През 2024 г. данъчните приходи са нараснали с 12.2% при ниска инфлация
Сподели
В празничните дни министерството на финансите разгласява отчетни данни за осъществяването на бюджета за 2024 година Темата към този момент наподобява „ затрупана “ от трепетите по договарянията за вероятно сформиране на управническо болшинство, с привкус на множеството „ червени линии “, както и от „ слона в стаята “ – ще одобри ли и в какъв тип този парламент импортирания от служебния кабинет план на бюджет за 2025 година
Към това се прибавя и следващото „ тестване “ на правната рамка и процедурната предвидимост с проблеми като какъв брой ще е минималната пенсия или компенсацията за безработица през януари, в случай че не се одобри „ удължителен закон “; държавното управление въпреки всичко внесе някакво законодателно предложение в този дух в последния ден на отминалата година.
Кратката информация за осъществяването на фискалната рамка за 2024 година постанова няколко по-общи извода, като детайлите ще станат известни в края на януари:
Очаквано, дефицитът на касова основа е тъкмо колкото е записан в бюджета. Трябва да отчетем, че към този момент ги няма „ изненадващите “ остатъци през декември, а изпълнителната власт съумява да „ намести “ разноските до лимита на гласуваното в закона за бюджета салдо.
Дефицит на консолидирана основа от 3% от Брутният вътрешен продукт в действителност по никакъв начин не е невисок – въпреки да наподобява по този начин, когато „ на масата “ се постави рамка с 8-9%. Цялата философия на обществените финанси до неотдавна се крепеше на разбирането, че недостиг от 3% е най-високият вероятен, освен това позволен единствено когато стопанската система работи надалеч под капацитета си. Но миналата година беше „ добра “ – България регистрира много над междинния за еврозоната растеж на Брутният вътрешен продукт, продължаваме да имаме ниска безработица, заплатите порастват с бързи темпове, кредитирането се разраства доста, в това число с притеснителни мащаби при ипотечните заеми.
Всичко това удостоверява извода, който би трябвало да стои в основата на политическата полемика по бюджета за идната година (и рамката до 2028 г.) – рискът от внезапно утежняване на салдото идва от раздуването на разноските. В цялостен когнитивен дисонанс, служебното държавно управление и съответно финансовият министър оферират консолидация посредством доста повишение на налозите, т.е. търсене на способи за в допълнение увеличение на приходите, които се показват сносно през 2024 година
Данните демонстрират, че данъчните доходи нарастват по отношение на 2023 година с 12,2% –
впечатляващ растеж при внезапно спадналата инфлация през годината.
Слабото осъществяване е при помощите – доста по-малко от предстоящите средства от Европейски Съюз, в това число постепенно осъществяване на оперативните стратегии и неуспех в напредъка по проекта за възобновяване и резистентност, което води до следващо отсрочване на траншове.
Данните до ноември демонстрират мощен растеж в приходите от главните налози.
Ръстът при приходите от Данък добавена стойност е 13,5%, което още веднъж би трябвало да се одобри като добър резултат в среда на инфлация към и под 3%.
Постъпленията от корпоративни налози са нарастнали със 7,7% по отношение на същия интервал на 2023 година, а от налози върху приходите на физическите лица – с 13,9%. Ако гледаме единствено налога от приходи по трудови правни отношения, растежът е даже още по-висок – 18,6%. Приходите от осигуровки порастват с 16,2%.
Ако би трябвало да опростим – стопанската система, даже без висок растеж на Брутният вътрешен продукт, съумява да генерира възходяща данъчна основа от обороти, приходи и облаги, което се трансформира в стабилен растеж на приходите. Недоумение буди натискът да се усилва бремето точно върху икономически дейните и сполучливите с препоръчаните данъчните и осигурителни ограничения в проектобюджета, комплициран за разглеждане от народните представители.
Не по този начин стои въпросът с разноските. Към ноември настоящите нелихвени разноски имат годишен растеж от 14,6%, а смекчаването на раздуването на общите разноски е само поради слабото осъществяване на капиталовата стратегия. Което, както стана дума, е в действителност закъснение най-вече на планове по оперативните стратегии и проекта за възобновяване, против които стои безплатно финансиране от Европейски Съюз.
Затова здравият разсъдък и базовата икономическа логичност постановат да не бъде признат планът за бюджет с над 25% растеж на разноските за 2025 година, в това число посредством спирачка върху някои обещани „ дарове “ в невиждани в актуалната история нараствания на заплатите в границите на една година за някои обществени браншове.
Междувременно, остава да се чудим дали още веднъж министерството на финансите не е „ паркирало “ отвън транспарантната бюджетна процедура значима сума налични средства за харчене през идната година – по какъв начин другояче да тълкуваме наредбата във импортирания законопроект в последния през днешния ден на миналата година – „ С решение на Министерския съвет могат да се финансират финансови разноски и, при нужда, други разноски и прехвърляния за сметка на наличия от миналата година “?
Анализът е оповестен в бюлетина на. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В празничните дни министерството на финансите разгласява отчетни данни за осъществяването на бюджета за 2024 година Темата към този момент наподобява „ затрупана “ от трепетите по договарянията за вероятно сформиране на управническо болшинство, с привкус на множеството „ червени линии “, както и от „ слона в стаята “ – ще одобри ли и в какъв тип този парламент импортирания от служебния кабинет план на бюджет за 2025 година
Към това се прибавя и следващото „ тестване “ на правната рамка и процедурната предвидимост с проблеми като какъв брой ще е минималната пенсия или компенсацията за безработица през януари, в случай че не се одобри „ удължителен закон “; държавното управление въпреки всичко внесе някакво законодателно предложение в този дух в последния ден на отминалата година.
Кратката информация за осъществяването на фискалната рамка за 2024 година постанова няколко по-общи извода, като детайлите ще станат известни в края на януари:
Очаквано, дефицитът на касова основа е тъкмо колкото е записан в бюджета. Трябва да отчетем, че към този момент ги няма „ изненадващите “ остатъци през декември, а изпълнителната власт съумява да „ намести “ разноските до лимита на гласуваното в закона за бюджета салдо.
Дефицит на консолидирана основа от 3% от Брутният вътрешен продукт в действителност по никакъв начин не е невисок – въпреки да наподобява по този начин, когато „ на масата “ се постави рамка с 8-9%. Цялата философия на обществените финанси до неотдавна се крепеше на разбирането, че недостиг от 3% е най-високият вероятен, освен това позволен единствено когато стопанската система работи надалеч под капацитета си. Но миналата година беше „ добра “ – България регистрира много над междинния за еврозоната растеж на Брутният вътрешен продукт, продължаваме да имаме ниска безработица, заплатите порастват с бързи темпове, кредитирането се разраства доста, в това число с притеснителни мащаби при ипотечните заеми.
Всичко това удостоверява извода, който би трябвало да стои в основата на политическата полемика по бюджета за идната година (и рамката до 2028 г.) – рискът от внезапно утежняване на салдото идва от раздуването на разноските. В цялостен когнитивен дисонанс, служебното държавно управление и съответно финансовият министър оферират консолидация посредством доста повишение на налозите, т.е. търсене на способи за в допълнение увеличение на приходите, които се показват сносно през 2024 година
Данните демонстрират, че данъчните доходи нарастват по отношение на 2023 година с 12,2% –
впечатляващ растеж при внезапно спадналата инфлация през годината.
Слабото осъществяване е при помощите – доста по-малко от предстоящите средства от Европейски Съюз, в това число постепенно осъществяване на оперативните стратегии и неуспех в напредъка по проекта за възобновяване и резистентност, което води до следващо отсрочване на траншове.
Данните до ноември демонстрират мощен растеж в приходите от главните налози.
Ръстът при приходите от Данък добавена стойност е 13,5%, което още веднъж би трябвало да се одобри като добър резултат в среда на инфлация към и под 3%.
Постъпленията от корпоративни налози са нарастнали със 7,7% по отношение на същия интервал на 2023 година, а от налози върху приходите на физическите лица – с 13,9%. Ако гледаме единствено налога от приходи по трудови правни отношения, растежът е даже още по-висок – 18,6%. Приходите от осигуровки порастват с 16,2%.
Ако би трябвало да опростим – стопанската система, даже без висок растеж на Брутният вътрешен продукт, съумява да генерира възходяща данъчна основа от обороти, приходи и облаги, което се трансформира в стабилен растеж на приходите. Недоумение буди натискът да се усилва бремето точно върху икономически дейните и сполучливите с препоръчаните данъчните и осигурителни ограничения в проектобюджета, комплициран за разглеждане от народните представители.
Не по този начин стои въпросът с разноските. Към ноември настоящите нелихвени разноски имат годишен растеж от 14,6%, а смекчаването на раздуването на общите разноски е само поради слабото осъществяване на капиталовата стратегия. Което, както стана дума, е в действителност закъснение най-вече на планове по оперативните стратегии и проекта за възобновяване, против които стои безплатно финансиране от Европейски Съюз.
Затова здравият разсъдък и базовата икономическа логичност постановат да не бъде признат планът за бюджет с над 25% растеж на разноските за 2025 година, в това число посредством спирачка върху някои обещани „ дарове “ в невиждани в актуалната история нараствания на заплатите в границите на една година за някои обществени браншове.
Междувременно, остава да се чудим дали още веднъж министерството на финансите не е „ паркирало “ отвън транспарантната бюджетна процедура значима сума налични средства за харчене през идната година – по какъв начин другояче да тълкуваме наредбата във импортирания законопроект в последния през днешния ден на миналата година – „ С решение на Министерския съвет могат да се финансират финансови разноски и, при нужда, други разноски и прехвърляния за сметка на наличия от миналата година “?
Анализът е оповестен в бюлетина на. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ