Весела Чернева за ДЕБАТИ: Приемането ни в Шенген ще бъде знак, че това правителство се справя
Сподели
Весела Чернева е зам.-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и началник на софийския офис. Сферата ѝ на фокус е външната политика на Европейски Съюз, Западните Балкани и Черно море. От 2010 до 2013 година Чернева е представител на Министерство на външните работи на България и член на политическия кабинет на външния министър Николай Младенов. Преди това тя е секретар на Международната комисия за Балканите, управлявана от някогашния министър председател на Италия Джулиано Амато и някогашния президент на Германия Рихард декор Вайцзекер. Била е основен редактор на списание „ Foreign Policy Bulgaria “. От 2000 до 2003 година Чернева работи като политически секретар в Посолството на България във Вашингтон, Съединени американски щати. Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон.
– Г-жо Чернева, разбрахме, че за допускането ни в така наречен „ въздушен Шенген “ Австрия има три условия – усилване на задачата на „ Фронтекс “ по нашата граница, усилване на контрола на границата сред Унгария и Румъния и задължението на България и Румъния да одобряват сирийци и афганистанци, търсещи леговище. Доколко са изпълними?
– Що се отнася до повече „ Фронтекс “, това е предложение на България от много време и е хубаво, че Австрия го показва в този момент като свое изискване. Увеличаването на контрола по унгарско-румънската граница е значимо изискване, защото австрийската страна това не го артикулира обществено, само че за тях това е огромен проблем. Унгария пропуща огромна част от незаконните мигранти – в последна сметка те стигат до Австрия през Унгария. Така че споменаването на унгарската граница е самопризнание, че казусът е някъде другаде.
По отношение на последното изискване – то е по Дъблинското съглашение. Страните, които имат външни граници за Европейски Съюз, са длъжни да одобряват назад бежанци, на които им е било отказано престояване.
Но както това доста добре знаят и българските граничари и българските политици, доста малко от тях остават в последна сметка в България. Така че това е по-скоро едно пожелателно изискване.
– Това ли са в действителност последните трудности преди Австрия да каже своето „ да “ за приемането ни във „ въздушния Шенген “?
– Не мисля, че този мач е приключил, тъй като България ще продължи да упорства за дата за сухопътните граници.
Да, тези три условия са чудесни, те не са никакъв проблем за България. Но това, което Австрия би трябвало да даде, е последната стъпка – а точно, по кое време счита да вдигне възражението си и по сухопътните граници.
– Говорим последните дни за австрийското „ да “, само че за момента Нидерландия не е изразила своето мнение…
– Нидерландия сложи като главно свое изискване върховенството на закона в България и това е нейното изискване още от 2011 година насам. И в този смисъл приемането на закона за антикорупционната комисия, към който би трябвало да се одобряват и подзаконовите нормативни актове, плюс приемането на измененията в Конституцията, които да обезпечат някакъв надзор върху основния прокурор и да се решат всички останали проблеми на българското правораздаване, тези промени би трябвало да задоволяват упованията и на Нидерландия.
Но отново споделям, въпросите, сложени от Нидерландия, в последните повече от 10 години, са ясни. Докато въпросът с Австрия – първо, той се появи в последния миг и второ, не беше ясно какво тъкмо те чакат да се случи.
Особено след изказването на австрийския канцлер Нехамер, който сподели че в действителност казусът не е в България и Румъния, а в самата шенгенска система.
С други думи, трябваше да има някакви справедливи критерии, по които да се случи смяната в австрийската позиция и за това тези три условия, в последна сметка са добре пристигнали за всички.
– Има ли други тематики, които са отвън дейния публичен спор, само че са основни по тази тематика? През последните месеци се говореше за това, че налагането от българска страна на такса върху преноса на съветски газ ще се отрази по някакъв метод на цената на синьото гориво в Австрия. В понеделник пък станахме очевидци на това, че ръководещите и в частност водачът на ГЕРБ Бойко Борисов, обвързаха тематиката с Шенген и таксата отпадна.
– Този въпрос не играе за решението и позицията на Австрия. По-скоро, в случай че малко сменим ракурса от нашата вероятност и погледнем по-широкия спор в Европейски Съюз, ще забележим, че главният проблем на Европейски Съюз се споделя Виктор Орбан. Орбан блокира решенията на Европейския съвет по няколко посоки и щеше да бъде доста елементарно за него да се опита да блокира и българското участие в Шенген.
Така че отменянето на таксата е, от една страна, в договарянията с Европейската комисия, която желае да вкара повсеместен механизъм за надзор и понижаване на продажбите на съветски газ, само че и въпреки това – с цел да не се сътвори в допълнение напрежение изключително в подтекста на унгарските вета.
– Възможно ли е делене с Румъния във връзка с „ въздушния Шенген “?
– Не. Това е доста мъчно, пък и няма причина сега, защото смяната в позицията на Австрия важи и за двете страни.
– Вярно ли е, че този пробив, на който сме очевидци в последните дни, се случва посредством главно на румънската дипломация?
– Мисля, че и двете страни – България и Румъния, направиха каквото можаха. Но в последна сметка тук става въпрос освен за дипломация, а и за това какви старания се вършат по границата. Виждаме понижаване на бежанския поток през България.
Освен това, експертната комисия, която изпрати Европейски Съюз, в която имаше в това число и представители на Нидерландия и Австрия, отчетът от тяхната задача в България беше изключително позитивно. Това беше маркирано и представителя на Европейската комисия.
Наистина става дума за доста ясно измерими, забележими усъвършенствания и единствено на такива действителни резултати може да се опира една такава дипломация. Само с положителни планове не става.
– Март месец ли е реалистичната дата, която се спряга за влизането ни в така наречен „ въздушен Шенген “?
Промените във въздушните граници – тъй като, когато приказваме за „ въздушен Шенген “ може би би трябвало да изясним, че става дума за метода, по който български жители пътуват през летищата на Европейски Съюз, т.е., че те към този момент ще минават без паспортни инспекции – въвеждането на тези нови разпореждания – кои страни биват проверявани и кои не, става със промяната на общоприетото и лятното часово време, което значи на 22 март. И по-късно – октомври.
Така че, това не е период, фиктивен от Австрия, просто по този начин действа въздушният превоз.
– Как влизането ни или невлизането на страната ни в Шенген ще се отрази на политическата обстановка в страната, която е напрегната?
– Мисля, че това ръководство в действителност сносно се оправя, имайки поради последните години на неустойчивост и мисля, че приемането на България в Шенген ще бъде точно този знак, че европейските институции и останалите страни членки схващат, че това държавно управление, за разлика от служебните държавни управления, има същинска упоритост за промени и по този метод ще даде израз на своята поддръжка.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Весела Чернева е зам.-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и началник на софийския офис. Сферата ѝ на фокус е външната политика на Европейски Съюз, Западните Балкани и Черно море. От 2010 до 2013 година Чернева е представител на Министерство на външните работи на България и член на политическия кабинет на външния министър Николай Младенов. Преди това тя е секретар на Международната комисия за Балканите, управлявана от някогашния министър председател на Италия Джулиано Амато и някогашния президент на Германия Рихард декор Вайцзекер. Била е основен редактор на списание „ Foreign Policy Bulgaria “. От 2000 до 2003 година Чернева работи като политически секретар в Посолството на България във Вашингтон, Съединени американски щати. Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон.
– Г-жо Чернева, разбрахме, че за допускането ни в така наречен „ въздушен Шенген “ Австрия има три условия – усилване на задачата на „ Фронтекс “ по нашата граница, усилване на контрола на границата сред Унгария и Румъния и задължението на България и Румъния да одобряват сирийци и афганистанци, търсещи леговище. Доколко са изпълними?
– Що се отнася до повече „ Фронтекс “, това е предложение на България от много време и е хубаво, че Австрия го показва в този момент като свое изискване. Увеличаването на контрола по унгарско-румънската граница е значимо изискване, защото австрийската страна това не го артикулира обществено, само че за тях това е огромен проблем. Унгария пропуща огромна част от незаконните мигранти – в последна сметка те стигат до Австрия през Унгария. Така че споменаването на унгарската граница е самопризнание, че казусът е някъде другаде.
По отношение на последното изискване – то е по Дъблинското съглашение. Страните, които имат външни граници за Европейски Съюз, са длъжни да одобряват назад бежанци, на които им е било отказано престояване.
Но както това доста добре знаят и българските граничари и българските политици, доста малко от тях остават в последна сметка в България. Така че това е по-скоро едно пожелателно изискване.
– Това ли са в действителност последните трудности преди Австрия да каже своето „ да “ за приемането ни във „ въздушния Шенген “?
– Не мисля, че този мач е приключил, тъй като България ще продължи да упорства за дата за сухопътните граници.
Да, тези три условия са чудесни, те не са никакъв проблем за България. Но това, което Австрия би трябвало да даде, е последната стъпка – а точно, по кое време счита да вдигне възражението си и по сухопътните граници.
– Говорим последните дни за австрийското „ да “, само че за момента Нидерландия не е изразила своето мнение…
– Нидерландия сложи като главно свое изискване върховенството на закона в България и това е нейното изискване още от 2011 година насам. И в този смисъл приемането на закона за антикорупционната комисия, към който би трябвало да се одобряват и подзаконовите нормативни актове, плюс приемането на измененията в Конституцията, които да обезпечат някакъв надзор върху основния прокурор и да се решат всички останали проблеми на българското правораздаване, тези промени би трябвало да задоволяват упованията и на Нидерландия.
Но отново споделям, въпросите, сложени от Нидерландия, в последните повече от 10 години, са ясни. Докато въпросът с Австрия – първо, той се появи в последния миг и второ, не беше ясно какво тъкмо те чакат да се случи.
Особено след изказването на австрийския канцлер Нехамер, който сподели че в действителност казусът не е в България и Румъния, а в самата шенгенска система.
С други думи, трябваше да има някакви справедливи критерии, по които да се случи смяната в австрийската позиция и за това тези три условия, в последна сметка са добре пристигнали за всички.
– Има ли други тематики, които са отвън дейния публичен спор, само че са основни по тази тематика? През последните месеци се говореше за това, че налагането от българска страна на такса върху преноса на съветски газ ще се отрази по някакъв метод на цената на синьото гориво в Австрия. В понеделник пък станахме очевидци на това, че ръководещите и в частност водачът на ГЕРБ Бойко Борисов, обвързаха тематиката с Шенген и таксата отпадна.
– Този въпрос не играе за решението и позицията на Австрия. По-скоро, в случай че малко сменим ракурса от нашата вероятност и погледнем по-широкия спор в Европейски Съюз, ще забележим, че главният проблем на Европейски Съюз се споделя Виктор Орбан. Орбан блокира решенията на Европейския съвет по няколко посоки и щеше да бъде доста елементарно за него да се опита да блокира и българското участие в Шенген.
Така че отменянето на таксата е, от една страна, в договарянията с Европейската комисия, която желае да вкара повсеместен механизъм за надзор и понижаване на продажбите на съветски газ, само че и въпреки това – с цел да не се сътвори в допълнение напрежение изключително в подтекста на унгарските вета.
– Възможно ли е делене с Румъния във връзка с „ въздушния Шенген “?
– Не. Това е доста мъчно, пък и няма причина сега, защото смяната в позицията на Австрия важи и за двете страни.
– Вярно ли е, че този пробив, на който сме очевидци в последните дни, се случва посредством главно на румънската дипломация?
– Мисля, че и двете страни – България и Румъния, направиха каквото можаха. Но в последна сметка тук става въпрос освен за дипломация, а и за това какви старания се вършат по границата. Виждаме понижаване на бежанския поток през България.
Освен това, експертната комисия, която изпрати Европейски Съюз, в която имаше в това число и представители на Нидерландия и Австрия, отчетът от тяхната задача в България беше изключително позитивно. Това беше маркирано и представителя на Европейската комисия.
Наистина става дума за доста ясно измерими, забележими усъвършенствания и единствено на такива действителни резултати може да се опира една такава дипломация. Само с положителни планове не става.
– Март месец ли е реалистичната дата, която се спряга за влизането ни в така наречен „ въздушен Шенген “?
Промените във въздушните граници – тъй като, когато приказваме за „ въздушен Шенген “ може би би трябвало да изясним, че става дума за метода, по който български жители пътуват през летищата на Европейски Съюз, т.е., че те към този момент ще минават без паспортни инспекции – въвеждането на тези нови разпореждания – кои страни биват проверявани и кои не, става със промяната на общоприетото и лятното часово време, което значи на 22 март. И по-късно – октомври.
Така че, това не е период, фиктивен от Австрия, просто по този начин действа въздушният превоз.
– Как влизането ни или невлизането на страната ни в Шенген ще се отрази на политическата обстановка в страната, която е напрегната?
– Мисля, че това ръководство в действителност сносно се оправя, имайки поради последните години на неустойчивост и мисля, че приемането на България в Шенген ще бъде точно този знак, че европейските институции и останалите страни членки схващат, че това държавно управление, за разлика от служебните държавни управления, има същинска упоритост за промени и по този метод ще даде израз на своята поддръжка.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ