Защо името „Александър Невски“ е символ на руската колониална експанзия
Сподели
Вчера ми попадна изявление на патриарха, в което бил обезпокоен от обществени гласове за промяна на името на катедралата „ Александър Невски “. Основният му мотив не е напълно лишен от смисъл – че такава е била волята на донорите – българските жители след Освобождението. Има и други канонични причини, свързани със самата архитектура на храма, само че те са разбираеми единствено за отдадени в православното църковно дело.
Така показани – тези причини могат да тежат, в случай че в нашата история нямаше злополучно наличие на Русия след самото Освобождение – и което посредством нейните заслепени и платени сътрудници и до през днешния ден прави България лесна плячка на нейните безконечни имперски ползи. Затова въпросът за донорите може като контрафакт да бъде заложен по този начин – щяха ли да дарят за храм с това име, в случай че знаеха, че Русия ще води два пъти война против България и ще я държи подчинена на своите ползи? Отделно – в действителност ли са знаели българите кой е Александър Невски?
Всъщност, концепцията за храма е на Петко Каравелов – три пъти министър председател, който изобщо не е желал това име. То се постанова от княз Батенберг, тъй като Александър Невски е настойник на съветския цар Александър II, който пък е кръстник на Батенберг. Първоначалната концепция е била храмът да носи името на Княз Борис I – Кръстител.
Александър Невски е освен неуместно име, поради обстоятелството, че историческата персона си е сменяла вярата няколко пъти и най-после е приела исляма; освен поради това, че е дал Русия на татарите; освен поради това, че Солженицин го дефинира като държател, обрекъл Русия на многовековно иго, а Маркс – за висш плебей.
Това, което го прави най-много несъответствуващ е, че е знак на съветската колониална агресия. Храм с такова име е имало в Азърбейджан през 1898 г, който след това болшевиките са взривили. Също храм с такова име в Полша е прекръстен.
Всъщност, това се е случило и в България, когато през октомври 1915 г – по време на Първата международна война – съветска фрегата обстрелва Варна с доста вреди и жертви. Правителството на Васил Радославов сменя името на „ Свети Свети Кирил и Методий “. Същият Васил Радославов е увековечен на фотографията от 3 март 1918 г при капитулацията на Русия в ПСВ с контракта от Брест Литовск – дата, особено подбрана по негово гледище, като знак на „ признателност “ за 40 години от Освобождението.
Правителството на Стамболийски – обзето от реванш против остарелия хайлайф – разрушава всичко, обвързвано с него, а Радославов е наказан до живот. Така през 1921 г издава декрет за връщане на съветското име на храма. Друга причина е поклон към царска Русия, заради опасението на Стамболийски от прелом против него благодарение на приютените белогвардейци на генералите Врангел и Деникин по време на гражданската война в Русия. По тази причина, даже един път реалокира честванията на 3 март с няколко дни.
Така или другояче – името не е поставяно под подозрение по време на Прехода. Но не беше извършен и диалог за съветското въздействие върху историята на третата българска страна. Този диалог стартира едвам в този момент с войната (засега хибридна) на Русия против България – както прочее през 10те години на 20 в., когато русофилът Вазов и други пламенни русофили прозряват същинските планове на Русия у нас.
Докато имаме в сърцето на Столицата най-големия храм-паметник на Балканите с име на съветски поробител – зложелател на Европа – България постоянно ще бъде законна цел на Русия като нейна изконна благосъстоятелност. Още повече, когато този храм е наобиколен с улици като Московска, Цар Освободител, Дондуков, Аксаков, Гурко, Алабин, Граф Игнатиев и други Проверих – улица на името на Васил Радославов има в … Младост 4.
Такава е нашата респект към съветските и българските исторически персони!
От патриарха с съветски тежнения няма по какъв начин да чакаме дейности в тази тенденция, само че от българското поданство и неговите политици тази мярка е безпределно закъсняла. Всъщност апелът на Демократична България за парламентарна комисия за следствие на съветското въздействие в България е лакмусът с аления цвят за киселината, която разяжда българската държавност още от Освобождението.
*Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Вчера ми попадна изявление на патриарха, в което бил обезпокоен от обществени гласове за промяна на името на катедралата „ Александър Невски “. Основният му мотив не е напълно лишен от смисъл – че такава е била волята на донорите – българските жители след Освобождението. Има и други канонични причини, свързани със самата архитектура на храма, само че те са разбираеми единствено за отдадени в православното църковно дело.
Така показани – тези причини могат да тежат, в случай че в нашата история нямаше злополучно наличие на Русия след самото Освобождение – и което посредством нейните заслепени и платени сътрудници и до през днешния ден прави България лесна плячка на нейните безконечни имперски ползи. Затова въпросът за донорите може като контрафакт да бъде заложен по този начин – щяха ли да дарят за храм с това име, в случай че знаеха, че Русия ще води два пъти война против България и ще я държи подчинена на своите ползи? Отделно – в действителност ли са знаели българите кой е Александър Невски?
Всъщност, концепцията за храма е на Петко Каравелов – три пъти министър председател, който изобщо не е желал това име. То се постанова от княз Батенберг, тъй като Александър Невски е настойник на съветския цар Александър II, който пък е кръстник на Батенберг. Първоначалната концепция е била храмът да носи името на Княз Борис I – Кръстител.
Александър Невски е освен неуместно име, поради обстоятелството, че историческата персона си е сменяла вярата няколко пъти и най-после е приела исляма; освен поради това, че е дал Русия на татарите; освен поради това, че Солженицин го дефинира като държател, обрекъл Русия на многовековно иго, а Маркс – за висш плебей.
Това, което го прави най-много несъответствуващ е, че е знак на съветската колониална агресия. Храм с такова име е имало в Азърбейджан през 1898 г, който след това болшевиките са взривили. Също храм с такова име в Полша е прекръстен.
Всъщност, това се е случило и в България, когато през октомври 1915 г – по време на Първата международна война – съветска фрегата обстрелва Варна с доста вреди и жертви. Правителството на Васил Радославов сменя името на „ Свети Свети Кирил и Методий “. Същият Васил Радославов е увековечен на фотографията от 3 март 1918 г при капитулацията на Русия в ПСВ с контракта от Брест Литовск – дата, особено подбрана по негово гледище, като знак на „ признателност “ за 40 години от Освобождението.
Правителството на Стамболийски – обзето от реванш против остарелия хайлайф – разрушава всичко, обвързвано с него, а Радославов е наказан до живот. Така през 1921 г издава декрет за връщане на съветското име на храма. Друга причина е поклон към царска Русия, заради опасението на Стамболийски от прелом против него благодарение на приютените белогвардейци на генералите Врангел и Деникин по време на гражданската война в Русия. По тази причина, даже един път реалокира честванията на 3 март с няколко дни.
Така или другояче – името не е поставяно под подозрение по време на Прехода. Но не беше извършен и диалог за съветското въздействие върху историята на третата българска страна. Този диалог стартира едвам в този момент с войната (засега хибридна) на Русия против България – както прочее през 10те години на 20 в., когато русофилът Вазов и други пламенни русофили прозряват същинските планове на Русия у нас.
Докато имаме в сърцето на Столицата най-големия храм-паметник на Балканите с име на съветски поробител – зложелател на Европа – България постоянно ще бъде законна цел на Русия като нейна изконна благосъстоятелност. Още повече, когато този храм е наобиколен с улици като Московска, Цар Освободител, Дондуков, Аксаков, Гурко, Алабин, Граф Игнатиев и други Проверих – улица на името на Васил Радославов има в … Младост 4.
Такава е нашата респект към съветските и българските исторически персони!
От патриарха с съветски тежнения няма по какъв начин да чакаме дейности в тази тенденция, само че от българското поданство и неговите политици тази мярка е безпределно закъсняла. Всъщност апелът на Демократична България за парламентарна комисия за следствие на съветското въздействие в България е лакмусът с аления цвят за киселината, която разяжда българската държавност още от Освобождението.
*Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ