Най-младите жители на брезовско село радват местното население с класическа музика
Сподели
Най-младите поданици на село Сърнегор в региона на Брезово радват близките с класическа музика. В локалното читалище постоянно се организират самодейни мероприятия – от пеене до кулинарни сбирки, празници и разнообразни начинания, отбелязва кореспондент на Българска телеграфна агенция.
По самодейност на доктор Атанас Терзийски, учител в Химическия факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски ” и дълготраен гражданин на селото, неотдавна бе въведен и ден на здравето. Заедно с сътрудници медици и социолози, той провежда здравни беседи и безвъзмездни прегледи за локалните. Четиримата му деца, свирещи на цигулка и чело, са неотменна част от събитията.
Д-р Терзийски споделя пред Българска телеграфна агенция за решението си да се реалокира от огромния град и за смисъла на живота покрай природата, както и за споровете на класическата музика в дребното село.
Какво Ви накара да се преместите на село и за какво избрахте с. Сърнегор?
– Животът в апартамент с четири деца не е елементарен. Обувките им запълват коридора, а ролерите и велосипедите способстват за хаоса. Освен това, имам прелестни мемоари от детството си на село и имам вяра, че това прекарване е потребно за децата.
Мисля, че децата в градовете нямат непосредствен контакт с природата и изпитват потребност от опит с другите сезони, градинарство и пълноценни игри. Затова търсехме къща към Пловдив. След дълго търсене намерихме учебно заведение в село Сърнегор. Местоположението ни притегли – последното село пред планината, а постройката бе задоволително огромна. Сделката финализирахме през 2016 година и през идващите години ремонтирахме учебното заведение, само че не живеехме там.
В началото на 2020 година, заради пандемията, започнахме да работим отдалечено (аз преподавам в Пловдивския университет) и взехме решение да се преместим в Сърнегор краткотрайно. Първоначално беше мъчно и извънредно, само че доста бързо се адаптирахме и в този момент живеем непрекъснато тук, съвсем не вървим в Пловдив.
Как разбрахте, че сте подготвен за живот на село?
– Моята брачна половинка е от Сингапур и се запознахме в Германия. По време на моята петгодишна докторантура в Германия обиколих огромна част от Западна Европа. Като се върнах в Пловдив, се усещах изтощен от динамичното градско всекидневие. С появяването на децата, заниманията и надпреварите за внимание към този момент не ми бяха приоритет. Едно от най-големите преимущества на живота на село е тишината и спокойствието, колкото и да е клиширано. Години наред се любуваме на този метод на живот, който не значи досада, а ангажираност с градината и доброволчество в селото, което изисква доста време.
Как промени този живот вас и надделява ли над градския метод на живот?
– Животът тук отстрани доста суетни привички, които имахме в града. Фокусът ни е по-ясен, без многото изкушения и разпръскване. Имам опция да работя отдалечено, децата свирят без да бъдат смущавани, а градината ни чака. Разбира се, намираме време и за игри и другарство с хората. Това е голямо предимство на живота на село. За други обаче не постоянно е по този начин. Харесва ми, че резултатите от труда ти са забележими – в случай че не се грижиш за двора и растенията, всичко умира.
В града си по-скоро консумиращ, ползваш труда на други. На село обаче виждаш плодовете на личния си труд и всичко това е по едно и също време мъчно и красиво. Искам да науча децата, че положителните неща в живота изискват старания и неизменност. Общуването с околните в дребна общественост е значимо. Хората се познават, знаят паниките и потребностите си, а въвеждането на взаимопомощ и почитание към по-възрастните е доста скъпо. В града е мъчно да се практикува това.
Откъде пристигна концепцията за библиотека и концертна зала в дома ви?
– Когато осъзнахме, че не можем да живеем на огромна повърхност, взехме решение да ремонтираме някои стаи за общи действия. Идеята за библиотеката пристигна от мой другар, който осъществя сходен план на хижа Плевен. Той оказа помощ с дизайна и осъществяването. В библиотеката имаме разнообразна литература, само че към момента не съм съумял да ги подредя и индексирам.
Кметският наместник Николинка Камбурова назовава децата „ гордостта на Сърнегор “. Как се възпламениха те по класическата музика и какво възпитава тя у тях?
– Децата доста добре познават Николинка и поддържат връзка прелестно с нея и възрастните в селото. Те живеят тук и с най-малките поданици. Но аз избирам те да остават скромни и да се радват на триумфите си. Когато свирят на събитията в селото, реакцията е позитивна. Съпругата ми е доста осведомена с музиката, до момента в който аз не разбирам доста. От дребни тя ги дисциплинира по отношение на упражненията и подготовките.
С времето децата привикнаха и към този момент самоорганизират подготовки, нужно е единствено малко поощряване. Всички свирят класическа музика, която е комплицирана и развива уменията им, а също по този начин възпитава в тях възприятие за хубост и естетика. През лятото доста нови деца посещават Сърнегор и те също учат музика, което води до спонтанни концерти.
Миналата година шест деца показаха взаимен концерт, в който изсвириха няколко пиеси. Този план не беше без компликации. Отзивите бяха впечатляващи, имаше и солови осъществявания с по-висока компликация. Нашите деца са част от оркестъра на „ Дивизи ” и трите девойки посещават майсторски клас в София при прочут възпитател.
Могат ли природата, земята и напъните да бъдат учители и придават ли дълбочина на живота покрай земята?
– Определено. Занимаването с фермерство е необикновен метод за образование. Резултатите от напъните са доста явни. Ако не работиш непрекъснато, всичко умира, и това става бързо явно. Този опит оказва помощ да научиш децата, че положителното изисква труд и време. Успехът в градината дава приятност.
Гл. ас. доктор Атанас Терзийски е защитил докторска степен по атмосферна химия в университета Дуйсбург-Есен, Германия. Има опит в осведомителните технологии, лабораторни и теоретични проучвания. Активно работи по създаване на мрежа за наблюдаване на околната среда. В момента е учител в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Най-младите поданици на село Сърнегор в региона на Брезово радват близките с класическа музика. В локалното читалище постоянно се организират самодейни мероприятия – от пеене до кулинарни сбирки, празници и разнообразни начинания, отбелязва кореспондент на Българска телеграфна агенция.
По самодейност на доктор Атанас Терзийски, учител в Химическия факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски ” и дълготраен гражданин на селото, неотдавна бе въведен и ден на здравето. Заедно с сътрудници медици и социолози, той провежда здравни беседи и безвъзмездни прегледи за локалните. Четиримата му деца, свирещи на цигулка и чело, са неотменна част от събитията.
Д-р Терзийски споделя пред Българска телеграфна агенция за решението си да се реалокира от огромния град и за смисъла на живота покрай природата, както и за споровете на класическата музика в дребното село.
Какво Ви накара да се преместите на село и за какво избрахте с. Сърнегор?
– Животът в апартамент с четири деца не е елементарен. Обувките им запълват коридора, а ролерите и велосипедите способстват за хаоса. Освен това, имам прелестни мемоари от детството си на село и имам вяра, че това прекарване е потребно за децата.
Мисля, че децата в градовете нямат непосредствен контакт с природата и изпитват потребност от опит с другите сезони, градинарство и пълноценни игри. Затова търсехме къща към Пловдив. След дълго търсене намерихме учебно заведение в село Сърнегор. Местоположението ни притегли – последното село пред планината, а постройката бе задоволително огромна. Сделката финализирахме през 2016 година и през идващите години ремонтирахме учебното заведение, само че не живеехме там.
В началото на 2020 година, заради пандемията, започнахме да работим отдалечено (аз преподавам в Пловдивския университет) и взехме решение да се преместим в Сърнегор краткотрайно. Първоначално беше мъчно и извънредно, само че доста бързо се адаптирахме и в този момент живеем непрекъснато тук, съвсем не вървим в Пловдив.
Как разбрахте, че сте подготвен за живот на село?
– Моята брачна половинка е от Сингапур и се запознахме в Германия. По време на моята петгодишна докторантура в Германия обиколих огромна част от Западна Европа. Като се върнах в Пловдив, се усещах изтощен от динамичното градско всекидневие. С появяването на децата, заниманията и надпреварите за внимание към този момент не ми бяха приоритет. Едно от най-големите преимущества на живота на село е тишината и спокойствието, колкото и да е клиширано. Години наред се любуваме на този метод на живот, който не значи досада, а ангажираност с градината и доброволчество в селото, което изисква доста време.
Как промени този живот вас и надделява ли над градския метод на живот?
– Животът тук отстрани доста суетни привички, които имахме в града. Фокусът ни е по-ясен, без многото изкушения и разпръскване. Имам опция да работя отдалечено, децата свирят без да бъдат смущавани, а градината ни чака. Разбира се, намираме време и за игри и другарство с хората. Това е голямо предимство на живота на село. За други обаче не постоянно е по този начин. Харесва ми, че резултатите от труда ти са забележими – в случай че не се грижиш за двора и растенията, всичко умира.
В града си по-скоро консумиращ, ползваш труда на други. На село обаче виждаш плодовете на личния си труд и всичко това е по едно и също време мъчно и красиво. Искам да науча децата, че положителните неща в живота изискват старания и неизменност. Общуването с околните в дребна общественост е значимо. Хората се познават, знаят паниките и потребностите си, а въвеждането на взаимопомощ и почитание към по-възрастните е доста скъпо. В града е мъчно да се практикува това.
Откъде пристигна концепцията за библиотека и концертна зала в дома ви?
– Когато осъзнахме, че не можем да живеем на огромна повърхност, взехме решение да ремонтираме някои стаи за общи действия. Идеята за библиотеката пристигна от мой другар, който осъществя сходен план на хижа Плевен. Той оказа помощ с дизайна и осъществяването. В библиотеката имаме разнообразна литература, само че към момента не съм съумял да ги подредя и индексирам.
Кметският наместник Николинка Камбурова назовава децата „ гордостта на Сърнегор “. Как се възпламениха те по класическата музика и какво възпитава тя у тях?
– Децата доста добре познават Николинка и поддържат връзка прелестно с нея и възрастните в селото. Те живеят тук и с най-малките поданици. Но аз избирам те да остават скромни и да се радват на триумфите си. Когато свирят на събитията в селото, реакцията е позитивна. Съпругата ми е доста осведомена с музиката, до момента в който аз не разбирам доста. От дребни тя ги дисциплинира по отношение на упражненията и подготовките.
С времето децата привикнаха и към този момент самоорганизират подготовки, нужно е единствено малко поощряване. Всички свирят класическа музика, която е комплицирана и развива уменията им, а също по този начин възпитава в тях възприятие за хубост и естетика. През лятото доста нови деца посещават Сърнегор и те също учат музика, което води до спонтанни концерти.
Миналата година шест деца показаха взаимен концерт, в който изсвириха няколко пиеси. Този план не беше без компликации. Отзивите бяха впечатляващи, имаше и солови осъществявания с по-висока компликация. Нашите деца са част от оркестъра на „ Дивизи ” и трите девойки посещават майсторски клас в София при прочут възпитател.
Могат ли природата, земята и напъните да бъдат учители и придават ли дълбочина на живота покрай земята?
– Определено. Занимаването с фермерство е необикновен метод за образование. Резултатите от напъните са доста явни. Ако не работиш непрекъснато, всичко умира, и това става бързо явно. Този опит оказва помощ да научиш децата, че положителното изисква труд и време. Успехът в градината дава приятност.
Гл. ас. доктор Атанас Терзийски е защитил докторска степен по атмосферна химия в университета Дуйсбург-Есен, Германия. Има опит в осведомителните технологии, лабораторни и теоретични проучвания. Активно работи по създаване на мрежа за наблюдаване на околната среда. В момента е учител в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ