Едвин Сугарев: Пиша тези редове с гняв, който не може да бъде удържан
Сподели
Нека бъдем наясно през цялото време: пиша тези редове с яд. С голям яд, който не може да бъде удържан. Ако някой се надява да открие тук политическа уместност, да си затвори очите и да си зарови главата в пясъка.
Думата отвращение може би най-точно показва това, което изпитвам. Няма по какъв начин да не бъдеш омерзен, когато виждаш нравственото катурване на познатия ти свят – твоя свят, който до неотдавна се приемаше за цивилизован.
Доскоро, да. Но към този момент не, уви. Няма нищо цивилизовано в рижия шебек, който се е курдисал в Белия дом и интензивно трансформира най-могъщата страна в този свят в автократичен див звяр. Няма нищо цивилизовано в следвания от него принцип, съгласно който правото принадлежи на мощния, а тези, които „ нямат козове “ в ръцете си, би трябвало единствено да слушат и да извършват. Няма нищо цивилизовано в положената на масата на така наречените договаряния салфетка с печат „ Ялта “, която чака на нея да бъдат записани процентите, с които светът се разделя на сфери на въздействие. Няма нищо цивилизовано да кажеш: вземаме Гренландия, тъй като ни би трябвало, или вземаме Газа, прокуждаме арабите и вършим Ривиера, или заличаваме Канада от картата на света и тя става американски щат. Няма нищо цивилизовано да искаш да ти се заплати отпуснатата безплатно на Украйна помощ, освен това надута неколкократно – и в подмяна тази страна да се трансформира в твоя колония, като си присвоиш половината от нейните потребни изкопаеми. Няма нищо цивилизовано в това да преговаряш за мир с агресора, без да поканиш на масата на договарянията жертвата на неговата експанзия.
И още: няма нищо цивилизовано в това да обвиняваш една нападната страна, че желае войната, откакто тази война може да бъде спряна единствено по един метод – като страната, осъществила варварска и непредизвикана експанзия, се отдръпна от окупираните територии – защото всичко друго е от Лукаваго. Няма нищо цивилизовано в това да дадеш гласа си дружно с този на Русия и Северна Корея, освен това срещу декларация, която посочва нещата с същинските им имена – и назовава агресора агресор, а жертвата – жертва. И няма нищо цивилизовано в това да унижаваш един държавен глава, който самичък си поканил на публично посещаване, като дружно с това унижаваш и жертвите, които дава неговият народ в отбрана на свободата и демокрацията (да, същата независимост и същата народна власт, за която са се борили твоите предшественици, бащите на свободна Америка) – единствено с цел да се харесаш на някой неприкрит сатрап като Путин.
Затова изпитвам яд. Заради тази нецивилизованост, поради тази просташка надменност на рижия шебек и неговата кохорта. Арогантност, която ни връща към зверинното, натиква ни назад в пещерата – и ни постанова имперската ценностна матрица, изповядвана и от Путин – същата матрица, която предишния век провокира двете най-големи касапници в човешката история. Няма никаква разлика сред Тръмп и убийците, които избиват почтени хора и бомбардират детски лечебни заведения и убежища, натъпкани с хора. Никаква разлика сред него и мародерите, които окачват перални и тоалетни чинии по куполите на своите танкове. Никаква разлика със сатрапите, които изтезават и убиват украински военнопленници. (Зеленски му сподели документални фотоси за което, само че на шебека не му мигна окото: беше ядосан за това, че някой си разрешава да му приказва срещу Путин – не и за закононарушенията, осъществени от него!)
Никаква разлика, да. Щом си подготвен да се прегърнеш с атамана на убийците, щом му поднасяш на тепсия всичко, което е изискал – няма никаква разлика сред теб и тях. И апелирам, не ми говорете, че шебекът бил желал да спре войната, да реализира мир. Една експанзия може да бъде спряна единствено като бъде спрян агресорът, а не като неговата жертва бъде изнудена да се съобщи – и да се остави в ръцете му. Мирът, с който през днешния ден толкоз доста хора спекулират в интерес на убийците, е безусловно непотребен и нездравословен, в случай че е лишен от правдивост – тъй като тогава той се трансформира в въведения към нова война.
Затова съм ядосан през днешния ден – толкоз ядосан, че не мога да се побера в кожата си. Но освен за това. И поради личната ни плашливост, поради това, че цели три години помагахме на Украйна с оръжие и пари, само че с особена нерешителност, стоешком в профил – сакън да не нагазим и ние в спора. Стояхме в профил – с възторжени овации към украинците, които проливаха кръвта си и за нашата сигурност, и за нашата независимост. Да, въоръжавахме ги – само че по мъничко, да не би пък инцидентно да победят – и да разгневим съветския сатрап с неговите клеясали нуклеарни глави. Поставяхме рестрикции: ето ви далекобойни ракети, само че ще ги употребявате единствено на ваша територия – в никакъв случай на съветска, сякаш руснаците използваха своите другаде, а не на украинска територия.
И през днешния ден гордо звучат думите на английския министър председател, че ще поддържа Украйна толкоз дълго, колкото е нужно. Само че дали Стармър си спомня, че английският автограф стои и под меморандума от 1994 година, подписан в Будапеща, с който Украйна беше задължена да съобщи на Русия целия си нуклеарен капацитет – прочее към една трета от нуклеарните глави в някогашния Съюз на съветските социалистически републики? Срещу това Англия, паралелно с Русия и Съединени американски щати, подсигурява нейната самостоятелност и териториална целокупност! Е, къде са тези гаранции през днешния ден, когато другите два гаранта се стремят да разрушат същата тази териториална целокупност – при изискване, че този контракт няма никакви ограничавания във времето?
Да, и за това съм ядосан – тъй като тази война бе създадена не просто от нападателните инстинкти на Путин, който прочее добре знае, че без външна война, която да зомбира и консолидира руснаците, не може да удържи своя режим. Тя е плод и на нашата несигурност, и на нашата плашливост, които Путин деликатно тества: първо в Грузия, след това и в Крим. И като видя, че експанзията и насилието провокират единствено бърборене, имаше всички учредения да заключи, че европейците са „ меки китки “ – и затова той има картбланш да пристъпи към широкомащабна война, чиято последна цел е възобновяване на империята на злото в целия й искра, а напълно не просто завоюването на Украйна, както някои с непростимо чистосърдечие не престават да си мислят.
И дано отбележа: има много гротескна подигравка в това, което се случва през днешния ден на европейската сцена. Квинтесенцията на тази блъсканица беше изразена от Доналд Туск: „ Какъв абсурд, господа! 500 милиона европейци се молят на 300 милиона американци да ги спасят от 150 милиона руснаци! Европа е световна мощ и единствено би трябвало са си повярва. “ Да, в действителност, дано си го представим, с цел да забележим какъв брой сме нелепи в личните си страхове! Вместо въпросните петстотин милиона да наритат новите варвари и да ги върнат там, откъдето са пристигнали, те се щурат като византийците от фамозното стихотворение на Кавафис „ В очакване на варварите “ и кроят проекти за „ мироопазващи сили “ – единствено че тези мироопазващи сили могат да бъдат валидирани единствено при подписване на мир, за което европейските водачи даже не са поканени да договарят! И дали въпреки всичко не им минава през разум, че циркът, разигран от Тръмп и Джей Ди Ванс в Белия дом, няма за цел сключването на никакъв кротичък контракт, а има за цел да изкове индулгенция за Путин, та да може без възражения да унищожи Украйна. С един надалеч не незначителен съпътстващ резултат: около това да бъде раздвоен, противоположен и унищожен и Европейски Съюз, с цел да може Съединени американски щати да остане без конкуренция в Западния свят. А след това… След това „ тримата огромни “ – Тръмп, Путин и Си Дзин Пин ще седнат на масата, ще вземат салфетката и ще си поделят света.
Ето, по тази причина съм ядосан. И освен. Гневен съм и поради мекотелото слагачество на българската политическа класа: за броени дни всички „ евроатлантици “ станаха тръмписти и застанаха равнис с рижия шебек. Оказа се, че да бъдеш взаимен с Украйна било като да си купиш фабрика на 9-ти септември. Оказа се, че пътят към мира е един: капитулацията на Украйна – и че упорството й да се пази от агресора било „ войнолюбство “. Оказа се, че съгласно българския президент било непростимо, че продължава „ братоубийствената война “ сред руснаци и украинци – и че отговорен за всичко това бил Зеленски и европейските страни, които го подкрепяли. Ерго: отговорен за експанзията е не агресорът, а жертвата, която не благоволява да се съобщи – в името на мира.
Само че защото президентът Радев е и висш главнокомандващ, той е задължен да отговори на въпроса: в случай че на следващия ден някой нападне България (примерно Русия), той още веднъж ли ще пази същата позиция.
Ще застане на някоя граница с самун и сол, с цел да посрещне агресора с думите: влизай, граби, изнасилвай, убивай, единствено да не стане сакатлък! Докато не получа явен отговор на този въпрос, не мога да смятам въпросното лице за собствен президент, в случай че ще и триста пъти да е бил избиран!
Пиша това с яд, от който ми секва дъха – и думите са безсилни. Може би поезията ще се оправи по-добре от публицистиката – да вземем за пример посредством това връхлетяло ме ненадейно стихотворение:
Гняв
Риж, червендалест шебек
клати пръст назидателно в Белия дом.
Охранени картоиграчи разиграват
ориста на Украйна с омазнено тесте.
Някой към този момент носи свидната салфетка
върху която скоро ще си поделят света
огромните играчи, водачите на Светата Сатрапия –
и в случай че някой тук не е склонен с тях
да духа супата, подсмърчайки на масата странична.
Храбростта няма козове. Свободата също.
Човешкото достолепие няма значение.
Има единствено договорка и тя е осветена
от провидението и банкнотите, върху които написа
„ In God We Trust “ – но дали и Той
в действителност се уповава в нас?
Прочее продайте свободата си,
харижете ни предишното и бъдещето.
Цената на пролятата ви кръв,
цената на заровените в всеобщи гробове,
цената на тези хиляди отвлечени деца,
не коства пукната пара спрямо цената на оръжията,
които би трябвало през днешния ден да ни платите с лихвите –
вие, да, объркал протокола украински президенте,
като предадете родината дружно с душата си.
Трябва ли да преклоним глави пред тези шутове?
Не е ли по-добре да кажем,
не е ли по-добре да извикаме с яд –
макар всички съображения,
макар очевидната днешна и бъдеща крах,
макар целия фалш и макар неравните сили –
това, с което в миналото бойците от Змийския остров
посрещнаха съветския крайцер:
US President, иди нахуй!
*Текстът е оповестен във. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Нека бъдем наясно през цялото време: пиша тези редове с яд. С голям яд, който не може да бъде удържан. Ако някой се надява да открие тук политическа уместност, да си затвори очите и да си зарови главата в пясъка.
Думата отвращение може би най-точно показва това, което изпитвам. Няма по какъв начин да не бъдеш омерзен, когато виждаш нравственото катурване на познатия ти свят – твоя свят, който до неотдавна се приемаше за цивилизован.
Доскоро, да. Но към този момент не, уви. Няма нищо цивилизовано в рижия шебек, който се е курдисал в Белия дом и интензивно трансформира най-могъщата страна в този свят в автократичен див звяр. Няма нищо цивилизовано в следвания от него принцип, съгласно който правото принадлежи на мощния, а тези, които „ нямат козове “ в ръцете си, би трябвало единствено да слушат и да извършват. Няма нищо цивилизовано в положената на масата на така наречените договаряния салфетка с печат „ Ялта “, която чака на нея да бъдат записани процентите, с които светът се разделя на сфери на въздействие. Няма нищо цивилизовано да кажеш: вземаме Гренландия, тъй като ни би трябвало, или вземаме Газа, прокуждаме арабите и вършим Ривиера, или заличаваме Канада от картата на света и тя става американски щат. Няма нищо цивилизовано да искаш да ти се заплати отпуснатата безплатно на Украйна помощ, освен това надута неколкократно – и в подмяна тази страна да се трансформира в твоя колония, като си присвоиш половината от нейните потребни изкопаеми. Няма нищо цивилизовано в това да преговаряш за мир с агресора, без да поканиш на масата на договарянията жертвата на неговата експанзия.
И още: няма нищо цивилизовано в това да обвиняваш една нападната страна, че желае войната, откакто тази война може да бъде спряна единствено по един метод – като страната, осъществила варварска и непредизвикана експанзия, се отдръпна от окупираните територии – защото всичко друго е от Лукаваго. Няма нищо цивилизовано в това да дадеш гласа си дружно с този на Русия и Северна Корея, освен това срещу декларация, която посочва нещата с същинските им имена – и назовава агресора агресор, а жертвата – жертва. И няма нищо цивилизовано в това да унижаваш един държавен глава, който самичък си поканил на публично посещаване, като дружно с това унижаваш и жертвите, които дава неговият народ в отбрана на свободата и демокрацията (да, същата независимост и същата народна власт, за която са се борили твоите предшественици, бащите на свободна Америка) – единствено с цел да се харесаш на някой неприкрит сатрап като Путин.
Затова изпитвам яд. Заради тази нецивилизованост, поради тази просташка надменност на рижия шебек и неговата кохорта. Арогантност, която ни връща към зверинното, натиква ни назад в пещерата – и ни постанова имперската ценностна матрица, изповядвана и от Путин – същата матрица, която предишния век провокира двете най-големи касапници в човешката история. Няма никаква разлика сред Тръмп и убийците, които избиват почтени хора и бомбардират детски лечебни заведения и убежища, натъпкани с хора. Никаква разлика сред него и мародерите, които окачват перални и тоалетни чинии по куполите на своите танкове. Никаква разлика със сатрапите, които изтезават и убиват украински военнопленници. (Зеленски му сподели документални фотоси за което, само че на шебека не му мигна окото: беше ядосан за това, че някой си разрешава да му приказва срещу Путин – не и за закононарушенията, осъществени от него!)
Никаква разлика, да. Щом си подготвен да се прегърнеш с атамана на убийците, щом му поднасяш на тепсия всичко, което е изискал – няма никаква разлика сред теб и тях. И апелирам, не ми говорете, че шебекът бил желал да спре войната, да реализира мир. Една експанзия може да бъде спряна единствено като бъде спрян агресорът, а не като неговата жертва бъде изнудена да се съобщи – и да се остави в ръцете му. Мирът, с който през днешния ден толкоз доста хора спекулират в интерес на убийците, е безусловно непотребен и нездравословен, в случай че е лишен от правдивост – тъй като тогава той се трансформира в въведения към нова война.
Затова съм ядосан през днешния ден – толкоз ядосан, че не мога да се побера в кожата си. Но освен за това. И поради личната ни плашливост, поради това, че цели три години помагахме на Украйна с оръжие и пари, само че с особена нерешителност, стоешком в профил – сакън да не нагазим и ние в спора. Стояхме в профил – с възторжени овации към украинците, които проливаха кръвта си и за нашата сигурност, и за нашата независимост. Да, въоръжавахме ги – само че по мъничко, да не би пък инцидентно да победят – и да разгневим съветския сатрап с неговите клеясали нуклеарни глави. Поставяхме рестрикции: ето ви далекобойни ракети, само че ще ги употребявате единствено на ваша територия – в никакъв случай на съветска, сякаш руснаците използваха своите другаде, а не на украинска територия.
И през днешния ден гордо звучат думите на английския министър председател, че ще поддържа Украйна толкоз дълго, колкото е нужно. Само че дали Стармър си спомня, че английският автограф стои и под меморандума от 1994 година, подписан в Будапеща, с който Украйна беше задължена да съобщи на Русия целия си нуклеарен капацитет – прочее към една трета от нуклеарните глави в някогашния Съюз на съветските социалистически републики? Срещу това Англия, паралелно с Русия и Съединени американски щати, подсигурява нейната самостоятелност и териториална целокупност! Е, къде са тези гаранции през днешния ден, когато другите два гаранта се стремят да разрушат същата тази териториална целокупност – при изискване, че този контракт няма никакви ограничавания във времето?
Да, и за това съм ядосан – тъй като тази война бе създадена не просто от нападателните инстинкти на Путин, който прочее добре знае, че без външна война, която да зомбира и консолидира руснаците, не може да удържи своя режим. Тя е плод и на нашата несигурност, и на нашата плашливост, които Путин деликатно тества: първо в Грузия, след това и в Крим. И като видя, че експанзията и насилието провокират единствено бърборене, имаше всички учредения да заключи, че европейците са „ меки китки “ – и затова той има картбланш да пристъпи към широкомащабна война, чиято последна цел е възобновяване на империята на злото в целия й искра, а напълно не просто завоюването на Украйна, както някои с непростимо чистосърдечие не престават да си мислят.
И дано отбележа: има много гротескна подигравка в това, което се случва през днешния ден на европейската сцена. Квинтесенцията на тази блъсканица беше изразена от Доналд Туск: „ Какъв абсурд, господа! 500 милиона европейци се молят на 300 милиона американци да ги спасят от 150 милиона руснаци! Европа е световна мощ и единствено би трябвало са си повярва. “ Да, в действителност, дано си го представим, с цел да забележим какъв брой сме нелепи в личните си страхове! Вместо въпросните петстотин милиона да наритат новите варвари и да ги върнат там, откъдето са пристигнали, те се щурат като византийците от фамозното стихотворение на Кавафис „ В очакване на варварите “ и кроят проекти за „ мироопазващи сили “ – единствено че тези мироопазващи сили могат да бъдат валидирани единствено при подписване на мир, за което европейските водачи даже не са поканени да договарят! И дали въпреки всичко не им минава през разум, че циркът, разигран от Тръмп и Джей Ди Ванс в Белия дом, няма за цел сключването на никакъв кротичък контракт, а има за цел да изкове индулгенция за Путин, та да може без възражения да унищожи Украйна. С един надалеч не незначителен съпътстващ резултат: около това да бъде раздвоен, противоположен и унищожен и Европейски Съюз, с цел да може Съединени американски щати да остане без конкуренция в Западния свят. А след това… След това „ тримата огромни “ – Тръмп, Путин и Си Дзин Пин ще седнат на масата, ще вземат салфетката и ще си поделят света.
Ето, по тази причина съм ядосан. И освен. Гневен съм и поради мекотелото слагачество на българската политическа класа: за броени дни всички „ евроатлантици “ станаха тръмписти и застанаха равнис с рижия шебек. Оказа се, че да бъдеш взаимен с Украйна било като да си купиш фабрика на 9-ти септември. Оказа се, че пътят към мира е един: капитулацията на Украйна – и че упорството й да се пази от агресора било „ войнолюбство “. Оказа се, че съгласно българския президент било непростимо, че продължава „ братоубийствената война “ сред руснаци и украинци – и че отговорен за всичко това бил Зеленски и европейските страни, които го подкрепяли. Ерго: отговорен за експанзията е не агресорът, а жертвата, която не благоволява да се съобщи – в името на мира.
Само че защото президентът Радев е и висш главнокомандващ, той е задължен да отговори на въпроса: в случай че на следващия ден някой нападне България (примерно Русия), той още веднъж ли ще пази същата позиция.
Ще застане на някоя граница с самун и сол, с цел да посрещне агресора с думите: влизай, граби, изнасилвай, убивай, единствено да не стане сакатлък! Докато не получа явен отговор на този въпрос, не мога да смятам въпросното лице за собствен президент, в случай че ще и триста пъти да е бил избиран!
Пиша това с яд, от който ми секва дъха – и думите са безсилни. Може би поезията ще се оправи по-добре от публицистиката – да вземем за пример посредством това връхлетяло ме ненадейно стихотворение:
Гняв
Риж, червендалест шебек
клати пръст назидателно в Белия дом.
Охранени картоиграчи разиграват
ориста на Украйна с омазнено тесте.
Някой към този момент носи свидната салфетка
върху която скоро ще си поделят света
огромните играчи, водачите на Светата Сатрапия –
и в случай че някой тук не е склонен с тях
да духа супата, подсмърчайки на масата странична.
Храбростта няма козове. Свободата също.
Човешкото достолепие няма значение.
Има единствено договорка и тя е осветена
от провидението и банкнотите, върху които написа
„ In God We Trust “ – но дали и Той
в действителност се уповава в нас?
Прочее продайте свободата си,
харижете ни предишното и бъдещето.
Цената на пролятата ви кръв,
цената на заровените в всеобщи гробове,
цената на тези хиляди отвлечени деца,
не коства пукната пара спрямо цената на оръжията,
които би трябвало през днешния ден да ни платите с лихвите –
вие, да, объркал протокола украински президенте,
като предадете родината дружно с душата си.
Трябва ли да преклоним глави пред тези шутове?
Не е ли по-добре да кажем,
не е ли по-добре да извикаме с яд –
макар всички съображения,
макар очевидната днешна и бъдеща крах,
макар целия фалш и макар неравните сили –
това, с което в миналото бойците от Змийския остров
посрещнаха съветския крайцер:
US President, иди нахуй!
*Текстът е оповестен във. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ