Петър Чолаков за ДЕБАТИ.БГ: С избора на конституционни съдии мнозинството само̀ се вкара в капан
Сподели
Петър Чолаков е доцент по социология в Института по философия и социология на Българска академия на науките. Доктор по политология (СУ „ Св. Климент Охридски “, 2009 г.). Специализира в London School of Economics (2003 година, Hansard/Chevening Scholar).
Г-н Чолаков, това че президентът Радев не участва на клетвата на новите конституционни съдии може би беше предстоящо. Как да четем този знак от него?
Той сподели червен картон на конституционното болшинство в Народното събрание.
Това има своето съображение, от една страна, тъй като Народното събрание има доста ниско доверие. По данни от края на предходната 2023 година това са единствено 8 % доверие.
Още тогава, когато излязоха тези данни, президентът сподели, че това е обезпокоителен факт за едно болшинство, което желае да прави конституционни промени – в тази ситуация, да избира конституционни съдии.
Трябва да кажем също по този начин, че имаше поръчка от секретаря на президента по сигурност и защита Димитър Стоянов – той още преди две седмици загатна, че президентът може да направи подобен ход, т.е., да не участва на клетвата на двамата съдии – Атанасова и Белазелков.
Тогава разясних, че този ход ще бъде опасен, обаче се появи нещо в последните дни, което е доста значимо, а то е това, че повече от половината от адвокатските колегии в страната в действителност оспорват избора на Атанасова и Белазелков.
Тоест, тук президентът стъпва не просто на някакви субективни, политически или други претекстове, а се основава и на мнението на по-голямата част на адвокатските колегии.
Аргументите на адвокатурата и на президента в действителност са сходни. А точно това, че Народното събрание записа, че мандатът на Атанасова и Белазелков ще бъде 9 години, в случай, че би трябвало да бъде 7 години, в резултат на решение на Конституционен съд.
И вторият мотив, който е не по-малко значим – че нямаше задоволително разискване на тези две кандидатури.
Вече се появиха аналогии с метода, по който беше връчен мандатът на държавното управление на Николай Денков – с отвращение и на ръба на Конституцията. Хора от кръга на президента нееднократно са казвали, че той е съпротива или опция на това ръководство. Може ли да се чете днешното му държание и по тази линия?
При всяко състояние това има и своя политически прочит. Не става въпрос единствено за юридически прочит. Така че фактически посредством този собствен ход Румен Радев в действителност възобновява тази война, която тече сред него, от една страна, и въпреки това – болшинството в Народното събрание и обединението, отпред с господин Денков.
Нека да кажем обаче, че в тази ситуация с връчването на мандата, тогава фактически се говореше, че това е държание на ръба на Конституцията. Президентът не мина тогава ръба на Конституцията, би трябвало да кажем, че си остана в границите на Конституцията.
Но това беше едно държание, да го назовем – прекомерно антагонистично, и съгласно мен беше ненужно основаване на несъгласие в обществото през юни месец предходната година, когато встъпи в служба господин Денков и неговото държавно управление.
В случая ще се вършат паралели обаче не със случая с господин Денков, а с 2012 година и арбитър Венета Марковска, когато президентът Плевнелиев напусна церемонията по клетвата на Марковска и тя не стана парламентарен арбитър.
И аз чета, защото не съм конституционалист, мнения на конституционни специалисти, че в действителност има съображение в дейностите на президента. Че те биха могли да доведат до това да не бъде зачетен изборът на Белазелков и Атанасова.
Най-вероятно решението ще бъде взето още веднъж в Конституционния съд. Така че ще зависи по-скоро от констелацията на политическите ползи в самия Конституционен съд.
С избора на тези двама конституционни съдии ръководещото болшинство повишава ли доверието в себе си? Може ли да се приказва за това, че ръководещото болшинство с тези свои дейности губи доверие в обществото, а президентът заема това място, което се освобождава и повишава доверието към институцията?
Тук би трябвало малко да ви възразявам – не се освобождава място, тъй като президентът влиза много остро на некоалицията, стъпвайки на съответни юридически причини и по-скоро би трябвало, в случай че се следва формалната логичност, да повиши доверие, т.е., да завоюва от позиция на известност, на поддръжка, стъпвайки на ниското доверие в Народно събрание.
Ако ги нямаше причините на адвокатурата, аз бях по-скоро на мнение, че това ще бъде една демонстрация на заяждане от страна на президента.
Защото Атанасова, да, по-голямата част от нейния юридически стаж тя е навъртяла в Народното събрание. Знаете, че работата в Народно събрание се смята за юридически стаж, има го този остроумен номер. По този метод тя доби едни 15 години, които ги прибавя, с цел да дава отговор на условията за съдии в Конституционен съд. Иначе нямаше да ги има.
Но не е казус такива персони, които имат по-скоро политически биографии, да отиват в Конституционен съд.
С Белазелков заяждането е по-скоро по линия на присъдата за Джок Полфрийман и неговото предварително освобождение.
Така че там, това са причините, само че в случай че ги нямаше причините на адвокатурата и това, което в действителност самото болшинство в Народното събрание си направи, като ненужно уточни 9 години, вместо 7 години мандат… Защо? За да изкарат две години повече Атанасова и Белазелков.
Беше неточност, съгласно мен, от тяхна страна, те сами се вкараха в капан.
И другото е, че трябваше да има по-широко публично разискване.
Но главният проблем е за мандатите и това, че има решение на Конституционен съд, което няма по какъв начин да не важи и за този проблем. Тоест, че мандатът и на Атанасова, и на Белазелков, в случай че въобще станат конституционни съдии, би трябвало да бъде 7 години, а не 9.
Така че по-скоро съгласно мен се заплетоха в каша, която от настоящето конституционно болшинство сами си сътвориха.
Не знам дали електорално ще изгубят, тъй като в този момент настава борба на интерпретациите. Един анализатор ще каже едно, различен – друго.
Очаквате ли в действителност президентът да не изкара цялостния си мандат и да оглави политически план, каквато теза се прокрадва в медиите през последните седмици?
Смятам, че той ще си изкара мандата. Това не пречи придвижването „ Трети март “, което се свързва по някакъв метод с него, да се опита да капитализира, да натрупа актив върху подобен вид дейности на президента, върху известността на президента.
Но самият президент предварително да си приключи мандата – мисля, че по-скоро не. Аз персонално ще се изненадам от подобен ход.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Петър Чолаков е доцент по социология в Института по философия и социология на Българска академия на науките. Доктор по политология (СУ „ Св. Климент Охридски “, 2009 г.). Специализира в London School of Economics (2003 година, Hansard/Chevening Scholar).
Г-н Чолаков, това че президентът Радев не участва на клетвата на новите конституционни съдии може би беше предстоящо. Как да четем този знак от него?
Той сподели червен картон на конституционното болшинство в Народното събрание.
Това има своето съображение, от една страна, тъй като Народното събрание има доста ниско доверие. По данни от края на предходната 2023 година това са единствено 8 % доверие.
Още тогава, когато излязоха тези данни, президентът сподели, че това е обезпокоителен факт за едно болшинство, което желае да прави конституционни промени – в тази ситуация, да избира конституционни съдии.
Трябва да кажем също по този начин, че имаше поръчка от секретаря на президента по сигурност и защита Димитър Стоянов – той още преди две седмици загатна, че президентът може да направи подобен ход, т.е., да не участва на клетвата на двамата съдии – Атанасова и Белазелков.
Тогава разясних, че този ход ще бъде опасен, обаче се появи нещо в последните дни, което е доста значимо, а то е това, че повече от половината от адвокатските колегии в страната в действителност оспорват избора на Атанасова и Белазелков.
Тоест, тук президентът стъпва не просто на някакви субективни, политически или други претекстове, а се основава и на мнението на по-голямата част на адвокатските колегии.
Аргументите на адвокатурата и на президента в действителност са сходни. А точно това, че Народното събрание записа, че мандатът на Атанасова и Белазелков ще бъде 9 години, в случай, че би трябвало да бъде 7 години, в резултат на решение на Конституционен съд.
И вторият мотив, който е не по-малко значим – че нямаше задоволително разискване на тези две кандидатури.
Вече се появиха аналогии с метода, по който беше връчен мандатът на държавното управление на Николай Денков – с отвращение и на ръба на Конституцията. Хора от кръга на президента нееднократно са казвали, че той е съпротива или опция на това ръководство. Може ли да се чете днешното му държание и по тази линия?
При всяко състояние това има и своя политически прочит. Не става въпрос единствено за юридически прочит. Така че фактически посредством този собствен ход Румен Радев в действителност възобновява тази война, която тече сред него, от една страна, и въпреки това – болшинството в Народното събрание и обединението, отпред с господин Денков.
Нека да кажем обаче, че в тази ситуация с връчването на мандата, тогава фактически се говореше, че това е държание на ръба на Конституцията. Президентът не мина тогава ръба на Конституцията, би трябвало да кажем, че си остана в границите на Конституцията.
Но това беше едно държание, да го назовем – прекомерно антагонистично, и съгласно мен беше ненужно основаване на несъгласие в обществото през юни месец предходната година, когато встъпи в служба господин Денков и неговото държавно управление.
В случая ще се вършат паралели обаче не със случая с господин Денков, а с 2012 година и арбитър Венета Марковска, когато президентът Плевнелиев напусна церемонията по клетвата на Марковска и тя не стана парламентарен арбитър.
И аз чета, защото не съм конституционалист, мнения на конституционни специалисти, че в действителност има съображение в дейностите на президента. Че те биха могли да доведат до това да не бъде зачетен изборът на Белазелков и Атанасова.
Най-вероятно решението ще бъде взето още веднъж в Конституционния съд. Така че ще зависи по-скоро от констелацията на политическите ползи в самия Конституционен съд.
С избора на тези двама конституционни съдии ръководещото болшинство повишава ли доверието в себе си? Може ли да се приказва за това, че ръководещото болшинство с тези свои дейности губи доверие в обществото, а президентът заема това място, което се освобождава и повишава доверието към институцията?
Тук би трябвало малко да ви възразявам – не се освобождава място, тъй като президентът влиза много остро на некоалицията, стъпвайки на съответни юридически причини и по-скоро би трябвало, в случай че се следва формалната логичност, да повиши доверие, т.е., да завоюва от позиция на известност, на поддръжка, стъпвайки на ниското доверие в Народно събрание.
Ако ги нямаше причините на адвокатурата, аз бях по-скоро на мнение, че това ще бъде една демонстрация на заяждане от страна на президента.
Защото Атанасова, да, по-голямата част от нейния юридически стаж тя е навъртяла в Народното събрание. Знаете, че работата в Народно събрание се смята за юридически стаж, има го този остроумен номер. По този метод тя доби едни 15 години, които ги прибавя, с цел да дава отговор на условията за съдии в Конституционен съд. Иначе нямаше да ги има.
Но не е казус такива персони, които имат по-скоро политически биографии, да отиват в Конституционен съд.
С Белазелков заяждането е по-скоро по линия на присъдата за Джок Полфрийман и неговото предварително освобождение.
Така че там, това са причините, само че в случай че ги нямаше причините на адвокатурата и това, което в действителност самото болшинство в Народното събрание си направи, като ненужно уточни 9 години, вместо 7 години мандат… Защо? За да изкарат две години повече Атанасова и Белазелков.
Беше неточност, съгласно мен, от тяхна страна, те сами се вкараха в капан.
И другото е, че трябваше да има по-широко публично разискване.
Но главният проблем е за мандатите и това, че има решение на Конституционен съд, което няма по какъв начин да не важи и за този проблем. Тоест, че мандатът и на Атанасова, и на Белазелков, в случай че въобще станат конституционни съдии, би трябвало да бъде 7 години, а не 9.
Така че по-скоро съгласно мен се заплетоха в каша, която от настоящето конституционно болшинство сами си сътвориха.
Не знам дали електорално ще изгубят, тъй като в този момент настава борба на интерпретациите. Един анализатор ще каже едно, различен – друго.
Очаквате ли в действителност президентът да не изкара цялостния си мандат и да оглави политически план, каквато теза се прокрадва в медиите през последните седмици?
Смятам, че той ще си изкара мандата. Това не пречи придвижването „ Трети март “, което се свързва по някакъв метод с него, да се опита да капитализира, да натрупа актив върху подобен вид дейности на президента, върху известността на президента.
Но самият президент предварително да си приключи мандата – мисля, че по-скоро не. Аз персонално ще се изненадам от подобен ход.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ