Русия изгуби влияние в постсъветското пространство
Сподели
Видимата част на айсберга е експанзията против Украйна. Но в дълбините съветският мразовит исполин се пропуква – някогашните му съдружници се откъсват един по един. Накрая ще останат единствено Иран и Северна Корея, счита Иван Преображенски.
Арменският министър-председател Никол Пашинян съобщи, че участието на страната му в Организацията на Договора за групова сигурност в действителност е замразено. Узбекистан пък седмица по-рано де факто разгласи, че се причислява към западните наказания против Русия. Но фона на краткотрайните триумфи във войната против Украйна Кремъл продължава да сдава позиции в постсъветското пространство.
Как Русия губи съдружници
Кремъл манипулира ловко публичното мнение освен в Русия. В последно време една от главните тематики в медиите и в политическите полемики са неуспехите на Украйна на фронта, където тя, поради продължителното закъснение на помощта от Съединени американски щати и частично от Европейски Съюз, в края на предходната година бе принудена да премине в защита, а наскоро загуби и Авдеевка.
Фронтовете на Кремъл обаче са повече от един. Видимата част на айсберга е експанзията против Украйна. Но в дълбините съветският мразовит исполин се пропуква – някогашните му съдружници се откъсват от него един по един. Ярък образец е обстановката в Армения, която демонстрира, че действително Русия не усилва въздействието си, а го губи. Концентрирайки напъните си на основния фронт, тя продължава да оголва тила си. Сред съдружниците ѝ са останали единствено тези, които могат да ѝ продават оръжие – другите връзки са изгубили всякаква стойност за Кремъл.
И по този начин – Армения, по думите на премиера Пашинян, в последна сметка в действителност приключва участието си в Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКС), която по този начин и не ѝ оказа помощ по време на двете последни къси карабахски войни. И в този момент не ѝ оказва помощ, без значение от постоянните стълкновения по границата с Азербайджан.
Разочарованието на арменците е явно. Те не се отхвърлят от съветското застъпничество от положително – просто стана ясно, че Русия, даже и да желае, няма ресурсите да отбрани някогашния си съдружник.
Другата вест, с изключение на излизането на Армения от ОДКС, е решението на Узбекистан де факто да се причисли към наложените на Русия западни наказания. Узбекският парламент неотдавна одобри на първо четене законопроект, който ще забрани банковите интервенции в страната за глобени физически и юридически лица – т.е., за хилядите руснаци, които са в американските и европейските санкционни описи. Вероятната причина за законопроекта: Узбекистан явно се притеснява от вторични наказания от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Подобни ограничения, въпреки и в по-мека форма, бяха въведени и в Казахстан.
Изглежда, че единствено допреди няколко години съдействието с Русия е било толкоз значимо за страните от Централна Азия, че те сигурно биха предпочели да се скрият под нейния чадър за сигурност. Ако не за страните като цяло, то най-малко за представителите на едрия бизнес и за чиновничеството. Но тази скица към този момент не работи. Узбекистан не съумя да избави от глобите даже и най-богатия си и прочут съотечественик – милиардера Алишер Усманов. Тоест, не просто малък предприемач, а човек, за който злите езици приказват, че в предишното може да е служил като лондонска, берлинска и московска „ касичка “ за корумпирания узбекски хайлайф.
Путин няма да успее да си върне изгубеното
Всичко изброено дотук е явен симптом за стремителния разпад на това, което е признато да бъде наричано постсъветско пространство. Това пространство към този момент доста пъти е било „ погребвано “, само че в този момент става дума за края на съществуването му като общественост, в която обичайно господства Русия.
Независимо от ситуацията на руско-украинския фронт, даже експанзията на Кремъл да реализира непълен триумф, Владимир Путин няма да успее да обърне измененията в Кавказ и Централна Азия. Той е толкоз закрепен в омразата си към Украйна поради опита ѝ да се измъкне от неговия надзор, че в хода на войната загуби всички други съдружници от състава на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. Но както е известно – празно място не остава: ролята на Кремъл ще бъде поета от Китай, Турция, Съединени американски щати или Европейски Съюз – според от степента на техните старания.
Така че в случай че има последваща война на Русия против останалия свят, тя даже не би могла да разчита на неутралитета на своите съседи. Иран и Северна Корея са единствените другари на Путин, само че единствено до тогава, до момента в който той има с какво да заплаща за това другарство, купувайки любовта на диктаторите дружно със снарядите и ракетите.
Текстът е оповестен в. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Видимата част на айсберга е експанзията против Украйна. Но в дълбините съветският мразовит исполин се пропуква – някогашните му съдружници се откъсват един по един. Накрая ще останат единствено Иран и Северна Корея, счита Иван Преображенски.
Арменският министър-председател Никол Пашинян съобщи, че участието на страната му в Организацията на Договора за групова сигурност в действителност е замразено. Узбекистан пък седмица по-рано де факто разгласи, че се причислява към западните наказания против Русия. Но фона на краткотрайните триумфи във войната против Украйна Кремъл продължава да сдава позиции в постсъветското пространство.
Как Русия губи съдружници
Кремъл манипулира ловко публичното мнение освен в Русия. В последно време една от главните тематики в медиите и в политическите полемики са неуспехите на Украйна на фронта, където тя, поради продължителното закъснение на помощта от Съединени американски щати и частично от Европейски Съюз, в края на предходната година бе принудена да премине в защита, а наскоро загуби и Авдеевка.
Фронтовете на Кремъл обаче са повече от един. Видимата част на айсберга е експанзията против Украйна. Но в дълбините съветският мразовит исполин се пропуква – някогашните му съдружници се откъсват от него един по един. Ярък образец е обстановката в Армения, която демонстрира, че действително Русия не усилва въздействието си, а го губи. Концентрирайки напъните си на основния фронт, тя продължава да оголва тила си. Сред съдружниците ѝ са останали единствено тези, които могат да ѝ продават оръжие – другите връзки са изгубили всякаква стойност за Кремъл.
И по този начин – Армения, по думите на премиера Пашинян, в последна сметка в действителност приключва участието си в Организацията на Договора за групова сигурност (ОДКС), която по този начин и не ѝ оказа помощ по време на двете последни къси карабахски войни. И в този момент не ѝ оказва помощ, без значение от постоянните стълкновения по границата с Азербайджан.
Разочарованието на арменците е явно. Те не се отхвърлят от съветското застъпничество от положително – просто стана ясно, че Русия, даже и да желае, няма ресурсите да отбрани някогашния си съдружник.
Другата вест, с изключение на излизането на Армения от ОДКС, е решението на Узбекистан де факто да се причисли към наложените на Русия западни наказания. Узбекският парламент неотдавна одобри на първо четене законопроект, който ще забрани банковите интервенции в страната за глобени физически и юридически лица – т.е., за хилядите руснаци, които са в американските и европейските санкционни описи. Вероятната причина за законопроекта: Узбекистан явно се притеснява от вторични наказания от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Подобни ограничения, въпреки и в по-мека форма, бяха въведени и в Казахстан.
Изглежда, че единствено допреди няколко години съдействието с Русия е било толкоз значимо за страните от Централна Азия, че те сигурно биха предпочели да се скрият под нейния чадър за сигурност. Ако не за страните като цяло, то най-малко за представителите на едрия бизнес и за чиновничеството. Но тази скица към този момент не работи. Узбекистан не съумя да избави от глобите даже и най-богатия си и прочут съотечественик – милиардера Алишер Усманов. Тоест, не просто малък предприемач, а човек, за който злите езици приказват, че в предишното може да е служил като лондонска, берлинска и московска „ касичка “ за корумпирания узбекски хайлайф.
Путин няма да успее да си върне изгубеното
Всичко изброено дотук е явен симптом за стремителния разпад на това, което е признато да бъде наричано постсъветско пространство. Това пространство към този момент доста пъти е било „ погребвано “, само че в този момент става дума за края на съществуването му като общественост, в която обичайно господства Русия.
Независимо от ситуацията на руско-украинския фронт, даже експанзията на Кремъл да реализира непълен триумф, Владимир Путин няма да успее да обърне измененията в Кавказ и Централна Азия. Той е толкоз закрепен в омразата си към Украйна поради опита ѝ да се измъкне от неговия надзор, че в хода на войната загуби всички други съдружници от състава на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. Но както е известно – празно място не остава: ролята на Кремъл ще бъде поета от Китай, Турция, Съединени американски щати или Европейски Съюз – според от степента на техните старания.
Така че в случай че има последваща война на Русия против останалия свят, тя даже не би могла да разчита на неутралитета на своите съседи. Иран и Северна Корея са единствените другари на Путин, само че единствено до тогава, до момента в който той има с какво да заплаща за това другарство, купувайки любовта на диктаторите дружно със снарядите и ракетите.
Текстът е оповестен в. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ