„Да завещаем на децата си свят, в който човешките права, демокрацията и зачитането на всички хора са норма“
Сподели
Реч на Леополдо Лопес, някогашен кмет на Каракас (Венецуела) и един от водачите на венецуелската съпротива в заточение, по време на събитието TEDNext 2024, което се организира в Атланта, щата Джорджия, в края на октомври тази година.
Днес желая да поговоря за нещо, което е в центъра на живота ми през последните няколко години – свободата и демокрацията.
През 2000 година бях определен за кмет на Каракас, столицата на Венецуела. През 2004 година бях избран отново. И през 2008 година, когато бях претендент за по-висок пост, ми беше неразрешено да вземам участие в конкуренцията. Защото щяхме да спечелим. Впоследствие поставихме началото на придвижване за ненасилствена гражданска опозиция и си сътрудничихме с хора от цяла Венецуела, с цел да изградим мрежа, която би могла да се опълчи на диктатурата на Николас Мадуро.
Мадуро беше определен за президент през 2013 година Той открадна изборите. И през януари 2014 година ние призовахме хората да излязат на митинг. Десетки хиляди хора излязоха по улиците. И поради това аз се оказах в пандиза. Прекарах идващите седем години като пандизчия, [като повече от три години бях] в единична килия във боен затвор.
Историята на Венецуела, моята татковина, сходно на доста други латиноамерикански страни, е история на военно ръководство, заточение, мятане в пандиза и политика.
Бях чел много за затворническия живот; четох за нормалните обвинени – Мандела, Ганди, моя образец за подражателство Мартин Лутър Кинг, както и за опита на мои сънародници, в това число моя прародител, който дълги години е бил политически пандизчия и е умрял в заточение.
Всичко, което те споделяха, касаеше ситуацията, в което те са се намирали, само че всички говореха за това какъв брой е значимо да имаш дневен режим. Затова аз си сътворих режим още от първия ми ден в пандиза, 18 февруари 2014 година Режимът ми беше простоват.
Всеки ден правех три неща: молех се, с цел да се погрижа за душата си; четях или пишех, с цел да наемам мозъка си; и изпълнявах физически извършения. Правех тези три неща със спартанска дисциплинираност всеки ден. Придържайки се към този режим, в края на деня имах възприятието, че съм победител.
Имаше обаче едно нещо, за което си мислех всеки Божи ден: за какво бях в пандиза.
Убеден съм, че това е годно за всички пандизчии, без значение дали са изпратени в пандиза по политически, или по други аргументи. В известна степен пандизите са основани с тази цел.
Всеки ден размишлявах за същността на свободата и демокрацията. И там, в единичната килия с размери два на два метра, в действителност разбрах смисъла на свободата. Осъзнах, че свободата не се свежда до едно-единствено нещо, а се показва във опцията да правиш доста неща – да изразяваш мнението си, да се движиш свободно в личната си страна, да се сдружаваш с хора, с които искаш да се сдружаваш, да се молиш на който пожелаеш, да притежаваш имущество.
Всички тези неща ми бяха отнети, бяха отнети и на милиони други венецуелци. Стана ми пределно ясно, че свободата и демокрацията са двете страни на монетата, че зависят една от друга. Не можеш да имаш независимост без народна власт. Не можеш да имаш народна власт, в случай че хората не са свободни.
Започнах да премислям за положението на демокрацията. Всъщност идващия месец, през ноември, ще отбележим 35-ата годишнина от рухването на Берлинската стена.
По това време бях в университета. Спомням си всеобщото неспокойствие през 90-те години, обвързвано с разпространението на демокрацията, свободата и човешките права. Спомням си, че преподавателите ми посещаваха разнообразни страни дружно със студенти.
Но в случай че се върнем 35 години обратно и след това прескочим назад в сегашното, ще забележим, че нещата не се развиха съгласно упованията ни. Едва преди 10 години, почти по същото време, когато ме изпратиха в пандиза, 42% от международното население, или 3,1 милиарда души, е живеело в условия на властническо ръководство. В наши дни делът на хората по света, които живеят в изискванията на някаква форма на властническо ръководство, към този момент е 72%.
Това значи, че 5,7 милиарда души по света нямат правата, които имат множеството хора в тази зала – те не могат да приказват свободно, не могат да се придвижват свободно, не могат да се молят свободно, не могат да имат имущество. Повтарям: 5,7 милиарда души в света.
След [почти] седем години, които прекарах като пандизчия, съумях да избягам и заживях в заточение.
Животът в заточение е различен тип затвор. В началото ми беше мъчно. Но след това започнах да срещам други хора, които също като мен бяха управлявали митинги в родните си страни, бяха политически пандизчии и в този момент живееха в заточение.
Ние се различавахме по всевъзможни способи: цвят на кожата, вяра, език, фамилна история, история на страните, от които идвахме. Бяхме доста разнообразни, само че когато обсъждахме какво значи да се бориш за свободата и да се противопоставяш на авторитаризма, аз бях измежду другари. Бяхме едни и същи хора, едно и също придвижване.
С Гари Каспаров от Русия и една невероятна жена от Иран, Масих Алинежад, взехме решение да създадем алианс на бранителите на демокрацията и борците за независимост. Така основахме Световния конгрес на свободата, сплотяващ стотици водачи. Виждали сте работата на доста от тях в Хонконг, Русия, Беларус, Уганда, Зимбабве, Афганистан, Камбоджа, Никарагуа, Куба.
Обединихме се в името на една цел: да премахнем авторитаризма и да установим народна власт в родните си страни. С времето обаче ни стана кристално ясно, че против себе си имахме не просто локалния властнически водач, а мрежа от властнически водачи.
За мнозина може да не е явно, само че властническите водачи си сътрудничат и се поддържат – дипломатически, финансово, военно, през клептократските си мрежи.
Техният съюз не е идеологически, той няма нищо общо с идеологията. Тук не става дума за леви, десни, консерватори или либерали, а за власт, пари и един общ зложелател: демокрацията. Това е повода да имаме алианс на националистите от Русия, теократите от Иран и комунистите от Китай.
След като властническите водачи си сътрудничат и 72% от международното население живее в условия на властническо ръководство, е време да се замислим за какво би трябвало да ни пука за това, за какво на безусловно всеки би трябвало да му пука за това.
Защо на човек, който живее в Съединени американски щати, Европа или която и да е страна с добре функционираща демократична система, би трябвало да му пука за това? Ами в случай че ви е грижа за климатичните промени, в случай че ви е грижа за половото тъждество, в случай че ви е грижа за правата на дамите, в случай че ви е грижа за човешките права, в случай че ви е грижа за произлизащите от корупцията проблеми, в случай че ви е грижа за миграцията, то тогава възходът на авторитаризма би трябвало да ви тормози и следва да осъзнавате потребността от установяването на народна власт.
За 30% от въглеродните излъчвания са виновни Китай и Русия. Около 80% от бедността по света е резултат от изискванията в властническите страни. Основната причина за 90% от насилствената миграция – и ние, венецуелците, можем да го потвърдим – е авторитаризмът. Затова би трябвало да ни е грижа.
Какво може да се направи във връзка с това предизвикателство? Аз персонално считам, че е пристигнал моментът да достигнем повратна точка в ангажираността на хората по света за да създадем придвижване, което да се бори за независимост и народна власт.
Замислете се за придвижването, борещо се с климатичните промени, преди 20, 30, 40 години. То не е било в центъра на публичния живот; имало го е, само че не е било водеща тематика. И какво се случва след това?
Изследователи, държавни управления, основатели на политики, деятели, създатели, учители, учащи, деца – всички се сплотяват в името на общата идея. Спомням си по какъв начин през 80-те и 90-те години хората поглеждаха към небето и си мислеха, че там някъде има озонова дупка, която може да унищожи света – т.е. опасността беше доста ясна.
Хората, включително и основателите на политики, се сплотиха и през днешния ден [климатичните промени] са водеща тематика и се подхващат дейности в тази посока. Според мен сме достигнали същия стадий във връзка с демокрацията и свободата. Ако актуалната наклонност се резервира, може да се озовем в обстановката през 2050 година всички хора по света да живеят в изискванията на властническо ръководство. Ето за какво би трябвало да действаме в този момент!
Какво можем да създадем?
Смятам, че първата стъпка е да приемем, че би трябвало да преминем в офанзива. Трябва да спрем да легитимираме властническите водачи. Днес на тях им е удобно – те вършат бизнес и с държавни управления, и с компании. Трябва да бъдем съобразителни в потреблението на наказания и да намерим способи да им потърсим отговорност за потъпкването на човешки права.
Второ, нужна е поддръжка за придвижванията, борещи за народна власт и независимост. В Съединени американски щати, страната с най-активна филантропска общественост в света, едвам 2% от всички дарения отиват за действия, свързани с подсилване на демокрацията. Само 2%! При това единствено парченце от тези 2% отиват за подсилване на демокрацията отвън Съединени американски щати.
Просто това не е приоритет. Оказването на поддръжка на продемократични придвижвания, на хората, които желаят да бъдат свободни, е редно да бъде приоритет за всички ни.
Нека ви дам образец с технологиите: даване на свободен достъп до интернет, без налагане на цензура. Замислете се за евентуалния трансформиращ потенциал на всеобщия достъп до интернет.
Позволете ми да ви дам още един образец, обвързван с потреблението на нови технологии като биткойн за поддържане на капацитета на тези придвижвания. Това към този момент се прави.
Във Венецуела ние помогнахме на повече от 80 000 лекари и медицински сестри да употребяват стейбълкойн и биткойн, защото хората, живеещи в властнически страни, са подложени на финансов апартейд. Трябва да осигурим благоприятни условия за образование и да позволим на тези придвижвания да вземат участие в световния диалог.
И най-после, би трябвало да изградим световно придвижване. Никой не може да реализира това самичък – няма подобен човек, няма такава организация, няма такова държавно управление. Както в тази ситуация с климатичните промени, би трябвало да преглеждаме това предизвикателство през призмата на мрежовия метод.
Трябва да създадем и да активираме звена, свързани между тях в световна мрежа.
Трябва да създадем по този начин, че безусловно всеки да може да способства за идеята съгласно опциите си – създатели, интелектуалци, откриватели, деятели, държавни управления.
Всеки може да образува свое лично звено със сходна цел, а точно одобряване на свободата и демокрацията.
Единичната килия, в която бях изолиран в пандиза, имаше прозорец. През неговия процеп виждах едно дърво, измежду чиито клони имаше ястреб. Наблюдавах този ястреб с часове.
Струва ми се, че човек би съзерцавал някоя животинка толкоз дълго време, единствено в случай че се интересува от биология или е в пандиза. Непрекъснато разказвах на надзирателите за ястреба и един път един от тях ми сподели: „ Знаеш ли, ястребът е минал през бодлива тел и се е наранил “. Тогава аз му споделих: „ Доведете го при мен “. И за моя изненада, те го доведоха, може би тъй като си мислеха, че той щеше да почине. Започнах да храня ястреба. Това е [снимка на] ястреба в затворническата ми килия [показва я на екрана – б.пр.], а това е рисунка на пандиза, в който бях, на това дърво и на ястреба.
Минаха два-три месеца и един ден те пристигнаха, хвърлиха одеяло върху ястреба и го водиха. Това, естествено, ме разстрои. Не мина и един ден обаче и ястребът още веднъж се появи на същото дърво. Това ми вдъхна убеденост, че без значение какъв брой ти е мъчно, без значение какъв брой дребни са възможностите ти за триумф, този триумф въпреки всичко е вероятен и ние постоянно можем да се оправим с провокациите, пред които се изправяме.
Затова ви приканвам да отстоявате правата си, да говорите, да извършите нещо в името на свободата ни. Сега е моментът, имаме 25 години разполагаем. Нека да завещаем на децата си свят, в който човешките права, демокрацията и зачитането на всички хора са норма. Благодаря ви от сърце.
Текстът е. Превод от британски Даниел Пенев. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Реч на Леополдо Лопес, някогашен кмет на Каракас (Венецуела) и един от водачите на венецуелската съпротива в заточение, по време на събитието TEDNext 2024, което се организира в Атланта, щата Джорджия, в края на октомври тази година.
Днес желая да поговоря за нещо, което е в центъра на живота ми през последните няколко години – свободата и демокрацията.
През 2000 година бях определен за кмет на Каракас, столицата на Венецуела. През 2004 година бях избран отново. И през 2008 година, когато бях претендент за по-висок пост, ми беше неразрешено да вземам участие в конкуренцията. Защото щяхме да спечелим. Впоследствие поставихме началото на придвижване за ненасилствена гражданска опозиция и си сътрудничихме с хора от цяла Венецуела, с цел да изградим мрежа, която би могла да се опълчи на диктатурата на Николас Мадуро.
Мадуро беше определен за президент през 2013 година Той открадна изборите. И през януари 2014 година ние призовахме хората да излязат на митинг. Десетки хиляди хора излязоха по улиците. И поради това аз се оказах в пандиза. Прекарах идващите седем години като пандизчия, [като повече от три години бях] в единична килия във боен затвор.
Историята на Венецуела, моята татковина, сходно на доста други латиноамерикански страни, е история на военно ръководство, заточение, мятане в пандиза и политика.
Бях чел много за затворническия живот; четох за нормалните обвинени – Мандела, Ганди, моя образец за подражателство Мартин Лутър Кинг, както и за опита на мои сънародници, в това число моя прародител, който дълги години е бил политически пандизчия и е умрял в заточение.
Всичко, което те споделяха, касаеше ситуацията, в което те са се намирали, само че всички говореха за това какъв брой е значимо да имаш дневен режим. Затова аз си сътворих режим още от първия ми ден в пандиза, 18 февруари 2014 година Режимът ми беше простоват.
Всеки ден правех три неща: молех се, с цел да се погрижа за душата си; четях или пишех, с цел да наемам мозъка си; и изпълнявах физически извършения. Правех тези три неща със спартанска дисциплинираност всеки ден. Придържайки се към този режим, в края на деня имах възприятието, че съм победител.
Имаше обаче едно нещо, за което си мислех всеки Божи ден: за какво бях в пандиза.
Убеден съм, че това е годно за всички пандизчии, без значение дали са изпратени в пандиза по политически, или по други аргументи. В известна степен пандизите са основани с тази цел.
Всеки ден размишлявах за същността на свободата и демокрацията. И там, в единичната килия с размери два на два метра, в действителност разбрах смисъла на свободата. Осъзнах, че свободата не се свежда до едно-единствено нещо, а се показва във опцията да правиш доста неща – да изразяваш мнението си, да се движиш свободно в личната си страна, да се сдружаваш с хора, с които искаш да се сдружаваш, да се молиш на който пожелаеш, да притежаваш имущество.
Всички тези неща ми бяха отнети, бяха отнети и на милиони други венецуелци. Стана ми пределно ясно, че свободата и демокрацията са двете страни на монетата, че зависят една от друга. Не можеш да имаш независимост без народна власт. Не можеш да имаш народна власт, в случай че хората не са свободни.
Започнах да премислям за положението на демокрацията. Всъщност идващия месец, през ноември, ще отбележим 35-ата годишнина от рухването на Берлинската стена.
По това време бях в университета. Спомням си всеобщото неспокойствие през 90-те години, обвързвано с разпространението на демокрацията, свободата и човешките права. Спомням си, че преподавателите ми посещаваха разнообразни страни дружно със студенти.
Но в случай че се върнем 35 години обратно и след това прескочим назад в сегашното, ще забележим, че нещата не се развиха съгласно упованията ни. Едва преди 10 години, почти по същото време, когато ме изпратиха в пандиза, 42% от международното население, или 3,1 милиарда души, е живеело в условия на властническо ръководство. В наши дни делът на хората по света, които живеят в изискванията на някаква форма на властническо ръководство, към този момент е 72%.
Това значи, че 5,7 милиарда души по света нямат правата, които имат множеството хора в тази зала – те не могат да приказват свободно, не могат да се придвижват свободно, не могат да се молят свободно, не могат да имат имущество. Повтарям: 5,7 милиарда души в света.
След [почти] седем години, които прекарах като пандизчия, съумях да избягам и заживях в заточение.
Животът в заточение е различен тип затвор. В началото ми беше мъчно. Но след това започнах да срещам други хора, които също като мен бяха управлявали митинги в родните си страни, бяха политически пандизчии и в този момент живееха в заточение.
Ние се различавахме по всевъзможни способи: цвят на кожата, вяра, език, фамилна история, история на страните, от които идвахме. Бяхме доста разнообразни, само че когато обсъждахме какво значи да се бориш за свободата и да се противопоставяш на авторитаризма, аз бях измежду другари. Бяхме едни и същи хора, едно и също придвижване.
С Гари Каспаров от Русия и една невероятна жена от Иран, Масих Алинежад, взехме решение да създадем алианс на бранителите на демокрацията и борците за независимост. Така основахме Световния конгрес на свободата, сплотяващ стотици водачи. Виждали сте работата на доста от тях в Хонконг, Русия, Беларус, Уганда, Зимбабве, Афганистан, Камбоджа, Никарагуа, Куба.
Обединихме се в името на една цел: да премахнем авторитаризма и да установим народна власт в родните си страни. С времето обаче ни стана кристално ясно, че против себе си имахме не просто локалния властнически водач, а мрежа от властнически водачи.
За мнозина може да не е явно, само че властническите водачи си сътрудничат и се поддържат – дипломатически, финансово, военно, през клептократските си мрежи.
Техният съюз не е идеологически, той няма нищо общо с идеологията. Тук не става дума за леви, десни, консерватори или либерали, а за власт, пари и един общ зложелател: демокрацията. Това е повода да имаме алианс на националистите от Русия, теократите от Иран и комунистите от Китай.
След като властническите водачи си сътрудничат и 72% от международното население живее в условия на властническо ръководство, е време да се замислим за какво би трябвало да ни пука за това, за какво на безусловно всеки би трябвало да му пука за това.
Защо на човек, който живее в Съединени американски щати, Европа или която и да е страна с добре функционираща демократична система, би трябвало да му пука за това? Ами в случай че ви е грижа за климатичните промени, в случай че ви е грижа за половото тъждество, в случай че ви е грижа за правата на дамите, в случай че ви е грижа за човешките права, в случай че ви е грижа за произлизащите от корупцията проблеми, в случай че ви е грижа за миграцията, то тогава възходът на авторитаризма би трябвало да ви тормози и следва да осъзнавате потребността от установяването на народна власт.
За 30% от въглеродните излъчвания са виновни Китай и Русия. Около 80% от бедността по света е резултат от изискванията в властническите страни. Основната причина за 90% от насилствената миграция – и ние, венецуелците, можем да го потвърдим – е авторитаризмът. Затова би трябвало да ни е грижа.
Какво може да се направи във връзка с това предизвикателство? Аз персонално считам, че е пристигнал моментът да достигнем повратна точка в ангажираността на хората по света за да създадем придвижване, което да се бори за независимост и народна власт.
Замислете се за придвижването, борещо се с климатичните промени, преди 20, 30, 40 години. То не е било в центъра на публичния живот; имало го е, само че не е било водеща тематика. И какво се случва след това?
Изследователи, държавни управления, основатели на политики, деятели, създатели, учители, учащи, деца – всички се сплотяват в името на общата идея. Спомням си по какъв начин през 80-те и 90-те години хората поглеждаха към небето и си мислеха, че там някъде има озонова дупка, която може да унищожи света – т.е. опасността беше доста ясна.
Хората, включително и основателите на политики, се сплотиха и през днешния ден [климатичните промени] са водеща тематика и се подхващат дейности в тази посока. Според мен сме достигнали същия стадий във връзка с демокрацията и свободата. Ако актуалната наклонност се резервира, може да се озовем в обстановката през 2050 година всички хора по света да живеят в изискванията на властническо ръководство. Ето за какво би трябвало да действаме в този момент!
Какво можем да създадем?
Смятам, че първата стъпка е да приемем, че би трябвало да преминем в офанзива. Трябва да спрем да легитимираме властническите водачи. Днес на тях им е удобно – те вършат бизнес и с държавни управления, и с компании. Трябва да бъдем съобразителни в потреблението на наказания и да намерим способи да им потърсим отговорност за потъпкването на човешки права.
Второ, нужна е поддръжка за придвижванията, борещи за народна власт и независимост. В Съединени американски щати, страната с най-активна филантропска общественост в света, едвам 2% от всички дарения отиват за действия, свързани с подсилване на демокрацията. Само 2%! При това единствено парченце от тези 2% отиват за подсилване на демокрацията отвън Съединени американски щати.
Просто това не е приоритет. Оказването на поддръжка на продемократични придвижвания, на хората, които желаят да бъдат свободни, е редно да бъде приоритет за всички ни.
Нека ви дам образец с технологиите: даване на свободен достъп до интернет, без налагане на цензура. Замислете се за евентуалния трансформиращ потенциал на всеобщия достъп до интернет.
Позволете ми да ви дам още един образец, обвързван с потреблението на нови технологии като биткойн за поддържане на капацитета на тези придвижвания. Това към този момент се прави.
Във Венецуела ние помогнахме на повече от 80 000 лекари и медицински сестри да употребяват стейбълкойн и биткойн, защото хората, живеещи в властнически страни, са подложени на финансов апартейд. Трябва да осигурим благоприятни условия за образование и да позволим на тези придвижвания да вземат участие в световния диалог.
И най-после, би трябвало да изградим световно придвижване. Никой не може да реализира това самичък – няма подобен човек, няма такава организация, няма такова държавно управление. Както в тази ситуация с климатичните промени, би трябвало да преглеждаме това предизвикателство през призмата на мрежовия метод.
Трябва да създадем и да активираме звена, свързани между тях в световна мрежа.
Трябва да създадем по този начин, че безусловно всеки да може да способства за идеята съгласно опциите си – създатели, интелектуалци, откриватели, деятели, държавни управления.
Всеки може да образува свое лично звено със сходна цел, а точно одобряване на свободата и демокрацията.
Единичната килия, в която бях изолиран в пандиза, имаше прозорец. През неговия процеп виждах едно дърво, измежду чиито клони имаше ястреб. Наблюдавах този ястреб с часове.
Струва ми се, че човек би съзерцавал някоя животинка толкоз дълго време, единствено в случай че се интересува от биология или е в пандиза. Непрекъснато разказвах на надзирателите за ястреба и един път един от тях ми сподели: „ Знаеш ли, ястребът е минал през бодлива тел и се е наранил “. Тогава аз му споделих: „ Доведете го при мен “. И за моя изненада, те го доведоха, може би тъй като си мислеха, че той щеше да почине. Започнах да храня ястреба. Това е [снимка на] ястреба в затворническата ми килия [показва я на екрана – б.пр.], а това е рисунка на пандиза, в който бях, на това дърво и на ястреба.
Минаха два-три месеца и един ден те пристигнаха, хвърлиха одеяло върху ястреба и го водиха. Това, естествено, ме разстрои. Не мина и един ден обаче и ястребът още веднъж се появи на същото дърво. Това ми вдъхна убеденост, че без значение какъв брой ти е мъчно, без значение какъв брой дребни са възможностите ти за триумф, този триумф въпреки всичко е вероятен и ние постоянно можем да се оправим с провокациите, пред които се изправяме.
Затова ви приканвам да отстоявате правата си, да говорите, да извършите нещо в името на свободата ни. Сега е моментът, имаме 25 години разполагаем. Нека да завещаем на децата си свят, в който човешките права, демокрацията и зачитането на всички хора са норма. Благодаря ви от сърце.
Текстът е. Превод от британски Даниел Пенев. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ