Критичен срив на доверието в медиите у нас: Едва всеки пети българин вярва на новините
Българският медиен пейзаж през 2026 година е белязан от надълбоко вкоренени проблеми като политическа интервенция, извънредно ниско публично доверие и сериозна политическа неустойчивост. Според най-новия отчет на Института „ Ройтерс “, доверието в новините у нас е паднало до сериозното равнище от 21% , което е спад с 5 процентни пункта по отношение на миналата година.
Политическа стихия и „ Протестите на поколението Z “ Прочетете още
Динамичните събития в страната директно въздействат върху метода, по който консумираме вести. Оставката на държавното управление през 2025 година и последвалите предварителни избори през април 2026 година бяха доминирани от новата коалиция „ Прогресивна България “, управлявана от някогашния президент Румен Радев. Въпреки формалното влизане на България в еврозоната на 1 януари 2026 година, процесът бе придружен от мощен публичен песимизъм и дезинформация.
Масовите антикорупционни митинги в края на 2025 година, станали известни като „ Протестите на поколението Z “ , се трансфораха в повратна точка. Младите българи всеобщо използваха обществените мрежи, с цел да провеждат недоволството си, като хаштагове като #YouPissedOffTheWrongGeneration трендваха в TikTok и Instagram.
Бягство от новините и напредък на изкуствения разсъдък
Един от най-тревожните заключения в отчета е всеобщото отбягване на вести. България е измежду страните с най-високи равнища на „ осведомителна отмалялост “ – 60% от популацията признава, че от време на време или постоянно заобикаля новините .
В същото време се следи засилен интерес към софтуерните други възможности. Използването на AI чатботове за вести в България е повишено до 9% , което е нарастване с 4 процентни пункта за една година. Българите все по-често се обръщат към изкуствения разсъдък за бързи информации и пояснения на комплицирани събития.
Доверието: Обществените медии водят пред частните колоси
Въпреки че частните малките екрани Nova TV (61% седмичен обхват) и bTV (53%) остават преобладаващи на пазара, те не са на върха по доверие. Традиционните публични снабдители – Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) – остават най-доверените източници с равнища на доверие надлежно 56% и 55%. За съпоставяне, доверието в новините на частните водачи е по-ниско: Nova TV (51%) и bTV News (46%).
Натиск върху публицистите и ролята на инфлуенсърите
Медийната независимост у нас остава под напън. България заема 71-во място в показателя на „ Репортери без граници “. Докладът акцентира потреблението на дела-шамари (SLAPP) против проверяващи публицисти, като образец е казусът с Борис Митов и „ Медиапул “, наказани за клюка след правилно отразени обстоятелства. Протести провокира и отстраняването на водещите от bTV Мария Цанцарова и Златимир Йочев, което бе несъмнено от тях като политическа цензура.
В тази среда на съмнение към обичайните медии, цифровите основатели на наличие заемат централно място. Журналисти и влогъри като Мартин Карбовски, Станислав Цанов, Миролюба Бенатова и Генка Шикерова поддържат голяма публика в YouTube. Младите избират лица като Флора Стратиева (над 267 000 почитатели в TikTok), Андреа Банда Банда и Мими Шишкова, които се трансфораха в основни източници на информация по време на политическите рецесии.
Къде четем вести?
Социалните мрежи остават главен източник на информация:
Фейсбук: 66% (лидер за новини) YouTube: 35% TikTok: 20% Instagram: 19% Viber: 17%
Общият онлайн обсег на новините доближава 84%, до момента в който обичайна телевизия продължава да губи позиции, достигайки 58% седмично прилагане. Печатните медии остават в периферията с едвам 10% обсег.
Заключението е ясно: Българският консуматор е изтощен от политически борби и неразбираема благосъстоятелност в медиите. Търсенето на други възможности в лицето на самостоятелни влогъри и изкуствен интелект демонстрира, че обичайните модели на информиране към този момент не са задоволителни, с цел да задържат вниманието на аудиторията.
Политическа стихия и „ Протестите на поколението Z “ Прочетете още
Динамичните събития в страната директно въздействат върху метода, по който консумираме вести. Оставката на държавното управление през 2025 година и последвалите предварителни избори през април 2026 година бяха доминирани от новата коалиция „ Прогресивна България “, управлявана от някогашния президент Румен Радев. Въпреки формалното влизане на България в еврозоната на 1 януари 2026 година, процесът бе придружен от мощен публичен песимизъм и дезинформация.
Масовите антикорупционни митинги в края на 2025 година, станали известни като „ Протестите на поколението Z “ , се трансфораха в повратна точка. Младите българи всеобщо използваха обществените мрежи, с цел да провеждат недоволството си, като хаштагове като #YouPissedOffTheWrongGeneration трендваха в TikTok и Instagram.
Бягство от новините и напредък на изкуствения разсъдък
Един от най-тревожните заключения в отчета е всеобщото отбягване на вести. България е измежду страните с най-високи равнища на „ осведомителна отмалялост “ – 60% от популацията признава, че от време на време или постоянно заобикаля новините .
В същото време се следи засилен интерес към софтуерните други възможности. Използването на AI чатботове за вести в България е повишено до 9% , което е нарастване с 4 процентни пункта за една година. Българите все по-често се обръщат към изкуствения разсъдък за бързи информации и пояснения на комплицирани събития.
Доверието: Обществените медии водят пред частните колоси
Въпреки че частните малките екрани Nova TV (61% седмичен обхват) и bTV (53%) остават преобладаващи на пазара, те не са на върха по доверие. Традиционните публични снабдители – Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) – остават най-доверените източници с равнища на доверие надлежно 56% и 55%. За съпоставяне, доверието в новините на частните водачи е по-ниско: Nova TV (51%) и bTV News (46%).
Натиск върху публицистите и ролята на инфлуенсърите
Медийната независимост у нас остава под напън. България заема 71-во място в показателя на „ Репортери без граници “. Докладът акцентира потреблението на дела-шамари (SLAPP) против проверяващи публицисти, като образец е казусът с Борис Митов и „ Медиапул “, наказани за клюка след правилно отразени обстоятелства. Протести провокира и отстраняването на водещите от bTV Мария Цанцарова и Златимир Йочев, което бе несъмнено от тях като политическа цензура.
В тази среда на съмнение към обичайните медии, цифровите основатели на наличие заемат централно място. Журналисти и влогъри като Мартин Карбовски, Станислав Цанов, Миролюба Бенатова и Генка Шикерова поддържат голяма публика в YouTube. Младите избират лица като Флора Стратиева (над 267 000 почитатели в TikTok), Андреа Банда Банда и Мими Шишкова, които се трансфораха в основни източници на информация по време на политическите рецесии.
Къде четем вести?
Социалните мрежи остават главен източник на информация:
Фейсбук: 66% (лидер за новини) YouTube: 35% TikTok: 20% Instagram: 19% Viber: 17%
Общият онлайн обсег на новините доближава 84%, до момента в който обичайна телевизия продължава да губи позиции, достигайки 58% седмично прилагане. Печатните медии остават в периферията с едвам 10% обсег.
Заключението е ясно: Българският консуматор е изтощен от политически борби и неразбираема благосъстоятелност в медиите. Търсенето на други възможности в лицето на самостоятелни влогъри и изкуствен интелект демонстрира, че обичайните модели на информиране към този момент не са задоволителни, с цел да задържат вниманието на аудиторията.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ