България пое рекорден външен дълг за 8, 5 млрд. лева
Сподели
Служебното държавно управление е емитирало сполучливо рекорден по мярка дълг на интернационалните финансови пазари в сряза – за общо 8.5 милиарда лева Това е в границите на одобрения таван на дълга в закона за бюджета за тази година – 11.7 милиарда лева, заяви Министерството на финансите.
Като се прибавят и излъчванията ДКЦ на вътрешния пазар досега – за общо 1.7 милиарда лева, поетият досега дълг тази година е общо 10.2 милиарда лева, което е под тавана. До края на годината финансовото министерство не възнамерява друго излизане на външните финансови пазари, обявиха още от МФ. Тъй като част от поетия нов дълг се употребява за погасяване на остарял, новата задлъжнялост, която държавното управление може да поеме за цялата 2024 година, е лимитирана в закона до 6.6 милиарда лева (колкото е разликата сред размера на дълга в края на 2023 година и тавана, записан за края на 2024 година, б. р.).
Размерът на пласирания в сряда дълг е рекорден поради възходящите дефицити и потребности на бюджета. Интересът към излъчванията е бил голям. По информация на в. „ Капитал “ направените поръчки са били за 17 милиарда евро, което е близо 4 пъти презаписване.
Важно е също, че за първи път от 22 години, т.е. от времето на финансовия министър Милен Велчев и кабинета „ Сакскобрургготски “ насам, България тегли заем, деноминиран в щатски долари. Това е за диверсификация на вложителите, тъй като съгласно дълговата тактика на МФ България ще се нуждае от заемно финансиране за 36.4 милиарда лева в идващите три години. Освен това доста други страни от Централна и Източна Европа се възползват от преимуществата на „ извънредно ликвидния и бездънен пазар на облигации в щатски долари “, акцентират от МФ.
Облигациите за 8.5 милиарда лева са пласирани в сряда в три транша, деноминирани в евро и щатски долари.
Първият транш е бил от деноминирани в евро облигации със срочност 8 година, в размер от 1.75 милиарда евро и лихвен ваучър 3.625%.
Вторият транш е бил от деноминирани в евро облигации със срочност 20 година, размер от 1.25 милиарда евро и лихвен ваучър 4.25%.
Третият транш се е състоял от деноминирани в щатски долари облигации със срочност 12.5 година, размер от 1.5 милиарда щатски $ и лихвен ваучър 5%.
„ Нивата на презаписване на излъчванията и мощният интерес на вложителите разрешиха доста понижаване на цената на финансиране при 8-годишните облигации до рекордно ниското равнище от 135 базисни точки по отношение на осреднения лихвен суап, а при 20-годишните – 190 базисни точки “, разясниха от МФ.
Дебютната емисия облигации в щатски долари също е провокирала засилен инвеститорски интерес, като в процеса на пласмент на книжата спредът по отношение на референтните американски облигации е понижен до 135 б.т.
Тройният транш облигации е част от Средносрочната световна стратегия за издаване на дълг на интернационалните финансови пазари.
„ България съумя да пласира при извънредно преференциални условия облигационен заем в долари и евро на интернационалните финансови пазари. Резултатът от пласмента демонстрира, че вярно сме възнамерявали размерите и срочностите, които да предложим на вложителите, времето, в което да се организира трансакцията и валутите, в които да емитираме облигациите. По този метод страната ни реализира заложените в емисионната си политика цели и диверсифицира инвеститорската си база в изискванията на волатилна пазарна среда в интернационален проект. Резултатът от емисията също по този начин демонстрира, че доверието на външните пазари в предсказуемата финансова и икономическа политика на България е непокътнато, без значение от динамичната вътрешна политическа среда “, разяснява вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова.
„ Не се знае какви са аргументите Министерство на финансите да се обърне към външните пазари, само че би трябвало да е в синхрон с макроикономическата политика на страната и с Българска народна банка. Когато продавате нещо и има три пъти повече търсене от предлагането, нещо не е наред – и то не е при тези, които желаят да купят на ниска цена, а при тези, които продават “. Това мнение изрече в предаването „ В развиване “ на Bloomberg TV Bulgaria доктор Боян Иванчев, финансист и учител в УНСС.
„ Големият интерес към новата емисия външен дълг на България тази седмица не е мотив за хвалене самичък по себе си, защото не е довел до реализиране на някакви доста преференциални за страната условия “, разяснява той пласирания от България рекорден външен дълг от към 4,35 милиарда евро в сряда, като общите поръчки са били за над 17 милиарда евро, при съвсем четири пъти презаписване. Страната предложи договорката в три транша – дълготрайни 12-годишни доларови скъпи бумаги, както и еврооблигации с падеж след осем и 20 години.
Консултанти по договорката са били BNP Paribas SA, Citigroup Inc., ING Groep NV и UniCredit SpA, които показаха, че има огромно търсене от вложителите.
„ Първото, което прави усещане – и трите излъчвания са презаписани три пъти. Ако нещо не е толкоз атрактивно, няма да има толкоз огромно търсене. От Министерство на финансите настояват, че заради това огромно търсене цената е била задоволително добра, само че по отношение на какво – по отношение на емисията на вътрешен дълг или надбавката от базисни точки? По двете излъчвания – 8-годишната в евро и 12-годишната в долари, тя е 135 базисни точки, а за 20-годишната е 190 базисни точки. Ако в този момент спредът на България с 10-годишните бондове на Германия е 170 точки, от април до юли беше сред 120 и 140. Защо това не е направено по-рано, когато спредът беше по-изгоден “, риторично попита доктор Иванчев.
Той изясни, че доходността по външните облигации не е по-ниска по отношение на вътрешния дълг и подсети, че когато страната емитира дълг на вътрешния пазар не се постанова да заплащат комисиони от евентуално стотици хиляди долари на медиатори.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Служебното държавно управление е емитирало сполучливо рекорден по мярка дълг на интернационалните финансови пазари в сряза – за общо 8.5 милиарда лева Това е в границите на одобрения таван на дълга в закона за бюджета за тази година – 11.7 милиарда лева, заяви Министерството на финансите.
Като се прибавят и излъчванията ДКЦ на вътрешния пазар досега – за общо 1.7 милиарда лева, поетият досега дълг тази година е общо 10.2 милиарда лева, което е под тавана. До края на годината финансовото министерство не възнамерява друго излизане на външните финансови пазари, обявиха още от МФ. Тъй като част от поетия нов дълг се употребява за погасяване на остарял, новата задлъжнялост, която държавното управление може да поеме за цялата 2024 година, е лимитирана в закона до 6.6 милиарда лева (колкото е разликата сред размера на дълга в края на 2023 година и тавана, записан за края на 2024 година, б. р.).
Размерът на пласирания в сряда дълг е рекорден поради възходящите дефицити и потребности на бюджета. Интересът към излъчванията е бил голям. По информация на в. „ Капитал “ направените поръчки са били за 17 милиарда евро, което е близо 4 пъти презаписване.
Важно е също, че за първи път от 22 години, т.е. от времето на финансовия министър Милен Велчев и кабинета „ Сакскобрургготски “ насам, България тегли заем, деноминиран в щатски долари. Това е за диверсификация на вложителите, тъй като съгласно дълговата тактика на МФ България ще се нуждае от заемно финансиране за 36.4 милиарда лева в идващите три години. Освен това доста други страни от Централна и Източна Европа се възползват от преимуществата на „ извънредно ликвидния и бездънен пазар на облигации в щатски долари “, акцентират от МФ.
Облигациите за 8.5 милиарда лева са пласирани в сряда в три транша, деноминирани в евро и щатски долари.
Първият транш е бил от деноминирани в евро облигации със срочност 8 година, в размер от 1.75 милиарда евро и лихвен ваучър 3.625%.
Вторият транш е бил от деноминирани в евро облигации със срочност 20 година, размер от 1.25 милиарда евро и лихвен ваучър 4.25%.
Третият транш се е състоял от деноминирани в щатски долари облигации със срочност 12.5 година, размер от 1.5 милиарда щатски $ и лихвен ваучър 5%.
„ Нивата на презаписване на излъчванията и мощният интерес на вложителите разрешиха доста понижаване на цената на финансиране при 8-годишните облигации до рекордно ниското равнище от 135 базисни точки по отношение на осреднения лихвен суап, а при 20-годишните – 190 базисни точки “, разясниха от МФ.
Дебютната емисия облигации в щатски долари също е провокирала засилен инвеститорски интерес, като в процеса на пласмент на книжата спредът по отношение на референтните американски облигации е понижен до 135 б.т.
Тройният транш облигации е част от Средносрочната световна стратегия за издаване на дълг на интернационалните финансови пазари.
„ България съумя да пласира при извънредно преференциални условия облигационен заем в долари и евро на интернационалните финансови пазари. Резултатът от пласмента демонстрира, че вярно сме възнамерявали размерите и срочностите, които да предложим на вложителите, времето, в което да се организира трансакцията и валутите, в които да емитираме облигациите. По този метод страната ни реализира заложените в емисионната си политика цели и диверсифицира инвеститорската си база в изискванията на волатилна пазарна среда в интернационален проект. Резултатът от емисията също по този начин демонстрира, че доверието на външните пазари в предсказуемата финансова и икономическа политика на България е непокътнато, без значение от динамичната вътрешна политическа среда “, разяснява вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова.
„ Не се знае какви са аргументите Министерство на финансите да се обърне към външните пазари, само че би трябвало да е в синхрон с макроикономическата политика на страната и с Българска народна банка. Когато продавате нещо и има три пъти повече търсене от предлагането, нещо не е наред – и то не е при тези, които желаят да купят на ниска цена, а при тези, които продават “. Това мнение изрече в предаването „ В развиване “ на Bloomberg TV Bulgaria доктор Боян Иванчев, финансист и учител в УНСС.
„ Големият интерес към новата емисия външен дълг на България тази седмица не е мотив за хвалене самичък по себе си, защото не е довел до реализиране на някакви доста преференциални за страната условия “, разяснява той пласирания от България рекорден външен дълг от към 4,35 милиарда евро в сряда, като общите поръчки са били за над 17 милиарда евро, при съвсем четири пъти презаписване. Страната предложи договорката в три транша – дълготрайни 12-годишни доларови скъпи бумаги, както и еврооблигации с падеж след осем и 20 години.
Консултанти по договорката са били BNP Paribas SA, Citigroup Inc., ING Groep NV и UniCredit SpA, които показаха, че има огромно търсене от вложителите.
„ Първото, което прави усещане – и трите излъчвания са презаписани три пъти. Ако нещо не е толкоз атрактивно, няма да има толкоз огромно търсене. От Министерство на финансите настояват, че заради това огромно търсене цената е била задоволително добра, само че по отношение на какво – по отношение на емисията на вътрешен дълг или надбавката от базисни точки? По двете излъчвания – 8-годишната в евро и 12-годишната в долари, тя е 135 базисни точки, а за 20-годишната е 190 базисни точки. Ако в този момент спредът на България с 10-годишните бондове на Германия е 170 точки, от април до юли беше сред 120 и 140. Защо това не е направено по-рано, когато спредът беше по-изгоден “, риторично попита доктор Иванчев.
Той изясни, че доходността по външните облигации не е по-ниска по отношение на вътрешния дълг и подсети, че когато страната емитира дълг на вътрешния пазар не се постанова да заплащат комисиони от евентуално стотици хиляди долари на медиатори.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ