Близките до смъртта преживявания са по-ярки от реалността
Споменът за прекарването близо до гибелта, без значение какъв брой от дълго време се е случило, е доста по-жив и прочувствен освен от недействителните, само че и от действителните мемоари, твърди проучване, представено от LiveScience.
" То оставя в съзнанието на хората ясна диря, която е даже по-ясна от същинските мемоари ", споделя Ванеса Шарлан-Вервил, невропсихолог от университета на Лиеж, Белгия - един от създателите на проучването, оповестено в научното списание PLOS ONE.
Около 5 % от хората по света оповестяват, че са имали близки до гибелта прекарвания, само че никой още не знае какво съставляват те, показват учените.
В разнообразни култури и религии хората разказват сходни тематики - чувство за излизане от тялото, прекосяване през тунел, река или врата към искряща светлина, срещи с умряли близки и връщане назад в тялото.
Някои считат, че прекарванията, близки до гибелта, потвърждават, че душата и тялото могат да съществуват настрана. Според други отговорни са дефицитът на О2 и каскадата от химични субстанции, която се задейства в мозъка. Но това, което прави обяснението още по-трудно е, че здрави хора, които са в медитативен транс или под въздействието на халюциногени, също разказват сходни прекарвания.
Тъй като няма по какъв начин сходно събитие да се следи в действително време, Вервил и екипът й са разговаряли с хора, които са го претърпели, постоянно години по-рано.
