Изба с плесен пази уникални вина от 19-и век, гордост за България
Сподели
Вина от края на 19-и век, с нумизматична стойност, се съхраняват в енотеката към специфична маза на Института по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен. Това описа за Българска телеграфна агенция доцент Димитър Димитров от института, който към този момент е с над 120-годишна история.
Избата е основана през 1892 година. Проектирана е по френски модел. Стените са с дебелина един метър, което разрешава целогодишно поддържане на температура от 15 градуса.
„ По таваните има характерна мухъл, пренесена от района Токай в Унгария, която усъвършенства климата в пространствата и въздейства върху влажността. Така се основават оптимални условия на температура и мокрота за отлежаване на виновността “, акцентира доцент Димитров.
Гордостта на плевенския институт е енотеката, в която се съхраняват бутилки с вино от годината на основаване на Института. Тук се пазят експонати на виновност, които са с колекционерска стойност. Те от дълго време са деградирали и не могат да бъдат употребявани.
„ На другите редове са показани виновност от разнообразни сортове. Има от локални сортове, които са гордостта на всяка една страна. Типични за нашата са „ Гъмза “, „ Димят “ и така нататък Други групи сортове са виновност от интродуцирани сортове, т.е. импортирани от Европа като „ Каберне совиньон “ и „ Мерло “. Третата група виновност са от хибридни сортове, основани в Института.
Това е едно от главните ни посоки, което ние продължаваме да развиваме. През годините има хибриди, навлезли интензивно в практиката в България, като да вземем за пример „ Кайлъшки мискет “, акцентира експертът.
Част от сбирката са питиета като разнообразни типове вермути, брендита, коняк. На лавици в избата са показани и бутилки с питиета, подарени на Института от задгранични делегации. Представена е и класическа система за шампанизация на виновност. На нея са осъществявани първите опити за правене на шампанско по класическия способ в България.
В друга част на тази маза са непокътнатите
бутилки с вино от по-късните години на битие на Института с концепцията и актуалните експерти да оставят своята диря за идващите генерации.
В избата се пазят и опитни виновност от научната стратегия на Института, която изследва по какъв начин другите типове обработки въздействат върху химичния състав и качеството на виновността. В последните години експертите работят интензивно и върху биологичния капацитет, т.е. установяване на антиоксидантната интензивност на виновността.
„ Това, с което се гордеем, са тези хибриди, които са се наложили и се употребяват в производството, като „ Рубин “, „ Кайлъшки мискет, “ към този момент десетки години. Колегите селекционери не престават да основават нови хибридни комбинации, като това направление е извънредно значимо поради климатичните промени, които се случват и условията на пазара за качество “, сподели още доцент Димитров.
В преддверието към въпросната маза от управлението на Института възнамеряват да основат дребен музей на винопроизводството.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Вина от края на 19-и век, с нумизматична стойност, се съхраняват в енотеката към специфична маза на Института по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен. Това описа за Българска телеграфна агенция доцент Димитър Димитров от института, който към този момент е с над 120-годишна история.
Избата е основана през 1892 година. Проектирана е по френски модел. Стените са с дебелина един метър, което разрешава целогодишно поддържане на температура от 15 градуса.
„ По таваните има характерна мухъл, пренесена от района Токай в Унгария, която усъвършенства климата в пространствата и въздейства върху влажността. Така се основават оптимални условия на температура и мокрота за отлежаване на виновността “, акцентира доцент Димитров.
Гордостта на плевенския институт е енотеката, в която се съхраняват бутилки с вино от годината на основаване на Института. Тук се пазят експонати на виновност, които са с колекционерска стойност. Те от дълго време са деградирали и не могат да бъдат употребявани.
„ На другите редове са показани виновност от разнообразни сортове. Има от локални сортове, които са гордостта на всяка една страна. Типични за нашата са „ Гъмза “, „ Димят “ и така нататък Други групи сортове са виновност от интродуцирани сортове, т.е. импортирани от Европа като „ Каберне совиньон “ и „ Мерло “. Третата група виновност са от хибридни сортове, основани в Института.
Това е едно от главните ни посоки, което ние продължаваме да развиваме. През годините има хибриди, навлезли интензивно в практиката в България, като да вземем за пример „ Кайлъшки мискет “, акцентира експертът.
Част от сбирката са питиета като разнообразни типове вермути, брендита, коняк. На лавици в избата са показани и бутилки с питиета, подарени на Института от задгранични делегации. Представена е и класическа система за шампанизация на виновност. На нея са осъществявани първите опити за правене на шампанско по класическия способ в България.
В друга част на тази маза са непокътнатите
бутилки с вино от по-късните години на битие на Института с концепцията и актуалните експерти да оставят своята диря за идващите генерации.
В избата се пазят и опитни виновност от научната стратегия на Института, която изследва по какъв начин другите типове обработки въздействат върху химичния състав и качеството на виновността. В последните години експертите работят интензивно и върху биологичния капацитет, т.е. установяване на антиоксидантната интензивност на виновността.
„ Това, с което се гордеем, са тези хибриди, които са се наложили и се употребяват в производството, като „ Рубин “, „ Кайлъшки мискет, “ към този момент десетки години. Колегите селекционери не престават да основават нови хибридни комбинации, като това направление е извънредно значимо поради климатичните промени, които се случват и условията на пазара за качество “, сподели още доцент Димитров.
В преддверието към въпросната маза от управлението на Института възнамеряват да основат дребен музей на винопроизводството.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ