„Разочарован съм от Путин, но не съм го отписал“: Какви са намеренията на Тръмп спрямо Русия?
Сподели
Разочарован съм от съветския президент Владимир Путин, само че не съм го отписал. Така американският президент Доналд Тръмп разказа връзките си с Путин.
Интервюто се появява в медийното пространство часове откакто Тръмп разгласи нови оръжейни доставки за Украйна и заплаши Русия със наказания.
„ Разочарован съм от него (Путин), само че не съм го отписал. Провеждаме страховит диалог. Казвам си: „ Добре се получи, мисля, че се доближаваме до съглашение “, след което той срутва някоя постройка в Киев “, разяснява американският водач в изявлението.
Тръмп разгласи през вчерашния ден нови оръжейни доставки за Киев и заплаши със наказания купувачите на съветски експорт, в случай че Русия не се съгласи на спокойно съглашение за Украйна.
Бившият съветски президент Дмитрий Медведев съобщи през днешния ден, че Москва не се интересува от „ театралния ултиматум “ на Доналд Тръмп, насочен през вчерашния ден към Кремъл.
Тръмп също приказва за това по какъв начин връзките му с европейските водачи са се трансформирали през годините, като сподели: „ Може би не е единствено късмет; когато го направиш два пъти, е огромна разлика. ”
„ С годините те започнаха да ме опознават.
Това не е лесна група, в която да се впишеш. Разбирате, това са умни хора, които оглавяват доста, доста сполучливи (обикновено) страни, знаете – Германия, Франция, Испания и, знаете, огромни страни.
И аз ги опознах и мисля, че започнаха да почитат мен и метода ми на взимане на решения. ”
Украинският президент Володимир Зеленски разгласява къс доклад от срещата си с американския делегат Кийт Келог, в който разказва диалога като „ работлив “ и ориентиран към „ пътя към мира и практическите стъпки, които можем да предприемем за неговото доближаване “.
По-късно същия ден представителят на Кремъл Дмитрий Песков разяснява пред публицисти първото обявено потребление на ракетната система с голям брой изстрели HIMARS от страна на Естония предходната седмица, когато бяха нанесени удари по симулирани морски цели в Балтийско море.
Песков съобщи, че Русия, която граничи с Естония, ще „ отбрани твърдо “ своите ползи в Балтийския район:
Балтийският район е под напрежение поради нападателната политика на европейските крайбрежни страни. Русия има намерение твърдо да пази своите законни ползи в този район. Фактът, че доста страни правят провокативни дейности там, е явна действителност. “
HIMARS и балтийската сигурност
Естония получи шест пускови установки HIMARS през април 2025 година по контракт с Lockheed Martin, в съдействие с американската войска и естонското държавно управление.
HIMARS е усъвършенствана ракетна система, инсталирана на петтонен камион, която може бързо да изстрелва голям брой насочвани ракети. Произведена в Съединени американски щати, системата е употребена от Украйна за удари по съветски сили по време на войната и има обхват до 300 километра.
Естония, дребна балтийска страна, някогашна част от Съветския съюз, е в нараснала подготвеност за възможна съветска експанзия и следи с възходящо безпокойствие обстановката в Украйна.
Други балтийски страни и членове на НАТО, като Литва, също са поръчали системи HIMARS, с цел да укрепят защитата си.
Разговорите сред Украйна и Съединени американски щати акцентират продължаващата стратегическа поддръжка на Вашингтон за Киев, изключително в региона на въздушната защита и съвременни оръжейни системи. Съвместното произвеждане и доставки на отбранителни оръжия в партньорство с Европа целят да засилят устойчивостта на Украйна в спора с Русия.
Санкциите остават основен инструмент в напъните за напън върху Москва, като Зеленски акцентира нуждата от интернационална взаимност и неотстъпчивост.
От друга страна, реакциите на Кремъл и засилената военна интензивност в Балтийския район демонстрират, че напрежението сред Русия и западните страни остава високо, а районната сигурност е под сериозна опасност.
Американският президент Доналд Тръмп съобщи през вчерашния ден, че Съединените щати ще изпратят системи за противовъздушна защита „ Пейтриът “ на Украйна, с цел да ѝ оказват помощ да се оправи с съветските удари.
Изявлението идва две седмици, откакто Вашингтон разгласи прекъсването на някои оръжейни доставки за Киев.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи обществено, че е „ отчаян “ от съветския президент Владимир Путин и към този момент не има вяра, че може да се разчита на думата му. Той посочи, че обещанията на Путин за мир са „ безсмислени “ – Путин приказва учтиво по телефона, само че по-късно следват офанзиви против Украйна.
Тръмп разяснява, че след няколко диалога с Путин, при които съветският водач е обещавал помирение, съвсем незабавно след тях са последвали нови ракетни и дронови удари върху украински градове, в това число Киев.
В отговор на повишената експанзия на Русия, Тръмп разгласи нов проект за въоръжаване на Украйна. Въоръжението включва системи за противовъздушна защита Patriot и други съвременни средства, които ще се дават посредством НАТО, при което главното финансиране ще бъде поето от европейските съдружници.
Тръмп за първи път даде да се разбере, че Съединени американски щати може да одобрят и даване на нападателно въоръжение на Украйна, до момента в който до момента поддръжката беше главно с отбранителни системи.
Като допълнение към военната поддръжка, Тръмп заплаши със „ 100% вторични мита “ против Русия и нейните търговски сътрудници (напр. Китай и Индия), в случай че до началото на септември не бъде реализирано съглашение за преустановяване на огъня в Украйна. Обсъжда се и план на закон, предусещащ мита до 500% върху търговията с съветски петрол и заледяване на съветски активи в чужбина.
Въпреки заканите, на Русия се дава 50-дневен прозорец, през който да завърши своите военни интервенции, преди да бъдат наложени най-строгите ограничения.
Рязък завой
Според някои разбори отношението на Тръмп по отношение на Русия бележи завършек на по-меката реторика, която доминираше началото на втория му мандат.
Анализатори дефинират школата на Вашингтон като все по-критична към Русия, а Европа възприема по-твърдата позиция като сигнал за по-дълбоко съдействие с Америка по украинския спор.
Въпреки всичко, някои коментатори в Москва считат, че глобите няма да окажат упования резултат, защото Русия е приспособила стопанската система си към рестриктивните мерки от последните години.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Разочарован съм от съветския президент Владимир Путин, само че не съм го отписал. Така американският президент Доналд Тръмп разказа връзките си с Путин.
Интервюто се появява в медийното пространство часове откакто Тръмп разгласи нови оръжейни доставки за Украйна и заплаши Русия със наказания.
„ Разочарован съм от него (Путин), само че не съм го отписал. Провеждаме страховит диалог. Казвам си: „ Добре се получи, мисля, че се доближаваме до съглашение “, след което той срутва някоя постройка в Киев “, разяснява американският водач в изявлението.
Тръмп разгласи през вчерашния ден нови оръжейни доставки за Киев и заплаши със наказания купувачите на съветски експорт, в случай че Русия не се съгласи на спокойно съглашение за Украйна.
Бившият съветски президент Дмитрий Медведев съобщи през днешния ден, че Москва не се интересува от „ театралния ултиматум “ на Доналд Тръмп, насочен през вчерашния ден към Кремъл.
Тръмп също приказва за това по какъв начин връзките му с европейските водачи са се трансформирали през годините, като сподели: „ Може би не е единствено късмет; когато го направиш два пъти, е огромна разлика. ”
„ С годините те започнаха да ме опознават.
Това не е лесна група, в която да се впишеш. Разбирате, това са умни хора, които оглавяват доста, доста сполучливи (обикновено) страни, знаете – Германия, Франция, Испания и, знаете, огромни страни.
И аз ги опознах и мисля, че започнаха да почитат мен и метода ми на взимане на решения. ”
Украинският президент Володимир Зеленски разгласява къс доклад от срещата си с американския делегат Кийт Келог, в който разказва диалога като „ работлив “ и ориентиран към „ пътя към мира и практическите стъпки, които можем да предприемем за неговото доближаване “.
По-късно същия ден представителят на Кремъл Дмитрий Песков разяснява пред публицисти първото обявено потребление на ракетната система с голям брой изстрели HIMARS от страна на Естония предходната седмица, когато бяха нанесени удари по симулирани морски цели в Балтийско море.
Песков съобщи, че Русия, която граничи с Естония, ще „ отбрани твърдо “ своите ползи в Балтийския район:
Балтийският район е под напрежение поради нападателната политика на европейските крайбрежни страни. Русия има намерение твърдо да пази своите законни ползи в този район. Фактът, че доста страни правят провокативни дейности там, е явна действителност. “
HIMARS и балтийската сигурност
Естония получи шест пускови установки HIMARS през април 2025 година по контракт с Lockheed Martin, в съдействие с американската войска и естонското държавно управление.
HIMARS е усъвършенствана ракетна система, инсталирана на петтонен камион, която може бързо да изстрелва голям брой насочвани ракети. Произведена в Съединени американски щати, системата е употребена от Украйна за удари по съветски сили по време на войната и има обхват до 300 километра.
Естония, дребна балтийска страна, някогашна част от Съветския съюз, е в нараснала подготвеност за възможна съветска експанзия и следи с възходящо безпокойствие обстановката в Украйна.
Други балтийски страни и членове на НАТО, като Литва, също са поръчали системи HIMARS, с цел да укрепят защитата си.
Разговорите сред Украйна и Съединени американски щати акцентират продължаващата стратегическа поддръжка на Вашингтон за Киев, изключително в региона на въздушната защита и съвременни оръжейни системи. Съвместното произвеждане и доставки на отбранителни оръжия в партньорство с Европа целят да засилят устойчивостта на Украйна в спора с Русия.
Санкциите остават основен инструмент в напъните за напън върху Москва, като Зеленски акцентира нуждата от интернационална взаимност и неотстъпчивост.
От друга страна, реакциите на Кремъл и засилената военна интензивност в Балтийския район демонстрират, че напрежението сред Русия и западните страни остава високо, а районната сигурност е под сериозна опасност.
Американският президент Доналд Тръмп съобщи през вчерашния ден, че Съединените щати ще изпратят системи за противовъздушна защита „ Пейтриът “ на Украйна, с цел да ѝ оказват помощ да се оправи с съветските удари.
Изявлението идва две седмици, откакто Вашингтон разгласи прекъсването на някои оръжейни доставки за Киев.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи обществено, че е „ отчаян “ от съветския президент Владимир Путин и към този момент не има вяра, че може да се разчита на думата му. Той посочи, че обещанията на Путин за мир са „ безсмислени “ – Путин приказва учтиво по телефона, само че по-късно следват офанзиви против Украйна.
Тръмп разяснява, че след няколко диалога с Путин, при които съветският водач е обещавал помирение, съвсем незабавно след тях са последвали нови ракетни и дронови удари върху украински градове, в това число Киев.
В отговор на повишената експанзия на Русия, Тръмп разгласи нов проект за въоръжаване на Украйна. Въоръжението включва системи за противовъздушна защита Patriot и други съвременни средства, които ще се дават посредством НАТО, при което главното финансиране ще бъде поето от европейските съдружници.
Тръмп за първи път даде да се разбере, че Съединени американски щати може да одобрят и даване на нападателно въоръжение на Украйна, до момента в който до момента поддръжката беше главно с отбранителни системи.
Като допълнение към военната поддръжка, Тръмп заплаши със „ 100% вторични мита “ против Русия и нейните търговски сътрудници (напр. Китай и Индия), в случай че до началото на септември не бъде реализирано съглашение за преустановяване на огъня в Украйна. Обсъжда се и план на закон, предусещащ мита до 500% върху търговията с съветски петрол и заледяване на съветски активи в чужбина.
Въпреки заканите, на Русия се дава 50-дневен прозорец, през който да завърши своите военни интервенции, преди да бъдат наложени най-строгите ограничения.
Рязък завой
Според някои разбори отношението на Тръмп по отношение на Русия бележи завършек на по-меката реторика, която доминираше началото на втория му мандат.
Анализатори дефинират школата на Вашингтон като все по-критична към Русия, а Европа възприема по-твърдата позиция като сигнал за по-дълбоко съдействие с Америка по украинския спор.
Въпреки всичко, някои коментатори в Москва считат, че глобите няма да окажат упования резултат, защото Русия е приспособила стопанската система си към рестриктивните мерки от последните години.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ