Сергей Иванов за ДЕБАТИ: Протестите на студентите в Сърбия имат потенциал да окажат регионален ефект
Сподели
Сергей Иванов е роден през 1975 година в Димитровград (Цариброд). Учредител е на природонаучно сдружение „ Натура Балканика ”, както и на сдружението за развиване на биологично произвеждане „ Биобалкан ”. От 2002 година интензивно взе участие в осъществяване на доста планове в областта на развиване на селските региони и изключително в региона на опазването на локалните породи домашни животни. Като студент е помощник на „ Независне новине “ от Баня Лука. Автор е на няколко научни публикации за запазване на генетични запаси и документални филми за локалните породи домашни животни. Със супругата си и двете деца отглежда магарета и овце във плантация край Цариброд. От 2018 година работи като журналист-сътрудник на портал ФАР.
– Г-н Иванов, съботният митинг в Белград демонстрира ли, че недоволството против ръководещите в Сърбия се разраства?
– Това неодобрение в жителите на Сърбия против ръководещата партия и президента Александър Вучич, като знак на това ръководство, съгласно мен се разраства последователно. Трябва да имаме поради, че през последните 13 години Вучич и неговите сътрудници употребяват разнообразни способи за операция, изключително в медиите. Вече 13 години те имат безспорен надзор върху националните медии и по този метод имат по-голямо въздействие над по-възрастните хора.
Сега към този момент може да се види, че и при възрастните хора мнението последователно се трансформира. Много фамилии имат дали наследник, дали внук, които са ангажирани с митингите. Все повече хора биват наранени от това, което става – студентският протест.
– Виждате ли опция тези митинги да се разраснат и да обзет повече обитаеми места?
– В Сърбия сега има митинги в стотици обитаеми места и селища. Не става въпрос единствено за огромни градове. Протести има даже в някои села, изключително в Северна и Централна Сърбия. Седалището на нашия новинарски портал „ Фар “ е в Цариброд – цялата община е 8 хиляди поданици, градчето е сред 5 и 6 хиляди души – тук от 25 януари всеки уикенд се провеждат митинги, което допреди няколко месеца беше невероятно и немислимо, тъй като страхът у хората е огромен.
Това, което може да се каже като една обобщаваща характерност на ръководещата партия на Сърбия, е че тя ръководи с всяване на боязън и дезинформация. От момента, в който започнаха митингите – от 5 ноември 2024 година, след нещастието в Нови Сад, митингите стават все по-големи.
Имаше очакване за това, че на 15 март, изключително у популацията, което желае промени, че това ще бъде денят, след който Сърбия към този момент няма да бъде същата, ден, след който Вучич няма към този момент да ръководи страната. От самото начало студентите се пробват по един кротичък да завоюват тази борба – те не желае принуждение и това непрекъснато го заявяват.
Но в друга част от популацията недоволството и нетърпението са огромни и тези хора чакат смяна. Имаше боязън, че ще има отчаяние у хората, само че то не се случи.
Видяхме, че няколко стотици хиляди поданици на Сърбия се събраха в столицата, видяхме, че Вучич какво решение взе – да употребява евентуално и звуково оръжие против стачкуващите. Според мен протестът ще се разраства.
– Властите отхвърлят да са употребявали такова оръжие, само че имаше информация, за това, че през 2022 година е изработен опит за промени в Закона за вътрешните работи, които да разрешават потреблението на такова оръжие…
– Така е, само че този закон не беше признат. Така че съгласно сръбските закони потреблението на такова оръдие не е позволено. Явно обаче нещо се е случило, нещо е било употребявано – стотици хора са усетили някакво влияние.
Прокуратурата е под безспорното въздействие на президента. Той излиза пред медиите и споделя, че прокуратурата ще се запознае с този случай и ще стартира развой против тези, които популяризират подправени информации.
Ролята на прокуратурата е да ревизира дали нещо е станало и едвам по-късно, в случай че нищо не се е случило и това, което видяхме на митинга е вследствие на някаква хистерия, тогава би трябвало да стартира развой против тези, които популяризират подправени вести.
Очевидно от фрагментите, които бяха публикувани, излиза наяве, че десетки хиляди хора не могат да се наговорят и в един момент да се разбягат без причина…
Звукът, който огромна част от хората са чули, е като от тон на аероплан, който минава над главите им. Други го дефинират като тон на доста коли, които идват против тях. Това е изложение на по-голяма част от хората.
Там имаше хора с деца, имаше възрастни хора. При тази блъсканица е можело да стане нещо непредвидено. Протестите са безусловно мирни. Когато имаше митинги с няколко десетки хиляди в Ниш, Крагуевац, Нови Сад – нямаше произшествия. Студентите демонстрираха, че са против насилието.
Две седмици преди митинга, Вучич и медиите, които са под надзор на ръководещата партия, непрекъснато споделяха, че ще има принуждение. Дори имаше проведени групи на хулигани, които обикаляха към палатите на президента.
Имаше готови хора, на които ролята беше да предизвикат спор с протестиращите. Когато студентите видяха тези групи от хулигани, те взеха решение основният митинг да не бъде пред Народното събрание.
– Казахте, че се следи смяна в настроението и измежду по-възрастните. Има ли сериозна поддръжка и благосклонности измежду сърбите към Русия?
– Вие знаете, че през 1999 година тогавашна Съюзна република Югославия имаше спор с НАТО. Голяма част от хората е недоволно от тогавашната роля на Запада.
Оттогава стартира едно русофилство в Сърбия, което и през днешния ден е мощно. Голяма част от хората имат огромно почитание към политиката на Путин, за жалост, тъй като пропагандата на избрани медии е доста мощна. Има избрани медии, които са под контрола на ръководещата партия – малкия екран „ Happy “, „ Пинк “, Първа сръбска телевизия, B92 – това са малките екрани, които имат национално покритие и през тях непрекъснато има излъчвания, където гостуват военни специалисти, политици, анализатори и се приказва единствено за триумфите на Русия и за битката на Русия против международната несправедливост.
Трябва да се каже, че на митингите доста рядко можете да видите знаме, което не е сръбско. Аз не съм виждал съветски флагове, само че няма и американски, няма и флагове на Европейския съюз. В Сърбия даже и при младежите съществува едно огромно отчаяние поради отношението на Брюксел към политиката на Александър Вучич.
Вучич има поддръжка от Брюксел, това се видя, когато предходната година преди изборите тук бяха и Макрон, и Шолц, и Урсула фон дер Лайен. Тогава разбрахме, че Германия чака Сърбия да стартира употреба на находищата на литий и че немската автомобилна промишленост разчита на тези първични материали. Тогава разбрахме, че с Франция е подписан контракт за покупка на изтребители „ Мираж “ за 12 милиарда евро.
Президентът на всеки дава обещание част от нашите запаси. На Китай са дадени мини в Източна Сърбия, Русия е получила нашите запаси от петрол.
– Виждате ли изходът от тези митинги да бъде оставката на президента Вучич? Имат ли митингите такава последна цел?
– Крайната цел на митингите не е Вучич да си подаде оставката. Той може да се махне от президентския пост, само че той може да завоюва вота при едни парламентарни избори и по-късно да стане министър-председател. Каква е задачата на Вучич и на ръководещата партия? Целта им е колкото може да удължат времето, в което ръководят страната.
Сърбия ще е хазаин на огромно ревю през 2027 година. Проектът е 17 милиарда евро – повече, в сравнение с струваше подготовката на Олимпиадата в Париж. Чрез такива инфраструктурни планове доста компании, които са свързани с ръководещата партия и със фамилията на Вучич, взимат съществени пари от бюджета на Сърбия.
Тук един километър автомагистрала коства 12 млн. евро, в Хърватия и Босна и Херцеговина е 7 млн. евро. Те схващат, че с такива капитални планове могат да получават доста пари.
От друга страна страната усилва своя външен дълг. Откакто са почнали митингите, дългът на Сърбия е повишен към този момент с 1 милиарда евро.
Президентът желае да остане да ръководи най-малко до 2027 година. Какво ще се случи до тогава, не мога да кажа. Не е изключен сюжетът от 5 октомври, когато беше заменен Слободан Милошевич. Недоволството при хората е доста огромно, което не изключва и подобен сюжет – никой не обича насилието, само че за жалост Вучич е подготвен на всичко.
Той знае, че в случай че не ръководи страната, в случай че се стигне до смяна на ръководството, той ще би трябвало да дава отговор пред закона.
– Това, на което сме очевидци в Македония – случай, при който починаха доста младежи, значително реакцията на тази покруса наподобява на протичащото се в Сърбия… В Скопие и други градове към този момент се организираха митинги против корупцията, която убива. Може ли да се каже, че събитията в Сърбия значително ще се повторят и в РСМ?
– Няма огромна разлика в положението на обществото в Сърбия, Македония, а даже и в България. Корупцията е част от тази наша беднотия и нашият живот тук на Балканите.
Това е сериозен проблем. Това, което стана в Нови Сад, можеше да аргументи доста повече жертви, в случай че случаят се беше случил, когато има повече хора.
Интересно е по какъв начин са проведени студентите и това в действителност е нещо ново и нещо, което има капацитет да има районен резултат. Те не се интересуват от това кой ги ръководи. Те се интересуват от спазването на законите, действие на институциите. Те чакат прокуратурата да работи, това, което е работата ѝ. Те чакат да работи съдът, да работи полицията – всеки да работи, това, което би трябвало.
За страдание, в Сърбия през последните години всички институции са под контрола на един човек и една дребна група хора.
Иска се смяна на системата, само че почтено казано, смяна на системата без смяна на ръководството не може да стане. Ако желаят смяна на системата, просто би трябвало да има смяна на ръководството.
Протестиращите не са анархисти. Сред тях има и ляво насочени, има дясно насочени, има глобалисти и антиглобалисти, има хора, които желаят влизане на страната в Европейски Съюз, има хора, които харесват Русия, само че всички те имат едно общо искане – те се съгласиха защо могат да работят дружно. Техният приоритет в този момент е смяна на системата и Сърбия да стане страна, в която законите ще важат за всички.
Това е нещо, което е непредвиден феномен. Ние забравихме какво е директната народна власт. Интересното е посланието на студентите – те канят жителите от всяко населено място, всяко обитаемо място, да се провеждат сборове, където жителите да се събират и да взимат решения. Това е нещо обикновено, само че ние го забравихме. Голяма част от обществото не беше заинтригувано да върви на избори, да взе участие в политиката и стана това, което стана.
На митингите имаше подобен девиз: Не е поради него, а поради нас. Това значи – не е отговорен Вучич, ние сме отговорни, тъй като ние, с нашата пасивна роля, през последните няколко години сме му разрешили да направи една такава система, каквато е в този момент.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Сергей Иванов е роден през 1975 година в Димитровград (Цариброд). Учредител е на природонаучно сдружение „ Натура Балканика ”, както и на сдружението за развиване на биологично произвеждане „ Биобалкан ”. От 2002 година интензивно взе участие в осъществяване на доста планове в областта на развиване на селските региони и изключително в региона на опазването на локалните породи домашни животни. Като студент е помощник на „ Независне новине “ от Баня Лука. Автор е на няколко научни публикации за запазване на генетични запаси и документални филми за локалните породи домашни животни. Със супругата си и двете деца отглежда магарета и овце във плантация край Цариброд. От 2018 година работи като журналист-сътрудник на портал ФАР.
– Г-н Иванов, съботният митинг в Белград демонстрира ли, че недоволството против ръководещите в Сърбия се разраства?
– Това неодобрение в жителите на Сърбия против ръководещата партия и президента Александър Вучич, като знак на това ръководство, съгласно мен се разраства последователно. Трябва да имаме поради, че през последните 13 години Вучич и неговите сътрудници употребяват разнообразни способи за операция, изключително в медиите. Вече 13 години те имат безспорен надзор върху националните медии и по този метод имат по-голямо въздействие над по-възрастните хора.
Сега към този момент може да се види, че и при възрастните хора мнението последователно се трансформира. Много фамилии имат дали наследник, дали внук, които са ангажирани с митингите. Все повече хора биват наранени от това, което става – студентският протест.
– Виждате ли опция тези митинги да се разраснат и да обзет повече обитаеми места?
– В Сърбия сега има митинги в стотици обитаеми места и селища. Не става въпрос единствено за огромни градове. Протести има даже в някои села, изключително в Северна и Централна Сърбия. Седалището на нашия новинарски портал „ Фар “ е в Цариброд – цялата община е 8 хиляди поданици, градчето е сред 5 и 6 хиляди души – тук от 25 януари всеки уикенд се провеждат митинги, което допреди няколко месеца беше невероятно и немислимо, тъй като страхът у хората е огромен.
Това, което може да се каже като една обобщаваща характерност на ръководещата партия на Сърбия, е че тя ръководи с всяване на боязън и дезинформация. От момента, в който започнаха митингите – от 5 ноември 2024 година, след нещастието в Нови Сад, митингите стават все по-големи.
Имаше очакване за това, че на 15 март, изключително у популацията, което желае промени, че това ще бъде денят, след който Сърбия към този момент няма да бъде същата, ден, след който Вучич няма към този момент да ръководи страната. От самото начало студентите се пробват по един кротичък да завоюват тази борба – те не желае принуждение и това непрекъснато го заявяват.
Но в друга част от популацията недоволството и нетърпението са огромни и тези хора чакат смяна. Имаше боязън, че ще има отчаяние у хората, само че то не се случи.
Видяхме, че няколко стотици хиляди поданици на Сърбия се събраха в столицата, видяхме, че Вучич какво решение взе – да употребява евентуално и звуково оръжие против стачкуващите. Според мен протестът ще се разраства.
– Властите отхвърлят да са употребявали такова оръжие, само че имаше информация, за това, че през 2022 година е изработен опит за промени в Закона за вътрешните работи, които да разрешават потреблението на такова оръжие…
– Така е, само че този закон не беше признат. Така че съгласно сръбските закони потреблението на такова оръдие не е позволено. Явно обаче нещо се е случило, нещо е било употребявано – стотици хора са усетили някакво влияние.
Прокуратурата е под безспорното въздействие на президента. Той излиза пред медиите и споделя, че прокуратурата ще се запознае с този случай и ще стартира развой против тези, които популяризират подправени информации.
Ролята на прокуратурата е да ревизира дали нещо е станало и едвам по-късно, в случай че нищо не се е случило и това, което видяхме на митинга е вследствие на някаква хистерия, тогава би трябвало да стартира развой против тези, които популяризират подправени вести.
Очевидно от фрагментите, които бяха публикувани, излиза наяве, че десетки хиляди хора не могат да се наговорят и в един момент да се разбягат без причина…
Звукът, който огромна част от хората са чули, е като от тон на аероплан, който минава над главите им. Други го дефинират като тон на доста коли, които идват против тях. Това е изложение на по-голяма част от хората.
Там имаше хора с деца, имаше възрастни хора. При тази блъсканица е можело да стане нещо непредвидено. Протестите са безусловно мирни. Когато имаше митинги с няколко десетки хиляди в Ниш, Крагуевац, Нови Сад – нямаше произшествия. Студентите демонстрираха, че са против насилието.
Две седмици преди митинга, Вучич и медиите, които са под надзор на ръководещата партия, непрекъснато споделяха, че ще има принуждение. Дори имаше проведени групи на хулигани, които обикаляха към палатите на президента.
Имаше готови хора, на които ролята беше да предизвикат спор с протестиращите. Когато студентите видяха тези групи от хулигани, те взеха решение основният митинг да не бъде пред Народното събрание.
– Казахте, че се следи смяна в настроението и измежду по-възрастните. Има ли сериозна поддръжка и благосклонности измежду сърбите към Русия?
– Вие знаете, че през 1999 година тогавашна Съюзна република Югославия имаше спор с НАТО. Голяма част от хората е недоволно от тогавашната роля на Запада.
Оттогава стартира едно русофилство в Сърбия, което и през днешния ден е мощно. Голяма част от хората имат огромно почитание към политиката на Путин, за жалост, тъй като пропагандата на избрани медии е доста мощна. Има избрани медии, които са под контрола на ръководещата партия – малкия екран „ Happy “, „ Пинк “, Първа сръбска телевизия, B92 – това са малките екрани, които имат национално покритие и през тях непрекъснато има излъчвания, където гостуват военни специалисти, политици, анализатори и се приказва единствено за триумфите на Русия и за битката на Русия против международната несправедливост.
Трябва да се каже, че на митингите доста рядко можете да видите знаме, което не е сръбско. Аз не съм виждал съветски флагове, само че няма и американски, няма и флагове на Европейския съюз. В Сърбия даже и при младежите съществува едно огромно отчаяние поради отношението на Брюксел към политиката на Александър Вучич.
Вучич има поддръжка от Брюксел, това се видя, когато предходната година преди изборите тук бяха и Макрон, и Шолц, и Урсула фон дер Лайен. Тогава разбрахме, че Германия чака Сърбия да стартира употреба на находищата на литий и че немската автомобилна промишленост разчита на тези първични материали. Тогава разбрахме, че с Франция е подписан контракт за покупка на изтребители „ Мираж “ за 12 милиарда евро.
Президентът на всеки дава обещание част от нашите запаси. На Китай са дадени мини в Източна Сърбия, Русия е получила нашите запаси от петрол.
– Виждате ли изходът от тези митинги да бъде оставката на президента Вучич? Имат ли митингите такава последна цел?
– Крайната цел на митингите не е Вучич да си подаде оставката. Той може да се махне от президентския пост, само че той може да завоюва вота при едни парламентарни избори и по-късно да стане министър-председател. Каква е задачата на Вучич и на ръководещата партия? Целта им е колкото може да удължат времето, в което ръководят страната.
Сърбия ще е хазаин на огромно ревю през 2027 година. Проектът е 17 милиарда евро – повече, в сравнение с струваше подготовката на Олимпиадата в Париж. Чрез такива инфраструктурни планове доста компании, които са свързани с ръководещата партия и със фамилията на Вучич, взимат съществени пари от бюджета на Сърбия.
Тук един километър автомагистрала коства 12 млн. евро, в Хърватия и Босна и Херцеговина е 7 млн. евро. Те схващат, че с такива капитални планове могат да получават доста пари.
От друга страна страната усилва своя външен дълг. Откакто са почнали митингите, дългът на Сърбия е повишен към този момент с 1 милиарда евро.
Президентът желае да остане да ръководи най-малко до 2027 година. Какво ще се случи до тогава, не мога да кажа. Не е изключен сюжетът от 5 октомври, когато беше заменен Слободан Милошевич. Недоволството при хората е доста огромно, което не изключва и подобен сюжет – никой не обича насилието, само че за жалост Вучич е подготвен на всичко.
Той знае, че в случай че не ръководи страната, в случай че се стигне до смяна на ръководството, той ще би трябвало да дава отговор пред закона.
– Това, на което сме очевидци в Македония – случай, при който починаха доста младежи, значително реакцията на тази покруса наподобява на протичащото се в Сърбия… В Скопие и други градове към този момент се организираха митинги против корупцията, която убива. Може ли да се каже, че събитията в Сърбия значително ще се повторят и в РСМ?
– Няма огромна разлика в положението на обществото в Сърбия, Македония, а даже и в България. Корупцията е част от тази наша беднотия и нашият живот тук на Балканите.
Това е сериозен проблем. Това, което стана в Нови Сад, можеше да аргументи доста повече жертви, в случай че случаят се беше случил, когато има повече хора.
Интересно е по какъв начин са проведени студентите и това в действителност е нещо ново и нещо, което има капацитет да има районен резултат. Те не се интересуват от това кой ги ръководи. Те се интересуват от спазването на законите, действие на институциите. Те чакат прокуратурата да работи, това, което е работата ѝ. Те чакат да работи съдът, да работи полицията – всеки да работи, това, което би трябвало.
За страдание, в Сърбия през последните години всички институции са под контрола на един човек и една дребна група хора.
Иска се смяна на системата, само че почтено казано, смяна на системата без смяна на ръководството не може да стане. Ако желаят смяна на системата, просто би трябвало да има смяна на ръководството.
Протестиращите не са анархисти. Сред тях има и ляво насочени, има дясно насочени, има глобалисти и антиглобалисти, има хора, които желаят влизане на страната в Европейски Съюз, има хора, които харесват Русия, само че всички те имат едно общо искане – те се съгласиха защо могат да работят дружно. Техният приоритет в този момент е смяна на системата и Сърбия да стане страна, в която законите ще важат за всички.
Това е нещо, което е непредвиден феномен. Ние забравихме какво е директната народна власт. Интересното е посланието на студентите – те канят жителите от всяко населено място, всяко обитаемо място, да се провеждат сборове, където жителите да се събират и да взимат решения. Това е нещо обикновено, само че ние го забравихме. Голяма част от обществото не беше заинтригувано да върви на избори, да взе участие в политиката и стана това, което стана.
На митингите имаше подобен девиз: Не е поради него, а поради нас. Това значи – не е отговорен Вучич, ние сме отговорни, тъй като ние, с нашата пасивна роля, през последните няколко години сме му разрешили да направи една такава система, каквато е в този момент.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ