Ути: Храненето е разковничето за диалог, дори и без думи
Споделянето на храна може би е най-важното разрешение да има разговор, даже може да няма думи, даже човек да си помълчи. Това сподели пред БГНЕС известният готвач Петър Бъчваров – Ути, водещ на кулинарното предаване „ Бързо, елементарно, вкусно ”.
На 23 април предаването ще извърши своите 25 години – този четвърт век, за който Ути не крие, че минал като един момент.
„ На 23 април, преди 25 години едно много по-слабо момче, само че със същият оня жизнен възторг, който виждате и сега, застана тогава пред екрана, в екрана, в тв приемника на Българска национална телевизия и успяхме да създадем първото за тогава всекидневно кулинарно предаване в българският народен ефир. Всеки ден под мое дирижиране се показваха всевъзможни оферти за това по какъв начин да си вземем онази доста, доста важа и основна доза благополучие в животът всеки ден, все пак “, уточни той.
Ути не крие, че предаването пробягало през катаклизмите на годините, на управленията на Българска национална телевизия и не постоянно е било елементарно, имали са доста разговори за това по какъв начин предаването да бъде настоящо, да бъде в онази повърхност, в която да основава положителни страсти, а да няма „ хейтърство “. „ Въпреки, че няма по какъв начин да няма злобари, само че човек нали би трябвало да мисли за половината чаша и за по-пълната или по-празната чаша. А, аз съм благополучен, че онази по-пълна половинка и до ден сегашен възприема всяко едно такова мое предложение като нещо, с което денят стартира или пък приключа по-усмихнато “, споделя артистичният кулинар. Той счита, че всички на фона на новите, от които разбираме по какъв начин има все нещо ново, с което би трябвало да се борим, това което предлагам той не желае битка. „ Иска се единствено наслаждение, единствено няколко щастливи момента, прекарани с хората, които обичаме. Ето това е едно от доста значимите, доста значителните, тънки, скрити неща, които се усещат взаимно с хората, че шерването на храната е може би най-важното разрешение да има разговор, даже може да няма думи, даже човек да си помълчи с някой – както споделяха старите класици, това значи, че доста неща са казани. Така е и с храната или с тези предложенията, които аз в границите на тези 25 години съм споделял с всички вас “, споделя Ути. Той не крие, че те са извървели доста стъпала, тъй като преди 25 години светът беше напълно друг, магазините бяха други. „ Макар българинът да е обявяван най-малко от анализатори - психоаналитици и антрополози като огромна консерва, огромен реакционер, мъчно изменящ се балкански синдромен темперамент, аз считам, че българинът извървя най-малко в кулинарно отношение един задоволително дълъг път “, уточни той.
Според него българинът извървя един естествен път - и магазините и това, което човек може да си купи от тях също пробягали това разстояние в доста огромен аспект на синергичност. Той държи да изключи „ всичките тези парвенюшки прояви на новосъздалите се фракции, изключително в огромните градове, които към този момент схващат от всичко и ядат единствено избрани неща, или пък изтрещели майки и по-малки, и по-възрастни деца и родители и баби, които пък се втурват в безкрайната пропаст на супер хелтли фууд “. „ Това считам, че е и добре и доста зле “, съобщи Ути.
Водещият уточни, че тези 25 години задачата му е била не просто да показва едни предписания. „ Преди 25 години даже нямаше интернет и ние не питахме чичко ти Google за всичко, което не знаем, или не се показваха доста предписания като кликнеш авокадо да вземем за пример, че в този момент е много настоящо. В тези години аз съм имал задача, наслаждение да откривам за първи път част от нещата за себе си, което е доста значимо, само че дружно със феновете съм извървял и този път, че сме ги откривали заедно- усети, комбинации “, сподели Ути.
Днес макар, че признава по какъв начин огромните реалити шоута вкараха формулировката „ началник готвач “, когато върви по всички страни, кулинарят избира да не му споделят „ Шеф Ути “, а единствено Ути.
„ Думата „ началник “ мен за българският лексилен миг не мога да кажа, че доста ми харесва, тъй като най-малко в моето детство „ началник “ означаваше шеф. Можеш да кажеш майстор- готвач. Защо? Защото в думата „ занаятчия “, най-малко за демодиран човек като мен, като кажеш на някой, че занаятчия има цялото поклонение пред един човек, който ти е дал духът на специалността, вкарал те е в онази безкрайна зала на знанието, посочил ти е няколко от шедьоврите и те е оставил да се опиташ да намериш свое място в този кръг. Така, че за мен майстор-готвач е по-правилната дума на български “, споделя Ути.
И макар, че са минали 25 години, той през днешния ден доста добре си спомня онази първа рецепта, която прави на 23 април и тя е сърми. Балканите, което сподели, че е едно кълбо от преплетени пътища на храната, съгласно него дава опция на сърмите да бъдат доста известно ядене тук.
Като огледа обратно, той отбелязва, че българинът е извървял своята кулинарна гражданска война. „ Не споделям, че съм развял знамето на барикадата, само че съм бил част от предните редици за това по какъв начин ние да променим себе си, да изхвърлим отрицателния си консерватизъм и да можем да опитаме новите артикули, новите комбинации “, уточни Ути. Той означи, че човек, в случай че се разноски в един актуален български магазин ще види, че безусловно той е заслужен за всяка една точка на света, а това значи, че някой търси тези храни и ги употребява у дома, добави и уточни, че хората попътуваха. „ Така, че да – българинът извървя своята гражданска война в храненето, в продуктите, в метода на отношение към готвенето – хората започнаха да разсъждат върху това, че храната и битието, и качеството на продуктите са доста свързани. Има една доста скъпа съставна част в мисленето на българите, която се споделя, че не сме тук за един ден и не е нужно да ядем отпадъци. Годините, в които започнахме предаването през 1997г. тук се случи всичко това, което към този момент се беше случило в Европа и това са едни потоци от отпадъци, които промишлеността за храни създава, тя ги прави и до ден сегашен, несъмнено, само че пък българинът се научи да не бъде чак по този начин зависим на рекламата, на тези блъскащи го с чукове цени и всякаква друга агитация артикули или произведения за хранене, които в по-голямата си част са надълбоко неетични, невкусни, нечовешки. Българинът се научи да ги разпознава. Той – да, за жалост чисто ценово си купува и тази нискокачествена храна, само че има хора, които просто решили, че не е нужно да си купят един кг шунка, може да си купят и 200г. шунка, само че тя да е същинска “, съобщи той.
Бъчваров, който е татко на две дребни девойки уточни, че под качествена храна може да разбере това мнение, основание и персонални критерии, които родителят предава на децата си.
Мъжът, който акцентира, че е артист по душа, по фамилна обремененост и в цялата си пълнокръвност обича да излиза на подиуми и пред камера. „ Освен пред камерите аз сътворих и един страховит кулинарен спектакъл, който има и големи уреди, огромни тигани, огромни казани, огромни барбекюта, с които обикалям България и нейните празници. На тях върша едни представления, в които храната не е просто нещо, с което човек задоволява една по-належаща пристрастеност, а се трансформира в сценичен театър. Хората доста се кефят на това да видят по какъв начин се ражда храната, по какъв начин се вършат наденичките онлайн, по какъв начин едно цяло прасе се мята на барбекю и след един час то е хрупкаво, хрускаво, реже се пред тях. Всъщност този доста естествен миг на храната, щастието и веселието е част от моето актьорско обучение “, показа той.
Фамилната обремененост идва от прародител му Стоян Бъчваров. „ Той е един от създателите на актуалния български спектакъл. Заедно с Кръстьо Сарафов и още една огромна плеяда български артисти съумяват още при започване на предишния век да основат първите професионални трупи “, сподели Ути. Той не скри, че се усеща извънредно горделив, че както прародител му е измежду създателите на българският съвремен спектакъл в тези години, по този начин и той самият се опитал да помогне за това България сега да мисли кулинарно с критериите и продуктите на света.
На 23 април предаването ще извърши своите 25 години – този четвърт век, за който Ути не крие, че минал като един момент.
„ На 23 април, преди 25 години едно много по-слабо момче, само че със същият оня жизнен възторг, който виждате и сега, застана тогава пред екрана, в екрана, в тв приемника на Българска национална телевизия и успяхме да създадем първото за тогава всекидневно кулинарно предаване в българският народен ефир. Всеки ден под мое дирижиране се показваха всевъзможни оферти за това по какъв начин да си вземем онази доста, доста важа и основна доза благополучие в животът всеки ден, все пак “, уточни той.
Ути не крие, че предаването пробягало през катаклизмите на годините, на управленията на Българска национална телевизия и не постоянно е било елементарно, имали са доста разговори за това по какъв начин предаването да бъде настоящо, да бъде в онази повърхност, в която да основава положителни страсти, а да няма „ хейтърство “. „ Въпреки, че няма по какъв начин да няма злобари, само че човек нали би трябвало да мисли за половината чаша и за по-пълната или по-празната чаша. А, аз съм благополучен, че онази по-пълна половинка и до ден сегашен възприема всяко едно такова мое предложение като нещо, с което денят стартира или пък приключа по-усмихнато “, споделя артистичният кулинар. Той счита, че всички на фона на новите, от които разбираме по какъв начин има все нещо ново, с което би трябвало да се борим, това което предлагам той не желае битка. „ Иска се единствено наслаждение, единствено няколко щастливи момента, прекарани с хората, които обичаме. Ето това е едно от доста значимите, доста значителните, тънки, скрити неща, които се усещат взаимно с хората, че шерването на храната е може би най-важното разрешение да има разговор, даже може да няма думи, даже човек да си помълчи с някой – както споделяха старите класици, това значи, че доста неща са казани. Така е и с храната или с тези предложенията, които аз в границите на тези 25 години съм споделял с всички вас “, споделя Ути. Той не крие, че те са извървели доста стъпала, тъй като преди 25 години светът беше напълно друг, магазините бяха други. „ Макар българинът да е обявяван най-малко от анализатори - психоаналитици и антрополози като огромна консерва, огромен реакционер, мъчно изменящ се балкански синдромен темперамент, аз считам, че българинът извървя най-малко в кулинарно отношение един задоволително дълъг път “, уточни той.
Според него българинът извървя един естествен път - и магазините и това, което човек може да си купи от тях също пробягали това разстояние в доста огромен аспект на синергичност. Той държи да изключи „ всичките тези парвенюшки прояви на новосъздалите се фракции, изключително в огромните градове, които към този момент схващат от всичко и ядат единствено избрани неща, или пък изтрещели майки и по-малки, и по-възрастни деца и родители и баби, които пък се втурват в безкрайната пропаст на супер хелтли фууд “. „ Това считам, че е и добре и доста зле “, съобщи Ути.
Водещият уточни, че тези 25 години задачата му е била не просто да показва едни предписания. „ Преди 25 години даже нямаше интернет и ние не питахме чичко ти Google за всичко, което не знаем, или не се показваха доста предписания като кликнеш авокадо да вземем за пример, че в този момент е много настоящо. В тези години аз съм имал задача, наслаждение да откривам за първи път част от нещата за себе си, което е доста значимо, само че дружно със феновете съм извървял и този път, че сме ги откривали заедно- усети, комбинации “, сподели Ути.
Днес макар, че признава по какъв начин огромните реалити шоута вкараха формулировката „ началник готвач “, когато върви по всички страни, кулинарят избира да не му споделят „ Шеф Ути “, а единствено Ути.
„ Думата „ началник “ мен за българският лексилен миг не мога да кажа, че доста ми харесва, тъй като най-малко в моето детство „ началник “ означаваше шеф. Можеш да кажеш майстор- готвач. Защо? Защото в думата „ занаятчия “, най-малко за демодиран човек като мен, като кажеш на някой, че занаятчия има цялото поклонение пред един човек, който ти е дал духът на специалността, вкарал те е в онази безкрайна зала на знанието, посочил ти е няколко от шедьоврите и те е оставил да се опиташ да намериш свое място в този кръг. Така, че за мен майстор-готвач е по-правилната дума на български “, споделя Ути.
И макар, че са минали 25 години, той през днешния ден доста добре си спомня онази първа рецепта, която прави на 23 април и тя е сърми. Балканите, което сподели, че е едно кълбо от преплетени пътища на храната, съгласно него дава опция на сърмите да бъдат доста известно ядене тук.
Като огледа обратно, той отбелязва, че българинът е извървял своята кулинарна гражданска война. „ Не споделям, че съм развял знамето на барикадата, само че съм бил част от предните редици за това по какъв начин ние да променим себе си, да изхвърлим отрицателния си консерватизъм и да можем да опитаме новите артикули, новите комбинации “, уточни Ути. Той означи, че човек, в случай че се разноски в един актуален български магазин ще види, че безусловно той е заслужен за всяка една точка на света, а това значи, че някой търси тези храни и ги употребява у дома, добави и уточни, че хората попътуваха. „ Така, че да – българинът извървя своята гражданска война в храненето, в продуктите, в метода на отношение към готвенето – хората започнаха да разсъждат върху това, че храната и битието, и качеството на продуктите са доста свързани. Има една доста скъпа съставна част в мисленето на българите, която се споделя, че не сме тук за един ден и не е нужно да ядем отпадъци. Годините, в които започнахме предаването през 1997г. тук се случи всичко това, което към този момент се беше случило в Европа и това са едни потоци от отпадъци, които промишлеността за храни създава, тя ги прави и до ден сегашен, несъмнено, само че пък българинът се научи да не бъде чак по този начин зависим на рекламата, на тези блъскащи го с чукове цени и всякаква друга агитация артикули или произведения за хранене, които в по-голямата си част са надълбоко неетични, невкусни, нечовешки. Българинът се научи да ги разпознава. Той – да, за жалост чисто ценово си купува и тази нискокачествена храна, само че има хора, които просто решили, че не е нужно да си купят един кг шунка, може да си купят и 200г. шунка, само че тя да е същинска “, съобщи той.
Бъчваров, който е татко на две дребни девойки уточни, че под качествена храна може да разбере това мнение, основание и персонални критерии, които родителят предава на децата си.
Мъжът, който акцентира, че е артист по душа, по фамилна обремененост и в цялата си пълнокръвност обича да излиза на подиуми и пред камера. „ Освен пред камерите аз сътворих и един страховит кулинарен спектакъл, който има и големи уреди, огромни тигани, огромни казани, огромни барбекюта, с които обикалям България и нейните празници. На тях върша едни представления, в които храната не е просто нещо, с което човек задоволява една по-належаща пристрастеност, а се трансформира в сценичен театър. Хората доста се кефят на това да видят по какъв начин се ражда храната, по какъв начин се вършат наденичките онлайн, по какъв начин едно цяло прасе се мята на барбекю и след един час то е хрупкаво, хрускаво, реже се пред тях. Всъщност този доста естествен миг на храната, щастието и веселието е част от моето актьорско обучение “, показа той.
Фамилната обремененост идва от прародител му Стоян Бъчваров. „ Той е един от създателите на актуалния български спектакъл. Заедно с Кръстьо Сарафов и още една огромна плеяда български артисти съумяват още при започване на предишния век да основат първите професионални трупи “, сподели Ути. Той не скри, че се усеща извънредно горделив, че както прародител му е измежду създателите на българският съвремен спектакъл в тези години, по този начин и той самият се опитал да помогне за това България сега да мисли кулинарно с критериите и продуктите на света.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ