Религията влиза в класната стая, а отговорите – остават отвън
Сподели
Въвеждането на образователния предмет „ Религия и добродетели “ в учебните заведения провокира все по-оживени и разнопосочни публични диспути. Вместо да сплотява към концепцията за образование на морални и етични полезности, тематиката по-скоро се оказва източник на разцепление в българското общество. На дневен ред излизат голям брой въпроси: Нужно ли е децата да учат религиозни правила в границите на държавното обучение? Ако да – по какъв метод? Кой ще дефинира наличието и границите сред религия, познание и нравственос?
Някои родители и педагози се тревожат, че сходен предмет може да докара до комплициране у децата. Как да вземем за пример в един час ще се преподава, че „ Бог е основал индивида “, а в идващ – че „ индивидът е произтекъл от маймуната “ по еволюционната доктрина? Въпросът не е единствено в религиозното наличие, а и в метода, по който ще се съчетаят разнообразни гледни точки в една поредна и уравновесена просветителна рамка.
Съществуват и подозрения по отношение на успеваемостта на самото преподаване на добродетели. Може ли един час седмично да бъде задоволителен, с цел да се възпитат у децата полезности като почтеност, съчувствие и почитание? Мнозина акцентират, че построяването на морална система е развой, който стартира в фамилията, продължава в учебното заведение и се оформя от целия публичен подтекст, а не се свежда до образователен предмет.
Така, зад видимо елементарния въпрос за включването на „ Религия и добродетели “ в образователната стратегия, в действителност се крият дълбоки разногласия за мястото на духовността в държавното обучение, за салдото сред традиция и просвета, както и за ролята на учебното заведение в моралното образуване на младежите.
Аргументи „ Против “
Противниците на концепцията акцентират няколко основни риска и провокации:
Разделение на децата: В мултирелигиозно и светско общество, преподаването на религиозно наличие може да провокира спорове или възприятие на изолация у деца от други вероизповедания или атеисти.Въпрос на избор и независимост: Религиозното образование е персонална отговорност, а не роля на държавното учебно заведение. Затова предметът би трябвало да не бъде наложителен или да е представян изцяло неутрално.Опасност от индоктринация: Ако не е добре уравновесен, предметът може да премине границата сред обучение и религиозна агитация, което опонира на правилата на светската страна.Европейски практики
В Европа методите към религиозното обучение варират, само че демонстрират, че ключът е в салдото – преподаването да бъде осведомително, а не внушаващо.
Германия и Австрия: Религиозното образование е част от образователната стратегия, само че родителите могат да изберат сред разнообразни вероизповедания или световна нравственос.
Франция: Заради мощната традиция на светския модел (laïcité), религията не се преподава като обособен предмет в държавните учебни заведения, само че се преглежда в исторически и културен подтекст.
Скандинавските страни: Образованието по вяра е плуралистично и интердисциплинарно – преглеждат се разнообразни религии и философии без акцент върху една съответна религия.
В България публичното мнение е поляризирано. Част от обществото приема религията като натурален източник на морал и образование. Други упорстват за ясно разграничаване сред персонална религия и обществено обучение. Дебатът разкрива по-дълбоки ценностни несъгласия – сред традицията и модерността, сред консерватизъм и демократизъм, сред религия и рационализъм.
Освен това, самият метод на въвеждане на предмета поражда съществени въпроси. Решението беше преждевременно и безогледно – досега липсва изясненост както по отношение на наличието на образователната стратегия, по този начин и по въпроса кой и по какъв начин ще преподава този нов предмет. Не са оповестени съответни критерии за подготовката на преподаватели, нито изясненост за методиката на преподаване. В същото време, виновните институции резервират безмълвие – липсват публични мнения, уточнения към родители и учители, както и открит публичен разговор по тематиката. Това в допълнение ускорява чувството за безпорядък и съмнение в процеса.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Въвеждането на образователния предмет „ Религия и добродетели “ в учебните заведения провокира все по-оживени и разнопосочни публични диспути. Вместо да сплотява към концепцията за образование на морални и етични полезности, тематиката по-скоро се оказва източник на разцепление в българското общество. На дневен ред излизат голям брой въпроси: Нужно ли е децата да учат религиозни правила в границите на държавното обучение? Ако да – по какъв метод? Кой ще дефинира наличието и границите сред религия, познание и нравственос?
Някои родители и педагози се тревожат, че сходен предмет може да докара до комплициране у децата. Как да вземем за пример в един час ще се преподава, че „ Бог е основал индивида “, а в идващ – че „ индивидът е произтекъл от маймуната “ по еволюционната доктрина? Въпросът не е единствено в религиозното наличие, а и в метода, по който ще се съчетаят разнообразни гледни точки в една поредна и уравновесена просветителна рамка.
Съществуват и подозрения по отношение на успеваемостта на самото преподаване на добродетели. Може ли един час седмично да бъде задоволителен, с цел да се възпитат у децата полезности като почтеност, съчувствие и почитание? Мнозина акцентират, че построяването на морална система е развой, който стартира в фамилията, продължава в учебното заведение и се оформя от целия публичен подтекст, а не се свежда до образователен предмет.
Така, зад видимо елементарния въпрос за включването на „ Религия и добродетели “ в образователната стратегия, в действителност се крият дълбоки разногласия за мястото на духовността в държавното обучение, за салдото сред традиция и просвета, както и за ролята на учебното заведение в моралното образуване на младежите.
Аргументи „ Против “
Противниците на концепцията акцентират няколко основни риска и провокации:
Разделение на децата: В мултирелигиозно и светско общество, преподаването на религиозно наличие може да провокира спорове или възприятие на изолация у деца от други вероизповедания или атеисти.Въпрос на избор и независимост: Религиозното образование е персонална отговорност, а не роля на държавното учебно заведение. Затова предметът би трябвало да не бъде наложителен или да е представян изцяло неутрално.Опасност от индоктринация: Ако не е добре уравновесен, предметът може да премине границата сред обучение и религиозна агитация, което опонира на правилата на светската страна.Европейски практики
В Европа методите към религиозното обучение варират, само че демонстрират, че ключът е в салдото – преподаването да бъде осведомително, а не внушаващо.
Германия и Австрия: Религиозното образование е част от образователната стратегия, само че родителите могат да изберат сред разнообразни вероизповедания или световна нравственос.
Франция: Заради мощната традиция на светския модел (laïcité), религията не се преподава като обособен предмет в държавните учебни заведения, само че се преглежда в исторически и културен подтекст.
Скандинавските страни: Образованието по вяра е плуралистично и интердисциплинарно – преглеждат се разнообразни религии и философии без акцент върху една съответна религия.
В България публичното мнение е поляризирано. Част от обществото приема религията като натурален източник на морал и образование. Други упорстват за ясно разграничаване сред персонална религия и обществено обучение. Дебатът разкрива по-дълбоки ценностни несъгласия – сред традицията и модерността, сред консерватизъм и демократизъм, сред религия и рационализъм.
Освен това, самият метод на въвеждане на предмета поражда съществени въпроси. Решението беше преждевременно и безогледно – досега липсва изясненост както по отношение на наличието на образователната стратегия, по този начин и по въпроса кой и по какъв начин ще преподава този нов предмет. Не са оповестени съответни критерии за подготовката на преподаватели, нито изясненост за методиката на преподаване. В същото време, виновните институции резервират безмълвие – липсват публични мнения, уточнения към родители и учители, както и открит публичен разговор по тематиката. Това в допълнение ускорява чувството за безпорядък и съмнение в процеса.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ