Медиен магнат, син на майка си и на ДПС. Това досие може да е сценарий за криминален сериал, с много сезони и герои
Сподели
Тази седмица държанието на Делян Пеевски в парламентарната зала бе снимано от всички камери, бе тиражирано във всички медии. Поведение, което от мнозина бе интерпретирано като безочието на тази личност, която дефилира в общественото пространство хем като себе си, хем като привилегированото протеже на самоуверения собственик на сараите.
За следващ път господин Пеевски изрече високомерни и нагли менторски думи към акад. Николай Денков – министър председателят, който съумява освен умерено и аргументирано да понижи децибелите на ежедневния политическия вик, само че и да показва поредно отстояване на позиции макар несъгласията в обединението.
Едва в сряда, 29 ноември, „ Продължаваме промяната “ (ПП) осъди тези офанзиви – прекомерно закъсняла реакция и без нужната заостреност. Защото едва ли има друга фигура, в която да се концентрира толкоз еднопосочно синтезът на корумпираната власт, колкото в идващия ръководител на Движение за права и свободи.
Неговата предизвестена и обезпечена бъдеща роля освен не демонстрира, че се е трансформирал „ за положително “ (по Даниел Лорер), а подсказва самонадеяността на един „ подизпълнител “, авансово осребрил всички стъпала в своята кариера.
Да си напомним всичко това за Пеевски
Нима това не е ясно на коментаторите и наблюдаващите на обществените салони? Нима кариерата на Пеевски не се случи пред цялото общество? Нима не помним по какъв начин като 21-годишен той бе назначен за парламентарен секретар, без да има учебен ценз? И по какъв начин няколко години по-късно стана най-младият заместник-министър в историята на България?
Десет години изминаха от гласуването на онази изключителна точка в дневния ред на Народното събрание, когато министър председателят Пламен Орешарски показа кандидатурата на Делян Пеевски за ръководител на Държавната организация за национална сигурност. Част от народните представители в настоящия парламент тогава са били в тийнейджърска възраст. А някои от тях са ходели прави под масата, когато същият Пеевски – години по-рано – беше махленски за източване на средства от Държавния запас.
(Няма го Алексей Петров да опише по какъв начин са стояли нещата в тези години. Вероятно той е знаел доста. А знанията от време на време убиват.)
Преди 10 години Бойко Борисов беше „ толкоз сащисан “ от номинацията на Пеевски, та чак прикани Орешарски „ да си хвърли оставката “, в случай че има „ малко чест и героизъм “. Днес Борисов стои нахално и безславно в обкръжението на индивида, който преди време някои нарекоха „ политическия Франкенщайн “.
„ Политическият Франкенщайн “ се движи в коридорите на властта с тежкото клеймо на глобите по закона Магнитски. Не можем да прочетем какво написа в дебелото досие, довело до тази глоба. Но можем да си напомним по какъв начин растеше пред очите на обществото този бизнесмен, медиен магнат, политик, наследник на майка си и наследник на Движение за права и свободи. Това досие сигурно може да послужи за сюжет на незабравим престъпен сериал. С доста сезони и доста герои.
Нека споменем и неговия принос към публичното здраве: има подобен! Именно общественото възмущение против арогантния знак за преодоляване на страната, наречено ДАНСwithme, сътвори гражданските придвижвания „ Протестна мрежа “, „ Правосъдие за всеки “ и изиска отговор на въпроса „ Кой? “.
Днес едни не знаят, а други помнят, само че мълчат
Днес правораздаването продължава да „ не е за всеки “, а на въпроса „ Кой? “ към момента няма отговор.
Днес утрешният ръководител на Движение за права и свободи върви измежду рой от кореспонденти и репортерки. Тема, която има отношение към деформациите в общественото държание на българските медии. Именно медийните огледала уголемяват и придават спомагателна тежест на речитативите на този кандидат за всички постове.
Някои от публицистите не знаят, други не помнят, трети знаят, само че мълчат.
Онова, което става в Движение за права и свободи, си остава в Движение за права и свободи. Предстоят избори. Зависи ли изборът на нейния ръководител от членовете на тази партия?
Ето по какъв начин стигнахме до един неправилен въпрос. Десетилетия наред от това, дали някой се осмелява да стартира диалог на тази тематика, зависи дали фамилията му ще има дърва за зимата… Номинацията на Пеевски за ръководител на Движение за права и свободи е характерен образец за феодализация на вота. И за мълчанието на агнетата.
Вместо постскриптум
Преди 10 години десетки поданици на Кърджали се бяха осмелили да стачкуват против държавното управление на Орешарски и тогавашното предопределение на Делян Пеевски, тъй като Пеевски – както бяха декларирали те – е рисков за националната сигурност и самият той би трябвало да бъде разследван. Тогава митингът беше безмълвен. Хората се бяха събрали безшумно и добродушно пред паметника на Васил Левски в града.
Днес краят остава за вас.
Коментарът на Еми Барух е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Тази седмица държанието на Делян Пеевски в парламентарната зала бе снимано от всички камери, бе тиражирано във всички медии. Поведение, което от мнозина бе интерпретирано като безочието на тази личност, която дефилира в общественото пространство хем като себе си, хем като привилегированото протеже на самоуверения собственик на сараите.
За следващ път господин Пеевски изрече високомерни и нагли менторски думи към акад. Николай Денков – министър председателят, който съумява освен умерено и аргументирано да понижи децибелите на ежедневния политическия вик, само че и да показва поредно отстояване на позиции макар несъгласията в обединението.
Едва в сряда, 29 ноември, „ Продължаваме промяната “ (ПП) осъди тези офанзиви – прекомерно закъсняла реакция и без нужната заостреност. Защото едва ли има друга фигура, в която да се концентрира толкоз еднопосочно синтезът на корумпираната власт, колкото в идващия ръководител на Движение за права и свободи.
Неговата предизвестена и обезпечена бъдеща роля освен не демонстрира, че се е трансформирал „ за положително “ (по Даниел Лорер), а подсказва самонадеяността на един „ подизпълнител “, авансово осребрил всички стъпала в своята кариера.
Да си напомним всичко това за Пеевски
Нима това не е ясно на коментаторите и наблюдаващите на обществените салони? Нима кариерата на Пеевски не се случи пред цялото общество? Нима не помним по какъв начин като 21-годишен той бе назначен за парламентарен секретар, без да има учебен ценз? И по какъв начин няколко години по-късно стана най-младият заместник-министър в историята на България?
Десет години изминаха от гласуването на онази изключителна точка в дневния ред на Народното събрание, когато министър председателят Пламен Орешарски показа кандидатурата на Делян Пеевски за ръководител на Държавната организация за национална сигурност. Част от народните представители в настоящия парламент тогава са били в тийнейджърска възраст. А някои от тях са ходели прави под масата, когато същият Пеевски – години по-рано – беше махленски за източване на средства от Държавния запас.
(Няма го Алексей Петров да опише по какъв начин са стояли нещата в тези години. Вероятно той е знаел доста. А знанията от време на време убиват.)
Преди 10 години Бойко Борисов беше „ толкоз сащисан “ от номинацията на Пеевски, та чак прикани Орешарски „ да си хвърли оставката “, в случай че има „ малко чест и героизъм “. Днес Борисов стои нахално и безславно в обкръжението на индивида, който преди време някои нарекоха „ политическия Франкенщайн “.
„ Политическият Франкенщайн “ се движи в коридорите на властта с тежкото клеймо на глобите по закона Магнитски. Не можем да прочетем какво написа в дебелото досие, довело до тази глоба. Но можем да си напомним по какъв начин растеше пред очите на обществото този бизнесмен, медиен магнат, политик, наследник на майка си и наследник на Движение за права и свободи. Това досие сигурно може да послужи за сюжет на незабравим престъпен сериал. С доста сезони и доста герои.
Нека споменем и неговия принос към публичното здраве: има подобен! Именно общественото възмущение против арогантния знак за преодоляване на страната, наречено ДАНСwithme, сътвори гражданските придвижвания „ Протестна мрежа “, „ Правосъдие за всеки “ и изиска отговор на въпроса „ Кой? “.
Днес едни не знаят, а други помнят, само че мълчат
Днес правораздаването продължава да „ не е за всеки “, а на въпроса „ Кой? “ към момента няма отговор.
Днес утрешният ръководител на Движение за права и свободи върви измежду рой от кореспонденти и репортерки. Тема, която има отношение към деформациите в общественото държание на българските медии. Именно медийните огледала уголемяват и придават спомагателна тежест на речитативите на този кандидат за всички постове.
Някои от публицистите не знаят, други не помнят, трети знаят, само че мълчат.
Онова, което става в Движение за права и свободи, си остава в Движение за права и свободи. Предстоят избори. Зависи ли изборът на нейния ръководител от членовете на тази партия?
Ето по какъв начин стигнахме до един неправилен въпрос. Десетилетия наред от това, дали някой се осмелява да стартира диалог на тази тематика, зависи дали фамилията му ще има дърва за зимата… Номинацията на Пеевски за ръководител на Движение за права и свободи е характерен образец за феодализация на вота. И за мълчанието на агнетата.
Вместо постскриптум
Преди 10 години десетки поданици на Кърджали се бяха осмелили да стачкуват против държавното управление на Орешарски и тогавашното предопределение на Делян Пеевски, тъй като Пеевски – както бяха декларирали те – е рисков за националната сигурност и самият той би трябвало да бъде разследван. Тогава митингът беше безмълвен. Хората се бяха събрали безшумно и добродушно пред паметника на Васил Левски в града.
Днес краят остава за вас.
Коментарът на Еми Барух е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ