Извън контрол: Как влияе изкуственият интелект на околната среда?
Сподели
Въпреки напредъка в региона на екологичното влияние на изкуствения разсъдък стартира да излиза отвън надзор.
Нарастваща консумация на електрическа енергия и вода, взаимозависимост от въглеродни сили: по какъв начин можем да ограничим мащаба на злополуката, проучва репортаж на latribune.fr.
Можем ли да продължим да развиваме изкуствения разсъдък, без да застрашаваме нашата планета?
През последните седмици се усилиха тревожните сигнали. OpenAI, основателят на ChatGPT, неотдавна предизвести Белия дом, че всеки от неговите дейта-центрове евентуално ще се нуждае от „ повече сила, в сравнение с се употребява за зареждането на цялостен един град “.
Същия месец енергийната компания Constellation Energy и Microsoft подписаха 20-годишно съглашение за повторното отваряне на атомната електроцентрала Three Mile Island в Пенсилвания, където се случи най-сериозната атомна повреда до момента в Съединени американски щати.
От своя страна Гугъл призна, че има огромни усложнения, с цел да реализира задачите си за въглеродна индиферентност.
Тенденцията се ускорява в Съединените щати, където се създават множеството от моделите на генеративния изкуствен интелект. Тя е толкоз огромна, че в собствен отчет BloombergNEF предизвестява, че напредъкът на страната в декарбонизацията се забавя.
До 2030 година излъчванията ще бъдат понижени единствено с 34%
спрямо равнищата им от 2005 година, което е прекомерно надалеч от поставената цел – 50-52%. Причината за това е булимията на изкуствения разсъдък в потреблението на сила.
Демократизация с бързи стъпки
„ Всички уеб колоси влагат в инфраструктура, като дават приоритет на развиването на моделите и подценяват разноските за сила “, обобщава Тристан Нито, шеф в OCTO Technology, експерт по устойчиви цифрови технологии.
Преди няколко седмици Ерик Шмид, някогашен изпълнителен шеф на Гугъл и огромен вложител в AI, загърби тематиката по време на конференция.
Независимо от всичко няма да реализираме задачите, тъй като не сме проведени за това. Енергийните потребности на AI са проблем, само че аз избирам да заложа на AI да позволи екологичната рецесия, в сравнение с да ѝ го опълчвам и, без значение от всичко, казусът отново да остане “, разяснява той.
Но дали този залог на софтуерните решения е допустим, като се има поради бързата демократизация на изкуствения разсъдък и затова възходящото му енергийно ползване?
Генеративният AI към този момент намира приложение в доста всеобщи артикули.
Например новата версия на iOS, оборудвана с „ Apple Intelligence “, която бързо обобщава вашите вести и известия в едно изречение, или AI Overviews на Гугъл, който предлага на потребителите на интернет в към 100 страни систематизиран резултат от тяхното търсене…
Вече потреблението на ChatGPT и други сходни повдига въпроси. Според Международната организация по енергетика (IEA) една поръчка към чатбот OpenAI изисква съвсем 10 пъти повече електрическа енергия от нормално търсене в Гугъл.
Към това влияние се прибавя и образованието – стадият, в който AI моделите „ четат “ огромно количество данни и по-късно се пробват да дават отговор на поръчки. Тази работа изисква няколко дни, даже седмици калкулации и колосална маса от данни.
За да се влошат нещата, нужната инфраструктура се намира основно в страни, където силата остава въглеродно интензивна, като Съединените щати, Ирландия, както и Германия.
Но както показва Тристан Нито, „ това не е единствено въпрос за електрическата енергия “.
Консумацията на вода също е централен проблем. За изстудяване на прегряващите дейта-центрове софтуерните компании прибягват до охладителни кули, които употребяват вода в огромни количества.
Така потреблението на вода на Microsoft се е нараснала с една трета
по отношение на 2021 година, а на Гугъл – с 21%.
„ Освен това би трябвало да помислим и за цялостния витален цикъл на изкуствения разсъдък, който стартира с добива на метали, по-късно превозването им до заводите, които се създават процесорите, нужни за неговото развиване, на първо място в Тайван “, прибавя той.
И потреблението на процесори се усилва, водено от нуждата от обновяването на компютърния хардуер, с цел да стане съчетаем с функционалностите на AI.
Изправена пред тези гибелни констатации, софтуерната промишленост не остава бездейна.
Nvidia се гордее с непрекъснатото възстановяване на енергийната успеваемост на своите графични процесори. Тези чипове са от значително значение за работата на най-хубавите модели на AI.
От своя страна дейта-центровете ползват нови технологии за изстудяване, наречени „ непосредствено изстудяване “ (direct cooling), които се състоят в директно вкарване на течност със стайна температура в сървърите.
Тази технология използва доста по-малко електрическа енергия и вода.
Страхът от „ резултата на отскок “
„ Ние следим впечатляващи усъвършенствания, само че в никакъв случай не сме консумирали толкоз доста въглища в човешката история. Не виждам за какво изкуственият разсъдък ще успее да избегне парадокса на Джевънс “, счита Гаел Варокво, откривател във Френския институт по цифрови технологии.
Този абсурд, именуван още „ резултат на отскок “, гласи, че софтуерният прогрес, увеличаващ успеваемостта на потребление на ресурсите, в това време усилва степента на тяхната консумация.
От позиция на софтуера напредъкът също е забележим. Тенденцията е да се създават дребни модели, също толкоз ефикасни за избрани случаи на приложимост, само че изискващи до 10 пъти по-малко изчислителна мощ.
Тези дребни модели на AI имат и преимуществото да могат да работят на обичаен компютърен хардуер, като смарт телефон или компютър.
Отвъд този механически прогрес ще би трябвало да се „ дисциплинираме “, споделя Жил Бабине, ръководител на Националния съвет по цифрови технологии.
„ Трябва да спрем с непрекъснатото актуализиране на моделите, защото енергийните разноски за тяхната работа остават главният проблем, с цел да дадем желание на по-специфични AI модели за сметка на някои глупави или безполезни използва “.
Но защото софтуерните колоси желаят да ни продават всеобщо генеративен изкустен разсъдък, тези по-малко потребни използва към този момент са част от всекидневието на мнозина.
Пиер-Ив Удийе, шеф в Националния съвет по цифрови технологии, който се интересува изключително от потреблението на генеративен AI измежду младежите, отбелязва, че тази технология от време на време служи като „ повсеместен интерфейс “ за тях.
Те желаят от него информация като резултат от баскетболен мач, столица на страна, информация, която с едно просто търсене в Гугъл елементарно би могла да бъде получена.
„ Това е като да използваш булдозер, с цел да смачкаш муха “, обобщава той. За него образованието на потребителите по отношение на проблемите на околната среда е от значително значение за усъвършенстване на използването на AI.
Текстът е оповестен в „ „. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Въпреки напредъка в региона на екологичното влияние на изкуствения разсъдък стартира да излиза отвън надзор.
Нарастваща консумация на електрическа енергия и вода, взаимозависимост от въглеродни сили: по какъв начин можем да ограничим мащаба на злополуката, проучва репортаж на latribune.fr.
Можем ли да продължим да развиваме изкуствения разсъдък, без да застрашаваме нашата планета?
През последните седмици се усилиха тревожните сигнали. OpenAI, основателят на ChatGPT, неотдавна предизвести Белия дом, че всеки от неговите дейта-центрове евентуално ще се нуждае от „ повече сила, в сравнение с се употребява за зареждането на цялостен един град “.
Същия месец енергийната компания Constellation Energy и Microsoft подписаха 20-годишно съглашение за повторното отваряне на атомната електроцентрала Three Mile Island в Пенсилвания, където се случи най-сериозната атомна повреда до момента в Съединени американски щати.
От своя страна Гугъл призна, че има огромни усложнения, с цел да реализира задачите си за въглеродна индиферентност.
Тенденцията се ускорява в Съединените щати, където се създават множеството от моделите на генеративния изкуствен интелект. Тя е толкоз огромна, че в собствен отчет BloombergNEF предизвестява, че напредъкът на страната в декарбонизацията се забавя.
До 2030 година излъчванията ще бъдат понижени единствено с 34%
спрямо равнищата им от 2005 година, което е прекомерно надалеч от поставената цел – 50-52%. Причината за това е булимията на изкуствения разсъдък в потреблението на сила.
Демократизация с бързи стъпки
„ Всички уеб колоси влагат в инфраструктура, като дават приоритет на развиването на моделите и подценяват разноските за сила “, обобщава Тристан Нито, шеф в OCTO Technology, експерт по устойчиви цифрови технологии.
Преди няколко седмици Ерик Шмид, някогашен изпълнителен шеф на Гугъл и огромен вложител в AI, загърби тематиката по време на конференция.
Независимо от всичко няма да реализираме задачите, тъй като не сме проведени за това. Енергийните потребности на AI са проблем, само че аз избирам да заложа на AI да позволи екологичната рецесия, в сравнение с да ѝ го опълчвам и, без значение от всичко, казусът отново да остане “, разяснява той.
Но дали този залог на софтуерните решения е допустим, като се има поради бързата демократизация на изкуствения разсъдък и затова възходящото му енергийно ползване?
Генеративният AI към този момент намира приложение в доста всеобщи артикули.
Например новата версия на iOS, оборудвана с „ Apple Intelligence “, която бързо обобщава вашите вести и известия в едно изречение, или AI Overviews на Гугъл, който предлага на потребителите на интернет в към 100 страни систематизиран резултат от тяхното търсене…
Вече потреблението на ChatGPT и други сходни повдига въпроси. Според Международната организация по енергетика (IEA) една поръчка към чатбот OpenAI изисква съвсем 10 пъти повече електрическа енергия от нормално търсене в Гугъл.
Към това влияние се прибавя и образованието – стадият, в който AI моделите „ четат “ огромно количество данни и по-късно се пробват да дават отговор на поръчки. Тази работа изисква няколко дни, даже седмици калкулации и колосална маса от данни.
За да се влошат нещата, нужната инфраструктура се намира основно в страни, където силата остава въглеродно интензивна, като Съединените щати, Ирландия, както и Германия.
Но както показва Тристан Нито, „ това не е единствено въпрос за електрическата енергия “.
Консумацията на вода също е централен проблем. За изстудяване на прегряващите дейта-центрове софтуерните компании прибягват до охладителни кули, които употребяват вода в огромни количества.
Така потреблението на вода на Microsoft се е нараснала с една трета
по отношение на 2021 година, а на Гугъл – с 21%.
„ Освен това би трябвало да помислим и за цялостния витален цикъл на изкуствения разсъдък, който стартира с добива на метали, по-късно превозването им до заводите, които се създават процесорите, нужни за неговото развиване, на първо място в Тайван “, прибавя той.
И потреблението на процесори се усилва, водено от нуждата от обновяването на компютърния хардуер, с цел да стане съчетаем с функционалностите на AI.
Изправена пред тези гибелни констатации, софтуерната промишленост не остава бездейна.
Nvidia се гордее с непрекъснатото възстановяване на енергийната успеваемост на своите графични процесори. Тези чипове са от значително значение за работата на най-хубавите модели на AI.
От своя страна дейта-центровете ползват нови технологии за изстудяване, наречени „ непосредствено изстудяване “ (direct cooling), които се състоят в директно вкарване на течност със стайна температура в сървърите.
Тази технология използва доста по-малко електрическа енергия и вода.
Страхът от „ резултата на отскок “
„ Ние следим впечатляващи усъвършенствания, само че в никакъв случай не сме консумирали толкоз доста въглища в човешката история. Не виждам за какво изкуственият разсъдък ще успее да избегне парадокса на Джевънс “, счита Гаел Варокво, откривател във Френския институт по цифрови технологии.
Този абсурд, именуван още „ резултат на отскок “, гласи, че софтуерният прогрес, увеличаващ успеваемостта на потребление на ресурсите, в това време усилва степента на тяхната консумация.
От позиция на софтуера напредъкът също е забележим. Тенденцията е да се създават дребни модели, също толкоз ефикасни за избрани случаи на приложимост, само че изискващи до 10 пъти по-малко изчислителна мощ.
Тези дребни модели на AI имат и преимуществото да могат да работят на обичаен компютърен хардуер, като смарт телефон или компютър.
Отвъд този механически прогрес ще би трябвало да се „ дисциплинираме “, споделя Жил Бабине, ръководител на Националния съвет по цифрови технологии.
„ Трябва да спрем с непрекъснатото актуализиране на моделите, защото енергийните разноски за тяхната работа остават главният проблем, с цел да дадем желание на по-специфични AI модели за сметка на някои глупави или безполезни използва “.
Но защото софтуерните колоси желаят да ни продават всеобщо генеративен изкустен разсъдък, тези по-малко потребни използва към този момент са част от всекидневието на мнозина.
Пиер-Ив Удийе, шеф в Националния съвет по цифрови технологии, който се интересува изключително от потреблението на генеративен AI измежду младежите, отбелязва, че тази технология от време на време служи като „ повсеместен интерфейс “ за тях.
Те желаят от него информация като резултат от баскетболен мач, столица на страна, информация, която с едно просто търсене в Гугъл елементарно би могла да бъде получена.
„ Това е като да използваш булдозер, с цел да смачкаш муха “, обобщава той. За него образованието на потребителите по отношение на проблемите на околната среда е от значително значение за усъвършенстване на използването на AI.
Текстът е оповестен в „ „. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ