Държавните служители сами да поемат разходите за осигуровки, призова Фискалният съвет
Сподели
Параметрите на първия в евро бюджет станаха ясни, откакто изтече план на документа. От него излиза наяве, че е планувана по-висока осигурителна вноска за пенсия с два пункта, по-висок оптимален застрахователен приход и заледяване на майчинството за втората година.
Минимална работна заплата е от 1183 лв., а не както изиска при започване на месеца общественият министър Борислав Гуцанов (БСП) – 1213 лв/620 евро. Минималната работна заплата е с 30 лв. по-ниска от тази, която се пресмята по законовата формула, написана в Кодекса на труда и разисквана на съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие. Предвидено е и повдигане на осигуровките с 2%.
На този декор рекордното повишаване на разноските за личен състав в държавния бюджет през последните две години се обрисува като сериозен проблем и за Бюджет 2026. За това сигнализираха от Фискалният съвет след разбор на структурата на разноските за личен състав по браншове и предлага няколко благоприятни условия за усъвършенстването им.
Една от главните рекомендации е намаляването на общинската администрация посредством обединение на общини. Намаляващото население прави административната тежест за дребните общини непостижима. На фона на демографския срив администрацията освен не понижава, а даже се усилва като доближава 35 хиляди души, показват от Фискалния съвет.
Друга рекомендация е оптимизация на броя на служителите на реда, който също пораства при намаляващо население. По последни данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2022 година са 421 на 100 000 души, а през 2015 година са били 312, което е и междинното за Европейския съюз (ЕС). По разноски за бранш „ Вътрешен ред и сигурност “ България е на челно място в Европейски Съюз – 2,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт, до момента в който междинния дял в Европейски Съюз е 1,7 % от Брутният вътрешен продукт.
Фискалният съвет предлага още държавните чиновници и служителите на реда да заплащат персоналните си осигурителни вноски, както всички останали чиновници.
Според разбора на Фискалния съвет актуалната политика по възнаграждение на личния състав в публичния бранш би трябвало да се премисли по няколко аргументи – тежестта на разноските за личен състав стана прекомерно огромна (10 на от БВП); изпреварващият растеж на приходите по отношение на инфлацията подтиква потреблението и генерира още инфлация; растежът на заплатите в държавната сфера принуждава работодателите в частния бранш също да усилват заплатите; предпочитаното увеличение на заплатите в избрани браншове основава чувство за неправда и води до митинги за по-високи заплати и в другите сектори; намаляването на популацията изисква редуциране на чиновниците в някои браншове, при които натовареността понижава (полицаи, учители, лекари, служители и др.); режимът във връзка с разпределението на осигурителната тежест сред шеф и чиновник би трябвало да е идентичен за всички работещи.
Държавни разноски за личен състав – заети и заплати по браншове
Разходите за личен състав в доклада за бюджета за 2024 година възлизат на над 20 милиарда лева при планувани 18 милиарда лева От тях 16 милиарда лева са за заплати, а останалите 4 милиарда лева са за осигуровки. Увеличават се с 3 милиарда лева или със 17 на 100 по отношение на миналата година. За 2025 година са планувани 22,8 милиарда лева за личен състав или още веднъж съвсем 3 милиарда лева повече. Разходите за личен състав съставляват 26 % от всички държавни разноски (при 22 на 100 през 2018 г.). Като дял от Брутният вътрешен продукт доближават към този момент 10 на 100, а до 2018 година не надвишават 8 %. Тези данни демонстрират, че през последните 5-6 години държавните разноски за личен състав порастват с темпове, изпреварващи инфлацията, е посочено в разбора.
Заетите в публичния бранш по трудови и служебни правни отношения през 2024 година са 558 399 души. Най-голям дял (около 28 на сто) са заети в просветителната сфера. На второ място по бройка са заетите в областта на опазването на здравето (около 24 процента), а на трето място е държавната администрация с дял от към 20 на 100 (112,7 хиляди д.). На тези три бранша се падат и почти 72 % от общите разноски за заплати. Анализът на структурата на наетите лица в динамичност демонстрира забележителен растеж в броя на заетите в здравния бранш – от 101 хиляди души през 2019 година до 132 хиляди през 2024 година Този бранш регистрира и най-голямото повишаване на разноските за заплати – от 1,7 милиарда лева през 2020 година до 3,4 милиарда лева през 2024 година
Средната брутна работна заплата в публичния бранш е 2400 лева през 2024 година, като се усилва с 15 на 100 по отношение на миналата година. С сходен ритъм нарастват заплатите в трите най-големи бранша. Заплатите в публичния бранш изпреварват тези в частния бранш – междинната заплата там е 2300 лева Политиката по възнаграждение в обществения бранш основава напън върху пазара на труда и частният бранш също е заставен да покачва заплатите, с цел да задържи чиновниците си. В огромна част от общините заетите са най-вече в публичния бранш и той задава равнищата на хонорари, с които частният бранш би трябвало да се конкурира, означават от Фискалния съвет.
В доклада за осъществяването на бюджет 2024 година са регистрирани 2,2 милиарда лева повече разноски за личен състав от плануваните, т.е. превишение с 12 на 100. Видно е, че преизпълнението на разноските за личен състав не е обвързвано с държавния бюджет, а евентуално касае бюджетите на общините, където разноските за личен състав доближават 8,12 милиарда лева (при 6,85 милиарда лева за 2023г.). Голяма част от тези разноски се финансират с трансфер от държавния бюджет за делегираните действия (най-вече за образование), е посочено в разбора.
Държавно ръководство
Администрацията на изпълнителната власт към юни 2025 година е 99 хиляди души. От тях 35 хиляди са в общинските администрации, а 56 хиляди са в централната администрация. За интервала 2011-2025 (юни) година общата бройка на администрацията на изпълнителната власт е повишена умерено с 2623 души. Съотношението брой население към 1 чиновник на администрацията за същия интервал понижава от 76,1 на 65,1 (изчисление на Фискалния съвет), което демонстрира известно повишаване на административната тежест, само че това понижение се дължи главно на понижението на броя на популацията.
С изпреварващ растеж се отличават общинските администрации, които за интервала 2011-2025 (юни) година се усилват с 2184 души. При тях съотношението население на 1 чиновник по пресмятане на Фискалния съвет по данни на Национален статистически институт понижава от 223,2 през 2011 година на 183,9 през юни 2025 година, т.е. налице е значително увеличение на административната тежест. Според Фискалния съвет следва да се обмисли административна промяна за понижаване на броя на общините. В доста от по-малките общини административната тежест е прекомерно висока.
Социални и здравни осигурителни вноски
На 4,3 милиарда лева възлизат разноските за осигуровки, които вършат страната и общините (2,6 милиарда лева страната и 1,35 милиарда лева общините). Държавните чиновници от най-масовата, трета категория труд през 2024 година са били 48 280 души, а средно-месечния им застрахователен приход е 2 432 лева За тях страната напълно поема здравно-осигурителните вноски (24,3 на 100 осигуровки за ДОО и 8 на 100 здравна осигуровка), до момента в който останалите чиновници поемат 13,78 % от осигуровките за своя сметка.
Привилегията за вдишване на цялостните осигуровки от страна на страната е останала от времето, когато държавните чиновници не бяха добре платени. Към днешна дата тази привилегия е по-скоро несправедлива по отношение на останалите чиновници в държавната администрация (на трудов договор) и чиновниците в частния бранш. Платените осигуровки за държавните чиновници, включително тези в правосъдната система (без тези по Закона за МВР) възлизат на 385 млн. лева Фискалният резултат за бюджета ще бъде към 200 млн. лева по-малко осигуровки, е посочено в разбора.
Според Фискалния съвет доста по-голям резултат ще има, в случай че служителите на реда и военните чиновници поемат част от осигуровките си за своя сметка, както останалите чиновници (към момента страната им заплаща 73,3 на 100 осигуровки). Няма икономическа логичност в това едни чиновници да заплащат персонални осигурителни вноски, а други да не заплащат. Нещо повече, техните вноски (защото те черпят осигурителни права) се заплащат от страната, т.е. от налозите на всички, означават от Фискалния съвет.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Параметрите на първия в евро бюджет станаха ясни, откакто изтече план на документа. От него излиза наяве, че е планувана по-висока осигурителна вноска за пенсия с два пункта, по-висок оптимален застрахователен приход и заледяване на майчинството за втората година.
Минимална работна заплата е от 1183 лв., а не както изиска при започване на месеца общественият министър Борислав Гуцанов (БСП) – 1213 лв/620 евро. Минималната работна заплата е с 30 лв. по-ниска от тази, която се пресмята по законовата формула, написана в Кодекса на труда и разисквана на съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие. Предвидено е и повдигане на осигуровките с 2%.
На този декор рекордното повишаване на разноските за личен състав в държавния бюджет през последните две години се обрисува като сериозен проблем и за Бюджет 2026. За това сигнализираха от Фискалният съвет след разбор на структурата на разноските за личен състав по браншове и предлага няколко благоприятни условия за усъвършенстването им.
Една от главните рекомендации е намаляването на общинската администрация посредством обединение на общини. Намаляващото население прави административната тежест за дребните общини непостижима. На фона на демографския срив администрацията освен не понижава, а даже се усилва като доближава 35 хиляди души, показват от Фискалния съвет.
Друга рекомендация е оптимизация на броя на служителите на реда, който също пораства при намаляващо население. По последни данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2022 година са 421 на 100 000 души, а през 2015 година са били 312, което е и междинното за Европейския съюз (ЕС). По разноски за бранш „ Вътрешен ред и сигурност “ България е на челно място в Европейски Съюз – 2,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт, до момента в който междинния дял в Европейски Съюз е 1,7 % от Брутният вътрешен продукт.
Фискалният съвет предлага още държавните чиновници и служителите на реда да заплащат персоналните си осигурителни вноски, както всички останали чиновници.
Според разбора на Фискалния съвет актуалната политика по възнаграждение на личния състав в публичния бранш би трябвало да се премисли по няколко аргументи – тежестта на разноските за личен състав стана прекомерно огромна (10 на от БВП); изпреварващият растеж на приходите по отношение на инфлацията подтиква потреблението и генерира още инфлация; растежът на заплатите в държавната сфера принуждава работодателите в частния бранш също да усилват заплатите; предпочитаното увеличение на заплатите в избрани браншове основава чувство за неправда и води до митинги за по-високи заплати и в другите сектори; намаляването на популацията изисква редуциране на чиновниците в някои браншове, при които натовареността понижава (полицаи, учители, лекари, служители и др.); режимът във връзка с разпределението на осигурителната тежест сред шеф и чиновник би трябвало да е идентичен за всички работещи.
Държавни разноски за личен състав – заети и заплати по браншове
Разходите за личен състав в доклада за бюджета за 2024 година възлизат на над 20 милиарда лева при планувани 18 милиарда лева От тях 16 милиарда лева са за заплати, а останалите 4 милиарда лева са за осигуровки. Увеличават се с 3 милиарда лева или със 17 на 100 по отношение на миналата година. За 2025 година са планувани 22,8 милиарда лева за личен състав или още веднъж съвсем 3 милиарда лева повече. Разходите за личен състав съставляват 26 % от всички държавни разноски (при 22 на 100 през 2018 г.). Като дял от Брутният вътрешен продукт доближават към този момент 10 на 100, а до 2018 година не надвишават 8 %. Тези данни демонстрират, че през последните 5-6 години държавните разноски за личен състав порастват с темпове, изпреварващи инфлацията, е посочено в разбора.
Заетите в публичния бранш по трудови и служебни правни отношения през 2024 година са 558 399 души. Най-голям дял (около 28 на сто) са заети в просветителната сфера. На второ място по бройка са заетите в областта на опазването на здравето (около 24 процента), а на трето място е държавната администрация с дял от към 20 на 100 (112,7 хиляди д.). На тези три бранша се падат и почти 72 % от общите разноски за заплати. Анализът на структурата на наетите лица в динамичност демонстрира забележителен растеж в броя на заетите в здравния бранш – от 101 хиляди души през 2019 година до 132 хиляди през 2024 година Този бранш регистрира и най-голямото повишаване на разноските за заплати – от 1,7 милиарда лева през 2020 година до 3,4 милиарда лева през 2024 година
Средната брутна работна заплата в публичния бранш е 2400 лева през 2024 година, като се усилва с 15 на 100 по отношение на миналата година. С сходен ритъм нарастват заплатите в трите най-големи бранша. Заплатите в публичния бранш изпреварват тези в частния бранш – междинната заплата там е 2300 лева Политиката по възнаграждение в обществения бранш основава напън върху пазара на труда и частният бранш също е заставен да покачва заплатите, с цел да задържи чиновниците си. В огромна част от общините заетите са най-вече в публичния бранш и той задава равнищата на хонорари, с които частният бранш би трябвало да се конкурира, означават от Фискалния съвет.
В доклада за осъществяването на бюджет 2024 година са регистрирани 2,2 милиарда лева повече разноски за личен състав от плануваните, т.е. превишение с 12 на 100. Видно е, че преизпълнението на разноските за личен състав не е обвързвано с държавния бюджет, а евентуално касае бюджетите на общините, където разноските за личен състав доближават 8,12 милиарда лева (при 6,85 милиарда лева за 2023г.). Голяма част от тези разноски се финансират с трансфер от държавния бюджет за делегираните действия (най-вече за образование), е посочено в разбора.
Държавно ръководство
Администрацията на изпълнителната власт към юни 2025 година е 99 хиляди души. От тях 35 хиляди са в общинските администрации, а 56 хиляди са в централната администрация. За интервала 2011-2025 (юни) година общата бройка на администрацията на изпълнителната власт е повишена умерено с 2623 души. Съотношението брой население към 1 чиновник на администрацията за същия интервал понижава от 76,1 на 65,1 (изчисление на Фискалния съвет), което демонстрира известно повишаване на административната тежест, само че това понижение се дължи главно на понижението на броя на популацията.
С изпреварващ растеж се отличават общинските администрации, които за интервала 2011-2025 (юни) година се усилват с 2184 души. При тях съотношението население на 1 чиновник по пресмятане на Фискалния съвет по данни на Национален статистически институт понижава от 223,2 през 2011 година на 183,9 през юни 2025 година, т.е. налице е значително увеличение на административната тежест. Според Фискалния съвет следва да се обмисли административна промяна за понижаване на броя на общините. В доста от по-малките общини административната тежест е прекомерно висока.
Социални и здравни осигурителни вноски
На 4,3 милиарда лева възлизат разноските за осигуровки, които вършат страната и общините (2,6 милиарда лева страната и 1,35 милиарда лева общините). Държавните чиновници от най-масовата, трета категория труд през 2024 година са били 48 280 души, а средно-месечния им застрахователен приход е 2 432 лева За тях страната напълно поема здравно-осигурителните вноски (24,3 на 100 осигуровки за ДОО и 8 на 100 здравна осигуровка), до момента в който останалите чиновници поемат 13,78 % от осигуровките за своя сметка.
Привилегията за вдишване на цялостните осигуровки от страна на страната е останала от времето, когато държавните чиновници не бяха добре платени. Към днешна дата тази привилегия е по-скоро несправедлива по отношение на останалите чиновници в държавната администрация (на трудов договор) и чиновниците в частния бранш. Платените осигуровки за държавните чиновници, включително тези в правосъдната система (без тези по Закона за МВР) възлизат на 385 млн. лева Фискалният резултат за бюджета ще бъде към 200 млн. лева по-малко осигуровки, е посочено в разбора.
Според Фискалния съвет доста по-голям резултат ще има, в случай че служителите на реда и военните чиновници поемат част от осигуровките си за своя сметка, както останалите чиновници (към момента страната им заплаща 73,3 на 100 осигуровки). Няма икономическа логичност в това едни чиновници да заплащат персонални осигурителни вноски, а други да не заплащат. Нещо повече, техните вноски (защото те черпят осигурителни права) се заплащат от страната, т.е. от налозите на всички, означават от Фискалния съвет.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ