече в зрелост, когато съм заставал пред почетните армейски роти към президентските дворци на непознати страни по време на церемониите при връчването на акредитивните ми писма като новоназначен български дипломат, и се изпълняваше нашият химн - “Мила родино”, аз си спомнях за маестро Ангел Манолов. Ставаше ми топло на душата. И се гордеех, че съм българин”, споделя Боян Михайлов.
Академичният хор и в този момент продължава да работи сполучливо. Ръководи го Дарена Попова - дълготраен учител по музика в елитното 138-о учебно заведение “Проф. доктор Васил Златарски “. “Едно от най-ценните качества на диригента Ангел Манолов бе рядката му дарба непрекъснато да се учи. Сега това е съществена наклонност в международната просветителна система, до която Маестрото бе достигнал и осъзнал още преди 80 години!”, споделя за сътрудника си диригентът Емил Янев.
“Бях на концерта на Академичния хор, състоял се на 15 май 2018 година по случай 105 години от рождението на Маестрото. Поклон, бездънен реверанс пред него и пред великите му каузи!”, приключва своя роман дипломат Боян Михайлов.
Клара ДИМИТРОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ