Проф. Владимир Чуков за ДЕБАТИ: Израел губи международна подкрепа, „Хамас“ води в хибридната война
Сподели
Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
Проф. Чуков, в свое изявление министър председателят на Израел Бенамин Нетаняху призна, че въоръжените сили на страната не са съумели да сведат до най-малко цивилните жертви в Газа. Губи ли интернационална поддръжка Израел във войната му с „ Хамас “?
За страдание тя понижава. Нека да кажем следното – на 40-ия ден след терористичната офанзива на „ Хамас “, може би първите две седмици Израел имаше тотално медийно предимство.
Лидерът на опозицията Яир Рапид, може би на 20-ия ден сподели, че Израел губи към този момент поддръжка и тази поддръжка върви надолу – ние виждаме доста мощните разбърквания на политическите пластове в Европа.
Видяхте ремонт на кабинета в Лондон, виждате позицията на Макрон, която беше доста прецизно произраелска – в този момент към този момент е уравновесена. Виждате, че в Западна Европа доста огромни маси – това са мигрантските маси, които навлязоха през 2015 година, които са обичайно мощни – всичко това обърна публичното мнение.
Израел няма по какъв начин да не се преценява с променените условия,
предвид на това, което контролира властта, което моделира властта в своя максимален съдружник – Западът.
Междувпрочем в Съединени американски щати обстановката е сходна. Там има едно течение, което е в границите на Демократическата партия, това са ляво-либералите – приказваме за десетки, даже може би повече от 100 конгресмени от тази партия, които доста мощно подлагат на критика политиката на Джо Байдън и това е всвеизвестният Бърни Сандърс, сенаторът Саманта Пауър – това са известни сенатори, които са доста пропалестински.
Така че тези гласове стават все по-силни, въз основата на тази информация, която идва Ивицата Газа.
Между другото, тези цифри за към 11 хиляди убити, се дават от „ Хамас “. Тоест, дали това е истина, или не – не можем да знаем, само че Европа е доста сензитивна на всевъзможни филантропични произшествия. А репортажите, които идват от Ивицата Газа са кървави.
Така че всичко това върви редом с публичното мнение и с леко оттегляне.
Дори тук, на Балканския полуостров, виждате че имаше разбъркване на пластовете –
и в прилежаща Румъния, и в прилежаща Гърция.
Това значи ли, че в действителност бързо забравихме по какъв начин потегли тази война – кървавата и невиждана терористична офанзива на „ Хамас “ от 7 октомври и че в действителност дейностите на Израел, без да се опитваме да оправдаваме цивилните жертви, несъмнено, са предизвикани от това, че страната пази своята сигурност? Дори тук може да се направи паралел с войната в Украйна – сякаш забравихме от кое място потегли експанзията.
Двете войни вървят с друг вид отзиви на хибридна война. Може да се направи паралел сред двете хибридни войни, като аз си мисля даже, че в този случай „ Хамас “ е по-силен от Русия.
Защо? Защото има големи мигрантски маси в Западна Европа и те в действителност „ дърпат черджето “, те разместват политическите пластове, раздвижват властта.
Една Русия има относително лимитирано въздействие в Европа – най-много Орбан, може би новото словашко държавно управление, което не се обявява. В България има дейна Пета колона също, макар че тя е в съпротива, популярност Богу!
Докато Западна Европа си остава относително компактна. Там съветската агитация идва от горната страна, влиза посредством обособени водачи, влиза посредством обособени партии и корупционни практики.
„ Хамас “ пък работи със своята агитация изпод – тези милиони мигранти, които са признати, излизат в центъра на Лондон и всякаква съпротива от страна на вътрешния министър не се приема. В тази обстановка Риши Сунак беше заставен да направи ремонт на кабинета. Ето, това е класическа скица.
Знаете, войната не се води единствено на терен, не е единствено военно-стратегическа, тя е осведомителна, тя е хибридна, тя е психическа и за жалост тези обстоятелства, които провокираха тези талази – експанзията на Русия, експанзията на „ Хамас “, тези които генерират тази хибридна война, в действителност доста ловко прикриват тези обстоятелства.
Ако погледнете при арабите, не споделям всички, само че голямата част в действителност приказват
единствено за жертвите в Газа и израелските жертви не ги загатват,
тъй като не им е комфортно.
Постоянно се появяват нови фрагменти от първите офанзиви от 7 октомври. Прави усещане поразителната липса на израелски сили за сигурност и слабата реакция на тази офанзива. Разбира се, тя е асиметрична по рода си и на такива набези не всеки път се дава отговор бързо и елементарно, само че въпреки всичко прави усещане неналичието съответна реакция. Защо Израел се оказа неопитен макар по-голямото си предимство?
Така е. Има един израелски военачалник – Ицках Брек, който безусловно няколко месеца преди офанзивата, 7 или 8 месеца преди нея, е направил посещаване при премиера Бенамин Нетаняху. Тогава той е декларирал следното: Израелската войска сега не е в положение да подсигурява сигурността на страната Израел. Това не е тази войска от 1948 година. Хора, които не са подготвени, не са стимулирани, които нямат качествата на първите бойци, защитаващи страната Израел.
Нетаняху просто го е изслушал и от този диалог не е имало никакви последици.
Ето това е, което съгласно мен, значително е проспано – управлението на страната смята, че откакто тя съществува 75 години, нещата някак си са се уталожили, враговете са победени, те са по-слаби, преимуществото е тотално.
Но какъв е казусът? Проблемът е, че Израел има необикновено предимство в софтуерната сфера, в електрониката – там са на международно равнище, само че в последна сметка човешкият фактор се оказва решаващият.
И тук е мястото да кажем, че излязоха доста елементи. Непростими пропуски – да вземем за пример, шефът на военното разузнаване на 7 октомври, в деня на офанзивата е на отмора в Тайланд.
След това, антитерористичното звено Shin Bet, в 6.30 часа, когато стартира тази офанзива, даже не се обаждат по телефона и не уведомяват министър-председателя, защото не могат да оценят, че това е колосална, голяма офанзива. Те смятат, че това е нещо локално.
Месеци наред терористите са упражнявали завладяването на кибуц и са основали неестествен кибуц без това да направи усещане на никого.
Това са низ от неточности. Израел се уповават на остарели лаври, на остарели постановки, които към този момент не са настоящи.
Ние виждаме, че „ Хамас “ има 30 хиляди бойци, добре подготвени във всяка една от сферите. Те даже имат военноморски сили, имат си разузнаване, имат си специфични елементи.
Тези неща, в случай че бъдат проспани, се получава 7 октомври.
Очевидно е, че евентуално единствено интернационалният напън ще спре тази война. Има ли изгледи този спор да завърши скоро?
Да, това е огромният въпрос. На мнение съм, че до два дни ще бъде направена първата договорка за освобождение на заложниците.
Това е основен миг във войната, като това освобождение ще бъде на три стадия. Става въпрос за доста характерно освобождение, било то чужденците, било то децата, било то дамите. Много дълго се надлъгваха – повече от 20 дни.
Какъв е обаче казусът оттук нататък?
Израел не желае да се повтарят събитията от 2014 година, когато войната продължи 50 дни и когато имаше 12 филантропични паузи, примирия.
В момента това не желаят да го вършат Израел, тъй като при всяко едно помирение „ Хамас “ се прегрупира, освежава се, взима глътка въздух и заради тази причина това, което, може би, се чува и излезе като информация, е, че военният министър Йон Галант е споделил, че на тези палестинци, които напуснаха Северна Газа, ще им бъде разрешено да се върнат в своите домове при започване на 2024 година.
Тоест, може би някъде още към месец и половина. Дали обаче това ще стане, зависи от задачите, които Израел си сложи.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
Проф. Чуков, в свое изявление министър председателят на Израел Бенамин Нетаняху призна, че въоръжените сили на страната не са съумели да сведат до най-малко цивилните жертви в Газа. Губи ли интернационална поддръжка Израел във войната му с „ Хамас “?
За страдание тя понижава. Нека да кажем следното – на 40-ия ден след терористичната офанзива на „ Хамас “, може би първите две седмици Израел имаше тотално медийно предимство.
Лидерът на опозицията Яир Рапид, може би на 20-ия ден сподели, че Израел губи към този момент поддръжка и тази поддръжка върви надолу – ние виждаме доста мощните разбърквания на политическите пластове в Европа.
Видяхте ремонт на кабинета в Лондон, виждате позицията на Макрон, която беше доста прецизно произраелска – в този момент към този момент е уравновесена. Виждате, че в Западна Европа доста огромни маси – това са мигрантските маси, които навлязоха през 2015 година, които са обичайно мощни – всичко това обърна публичното мнение.
Израел няма по какъв начин да не се преценява с променените условия,
предвид на това, което контролира властта, което моделира властта в своя максимален съдружник – Западът.
Междувпрочем в Съединени американски щати обстановката е сходна. Там има едно течение, което е в границите на Демократическата партия, това са ляво-либералите – приказваме за десетки, даже може би повече от 100 конгресмени от тази партия, които доста мощно подлагат на критика политиката на Джо Байдън и това е всвеизвестният Бърни Сандърс, сенаторът Саманта Пауър – това са известни сенатори, които са доста пропалестински.
Така че тези гласове стават все по-силни, въз основата на тази информация, която идва Ивицата Газа.
Между другото, тези цифри за към 11 хиляди убити, се дават от „ Хамас “. Тоест, дали това е истина, или не – не можем да знаем, само че Европа е доста сензитивна на всевъзможни филантропични произшествия. А репортажите, които идват от Ивицата Газа са кървави.
Така че всичко това върви редом с публичното мнение и с леко оттегляне.
Дори тук, на Балканския полуостров, виждате че имаше разбъркване на пластовете –
и в прилежаща Румъния, и в прилежаща Гърция.
Това значи ли, че в действителност бързо забравихме по какъв начин потегли тази война – кървавата и невиждана терористична офанзива на „ Хамас “ от 7 октомври и че в действителност дейностите на Израел, без да се опитваме да оправдаваме цивилните жертви, несъмнено, са предизвикани от това, че страната пази своята сигурност? Дори тук може да се направи паралел с войната в Украйна – сякаш забравихме от кое място потегли експанзията.
Двете войни вървят с друг вид отзиви на хибридна война. Може да се направи паралел сред двете хибридни войни, като аз си мисля даже, че в този случай „ Хамас “ е по-силен от Русия.
Защо? Защото има големи мигрантски маси в Западна Европа и те в действителност „ дърпат черджето “, те разместват политическите пластове, раздвижват властта.
Една Русия има относително лимитирано въздействие в Европа – най-много Орбан, може би новото словашко държавно управление, което не се обявява. В България има дейна Пета колона също, макар че тя е в съпротива, популярност Богу!
Докато Западна Европа си остава относително компактна. Там съветската агитация идва от горната страна, влиза посредством обособени водачи, влиза посредством обособени партии и корупционни практики.
„ Хамас “ пък работи със своята агитация изпод – тези милиони мигранти, които са признати, излизат в центъра на Лондон и всякаква съпротива от страна на вътрешния министър не се приема. В тази обстановка Риши Сунак беше заставен да направи ремонт на кабинета. Ето, това е класическа скица.
Знаете, войната не се води единствено на терен, не е единствено военно-стратегическа, тя е осведомителна, тя е хибридна, тя е психическа и за жалост тези обстоятелства, които провокираха тези талази – експанзията на Русия, експанзията на „ Хамас “, тези които генерират тази хибридна война, в действителност доста ловко прикриват тези обстоятелства.
Ако погледнете при арабите, не споделям всички, само че голямата част в действителност приказват
единствено за жертвите в Газа и израелските жертви не ги загатват,
тъй като не им е комфортно.
Постоянно се появяват нови фрагменти от първите офанзиви от 7 октомври. Прави усещане поразителната липса на израелски сили за сигурност и слабата реакция на тази офанзива. Разбира се, тя е асиметрична по рода си и на такива набези не всеки път се дава отговор бързо и елементарно, само че въпреки всичко прави усещане неналичието съответна реакция. Защо Израел се оказа неопитен макар по-голямото си предимство?
Така е. Има един израелски военачалник – Ицках Брек, който безусловно няколко месеца преди офанзивата, 7 или 8 месеца преди нея, е направил посещаване при премиера Бенамин Нетаняху. Тогава той е декларирал следното: Израелската войска сега не е в положение да подсигурява сигурността на страната Израел. Това не е тази войска от 1948 година. Хора, които не са подготвени, не са стимулирани, които нямат качествата на първите бойци, защитаващи страната Израел.
Нетаняху просто го е изслушал и от този диалог не е имало никакви последици.
Ето това е, което съгласно мен, значително е проспано – управлението на страната смята, че откакто тя съществува 75 години, нещата някак си са се уталожили, враговете са победени, те са по-слаби, преимуществото е тотално.
Но какъв е казусът? Проблемът е, че Израел има необикновено предимство в софтуерната сфера, в електрониката – там са на международно равнище, само че в последна сметка човешкият фактор се оказва решаващият.
И тук е мястото да кажем, че излязоха доста елементи. Непростими пропуски – да вземем за пример, шефът на военното разузнаване на 7 октомври, в деня на офанзивата е на отмора в Тайланд.
След това, антитерористичното звено Shin Bet, в 6.30 часа, когато стартира тази офанзива, даже не се обаждат по телефона и не уведомяват министър-председателя, защото не могат да оценят, че това е колосална, голяма офанзива. Те смятат, че това е нещо локално.
Месеци наред терористите са упражнявали завладяването на кибуц и са основали неестествен кибуц без това да направи усещане на никого.
Това са низ от неточности. Израел се уповават на остарели лаври, на остарели постановки, които към този момент не са настоящи.
Ние виждаме, че „ Хамас “ има 30 хиляди бойци, добре подготвени във всяка една от сферите. Те даже имат военноморски сили, имат си разузнаване, имат си специфични елементи.
Тези неща, в случай че бъдат проспани, се получава 7 октомври.
Очевидно е, че евентуално единствено интернационалният напън ще спре тази война. Има ли изгледи този спор да завърши скоро?
Да, това е огромният въпрос. На мнение съм, че до два дни ще бъде направена първата договорка за освобождение на заложниците.
Това е основен миг във войната, като това освобождение ще бъде на три стадия. Става въпрос за доста характерно освобождение, било то чужденците, било то децата, било то дамите. Много дълго се надлъгваха – повече от 20 дни.
Какъв е обаче казусът оттук нататък?
Израел не желае да се повтарят събитията от 2014 година, когато войната продължи 50 дни и когато имаше 12 филантропични паузи, примирия.
В момента това не желаят да го вършат Израел, тъй като при всяко едно помирение „ Хамас “ се прегрупира, освежава се, взима глътка въздух и заради тази причина това, което, може би, се чува и излезе като информация, е, че военният министър Йон Галант е споделил, че на тези палестинци, които напуснаха Северна Газа, ще им бъде разрешено да се върнат в своите домове при започване на 2024 година.
Тоест, може би някъде още към месец и половина. Дали обаче това ще стане, зависи от задачите, които Израел си сложи.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ