Кой български град е основан от персийци?
Сподели
Това е историята на един от най-новите градове в нашата страна. Въпреки че единствено от 20 години има този статут, това населено място има сериозна история и се счита, че е учредено от персийци.
Крепостта Мъглиж
Историята на това населено място стартира още по тракийско време като има непокътнати разнообразни артефакти, които подсказват, че тук е съществувало обитаемо място. Но към този момент познатата ни история се свързва Аксаково със селището, което се намира под крепостта Мъглиж. Това укрепително съоражение е построено в границите на Първата Българска страна и играе роля по отбрана на земите подхождащи към столицата Плиска и по-късно Преслав от североизток.
В рамките на Второто Българско царство, Мъглиж явно продължава да играе своята роля, защото има непокътнати остански от стрели и копия на поредност български владетели. Първият непокътнат писмен източник е от османското навлизане в края на XIV век – 1388 година Али паша завладява Шумен и Нови пазар. Обсажда Варна несполучливо, като се приема, че е спрян още при крепостта Мъглиж. Въпреки това, през 1391 година Варна и Мъглиж са превземи от османците.
Битката, която взема решение ориста на района е от 1444 година – загубата на Владислав Варненчик при Варна е последната точка върху ориста на българите по тези земи. В идващите години стартира мощен развой по обезбългаряване на района, като в границите на към 100 години се появавт поредност от обитаеми места, които единствено с чисто турски генезис. Така се появава и идващото обитаемо място – село Аджемлер.
Село Аджемлер – учредена от перси
Интересно е, че има един къс интервал, в който село Мъглиш и село Аджемлер съществуват редом – това най-малко демонстрират османските данъчни регистри през средата на XVII век. Но към този момент в края на века, село Мъглиш бива претопено в границите на село Аджемлер.
Причината да посоча, че град Аксаково се счита учреден от перси е, че той е продължение на село Аджемлер. Самат дума Аджеми на турски значи перси и има такава легенда от страна на локалните поданици за основаването на селището. Знаем, че след турско-перските войни от този интервал, като се счита, че са разселени по тези земи.
Доказателство за това е писмен документ още от 1620 година, в който се оповестява за съществуването на перси търговци във Варна. Дали тези перси са основали селото или просто то е било последна спирка по пътя към Варна – няма по какъв начин да знаем, само че по този начин или другояче неговата история има персийска връзка.
Аксаково
Аджемлер последователно трансформира образа си след Освободителната война. Много от турците продават парцелите си и се връщат в Османската империя, а на тяхно място идват българи бежанци от неосвободените български земи. Постепенно това води и до предпочитание на смяна на името на селото.
Проектът за това е още от 1910 година и се предлага да бъде кръстено на един от руснаците, които имат най-голяма роля за Освобождението на България – Иван Аксаков. Това се случва публично чак през 1934 година и по този начин делото на Аксаков по популяризирането на българския въпрос в границите на Руската империя получава справедливо самопризнание.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Това е историята на един от най-новите градове в нашата страна. Въпреки че единствено от 20 години има този статут, това населено място има сериозна история и се счита, че е учредено от персийци.
Крепостта Мъглиж
Историята на това населено място стартира още по тракийско време като има непокътнати разнообразни артефакти, които подсказват, че тук е съществувало обитаемо място. Но към този момент познатата ни история се свързва Аксаково със селището, което се намира под крепостта Мъглиж. Това укрепително съоражение е построено в границите на Първата Българска страна и играе роля по отбрана на земите подхождащи към столицата Плиска и по-късно Преслав от североизток.
В рамките на Второто Българско царство, Мъглиж явно продължава да играе своята роля, защото има непокътнати остански от стрели и копия на поредност български владетели. Първият непокътнат писмен източник е от османското навлизане в края на XIV век – 1388 година Али паша завладява Шумен и Нови пазар. Обсажда Варна несполучливо, като се приема, че е спрян още при крепостта Мъглиж. Въпреки това, през 1391 година Варна и Мъглиж са превземи от османците.
Битката, която взема решение ориста на района е от 1444 година – загубата на Владислав Варненчик при Варна е последната точка върху ориста на българите по тези земи. В идващите години стартира мощен развой по обезбългаряване на района, като в границите на към 100 години се появавт поредност от обитаеми места, които единствено с чисто турски генезис. Така се появава и идващото обитаемо място – село Аджемлер.
Село Аджемлер – учредена от перси
Интересно е, че има един къс интервал, в който село Мъглиш и село Аджемлер съществуват редом – това най-малко демонстрират османските данъчни регистри през средата на XVII век. Но към този момент в края на века, село Мъглиш бива претопено в границите на село Аджемлер.
Причината да посоча, че град Аксаково се счита учреден от перси е, че той е продължение на село Аджемлер. Самат дума Аджеми на турски значи перси и има такава легенда от страна на локалните поданици за основаването на селището. Знаем, че след турско-перските войни от този интервал, като се счита, че са разселени по тези земи.
Доказателство за това е писмен документ още от 1620 година, в който се оповестява за съществуването на перси търговци във Варна. Дали тези перси са основали селото или просто то е било последна спирка по пътя към Варна – няма по какъв начин да знаем, само че по този начин или другояче неговата история има персийска връзка.
Аксаково
Аджемлер последователно трансформира образа си след Освободителната война. Много от турците продават парцелите си и се връщат в Османската империя, а на тяхно място идват българи бежанци от неосвободените български земи. Постепенно това води и до предпочитание на смяна на името на селото.
Проектът за това е още от 1910 година и се предлага да бъде кръстено на един от руснаците, които имат най-голяма роля за Освобождението на България – Иван Аксаков. Това се случва публично чак през 1934 година и по този начин делото на Аксаков по популяризирането на българския въпрос в границите на Руската империя получава справедливо самопризнание.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ