ЕС ускорява превъоръжаването: от процедури към действия
Сподели
Управлението на Европейски Съюз е по дизайн процедурно усложнено и по тази причина – съвсем постоянно постепенно. Но в редки случаи, най-много поради външен катализатор, виждаме бързи решения – през последните седмици защитата внезапно се изкачи в скалата на целите. Какво е най-важното:
Създава се инструмент за вдишване на нов общ дълг от Европейски Съюз в размер на 150 милиарда евро. Ресурсът след това ще бъде възложен на страните членки съгласно направени от тях национални проекти за вложения.
Предвижда се въвеждане на така наречен национална уговорка за дерогация за интервала от 2025 до 2028 година в това число. Тя ще разреши на всяка страна членка да харчи за защита с 1,5 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт повече спрямо изхарченото през 2021 година, а спомагателните разноски няма да се вземат поради и при преценка дали страната би трябвало да бъде сложена в процедура за несъразмерен недостиг.
Средства за кохезионна политика в многогодишната финансова рамка 2021-2027 година могат да се пренасочват за повишение на отбранителните качества.
Как се получава цитираната на всички места сума от 800 милиарда евро: нов дълг от 150 милиарда евро по инструмента SAFE плюс спомагателни разноски за 650 милиарда евро, осъществявани от страните членки със лични средства. Въпросните 650 милиарда евро са планирана стойност при допускане, че всички страни гладко и непрекъснато усилват разноските си за защита до оптималното фискално пространство, планувано в дерогацията за четиригодишния интервал.
В България пренасочване на средства от оперативните стратегии евентуално няма да се случи в огромни мащаби. Изглежда българското държавно управление ще заеме позицията на няколко страни (водени от Полша) за пренасочване на неусвоен запас по националните проекти за възобновяване и резистентност – най-малкото тъй като една част към този момент е несъмнено, че ще бъде изгубена поради голямото закъснение в промените и капиталовите планове.
Увеличаването на разноските няма да е еднообразно за всяка страна даже след приемане на клаузата за дерогация. Най-малкото, някои страни към този момент са прекомерно задлъжнели, а бюджетите им са хронично с висок недостиг (далеч над 3% от БВП). Отделно, някои страни към този момент имат високи разноски към базовата година (2021 г.) – да вземем за пример Гърция е похарчила 2,7% от Брутният вътрешен продукт, а Латвия 2,5%. Германия пък е съвсем на дъното с 1% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, като клаузата ще й разреши да харчи по 65-70 милиарда евро годишно повече. България е похарчила 1,6% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, което допуска „ нов таван “ от 3,1%. Като се има поради, че в признатия бюджет заложените разноски за защита за интервала са 2% от Брутният вътрешен продукт, разрешеното нарастване е с 1,1 пункта, или почти с по 2,4 милиарда лв. годишно до 2028 година
Повече може да се прочете в оповестените в последните дни три документа, които обрисуват новата политическа линия за превъоръжаване: „ Бяла книга за европейската защита — Готовност до 2030 година “, план на правилник, създаващ инструмент за деяние в региона на сигурността в Европа (SAFE) и връзка от Европейска комисия по отношение на основаване на опция за увеличение на разноските за защита.
*Текстът е оповестен от Института за пазарна стопанска система (). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Управлението на Европейски Съюз е по дизайн процедурно усложнено и по тази причина – съвсем постоянно постепенно. Но в редки случаи, най-много поради външен катализатор, виждаме бързи решения – през последните седмици защитата внезапно се изкачи в скалата на целите. Какво е най-важното:
Създава се инструмент за вдишване на нов общ дълг от Европейски Съюз в размер на 150 милиарда евро. Ресурсът след това ще бъде възложен на страните членки съгласно направени от тях национални проекти за вложения.
Предвижда се въвеждане на така наречен национална уговорка за дерогация за интервала от 2025 до 2028 година в това число. Тя ще разреши на всяка страна членка да харчи за защита с 1,5 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт повече спрямо изхарченото през 2021 година, а спомагателните разноски няма да се вземат поради и при преценка дали страната би трябвало да бъде сложена в процедура за несъразмерен недостиг.
Средства за кохезионна политика в многогодишната финансова рамка 2021-2027 година могат да се пренасочват за повишение на отбранителните качества.
Как се получава цитираната на всички места сума от 800 милиарда евро: нов дълг от 150 милиарда евро по инструмента SAFE плюс спомагателни разноски за 650 милиарда евро, осъществявани от страните членки със лични средства. Въпросните 650 милиарда евро са планирана стойност при допускане, че всички страни гладко и непрекъснато усилват разноските си за защита до оптималното фискално пространство, планувано в дерогацията за четиригодишния интервал.
В България пренасочване на средства от оперативните стратегии евентуално няма да се случи в огромни мащаби. Изглежда българското държавно управление ще заеме позицията на няколко страни (водени от Полша) за пренасочване на неусвоен запас по националните проекти за възобновяване и резистентност – най-малкото тъй като една част към този момент е несъмнено, че ще бъде изгубена поради голямото закъснение в промените и капиталовите планове.
Увеличаването на разноските няма да е еднообразно за всяка страна даже след приемане на клаузата за дерогация. Най-малкото, някои страни към този момент са прекомерно задлъжнели, а бюджетите им са хронично с висок недостиг (далеч над 3% от БВП). Отделно, някои страни към този момент имат високи разноски към базовата година (2021 г.) – да вземем за пример Гърция е похарчила 2,7% от Брутният вътрешен продукт, а Латвия 2,5%. Германия пък е съвсем на дъното с 1% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, като клаузата ще й разреши да харчи по 65-70 милиарда евро годишно повече. България е похарчила 1,6% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, което допуска „ нов таван “ от 3,1%. Като се има поради, че в признатия бюджет заложените разноски за защита за интервала са 2% от Брутният вътрешен продукт, разрешеното нарастване е с 1,1 пункта, или почти с по 2,4 милиарда лв. годишно до 2028 година
Повече може да се прочете в оповестените в последните дни три документа, които обрисуват новата политическа линия за превъоръжаване: „ Бяла книга за европейската защита — Готовност до 2030 година “, план на правилник, създаващ инструмент за деяние в региона на сигурността в Европа (SAFE) и връзка от Европейска комисия по отношение на основаване на опция за увеличение на разноските за защита.
*Текстът е оповестен от Института за пазарна стопанска система (). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ