Любопитни истории за Великден
Сподели
В навечерието на Великден сърцата ни се изпълват със примирение и признателност. Това е един от най-светлите християнски празници, празник, учреден на чудото на Възкресението. За вярващите Великден е време за поклонение пред делото и саможертвата на Божия наследник Иисус Христос. За други – това е мотив за празнично въодушевление, боядисване на яйца, великденски зайчета и време, прекарано със фамилията.
Съчетанието сред духовно и земно, сред религия и традиция, прави Великден изключително обичан. Ето няколко любопитни и занимателни обстоятелството, свързани с този ярък празник:
Произходът на великденското зайче
Великденското зайче, познато най-много в американските обичаи, се появява още през XVIII век. Смята се, че традицията е донесена от немски емигранти, които вярвали, че зайчето снася яйца и ги скрива за децата. С времето тази фигура се трансформира в знак на празника и въодушевява основаването на великденски кошници, цялостни с бонбони, лакомства и цветни яйца.
Великденските яйца – знак на новото начало
Размяната на яйца е по-древна от самия християнски Великден. Яйцето е античен знак на живота и новото начало и участва в ритуалите на доста култури още от дълбока античност. В християнската традиция боядисаното яйце символизира Възкресението – черупката показва гроба, а излюпването – възкръсването на Христос.
Какво значи думата „ Пасха “?
Думата „ Пасха “, както се назовава Великден в православния свят, идва от старогръцкия език и значи „ страдалчество “. Макар да е най-светлият и щастлив празник за християните, той носи и надълбоко обръщение за страданието, което Христос е понесъл поради човечеството.
Защо не се върви на гробища на Великден?
Великден е празник на живота, светлината и вярата. По тази причина Църквата не предлага визити на гробища в този ден – скръбта и тъгата не са в духа на празника. За възпоменание на покойници има особено избрани дни след Великден – като Задушница и Томина неделя.
Благодатният огън – мистичното знамение
Всяка година на Велика събота в храма „ Възкресение Христово “ в Йерусалим се случва едно от най-загадъчните и почитани чудеса – слизането на Благодатния огън. Този огън се смята за знак на божествената светлина и благословение. Според вярванията, в случай че в миналото той не слезе, това ще бъде знак за края на света.
Великден и постите
Спазването на Великия пост преди Великден е значима част от подготовката за празника. Постът продължава 7 седмици и включва самоограничение освен от избрани храни, само че и от неприятни мисли и дейности. Проучвания демонстрират, че към 20% от вярващите съблюдават поста най-малко отчасти, а едвам 2% го следват прецизно съгласно църковните правила.
Великден – време за добротворство
Една от най-древните обичаи, която постоянно остава в сянка, е обвързвана с милосърдието. На самия празник и в седмицата след него е всекидневно да се вършат дарения и да се оказва помощ на нуждаещите се. Състраданието и добротата се считат за израз на християнската обич и метод за привличане на Божията берекет.
Великденски разноски
Навечерието на Великден е време освен на духовна, само че и на материална подготовка. Глобално, хората харчат сред 20 и 30 милиарда $ за храна, дарове, украшения и други празнични мерки. Единствено Нова година надминава Великден по потребителски разноски.
Съвпадение на католическия и православния Великден
Обикновено католическият и православният Великден се честват на разнообразни дати, само че от време на време календарите съответстват. През идващите години това ще се случи тази година, през 2028, 2031, 2034, 2037, 2038 и 2041 година. Това е мотив за още по-голяма наслада и обединяване сред християните по света.
Независимо по какъв начин честваме Великден – с молитва, с околните, с боядисани яйца или щедрост – значимото е да го създадем със сърце, изпълнено с признателност, религия и вяра.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В навечерието на Великден сърцата ни се изпълват със примирение и признателност. Това е един от най-светлите християнски празници, празник, учреден на чудото на Възкресението. За вярващите Великден е време за поклонение пред делото и саможертвата на Божия наследник Иисус Христос. За други – това е мотив за празнично въодушевление, боядисване на яйца, великденски зайчета и време, прекарано със фамилията.
Съчетанието сред духовно и земно, сред религия и традиция, прави Великден изключително обичан. Ето няколко любопитни и занимателни обстоятелството, свързани с този ярък празник:
Произходът на великденското зайче
Великденското зайче, познато най-много в американските обичаи, се появява още през XVIII век. Смята се, че традицията е донесена от немски емигранти, които вярвали, че зайчето снася яйца и ги скрива за децата. С времето тази фигура се трансформира в знак на празника и въодушевява основаването на великденски кошници, цялостни с бонбони, лакомства и цветни яйца.
Великденските яйца – знак на новото начало
Размяната на яйца е по-древна от самия християнски Великден. Яйцето е античен знак на живота и новото начало и участва в ритуалите на доста култури още от дълбока античност. В християнската традиция боядисаното яйце символизира Възкресението – черупката показва гроба, а излюпването – възкръсването на Христос.
Какво значи думата „ Пасха “?
Думата „ Пасха “, както се назовава Великден в православния свят, идва от старогръцкия език и значи „ страдалчество “. Макар да е най-светлият и щастлив празник за християните, той носи и надълбоко обръщение за страданието, което Христос е понесъл поради човечеството.
Защо не се върви на гробища на Великден?
Великден е празник на живота, светлината и вярата. По тази причина Църквата не предлага визити на гробища в този ден – скръбта и тъгата не са в духа на празника. За възпоменание на покойници има особено избрани дни след Великден – като Задушница и Томина неделя.
Благодатният огън – мистичното знамение
Всяка година на Велика събота в храма „ Възкресение Христово “ в Йерусалим се случва едно от най-загадъчните и почитани чудеса – слизането на Благодатния огън. Този огън се смята за знак на божествената светлина и благословение. Според вярванията, в случай че в миналото той не слезе, това ще бъде знак за края на света.
Великден и постите
Спазването на Великия пост преди Великден е значима част от подготовката за празника. Постът продължава 7 седмици и включва самоограничение освен от избрани храни, само че и от неприятни мисли и дейности. Проучвания демонстрират, че към 20% от вярващите съблюдават поста най-малко отчасти, а едвам 2% го следват прецизно съгласно църковните правила.
Великден – време за добротворство
Една от най-древните обичаи, която постоянно остава в сянка, е обвързвана с милосърдието. На самия празник и в седмицата след него е всекидневно да се вършат дарения и да се оказва помощ на нуждаещите се. Състраданието и добротата се считат за израз на християнската обич и метод за привличане на Божията берекет.
Великденски разноски
Навечерието на Великден е време освен на духовна, само че и на материална подготовка. Глобално, хората харчат сред 20 и 30 милиарда $ за храна, дарове, украшения и други празнични мерки. Единствено Нова година надминава Великден по потребителски разноски.
Съвпадение на католическия и православния Великден
Обикновено католическият и православният Великден се честват на разнообразни дати, само че от време на време календарите съответстват. През идващите години това ще се случи тази година, през 2028, 2031, 2034, 2037, 2038 и 2041 година. Това е мотив за още по-голяма наслада и обединяване сред християните по света.
Независимо по какъв начин честваме Великден – с молитва, с околните, с боядисани яйца или щедрост – значимото е да го създадем със сърце, изпълнено с признателност, религия и вяра.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ