Сполуката ли докарва парите или без пари няма сполука? За

Сполуката ли докарва парите или без пари няма удача? За Сполуката, която не можеш ни да я подкупиш, ни в мрежа да я уловиш, а единствено с старания и труд ще бъде на твоя страна.

Генчо Станчев Негенцов (1886 ~ 1958)

Сполука

Имало едно време двама братя. И двамата били богати. Веднъж по-малкият брат рекъл на батя си:

– Бате, парите държат света. Без пари няма удача.

– Не – казал другият брат. – Сполуката докарва парите.

– Пари ми дай ти, пари! Сполуката сама ще пристигна!

– Не е по този начин. Ако не пристигна Сполуката, ще има дълго време да чакаш парите.

Тоя споделя така, оня инак – най-сетне братята решили да изпитат кой е прав. Взели пари и тръгнали на път. Вървели, вървели, стигнали в едно село. Изпитали кой е най-бедният селяндур. Повикали го, дали му петдесет жълтици и рекли:

– Вземи тези пари и подкупи Сполуката, да ти тръгне на добре.

Сиромахът се зарадвал. Тръгнал си към къщи. Срещнала го русокоса жена. Попитала го:

– Къде отиваш, дребосъче?

– Отивам да подкупя Сполуката – отговорил бедният селяндур.

– Ето нося петдесет жълтици.

– Сполука с жълтици не се подкупва – рекла дамата, – ами купи нещо за децата. А жълтиците скрий в калпака.

Сиромахът купил един дроб да занесе в къщи, а другите пари скрил в калпака.

Като вървял по пътя, един гарван захвърчал над главата му.

– Га-га-га! – грачел гарванът.

– Не е за тебе дроба-а! – отговорил сиромахът и скрил дроба под дрехата си.

Но гарванът се спуснал, сграбчил му калпака и отлетял, та се не видял…

Минало се какво се минало, двамата братя отново пристигнали в селото. Искали да видят що е направил сиромахът с парите. Той им разказал по какъв начин му сграбчил гарванът калпака. Братята му дали 100 жълтици и рекли:

– Вземи тия пари и подкупи Сполуката.

Сиромахът взел жълтиците в ръка и си тръгнал за дома. Срещнала го отново русокосата жена и го запитала:

– Какво стискаш в ръката си?

– Жълтици – отговорил сиромахът.

– Защо ти са тези жълтици?

– Дадоха ми ги едни хора да подкупя Сполуката.

– Ех, дребосъче! Не разбра ли? Сполука с пари не се подкупва. Скрий парите в къщи! После ще те науча по какъв начин ще намериш Сполуката.

Сиромахът взел парите, отнесъл ги в къщи и ги скрил в едно гърне с трици.

Еднъж сиромахът отишел на пазар. В това време край къщата му минал ябълкар.

– А ябълки, а! – викал ябълкарят.

Чули го децата на сиромаха. Поискали от майка си да им купи ябълки. Тя дала триците с гърнето и взела ябълки. Дошъл си сиромахът, потърсил гърнето – няма го.

– Де е, жено, гърнето?

– Дадох го на ябълкаря. Взех на децата ябълки.

– Де е ябълкарят?

– Отиде си.

Ахнал, викнал сиромахът, хукнал да стигне ябълкаря. Тук ябълкар, там ябълкар – няма го. Сякаш в земята потънал…

Дошли отново братята. Разказал им сиромахът какво направил с парите. Те му дали два патрона и му рекли:

– На ти тия два патрона: единият за тебе, другият за Сполуката.

Сиромахът взел патроните. Тръгнал си. Срещнала го русо косата жена. Попитала го:

– Какво носиш в ръка, дребосъче?

– Куршуми.

– Защо ти са?

– Дадоха ми ги едни хора. Един патрон за мене, другият за Сполуката.

– Сполуката патрон не я хваща! – рекла дамата. – Пък и ти не си вманиачен да се убиваш. Слушай в този момент по какъв начин ще намериш Сполуката! Ще излееш още 100 патрона. Ще оплетеш дълга мрежа. Ще вържеш патроните о мрежата и ще хвърляш девет деня наред в морето. На деветия ден ще хванеш Сполуката.

Работил сиромахът. Мъчил се. Спечелил малко пари. Купил олово. Излял патрони. Пак работил сиромахът, мъчил се. Спечелил още малко пари. Купил конци – изплел мрежа. Вързал патроните о мрежата. Отишел край брега. Девет деня хвърлял мрежата в морето. Нищичко не хванал. На десетия ден вечерта хвърлил за финален път. Извадил мрежата. Що да види! Златна рибка.

Занесъл я на жена си. Тя я разпрала да я сготви. Но от рибата извадила скъп камък, който греел като слънце. Погледнал го сиромахът и подскочил. В скъпия камък видял облика на русокосата жена, дето го бе научила по какъв начин да хване Сполуката.

– Не се плаши, дребосъче! – продумал с човешки глас скъпият камък. – Сполуката ти е в ръцете. Занеси ме на царя.

Сиромахът занесъл скъпия камък на царя и рекъл:

– Царю честити, на ти тоя скъп камък. Девет деня хвърлях мрежата в морето. На десетия ден хванах една златна рибка. А в рибката открих тоя камък.

Царят взел камъка и попитал сиромаха:

– Какво искаш за тоя камък?

– Каквото ми дадеш, царю честити.

Тогава царят му рекъл:

– Девет дни ще вървиш и колкото земя изходиш, все твоя ще бъде. На тая земя цар ще станеш.

Както споделил царят, по този начин сторил сиромахът. Станал цар.

Тръгнали отново двамата братя да видят какво е направил сиромахът. Като минали край двореца на новия цар, той ги видял от прозореца. Пратил да ги повикат.

Братята, като видели, че сиромахът станал цар, смаяли се. А той се усмихнал и споделил:

– Какво? Чудите се по какъв начин съм станал цар, нали? Сполуката ме направи.

– Видиш ли? – рекъл огромния брат на по-малкия. – Сполуката всичко може.

– А по какъв начин подкупи Сполуката? – попитал дребният брат. – С пари, нали?

– С работа и тъга! – отговорил царят.

От: „ Неродена мома. Незнаен левент. Жива вода. Народни приказки “, Ран Босилек, изд. „ Народна юноша “, 1978
Снимка: Ран Босилек (1886 - 1958), Институт за литература - БАН, dictionarylit-bg.eu