Политиците трябва да се оберат в говоренето, ако искат да помогнат за стабилизиране на публичните финанси и за еврозоната, коментира Любомир Каримански
Сподели
Политиците следва да бъдат по-сдържани в изявленията си, в случай че фактически желаят да спомогнат за стабилизирането на обществените финанси и за прогрес към еврозоната. Това обясни Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българска народна банка, в предаването „ Денят стартира с Георги Любенов “ по Българска национална телевизия.
Той акцентира, че политиците са достигнали до миг на безсилие, само че в същото време имат задължението да работят с студен разсъдък и да проявят доверие към специалистите, които могат да дават ясни и съответни причини по отношение на положението на стопанската система и по какъв начин би трябвало да продължим напред.
Според Каримански, актуалният ни фокус е единствено върху една съответна цел, без да имаме дълготраен проект за икономическата политика.
Любомир Каримански добави, че е неотложно да се наблюдават динамичните геополитически процеси, които директно въздействат на икономическото развиване. Важно е също по този начин да се понижи систематичният риск, обвързван с политическите опасности и стабилността на държавното управление. Последните пет години свидетелстват за наклонност на обсесивно внимание към бюджета, без да се формулира ясна визия за политическите цели на държавното управление, разяснява Каримански. Според него, акцентът постоянно е върху бюджета, а не върху дълготрайните цели на страната.
По въпроса за бюджета, Каримански подсети, че за реализиране на ценова непоклатимост е значимо фискалната и паричната политика да бъдат в синхрон. Той добави, че усещането е, че фискалната политика сега остава изоставаща или не задоволително служебна към популацията и бизнеса. Икономиката следва да бъде движена от хармонията сред тези две политики, което е нещо, което би трябвало деликатно да осъзнаем, акцентира Каримански.
Когато систематичният и политическият риск са минимизирани, можем да разчитаме на синехрон сред фискалната и паричната политика. В момента, в който едната политика работи на цялостен потенциал, каквато е паричната, следвайки дейностите на Европейската централна банка (ЕЦБ), е неотложно и другата да действа на оптимално равнище, означи Каримански. В тази светлина той подчертава на смисъла на откритите фискални правила, които страната би трябвало да съблюдава.
Не можем да имаме икономическа политика без открити фискални правила и правила, добави Каримански. Един от главните правила, които би трябвало да бъдат изложени, е ефикасното ръководство на ресурсите в страната. Когато разполагаме с старания за оптимално ръководство на ресурсите в бюджета, можем по-добре да формулираме политическите цели, сподели той.
Относно опцията България да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 година, Каримански изрази оптимизъм.
Според него има всички нужни предпоставки и всичко зависи от политическата воля и по какъв начин финансовата и фискалната политика ще бъдат структурирани, посочи той.
Той посочи нуждата да бъдат деликатно следени изявленията на ЕЦБ и добави, че отговорите на акцентират, че всичко зависи от политическата непоклатимост. Ако институциите, свързани с Централната банка, са изпълнили своите отговорности, е време политиците да създадат своята част, сподели Каримански.
Той добави, че банковата област е подготвена за присъединение към еврозоната и финансовата система става постоянна, само че фискалната политика би трябвало да бъде по-ясна, защото сега е до известна степен неразбираема.
Каримански акцентира, че е значимо бюджетът да не бъде повлиян от политическия подтекст. Изключително значимо е информацията да бъде представяна без политически намеси, по тази причина предложи основаването на платформа, в която всички стопански и финансови шефове на министерствата да работят дружно, координирани от ръководителя в Министерството на финансите.
Каримански означи, че всеки от нас е дебитор във връзка с финансовата просветеност на българите, заявявайки, че доста работа остава за извършване.
Той добави, че хората, които се опълчват или поддържат еврозоната, би трябвало да имат основателни причини и познания по тематиката, вместо просто да бъдат манипулирани от незнанието, както е сега.
При въпрос за въздействие върху спестяванията, Каримански разяснява, че по-скоро инфлацията ще бъде главният фактор, влияещ на спестяванията на хората, в сравнение с самата еврозона.
Той акцентира, че еврозоната не би трябвало да бъде представяна като пропаст, а икономическата непоклатимост и напредък, както и интегритетът сред институциите е от значително значение за надзор и отбягване на спекулации.
Според него, при присъединение към еврозоната, закрепеният курс на лв. няма да бъде изменен. Той изрази убеденост, че институциите в България, в това число Българска народна банка, както и европейските регулатори, наблюдават на съществено отговорностите си.
Накрая, Каримански установи, че България сега има по-сериозен проблем от присъединението към еврозоната и това са макроикономическите несъответствия. Той зададе въпрос дали в действителност знаем каква е идната ни цел като нация.
Той добави, че е значим въпросът по какъв начин можем да се повишим в конкурентоспособността, от която зависи оправянето с макроикономическите несъответствия и вложение в стопанската система. Според него, използването на потенциала на търговски разноски не е уместно решение и би могло да попречва растежа на страната.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Политиците следва да бъдат по-сдържани в изявленията си, в случай че фактически желаят да спомогнат за стабилизирането на обществените финанси и за прогрес към еврозоната. Това обясни Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българска народна банка, в предаването „ Денят стартира с Георги Любенов “ по Българска национална телевизия.
Той акцентира, че политиците са достигнали до миг на безсилие, само че в същото време имат задължението да работят с студен разсъдък и да проявят доверие към специалистите, които могат да дават ясни и съответни причини по отношение на положението на стопанската система и по какъв начин би трябвало да продължим напред.
Според Каримански, актуалният ни фокус е единствено върху една съответна цел, без да имаме дълготраен проект за икономическата политика.
Любомир Каримански добави, че е неотложно да се наблюдават динамичните геополитически процеси, които директно въздействат на икономическото развиване. Важно е също по този начин да се понижи систематичният риск, обвързван с политическите опасности и стабилността на държавното управление. Последните пет години свидетелстват за наклонност на обсесивно внимание към бюджета, без да се формулира ясна визия за политическите цели на държавното управление, разяснява Каримански. Според него, акцентът постоянно е върху бюджета, а не върху дълготрайните цели на страната.
По въпроса за бюджета, Каримански подсети, че за реализиране на ценова непоклатимост е значимо фискалната и паричната политика да бъдат в синхрон. Той добави, че усещането е, че фискалната политика сега остава изоставаща или не задоволително служебна към популацията и бизнеса. Икономиката следва да бъде движена от хармонията сред тези две политики, което е нещо, което би трябвало деликатно да осъзнаем, акцентира Каримански.
Когато систематичният и политическият риск са минимизирани, можем да разчитаме на синехрон сред фискалната и паричната политика. В момента, в който едната политика работи на цялостен потенциал, каквато е паричната, следвайки дейностите на Европейската централна банка (ЕЦБ), е неотложно и другата да действа на оптимално равнище, означи Каримански. В тази светлина той подчертава на смисъла на откритите фискални правила, които страната би трябвало да съблюдава.
Не можем да имаме икономическа политика без открити фискални правила и правила, добави Каримански. Един от главните правила, които би трябвало да бъдат изложени, е ефикасното ръководство на ресурсите в страната. Когато разполагаме с старания за оптимално ръководство на ресурсите в бюджета, можем по-добре да формулираме политическите цели, сподели той.
Относно опцията България да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 година, Каримански изрази оптимизъм.
Според него има всички нужни предпоставки и всичко зависи от политическата воля и по какъв начин финансовата и фискалната политика ще бъдат структурирани, посочи той.
Той посочи нуждата да бъдат деликатно следени изявленията на ЕЦБ и добави, че отговорите на акцентират, че всичко зависи от политическата непоклатимост. Ако институциите, свързани с Централната банка, са изпълнили своите отговорности, е време политиците да създадат своята част, сподели Каримански.
Той добави, че банковата област е подготвена за присъединение към еврозоната и финансовата система става постоянна, само че фискалната политика би трябвало да бъде по-ясна, защото сега е до известна степен неразбираема.
Каримански акцентира, че е значимо бюджетът да не бъде повлиян от политическия подтекст. Изключително значимо е информацията да бъде представяна без политически намеси, по тази причина предложи основаването на платформа, в която всички стопански и финансови шефове на министерствата да работят дружно, координирани от ръководителя в Министерството на финансите.
Каримански означи, че всеки от нас е дебитор във връзка с финансовата просветеност на българите, заявявайки, че доста работа остава за извършване.
Той добави, че хората, които се опълчват или поддържат еврозоната, би трябвало да имат основателни причини и познания по тематиката, вместо просто да бъдат манипулирани от незнанието, както е сега.
При въпрос за въздействие върху спестяванията, Каримански разяснява, че по-скоро инфлацията ще бъде главният фактор, влияещ на спестяванията на хората, в сравнение с самата еврозона.
Той акцентира, че еврозоната не би трябвало да бъде представяна като пропаст, а икономическата непоклатимост и напредък, както и интегритетът сред институциите е от значително значение за надзор и отбягване на спекулации.
Според него, при присъединение към еврозоната, закрепеният курс на лв. няма да бъде изменен. Той изрази убеденост, че институциите в България, в това число Българска народна банка, както и европейските регулатори, наблюдават на съществено отговорностите си.
Накрая, Каримански установи, че България сега има по-сериозен проблем от присъединението към еврозоната и това са макроикономическите несъответствия. Той зададе въпрос дали в действителност знаем каква е идната ни цел като нация.
Той добави, че е значим въпросът по какъв начин можем да се повишим в конкурентоспособността, от която зависи оправянето с макроикономическите несъответствия и вложение в стопанската система. Според него, използването на потенциала на търговски разноски не е уместно решение и би могло да попречва растежа на страната.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ