Спомен за известния наш писател и сатирик, роден на 28

Спомен за известния наш публицист и сатирик, роден на 28 октомври 1919 година в Стара Загора. Когато хуморът е основен воин, очаквайте писма всевъзможни.

(1919 ~ 2003)

Наша благосклонност беше в командировка. Неголямо кокетно градче. С естествени и други хубости. Явява се едно снизхождение човек да напише на жена си писмо. За да се напиша писмо, нужни са: благосклонност, адресант, хартия, плик, марка, химикалка, обикновена просветеност и адресат. Всичко друго е налице, липсват ми единствено хартия, плик, марка и химикалка. А отсреща, в центъра на градчето – поща. В пощите има и хартия, и пликове, и марки, и писалки…

Влизам. Уютна нова постройка. Вероятно скоро влезнала в употреба. Телефонни кабини, колетни и парични служби, телеграф, гишета, звънци, печати, чиновници и служителки, гости и посетителки. И немислим звук. През пода и тавана, през стените, шкафовете и параваните всичко се чува. Образец на модерно строителство. Чудо на изолационната техника.
Сядам да пиша. Напрягам всички физически и душевен сили, само че в мозъка ми се набива страшна олелия.
Зад някакво гише се чува вресливият глас на телефонистката:

– Ало, сътрудник, ало, колега-а-а!…
Млад човек, вероятно сътрудник на вестник, диктува с цялостен глас в една от телефонните кабини:
– Дълбок сняг покрива земята… Така… Сега е времето да се почистят, значи, семената за посев…Трудещите се хвърлят всички сили за осъществяването на проекта.
– Ало, ало, министерството! - вика от прилежащата кабина различен мъж. – Галови вериги, галови вериги изпратете за ремонта на тракторите!…
Въпреки всичко аз пиша. Но някакъв ревлив глас просто се навира в ушите ми:
– Мама умря от воден плеврит…
Някъде зад стената различен настоятелен глас реве:
– Да изпратят незабавно от склада с аеропланна поща кашкавал, паламуди, бонбони „ кръц-кръц ” и плевенски цигари „ Арда ”, тройно обезпрашени!
– Ало, Якоруда! За Перник четири вагона дърва!
– Сашо, поздрави мама и ме чакай тази вечер на гарата!
– Честит имен ден!
– … Съобщете в милицията. Кучето е сиво, вълча порода, обажда се на името Транди. Лесно ще го намерят. Жена му на Кольо го познава, жена му на Кольо… Изчезна навръх Малката Богородица!…
В такава една конюнктура дописвам писмото си, напъхвам го в плика, лепвам му марката, пускам го в кутията и политам на чист въздух.
След една седмица съм си в къщи. Жена ми ме гледа навъсено. Казва – как е могла толкоз години да живее с мене! На масата е личното ми писмо. А в писмото написа:

„ Здравей, сътрудник,
Пристигнах наред. Дълбок сняг покрива земята. Семената да се почистят, значи. Ще донеса паламуди. Мама умря от воден плеврит с аеропланна поща и я туриха в склада. Ще я получиш с колет. Прати я на опашка да купи четири вагона дърва, тройно обезпрашени, че децата доста ги ядат. Погрижете се за ковчег и три каси бонбони „ кръц-кръц ”. Трудещите се хвърлят всички сили за осъществяването на проекта. Съобщете в милицията. Честит имен ден! Да изпратят с натрапен платеж галови вериги за ремонт на тракторите!
Поздрави мама. Кажи на тате да не се безпокои, тъй като е куче от вълча порода и се обажда на името Транди. Лесно ще го намерят.
Аз ще си дойда в края на седмицата. Чакай ме тази вечер на гарата.
Целувам жена му на Кольо, Малката Богородица!’

Следва подписът на наша благосклонност.

Аз ги виждам и те ме гледат.
Дядото споделя: „ Язък за щерка ми! ” ‘
Бабата споделя: „ Аз нямам към този момент шурей. ”
Жената споделя: „ Аз нямам към този момент мъж. ”
А пък децата реват и желаят бонбони „ кръц-кръц ”.

Снимки: Литературен свят, Антикварна книжарница Бай Ганчо