Кой иска отново да открадне машинното гласуване?
Сподели
Задават се следващи избори, на които една от главните тематики ще бъде машинното гласоподаване и по-точно – за или срещу него.
Спорадично тематиката се повдига в общественото пространство, а на някои от изборите бяхме очевидци и на дейни мероприятия,, които бяха ориентирани към
подкопаване на доверието към изборния развой с машини.
Идеята за внедряване на машинно гласоподаване у нас се дебатира още от 2013 година и едвам след близо 6 години тестване на действителен машинен избор, през 2019 година Народното събрание разреши машините да станат единственият способ за гласоподаване за всички последващи избори.
Това обаче търпя доста малко и ръководещите по това време ГЕРБ, подкрепени от групата на „ Обединени патриоти “ и „ Воля “ в Народното събрание, ревизираха това, като резервираха и хартиения избор – един потвърден способ за деформиране на вота.
Така да вземем за пример на локалните избори през 2019 година ГЕРБ съумя да укрепи монопола си в локалната власт, откакто невалидните хартиени бюлетини за общински съветници доближиха рекордни равнища – 15,09% от всички или 466 077, нещо, което при машините на процедура е невероятно да се случи.
Провеждането на избори напълно на хартия връща към урните практики като следения, платен и корпоративен избор, на които жертва падат най-вече уязвимите малцинствени групи и работещите в дребните обитаеми места, където всичко се следи под лупа.
Това може да се ревизира доста елементарно, когато се сравнят резултатите при гласуването с хартия и машина в ромските секции – към последния способ се вижда избрана „ незаинтересованост “ и „ мижав интерес “ по време на избори.
В същото време, в интервала, в който у нас се ползва машинно гласоподаване – от 2019 година до през днешния ден, търговете за доставка на устройствата се печели от една единствена компания.
Предвид този факт и повдиганите постоянно диспути преди, по време на и след избори за честността на вота с машини, доведоха до това, че машините бяха превърнати в принтери, към които обществото по-скоро има май отрицателно отношение.
В последна сметка се стигна до това, че в края на 2022 година ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия върнаха хартиените бюлетини, които да се употребяват редом с машинния избор.
Законодателните промени обезсмислиха гласуването с машини поради отчитането на резултатите – вместо това да става автоматизирано и да се отпечатват машинни протоколи, се реши протоколите въпреки всичко да се изписват на ръка, което, естествено докара до хиляди зачерквания, дописвания и подправяния на резултати в тях.
Това го видяхме образно по какъв начин става от видеозаписите от секционните комисии.
Манипулации, които при машината няма по какъв начин да се случат.
По всичко наподобява, че партиите на статуквото се опасяват, че сметките им на изборите няма да излязат и сполучливо организират акциите си за подкопаване на доверието в изборния развой с машини.
Резултатите от последните парламентарни избори демонстрират, че близо 60 % от жителите, упражнили правото си на глас, са дали своят вот с машини. Това са 1 476 809 души.
На този декор падна и опорката на „ хартиената коалиция “ (ГЕРБ, Българска социалистическа партия и ДПС), че хартиената бюлетина ще вдигне изборната интензивност. Вместо това, се случи тъкмо противоположното – тя остана рекордно ниска.
Разпределението на машинния избор измежду гласоподавателите на обособените обединения демонстрира, че в най-малка степен с машини на последните избори са дали своят вот гласоподавателите на Движение за права и свободи – 40.19%, следвани от тези на ГЕРБ-СДС – 43.58% и Българска социалистическа партия за България – 49.48%.
Резултатите демонстрират, че симпатизантите на обединенията, които върнаха „ смесеното “ гласоподаване, в най-голяма степен са се възползвали от опцията да гласоподават с хартиени бюлетини, каквато евентуално е била и задачата.
На процедура, това по какъв начин машините „ изядоха “ вота на партиите на статуквото, демонстрират. На третите следващи парламентарни избори за 2021 година доста партии означиха своя провал.
На изборите на 4 април 2021 година ГЕРБ получава над 830 хиляди гласа, единствено 3 месеца по-късно обаче гласовете на ГЕРБ падат до 642 хиляди, а на последните избори от 14 ноември партията понижава гласоподавателите си с още 50 хиляди, достигайки 592 хиляди. При Българска социалистическа партия резултатът е сходен, а загубите на гласоподаватели нечувани – от 480 хиляди през април, до 365 хиляди през юли и до 266 хиляди през ноември.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Задават се следващи избори, на които една от главните тематики ще бъде машинното гласоподаване и по-точно – за или срещу него.
Спорадично тематиката се повдига в общественото пространство, а на някои от изборите бяхме очевидци и на дейни мероприятия,, които бяха ориентирани към
подкопаване на доверието към изборния развой с машини.
Идеята за внедряване на машинно гласоподаване у нас се дебатира още от 2013 година и едвам след близо 6 години тестване на действителен машинен избор, през 2019 година Народното събрание разреши машините да станат единственият способ за гласоподаване за всички последващи избори.
Това обаче търпя доста малко и ръководещите по това време ГЕРБ, подкрепени от групата на „ Обединени патриоти “ и „ Воля “ в Народното събрание, ревизираха това, като резервираха и хартиения избор – един потвърден способ за деформиране на вота.
Така да вземем за пример на локалните избори през 2019 година ГЕРБ съумя да укрепи монопола си в локалната власт, откакто невалидните хартиени бюлетини за общински съветници доближиха рекордни равнища – 15,09% от всички или 466 077, нещо, което при машините на процедура е невероятно да се случи.
Провеждането на избори напълно на хартия връща към урните практики като следения, платен и корпоративен избор, на които жертва падат най-вече уязвимите малцинствени групи и работещите в дребните обитаеми места, където всичко се следи под лупа.
Това може да се ревизира доста елементарно, когато се сравнят резултатите при гласуването с хартия и машина в ромските секции – към последния способ се вижда избрана „ незаинтересованост “ и „ мижав интерес “ по време на избори.
В същото време, в интервала, в който у нас се ползва машинно гласоподаване – от 2019 година до през днешния ден, търговете за доставка на устройствата се печели от една единствена компания.
Предвид този факт и повдиганите постоянно диспути преди, по време на и след избори за честността на вота с машини, доведоха до това, че машините бяха превърнати в принтери, към които обществото по-скоро има май отрицателно отношение.
В последна сметка се стигна до това, че в края на 2022 година ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия върнаха хартиените бюлетини, които да се употребяват редом с машинния избор.
Законодателните промени обезсмислиха гласуването с машини поради отчитането на резултатите – вместо това да става автоматизирано и да се отпечатват машинни протоколи, се реши протоколите въпреки всичко да се изписват на ръка, което, естествено докара до хиляди зачерквания, дописвания и подправяния на резултати в тях.
Това го видяхме образно по какъв начин става от видеозаписите от секционните комисии.
Манипулации, които при машината няма по какъв начин да се случат.
По всичко наподобява, че партиите на статуквото се опасяват, че сметките им на изборите няма да излязат и сполучливо организират акциите си за подкопаване на доверието в изборния развой с машини.
Резултатите от последните парламентарни избори демонстрират, че близо 60 % от жителите, упражнили правото си на глас, са дали своят вот с машини. Това са 1 476 809 души.
На този декор падна и опорката на „ хартиената коалиция “ (ГЕРБ, Българска социалистическа партия и ДПС), че хартиената бюлетина ще вдигне изборната интензивност. Вместо това, се случи тъкмо противоположното – тя остана рекордно ниска.
Разпределението на машинния избор измежду гласоподавателите на обособените обединения демонстрира, че в най-малка степен с машини на последните избори са дали своят вот гласоподавателите на Движение за права и свободи – 40.19%, следвани от тези на ГЕРБ-СДС – 43.58% и Българска социалистическа партия за България – 49.48%.
Резултатите демонстрират, че симпатизантите на обединенията, които върнаха „ смесеното “ гласоподаване, в най-голяма степен са се възползвали от опцията да гласоподават с хартиени бюлетини, каквато евентуално е била и задачата.
На процедура, това по какъв начин машините „ изядоха “ вота на партиите на статуквото, демонстрират. На третите следващи парламентарни избори за 2021 година доста партии означиха своя провал.
На изборите на 4 април 2021 година ГЕРБ получава над 830 хиляди гласа, единствено 3 месеца по-късно обаче гласовете на ГЕРБ падат до 642 хиляди, а на последните избори от 14 ноември партията понижава гласоподавателите си с още 50 хиляди, достигайки 592 хиляди. При Българска социалистическа партия резултатът е сходен, а загубите на гласоподаватели нечувани – от 480 хиляди през април, до 365 хиляди през юли и до 266 хиляди през ноември.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ