2023 – годината, в която мирът „обърна гръб“ на Близкия изток
Сподели
В началото на годината изглеждаше, че 2023-та би трябвало да е година на районна деескалация на напрежението в Близкия изток.
През март Саудитска Арабия се съгласи на разведряване с Иран; Техеран също по този начин разговаряше с Вашингтон за тристранна договорка, която щеше да докара до нормализиране на връзките му с Израел.
Гражданските войни в Либия, Сирия и Йемен бяха в задънена улица, написа списание „ Икономист “.
Но в края на 2023-та Близкият изток е в нормалното си състояние на врящ от спорове казан.
Проспериращите и постоянни страни от Персийския залив, които са новият център на властта в изтощения от спорове район, желаят всички да се съсредоточат върху икономическия напредък.
Но с приключването на 2023 година за следващ път се вижда, че към този момент мирът обръща тил на Близкия изток.
Войната на Израел против палестинското ислямистко придвижване „ Хамас “, следена от близко от света, не е единствената в района, отбелязва Българска телеграфна агенция.
„ Тихата “ война в Сирия
В Сирия продължава следващата за Близкия изток „ тиха “ война, с която светът сякаш привикна и… не помни.
Всъщност Арабската пролет, определяна от Запада като протест против автократи като либийския деспот Муамар Кадафи, не беше катарзисът, прекосяването през който би трябвало да изведе района на качествено ново ниво на взаимотношения и развиване.
И в Сирия продължава конфликтът сред огромните играчи. Русия, която се намеси на страната на режима на Башар Асад през 2015 година, се стреми към приемането на стратегически активи, които преди този момент не бяха в нейния обхват, показва „ Ал Джазира “, цитирайки Тюрки Мустафа, анализатор и историк от Идлиб.
„ Уърлд политикс ревю “ показва, че гражданската война в Сирия, която изпепелява страната повече от десетилетие, провокирайки районна филантропична рецесия и привличайки артисти, вариращи от Съединените щати до Русия, от години наред сякаш непреклонно се доближава към своя край, само че все по този начин е мъчителен факт.
Президентът Башар Асад, с поддръжката на Иран и Русия, излезе боен победител от спора, който избухна, откакто държавното управление му принудително потисна гражданските митинги през 2011 година
Въоръженият протест, който последва, скоро се трансформира в районна и световна прокси война, като в разгара на боевете се появиха и радикални ислямистки групи, в това число „ Ислямска страна “, сложила под контрола си големи елементи от страната.
Впоследствие джихадистите изгубиха съвсем цялата територия,
която направляваха, не удържайки на продължителни контраофанзиви на проправителствените сили, както и водена от Съединени американски щати коалиция от западни военни.
Въпреки че боевете понижиха през последните няколко години, елементи от страната – като северозападния район Идлиб – остават отвън контрола на държавното управление.
Периодичните конфликти припомнят, че спорът, въпреки и да отшумява, към момента може да пламне още веднъж и да ескалира. Ситуацията на североизток също остава нестабилна, като турски, сирийски и съветски сили към този момент са ситуирани в района, дружно с милициите на сирийските кюрди.
Сега войната сред Израел и „ Хамас “, оповестена за терористична организация от Израел, Съединени американски щати, Канада, Европейски Съюз, Англия, Япония и други страни, добави още една евентуална точка на възпламеняване, като подкрепяните от Иран милиции в Сирия не един път са атакували американските сили, които към момента работят там.
Хуманитарната цена на войната е зашеметяваща.
Приблизителният брой на починалите е 400 000 души, само че в действителност може да е доста по-голям. И в разнообразни моменти от спора повече от половината от популацията на страната беше разселено.
Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците пресмята, че 5,6 милиона души са избягали от Сирия от началото на боевете, поставяйки под доста напрежение прилежащите страни, както и Европа.
Дори когато спорът отшумява, не е ясно по кое време и дали те ще могат да се върнат.
Конфликтът в Йемен излезе отвън границите на страната
През 2011 година национално въстание в Йемен принуди неговия дълготраен властнически президент Али Абдула Салех да съобщи властта на своя заместител Абдраббу Мансур Хади.
Движението на йеменските бунтовници хуси „ Ансар Аллах “ (Поддръжници на Бога) се възползва от неговата уязвимост, показва Би Би Си. Хусите принадлежат към разклонението на шиитския ислям заиди, публикуван в Северен Йемен.
В началото на 2014 година те откриха надзор над провинция Саада в северната част на страната и по-късно превзеха столицата на страната Сана, принуждавайки президента Хади да избяга в чужбина през март 2015 година
Обезпокоена от опцията Йемен да стане спътник на Иран, през март 2015 година Саудитска Арабия и други арабски страни започнаха въздушна акция, ориентирана към прогонването на хусите и възобновяване на държавното управление на Хади.
Коалицията получи логистична и разследваща поддръжка от Съединени американски щати, Англия и Франция.
До един миг хусите се бяха концентрирали върху „ домашната си работа “, само че след това рецесията се интернационализира, те започнаха да нападат с ракети цели в Саудитска Арабия.
След експлоадирането на войната на Израел против „ Хамас “ започнаха нападателни дейности против комерсиалното мореплаване в Червено море.
Водената от Саудитска Арабия коалиция е направила хиляди въздушни удари, които са умъртвили десетки хиляди хора, показва Организация на обединените нации.
Според международната организация Йемен претърпява най-тежката филантропична рецесия в света.
По данни на Организация на обединените нации 4,5 милиона души, т.е. всеки седми от популацията, са били разселени от спора, до момента в който 24,1 милиона души, 80% от популацията, се нуждаят от филантропична помощ и отбрана.
В допълнение към това 6 млн. души са на ръба на гладната гибел.
В Либия мирът и стабилността са единствено фантазия
От подкрепеното от НАТО въстание през 2011 година в Либия няма мир и непоклатимост, а през 2014 година страната се раздели сред източните фракции, разположени в Бенгази, и западните фракции в Триполи, като във всеки регион е под ръководството на съперничещи си администрации, показва Ройтерс.
В края на ноември Абдулайе Батили, пратеникът на Организация на обединените нации в Либия, прикани враждуващите властимащи в страната да дефинират представители за среща, целяща реализиране на съглашение за изборите, което е част от очевидния нов напън за осъществяване на народен избор.
От години са налице напъните враждуващите фракции в страната да бъдат уверени за осъществяване на избори. Но в тази посока няма никакъв прогрес от 2020 година, когато бяха прекъснати множеството огромни военни дейности.
Последният опит за осъществяване на избори през декември 2021 година се провали в последния миг поради разногласия по отношение на разпоредбите. Последните избори в Либия бяха през 2014 година
Хаосът и безперспективността тласкат хората към рисковия за живота им път на миграция през Средиземно море. Според данни на Фронтекс маршрутът с максимален брой опити за влизане в Европейски Съюз през първите 10 месеца на годината – 143 600 души – е през централното Средиземноморие, по който бягат от Либия и Тунис към Сицилия и Малта.
„ Ал Джазира “ направи – на фона на войната на Израел против „ Хамас “ – равносметка за ужаса да си дете в Близкия изток. Според статистиката в Газа да 30 дни са били убити 4100 деца; в Сирия за 11 година (2011-2022) невръстните жертви са 12 000; в Йемен (2015-2022) убитите деца са 3700; в Ирак (2008-2022) 3100.
В Либия отсъствието на страната като институция пролича при наводненията през септември, когато съгласно Службата на Организация на обединените нации за съгласуваност на филантропичните въпроси минимум 11 300 са починалите в региона на Дерна, а близо 10 100 души бяха в неопределеност.
Накъде върви Ирак?
Ако преди 30 година Западът гледаше на Ирак като на последна бариера пред радикалния ислям в Иран, то през днешния ден Багдад е дружелюбен хазаин на подкрепяни от Техеран фракции и милиции, които правят десетки офанзиви против военни уреди на Съединени американски щати, показва Асошиейтед прес.
Иран към този момент има доста въздействие в Ирак и коалиция от подкрепяни от Техеран групировки доведоха на власт иракския министър председател Мохамед Шия ас Судани през октомври 2022 година В същото време в Ирак има към 2500 американски бойци по съглашение с Багдад, основно за противодейства на терористичната формация „ Ислямска страна “.
В Ирак, след експлоадирането на войната сред „ Хамас “ и Израел на 7 октомври, групировката Ислямска опозиция в Ирак пое отговорност за десетки офанзиви против американски бази в Ирак – 43, в това число на 2 декември против посолството на Вашингтон в Зелената зона на Багдад.
Сега най-висши представители на Вашингтон – като държавния секретар Антъни Блинкън, министърът на защитата Лойд Остин и шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс – предизвестиха Ас Судани за „ тежки последствия “ в случай че Ирак не предприеме дейности за прекъсване на офанзивите против американски цели.
В отговор на офанзиви против американски войски, показва АП, Съединени американски щати отвърнаха с въздушни удари три пъти в Сирия от 17 октомври насам, ориентирани против хранилища за оръжие и други уреди, свързани непосредствено с Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война и милициите.
Съединени американски щати също удариха голям брой обекти в Ирак в края на предишния месец, откакто група милиции за първи път изстреляха балистични ракети с дребен обхват по американските сили във въздушната база „ Ал Асад “.
Оценката на Стокхолмския институт за проучване на интернационалния мир (SIPRI) показва безспирния цикъл от талази на интензивни спорове и принуждение, белязали живота в Ирак от две десетилетия.
Нахлуването в Ирак през 2003 година на многонационална коалиция, водена от Съединени американски щати и Англия, смъкна баасисткия режим на Саддам Хюсеин.
И също по този начин сложи началото на години на безпорядък и революция, защото разнообразни въоръжени групи влязоха в борба за власт и територия.
Периодът на релативно успокоение при започване на второто десетилетие на века беше нарушен от възхода на екстремистката формация „ Ислямска страна “, която окупира огромни елементи от страната от 2014 година, до момента в който не беше значително победена от иракските сили с поддръжката на водена от Съединени американски щати интернационална коалиция през 2017 година
Днес Ирак се радва на най-стабилния си интервал от 2003 година насам. Което не значи, че няма въоръжено принуждение, просто то съществува под разнообразни форми, само че е спорадично, фрагментирано и локализирано.
Страната обаче остава нежна, уязвима и разграничена, а нейният народ е изправен пред редица задълбочаващи се провокации, с които страната се бори да се оправи.
Иран, с който Ирак води кървава война от 1980 до 1988 година, през днешния ден е най-големият търговски сътрудник на Багдад.
Доколко страната е нестабилна може би демонстрира фактът, че най-силни връзки Багдад поддържа с намиращите се на разнообразни полюси като политики Вашингтон и Техеран.
2023 година ще остане в новата история на Близкия изток като следващата година, удостоверила в известна степен една мъчителна, остаряла и, за жалост, постоянно жива максима. Преди три години за следващ път я напомни някогашният заместник-съветник по националната сигурност на Съединени американски щати К. Т. Макфарланд, който пред Фокс нюз съобщи, че в „ …в Близкия изток те се бият от 4000 години. Това е етно-сектантска борба и психодрама и те се убиват един различен от хилядолетия. Тяхното обикновено положение е война. “
Гледайки протичащото се сега, наподобява, че максимата продължава да работи.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В началото на годината изглеждаше, че 2023-та би трябвало да е година на районна деескалация на напрежението в Близкия изток.
През март Саудитска Арабия се съгласи на разведряване с Иран; Техеран също по този начин разговаряше с Вашингтон за тристранна договорка, която щеше да докара до нормализиране на връзките му с Израел.
Гражданските войни в Либия, Сирия и Йемен бяха в задънена улица, написа списание „ Икономист “.
Но в края на 2023-та Близкият изток е в нормалното си състояние на врящ от спорове казан.
Проспериращите и постоянни страни от Персийския залив, които са новият център на властта в изтощения от спорове район, желаят всички да се съсредоточат върху икономическия напредък.
Но с приключването на 2023 година за следващ път се вижда, че към този момент мирът обръща тил на Близкия изток.
Войната на Израел против палестинското ислямистко придвижване „ Хамас “, следена от близко от света, не е единствената в района, отбелязва Българска телеграфна агенция.
„ Тихата “ война в Сирия
В Сирия продължава следващата за Близкия изток „ тиха “ война, с която светът сякаш привикна и… не помни.
Всъщност Арабската пролет, определяна от Запада като протест против автократи като либийския деспот Муамар Кадафи, не беше катарзисът, прекосяването през който би трябвало да изведе района на качествено ново ниво на взаимотношения и развиване.
И в Сирия продължава конфликтът сред огромните играчи. Русия, която се намеси на страната на режима на Башар Асад през 2015 година, се стреми към приемането на стратегически активи, които преди този момент не бяха в нейния обхват, показва „ Ал Джазира “, цитирайки Тюрки Мустафа, анализатор и историк от Идлиб.
„ Уърлд политикс ревю “ показва, че гражданската война в Сирия, която изпепелява страната повече от десетилетие, провокирайки районна филантропична рецесия и привличайки артисти, вариращи от Съединените щати до Русия, от години наред сякаш непреклонно се доближава към своя край, само че все по този начин е мъчителен факт.
Президентът Башар Асад, с поддръжката на Иран и Русия, излезе боен победител от спора, който избухна, откакто държавното управление му принудително потисна гражданските митинги през 2011 година
Въоръженият протест, който последва, скоро се трансформира в районна и световна прокси война, като в разгара на боевете се появиха и радикални ислямистки групи, в това число „ Ислямска страна “, сложила под контрола си големи елементи от страната.
Впоследствие джихадистите изгубиха съвсем цялата територия,
която направляваха, не удържайки на продължителни контраофанзиви на проправителствените сили, както и водена от Съединени американски щати коалиция от западни военни.
Въпреки че боевете понижиха през последните няколко години, елементи от страната – като северозападния район Идлиб – остават отвън контрола на държавното управление.
Периодичните конфликти припомнят, че спорът, въпреки и да отшумява, към момента може да пламне още веднъж и да ескалира. Ситуацията на североизток също остава нестабилна, като турски, сирийски и съветски сили към този момент са ситуирани в района, дружно с милициите на сирийските кюрди.
Сега войната сред Израел и „ Хамас “, оповестена за терористична организация от Израел, Съединени американски щати, Канада, Европейски Съюз, Англия, Япония и други страни, добави още една евентуална точка на възпламеняване, като подкрепяните от Иран милиции в Сирия не един път са атакували американските сили, които към момента работят там.
Хуманитарната цена на войната е зашеметяваща.
Приблизителният брой на починалите е 400 000 души, само че в действителност може да е доста по-голям. И в разнообразни моменти от спора повече от половината от популацията на страната беше разселено.
Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците пресмята, че 5,6 милиона души са избягали от Сирия от началото на боевете, поставяйки под доста напрежение прилежащите страни, както и Европа.
Дори когато спорът отшумява, не е ясно по кое време и дали те ще могат да се върнат.
Конфликтът в Йемен излезе отвън границите на страната
През 2011 година национално въстание в Йемен принуди неговия дълготраен властнически президент Али Абдула Салех да съобщи властта на своя заместител Абдраббу Мансур Хади.
Движението на йеменските бунтовници хуси „ Ансар Аллах “ (Поддръжници на Бога) се възползва от неговата уязвимост, показва Би Би Си. Хусите принадлежат към разклонението на шиитския ислям заиди, публикуван в Северен Йемен.
В началото на 2014 година те откриха надзор над провинция Саада в северната част на страната и по-късно превзеха столицата на страната Сана, принуждавайки президента Хади да избяга в чужбина през март 2015 година
Обезпокоена от опцията Йемен да стане спътник на Иран, през март 2015 година Саудитска Арабия и други арабски страни започнаха въздушна акция, ориентирана към прогонването на хусите и възобновяване на държавното управление на Хади.
Коалицията получи логистична и разследваща поддръжка от Съединени американски щати, Англия и Франция.
До един миг хусите се бяха концентрирали върху „ домашната си работа “, само че след това рецесията се интернационализира, те започнаха да нападат с ракети цели в Саудитска Арабия.
След експлоадирането на войната на Израел против „ Хамас “ започнаха нападателни дейности против комерсиалното мореплаване в Червено море.
Водената от Саудитска Арабия коалиция е направила хиляди въздушни удари, които са умъртвили десетки хиляди хора, показва Организация на обединените нации.
Според международната организация Йемен претърпява най-тежката филантропична рецесия в света.
По данни на Организация на обединените нации 4,5 милиона души, т.е. всеки седми от популацията, са били разселени от спора, до момента в който 24,1 милиона души, 80% от популацията, се нуждаят от филантропична помощ и отбрана.
В допълнение към това 6 млн. души са на ръба на гладната гибел.
В Либия мирът и стабилността са единствено фантазия
От подкрепеното от НАТО въстание през 2011 година в Либия няма мир и непоклатимост, а през 2014 година страната се раздели сред източните фракции, разположени в Бенгази, и западните фракции в Триполи, като във всеки регион е под ръководството на съперничещи си администрации, показва Ройтерс.
В края на ноември Абдулайе Батили, пратеникът на Организация на обединените нации в Либия, прикани враждуващите властимащи в страната да дефинират представители за среща, целяща реализиране на съглашение за изборите, което е част от очевидния нов напън за осъществяване на народен избор.
От години са налице напъните враждуващите фракции в страната да бъдат уверени за осъществяване на избори. Но в тази посока няма никакъв прогрес от 2020 година, когато бяха прекъснати множеството огромни военни дейности.
Последният опит за осъществяване на избори през декември 2021 година се провали в последния миг поради разногласия по отношение на разпоредбите. Последните избори в Либия бяха през 2014 година
Хаосът и безперспективността тласкат хората към рисковия за живота им път на миграция през Средиземно море. Според данни на Фронтекс маршрутът с максимален брой опити за влизане в Европейски Съюз през първите 10 месеца на годината – 143 600 души – е през централното Средиземноморие, по който бягат от Либия и Тунис към Сицилия и Малта.
„ Ал Джазира “ направи – на фона на войната на Израел против „ Хамас “ – равносметка за ужаса да си дете в Близкия изток. Според статистиката в Газа да 30 дни са били убити 4100 деца; в Сирия за 11 година (2011-2022) невръстните жертви са 12 000; в Йемен (2015-2022) убитите деца са 3700; в Ирак (2008-2022) 3100.
В Либия отсъствието на страната като институция пролича при наводненията през септември, когато съгласно Службата на Организация на обединените нации за съгласуваност на филантропичните въпроси минимум 11 300 са починалите в региона на Дерна, а близо 10 100 души бяха в неопределеност.
Накъде върви Ирак?
Ако преди 30 година Западът гледаше на Ирак като на последна бариера пред радикалния ислям в Иран, то през днешния ден Багдад е дружелюбен хазаин на подкрепяни от Техеран фракции и милиции, които правят десетки офанзиви против военни уреди на Съединени американски щати, показва Асошиейтед прес.
Иран към този момент има доста въздействие в Ирак и коалиция от подкрепяни от Техеран групировки доведоха на власт иракския министър председател Мохамед Шия ас Судани през октомври 2022 година В същото време в Ирак има към 2500 американски бойци по съглашение с Багдад, основно за противодейства на терористичната формация „ Ислямска страна “.
В Ирак, след експлоадирането на войната сред „ Хамас “ и Израел на 7 октомври, групировката Ислямска опозиция в Ирак пое отговорност за десетки офанзиви против американски бази в Ирак – 43, в това число на 2 декември против посолството на Вашингтон в Зелената зона на Багдад.
Сега най-висши представители на Вашингтон – като държавния секретар Антъни Блинкън, министърът на защитата Лойд Остин и шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс – предизвестиха Ас Судани за „ тежки последствия “ в случай че Ирак не предприеме дейности за прекъсване на офанзивите против американски цели.
В отговор на офанзиви против американски войски, показва АП, Съединени американски щати отвърнаха с въздушни удари три пъти в Сирия от 17 октомври насам, ориентирани против хранилища за оръжие и други уреди, свързани непосредствено с Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война и милициите.
Съединени американски щати също удариха голям брой обекти в Ирак в края на предишния месец, откакто група милиции за първи път изстреляха балистични ракети с дребен обхват по американските сили във въздушната база „ Ал Асад “.
Оценката на Стокхолмския институт за проучване на интернационалния мир (SIPRI) показва безспирния цикъл от талази на интензивни спорове и принуждение, белязали живота в Ирак от две десетилетия.
Нахлуването в Ирак през 2003 година на многонационална коалиция, водена от Съединени американски щати и Англия, смъкна баасисткия режим на Саддам Хюсеин.
И също по този начин сложи началото на години на безпорядък и революция, защото разнообразни въоръжени групи влязоха в борба за власт и територия.
Периодът на релативно успокоение при започване на второто десетилетие на века беше нарушен от възхода на екстремистката формация „ Ислямска страна “, която окупира огромни елементи от страната от 2014 година, до момента в който не беше значително победена от иракските сили с поддръжката на водена от Съединени американски щати интернационална коалиция през 2017 година
Днес Ирак се радва на най-стабилния си интервал от 2003 година насам. Което не значи, че няма въоръжено принуждение, просто то съществува под разнообразни форми, само че е спорадично, фрагментирано и локализирано.
Страната обаче остава нежна, уязвима и разграничена, а нейният народ е изправен пред редица задълбочаващи се провокации, с които страната се бори да се оправи.
Иран, с който Ирак води кървава война от 1980 до 1988 година, през днешния ден е най-големият търговски сътрудник на Багдад.
Доколко страната е нестабилна може би демонстрира фактът, че най-силни връзки Багдад поддържа с намиращите се на разнообразни полюси като политики Вашингтон и Техеран.
2023 година ще остане в новата история на Близкия изток като следващата година, удостоверила в известна степен една мъчителна, остаряла и, за жалост, постоянно жива максима. Преди три години за следващ път я напомни някогашният заместник-съветник по националната сигурност на Съединени американски щати К. Т. Макфарланд, който пред Фокс нюз съобщи, че в „ …в Близкия изток те се бият от 4000 години. Това е етно-сектантска борба и психодрама и те се убиват един различен от хилядолетия. Тяхното обикновено положение е война. “
Гледайки протичащото се сега, наподобява, че максимата продължава да работи.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ