Само 32% от хората смятат, че да разделят боклука е важно
Само 32% от хората считат, че да разделят боклука е значимо
Разделното събиране на боклуци в България не се радва на огромна известност. Според изследване на организация “Тренд ”, показано неотдавна на годишната среща на българските общини, едвам 32% от хората възприемат като доста значимо да разделят отпадъка си.
Повечето българи не намират смисъл в него,
тъй като виждали по какъв начин наличието на контейнерите се изсипва в един камион. От компаниите, които се занимават с този бизнес, обаче настояват, че това не е правилно и е един от най-разпространените легенди. Смесването на отпадъка от цветните контейнери
не било допустимо, тъй като тяхното обслужване се прави в разнообразни дни.
Недоверието на хората евентуално е измежду аргументите България да е на едно от последните места в Европейски Съюз по преработване на отпадъците. Другата е липса на нужните уреди.
В доста общини у нас няма задоволително на брой контейнери
за разделно изхвърляне на отпадъците, липсват центрове за преработване и има незадоволително положително покритие на системите за събиране. Освен това доста от българите не са наясно какви материали могат да се рециклират, по какъв начин да ги сортират и къде може да ги предадат.
От екоминистерството споделят, че през 2023 година едвам 35 общини са постигнали задачата за 2020 година
да се рециклират 50% от общото тегло на генерирания боклук. Това се дължало на неналичието на инфраструктура. А в Националния проект за ръководство на отпадъците е заложено до 2035 година този % да се вдигне минимум на 65.
От данни на екоминистерството излиза наяве, че за 2021 година
са генерирани 513 102 тона боклук, като се включват метал, пластмаса и дърво, от които са рециклирани 296 995 тона, или 57,88%. За 2022 година от 523 187 тона са рециклирани 305 163 тона, или 58,33%. Данните за 2023 година към момента се обработват,
а за 2024 година ще излязат следващата година.
Статистиката на Евростат за рециклираните боклуци обаче демонстрира напълно друго. От нея излиза, че България рециклира едвам 7% от отпадъците, които генерира. Това слага страната ни на второ място в Европейски Съюз след Румъния в отрицателната ранглиста на страните,
които депонират по-голямата част от отпадъците.
Оползотворяването на отпадъците значи, че от тях могат да се извличат артикули и детайли, които да бъдат употребени още веднъж. А също по този начин да се създава и гориво.
От екоминистерството показват, че в интервала 2021-2027 година приоритет за финансиране са развиването и подобряването на общинските системи за ръководство на боклуци с фокус върху повторната приложимост, разделното събиране и преработване. Има заделени по оперативната стратегия 611,4 млн. лева за създаване, разширение или надграждане на общински или районни системи. Работи се и по въвеждането на депозитна система, която би трябвало да започва през 2026 година
Обсъжда се цената за върната опаковка да е 20 стотинки. Моделът, по който се работи, е хората да могат да връщат опаковки от бутилирана вода, безалкохолни питиета, бира и алкохол от 0,1 до 3 литра. Празните бутилки могат да бъдат от пластмаса, метал или стъкло.
Всички търговски обекти в страната ще би трябвало по едно и също време да вкарат депозитната система, без значение дали става въпрос за огромна хранителна верига, или дребен квартален магазин. Разлика ще има единствено във връщането на празните опаковки.
Във веригите ще става посредством така наречен вендинг машини,
в които се пускат празните опаковки, а те дават пари. В момента в две от веригите към този момент има такива машини по самодейност на самите търговци. Те отпечатват ваучери, с които може да се пазари.
В по-малките магазини връщането на опаковки ще става на ръка. Тоест дава се празна бутилка и ще има алтернатива да се получат пари, само че най-вероятно цената ще се приспада при покупка на цялостна.
От проучването на “Тренд ” изскача и различен любопитен резултат – огромна част от хората считат, че размерът на такса боклук ще намалее, в случай че бъде въведено таксуване на база генерирано количество битови боклуци. Докато кметовете твърдат противоположното – че таксата ще скочи в пъти, и заради това се постанова отсрочване на въвеждането.
Сега множеството семейства заплащат сред 50 и 100 лева годишно, което 38% намират за скъпо.
Разделното събиране на боклуци в България не се радва на огромна известност. Според изследване на организация “Тренд ”, показано неотдавна на годишната среща на българските общини, едвам 32% от хората възприемат като доста значимо да разделят отпадъка си.
Повечето българи не намират смисъл в него,
тъй като виждали по какъв начин наличието на контейнерите се изсипва в един камион. От компаниите, които се занимават с този бизнес, обаче настояват, че това не е правилно и е един от най-разпространените легенди. Смесването на отпадъка от цветните контейнери
не било допустимо, тъй като тяхното обслужване се прави в разнообразни дни.
Недоверието на хората евентуално е измежду аргументите България да е на едно от последните места в Европейски Съюз по преработване на отпадъците. Другата е липса на нужните уреди.
В доста общини у нас няма задоволително на брой контейнери
за разделно изхвърляне на отпадъците, липсват центрове за преработване и има незадоволително положително покритие на системите за събиране. Освен това доста от българите не са наясно какви материали могат да се рециклират, по какъв начин да ги сортират и къде може да ги предадат.
От екоминистерството споделят, че през 2023 година едвам 35 общини са постигнали задачата за 2020 година
да се рециклират 50% от общото тегло на генерирания боклук. Това се дължало на неналичието на инфраструктура. А в Националния проект за ръководство на отпадъците е заложено до 2035 година този % да се вдигне минимум на 65.
От данни на екоминистерството излиза наяве, че за 2021 година
са генерирани 513 102 тона боклук, като се включват метал, пластмаса и дърво, от които са рециклирани 296 995 тона, или 57,88%. За 2022 година от 523 187 тона са рециклирани 305 163 тона, или 58,33%. Данните за 2023 година към момента се обработват,
а за 2024 година ще излязат следващата година.
Статистиката на Евростат за рециклираните боклуци обаче демонстрира напълно друго. От нея излиза, че България рециклира едвам 7% от отпадъците, които генерира. Това слага страната ни на второ място в Европейски Съюз след Румъния в отрицателната ранглиста на страните,
които депонират по-голямата част от отпадъците.
Оползотворяването на отпадъците значи, че от тях могат да се извличат артикули и детайли, които да бъдат употребени още веднъж. А също по този начин да се създава и гориво.
От екоминистерството показват, че в интервала 2021-2027 година приоритет за финансиране са развиването и подобряването на общинските системи за ръководство на боклуци с фокус върху повторната приложимост, разделното събиране и преработване. Има заделени по оперативната стратегия 611,4 млн. лева за създаване, разширение или надграждане на общински или районни системи. Работи се и по въвеждането на депозитна система, която би трябвало да започва през 2026 година
Обсъжда се цената за върната опаковка да е 20 стотинки. Моделът, по който се работи, е хората да могат да връщат опаковки от бутилирана вода, безалкохолни питиета, бира и алкохол от 0,1 до 3 литра. Празните бутилки могат да бъдат от пластмаса, метал или стъкло.
Всички търговски обекти в страната ще би трябвало по едно и също време да вкарат депозитната система, без значение дали става въпрос за огромна хранителна верига, или дребен квартален магазин. Разлика ще има единствено във връщането на празните опаковки.
Във веригите ще става посредством така наречен вендинг машини,
в които се пускат празните опаковки, а те дават пари. В момента в две от веригите към този момент има такива машини по самодейност на самите търговци. Те отпечатват ваучери, с които може да се пазари.
В по-малките магазини връщането на опаковки ще става на ръка. Тоест дава се празна бутилка и ще има алтернатива да се получат пари, само че най-вероятно цената ще се приспада при покупка на цялостна.
От проучването на “Тренд ” изскача и различен любопитен резултат – огромна част от хората считат, че размерът на такса боклук ще намалее, в случай че бъде въведено таксуване на база генерирано количество битови боклуци. Докато кметовете твърдат противоположното – че таксата ще скочи в пъти, и заради това се постанова отсрочване на въвеждането.
Сега множеството семейства заплащат сред 50 и 100 лева годишно, което 38% намират за скъпо.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




