Дипломатически игри: Легитимира ли посещението на унгарския президент у нас антиевропейската ос?
Сподели
Президентът Румен Радев посрещна президента на Унгария в подтекст на комплицирани и хладни двустранни връзки, в които Унгария намерено симпатизира на Северна Македония и от време на време насочва рецензии против България по отношение на нейната политика по отношение на западната ни съседка. Това поражда доста въпроси, свързани с характера на тази аудиенция и демонстрираните топли връзки сред двамата президенти.
Нееднократно в свои изявления унгарският министър председател Виктор Орбан е отправял рецензии и даже остри нападки във връзка с страната ни в политиката ѝ по отношение на РСМ – той поддържа европейската интеграция на Северна Македония, само че като спънка за това показва българската политика, което, съгласно него „ удря по националното достолепие “ на Македония. Ето за какво самият той се предложи за медиатор в диалозите за приемането на РСМ в Европейски Съюз.
През лятото унгарските евродепутати от комисията по външни работи (AFET) в Европейската комисия бяха инструктирани персонално от Виктор Орбан да гласоподават срещу българските ремонти по отчета на Томас Вайц за Северна Македония. С това си деяние беше разрушен ширещия се в България мит, че Орбан ни е другар. Въпреки острата българска опозиция, външната комисия на Европейския парламент утвърди с огромно болшинство отчета, от който залегна формулировката „ македонски език и еднаквост “, като бе отхвърлено предлагането на българските евродепутати пред нея да бъде добавено определението „ съвременни “.
След гласуването българското външно министерство разгласи, че приема отчета единствено за „ сведение “ и напомни, че няма интернационален правно обвързващ темперамент.
Унгарският министър председател неведнъж е показал топли връзки с ръководещите в Македония, чиято антибългарска реторика е непрекъсната. В същото време в западната ни съседка се следи и голям брой маджарски медии.
Унгария обичайно се слага в една ос с Македония и Сърбия, като страни с намерено антиевропейски настройки и симпатизиращи на режима на Владимир Путин в Русия.
Нападките против България от страна на политическото управление в Северна Македония не са спирали. Християн Мицкоски също отстоява тезата, която пази и Орбан – че страната ни блокира европейската интеграция на Македония.
Сърбите, въпреки и по-умерени в обществените си изказвания, поддържат македонската еднаквост и подлагат на критика българската политика за отказване на македонската нация, като в общи линии са в политически синхрон с Русия по тези въпроси. Сърбия и Македония, подкрепяни от Русия, водят политика, която съгласно някои български анализатори е „ антибългарска, антиевропейска и в услуга на съветските ползи “.
Това слага българския президент в комплицирана дипломатическа обстановка – срещата с унгарския президент може да бъде интерпретирана като опит за балансиране в районните и интернационалните връзки, даже в случай че Унгария е част от тези среди, които враждуват с българската позиция.
Радев евентуално избира разговор и дипломатическо взаимоотношение, с цел да резервира стратегически ползи и да търси решения на комплицирани районни проблеми, само че дейностите му също могат да се поясняват като слагане на България в същата тази ос, в която са Унгария, Сърбия и Македония – антиевропейска и проруска.
Компанията, в която се намират Унгария, Македония и Сърбия във връзка с България, съставлява геополитически и исторически комплициран пъзел, който България би трябвало да взема решение посредством дипломация, а не уединяване.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Президентът Румен Радев посрещна президента на Унгария в подтекст на комплицирани и хладни двустранни връзки, в които Унгария намерено симпатизира на Северна Македония и от време на време насочва рецензии против България по отношение на нейната политика по отношение на западната ни съседка. Това поражда доста въпроси, свързани с характера на тази аудиенция и демонстрираните топли връзки сред двамата президенти.
Нееднократно в свои изявления унгарският министър председател Виктор Орбан е отправял рецензии и даже остри нападки във връзка с страната ни в политиката ѝ по отношение на РСМ – той поддържа европейската интеграция на Северна Македония, само че като спънка за това показва българската политика, което, съгласно него „ удря по националното достолепие “ на Македония. Ето за какво самият той се предложи за медиатор в диалозите за приемането на РСМ в Европейски Съюз.
През лятото унгарските евродепутати от комисията по външни работи (AFET) в Европейската комисия бяха инструктирани персонално от Виктор Орбан да гласоподават срещу българските ремонти по отчета на Томас Вайц за Северна Македония. С това си деяние беше разрушен ширещия се в България мит, че Орбан ни е другар. Въпреки острата българска опозиция, външната комисия на Европейския парламент утвърди с огромно болшинство отчета, от който залегна формулировката „ македонски език и еднаквост “, като бе отхвърлено предлагането на българските евродепутати пред нея да бъде добавено определението „ съвременни “.
След гласуването българското външно министерство разгласи, че приема отчета единствено за „ сведение “ и напомни, че няма интернационален правно обвързващ темперамент.
Унгарският министър председател неведнъж е показал топли връзки с ръководещите в Македония, чиято антибългарска реторика е непрекъсната. В същото време в западната ни съседка се следи и голям брой маджарски медии.
Унгария обичайно се слага в една ос с Македония и Сърбия, като страни с намерено антиевропейски настройки и симпатизиращи на режима на Владимир Путин в Русия.
Нападките против България от страна на политическото управление в Северна Македония не са спирали. Християн Мицкоски също отстоява тезата, която пази и Орбан – че страната ни блокира европейската интеграция на Македония.
Сърбите, въпреки и по-умерени в обществените си изказвания, поддържат македонската еднаквост и подлагат на критика българската политика за отказване на македонската нация, като в общи линии са в политически синхрон с Русия по тези въпроси. Сърбия и Македония, подкрепяни от Русия, водят политика, която съгласно някои български анализатори е „ антибългарска, антиевропейска и в услуга на съветските ползи “.
Това слага българския президент в комплицирана дипломатическа обстановка – срещата с унгарския президент може да бъде интерпретирана като опит за балансиране в районните и интернационалните връзки, даже в случай че Унгария е част от тези среди, които враждуват с българската позиция.
Радев евентуално избира разговор и дипломатическо взаимоотношение, с цел да резервира стратегически ползи и да търси решения на комплицирани районни проблеми, само че дейностите му също могат да се поясняват като слагане на България в същата тази ос, в която са Унгария, Сърбия и Македония – антиевропейска и проруска.
Компанията, в която се намират Унгария, Македония и Сърбия във връзка с България, съставлява геополитически и исторически комплициран пъзел, който България би трябвало да взема решение посредством дипломация, а не уединяване.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ