Сивият жерав отново гнезди у нас след 66-годишно отсъствие
Сподели
Сивият жерав още веднъж гнезди у нас след 66-годишно неявяване.
Дом още веднъж му е Драгоманското тресавище, което обаче към момента няма статут на воден обект.
Това излиза наяве след серия от наблюдения от екип на Сдружение за дива природа Балкани и Световен фонд за природата (WWF), оповестиха от Сдружение Балкани.
Екипът от орнитолози на Сдружение Балкани, под управлението на доцент доктор Петър Шурулинков, наблюдава завръщането на жерава от 2010 година насам.
Присъствие на възрастни птици през гнездовия интервал в региона на Драгоманското тресавище е установявано неколкократно за последните пет години, което разреши да се допусна гнездене на типа, показват специалистите.
През лятото на 2022 година е записана фамилна група от две възрастни и две млади птици, които тази пролет се завръщат.
През май младите птици изчезват, а възрастните се виждат все по-трудно, което е обикновено, когато двойката пази гнездото, яйцата и дребните.
На 11 юни тази година специалистите документират първото новоизлюпено малко на сиви жерави в България от 1957 година насам.
„ Опазването на типа е извънредно огромно предизвикателство, защото птиците са доста чувствителни към човешко наличие и действия.
Гнездото се строи на земята от трева, измежду масиви тръстика и по-рядко папур, а дребните са гнездобегълци, т.е. напущат гнездото незабавно след излюпването.
Това прави яйцата и дребните уязвими от наземни хищници, пожари и други “, разяснява доктор Гиргина Даскалова, част от изследователския екип.
„ Обръщаме се към необятната общност с молба за схващане и поддръжка, с цел да съхраним Драгоманското тресавище, неговото биоразнообразие и емблематична птица като жерава “, добавя тя, представена от Българска национална телевизия.
Причината типът да изчезне от фауната на страната е унищожаването на влажните зони, които обезпечават подобаващи условия за изхранване и развъждане на потомство.
За финален път 20 размножаващи се двойки са следени в Баташкото тресавище, преди то да бъде залято при построяването на язовир Батак. От Драгоманското тресавище сивите жерави изчезват в интервала 1900-1907 година
През предишния век блатото е съвсем пресушено за аграрни цели след построяването на отводнителни канали и помпена станция.
През януари 2020 година огромен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското тресавище е изправено пред закани като замърсяване, засушавания и загуба на местообитания.
Засегнати са редица скотски и растителни типове, измежду които алдровандата, огромният воден бик, огромната бяла чапла, белооката потапница, европейската видра и други, показват от WWF.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Сивият жерав още веднъж гнезди у нас след 66-годишно неявяване.
Дом още веднъж му е Драгоманското тресавище, което обаче към момента няма статут на воден обект.
Това излиза наяве след серия от наблюдения от екип на Сдружение за дива природа Балкани и Световен фонд за природата (WWF), оповестиха от Сдружение Балкани.
Екипът от орнитолози на Сдружение Балкани, под управлението на доцент доктор Петър Шурулинков, наблюдава завръщането на жерава от 2010 година насам.
Присъствие на възрастни птици през гнездовия интервал в региона на Драгоманското тресавище е установявано неколкократно за последните пет години, което разреши да се допусна гнездене на типа, показват специалистите.
През лятото на 2022 година е записана фамилна група от две възрастни и две млади птици, които тази пролет се завръщат.
През май младите птици изчезват, а възрастните се виждат все по-трудно, което е обикновено, когато двойката пази гнездото, яйцата и дребните.
На 11 юни тази година специалистите документират първото новоизлюпено малко на сиви жерави в България от 1957 година насам.
„ Опазването на типа е извънредно огромно предизвикателство, защото птиците са доста чувствителни към човешко наличие и действия.
Гнездото се строи на земята от трева, измежду масиви тръстика и по-рядко папур, а дребните са гнездобегълци, т.е. напущат гнездото незабавно след излюпването.
Това прави яйцата и дребните уязвими от наземни хищници, пожари и други “, разяснява доктор Гиргина Даскалова, част от изследователския екип.
„ Обръщаме се към необятната общност с молба за схващане и поддръжка, с цел да съхраним Драгоманското тресавище, неговото биоразнообразие и емблематична птица като жерава “, добавя тя, представена от Българска национална телевизия.
Причината типът да изчезне от фауната на страната е унищожаването на влажните зони, които обезпечават подобаващи условия за изхранване и развъждане на потомство.
За финален път 20 размножаващи се двойки са следени в Баташкото тресавище, преди то да бъде залято при построяването на язовир Батак. От Драгоманското тресавище сивите жерави изчезват в интервала 1900-1907 година
През предишния век блатото е съвсем пресушено за аграрни цели след построяването на отводнителни канали и помпена станция.
През януари 2020 година огромен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското тресавище е изправено пред закани като замърсяване, засушавания и загуба на местообитания.
Засегнати са редица скотски и растителни типове, измежду които алдровандата, огромният воден бик, огромната бяла чапла, белооката потапница, европейската видра и други, показват от WWF.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ